Рекламите за Destiny бяха значителни, но в крайна сметка резултатът е един провал. Както и да го гледаме. Малък такъв или по-голям - особено значение няма. Destiny е провал... и дори западните медии се съгласяват с това. Може и Destiny да е красив за PlayStation 4 и Xbox One, но за PlayStation 3 и Xbox360 не е. Когато се дава оценка на графиката, то тя е за всички възможни платформи... и в случая Destiny е зле. Всъщност, оценката трябваше да е червено - ако съдя единствено за PlayStation 3 и Xbox360...Звукът не се отличава с нищо. Не е достатъчно да наемеш Пол Маккартни, за да ти направи основния музикален мотив. Не става само да наемеш Питър Динклидж, че да ти разкаже цялата история. Тези елементи трябва да се интегрират качествено. В Destiny това липсва. Гласовата актьорска игра е зле. Саундтракът е предимно посредствен и нищо повече. Когато една игра омръзва толкова бързо, колкото Destiny - това е доста зле. А заглавието на Bungie става скучно наистина, наистина, наистина бързо. Дори и да достигнете до великия "ендгейм". Destiny е един от най-големите провали в последните години. Дори и да пренебрегнем моето мнение - то е една миниатюрна капка в контекста на безкрайния интернет. Дори и най-големите западни медии дават лоши оценки на Destiny. Това е показателно. А Bungie и Activision трябва да се замислят дали това е истинският следващ франчайз за милиарди долари... по дяволите, колкото и да не харесвам Call of Duty, то ще предпочета дори Ghost всеки един ден от седмицата пред Destiny. Дори и най-слабата CoD игра е със светлинни години пред отрочето на Bungie и Activision... Когато една игра има супер мащабна рекламна кампания и изглежда прекалено добре, за да е истина – винаги можем да имаме едно наум. Destiny определено беше подобен продукт – въпреки че Activision са разпространители, то очаквах да е поне забавен MMO шутър, който да ми достави удоволствие за известно време.

Още ден преди 9 септември, когато играта се появи в продажба усещах някои симптоми на провал. Тъй като мога да благодаря на единия от водещите ни гейм дистрибутори, че ми осигури заглавието малко преди официалния му дебют.

В средата на тази седмица пък бях сигурен – Destiny е изключително слаба игра. На моменти щях да я окачествя като просто посредствена. Но в крайна сметка ще кажа, че не струва нищо. Най-вече заради шибания й бюджет от 500 милиона долара. Официално потвърден от Activision.

Ако беше по-ниска сумата, ако ставаше дума за някаква независима цъкалка на малко студио – щях да кажа, че бива. Макар че съвсем откровено мога да заявя, че един Defiance от началото на 2013 година беше в пъти по-добро MMO с елементи на шутър от първо лице от Destiny. И с много по-малък бюджет и претенции.

Но когато Activision и Bungie си ударят патките на масата и кажат – „виждате ли колко милиарда долара са дълги“ – ами, мога да кажа единствено „Не“. Не ме интересува колко са ви дълги патките, не ме интересува рекламния бюджет на Destiny.

Също така и не ме интересува какъв потенциал има това заглавие. Да, трябва да призная – в момента Destiny е демо, което може да се развие някога. Да се превърне в пълен продукт. Много подобно на... предишната игра в рубриката хейт ревюта – The Sims 4. Евентуално. Въпреки че и в това не съм особено сигурен.

Но от друга страна – не виждам причина Destiny да заслужава втори шанс. Просто защото е епохален провал.

Откъде да започна? Нека да е историята.

Имало едно време едно бъдеще, в което човечеството станало супер велико, колонизирало куп планети и открило нови технологии. След този период, известен като „Златната ера“ настъпил катаклизъм, известен като „Колапса“. Тогава всички колонии на човечеството мистериозно се разрушават и единствено благодарение на свръхсъществото „Пътешественика“ част от човечеството бива спасена.

Известно време след „Колапса“, човечеството успява да се възроди достатъчно, за да излезе от защитната сянка на „Пътешественика". Тогава група пазители, наречени „Пазителите“ (мхм), които по принцип живеят в „Кулата“ започват мисия за събуждането на „Пътешественика“, за да се справи с мистериозното зло „Тъмнината“.

Честно ви казвам, заболя ме физически, докато пиша това. Но да, именно това е сюжетът на Destiny. И ако си мислите, че тази фрашкана с клишета история е всичко – много се лъжете.

Начинът, по който се развива не е никак по-интересен. Сякаш най-голямата жертва на Destiny е Питър Динклидж – актьорът, добре познат ни от сериала Game of Thrones, в който играе ролята на Тириън. Той озвучава помощника Ghost или „Дух“ на главния герой (да, няма нещо, което да не е банално в играта). Мога спокойно да кажа, че представянето му е ужасно лошо.

Нямам намерение да виня Динклидж, който се е доказал и като „истински“ актьор, и като гласов в успешни филми като Ice Age: The Meltdown. Ясно е, че има таланта и си „го може“. Очевидно е, че сценарият, с който е трябвало да работи е бил покъртителен – макар че трудно ли е да повярвате на това след названия като „Тъмнината“, „Пазителите“, „Пътешественика“ и други подобни? Та това си е чист мързел – слагаш някакво нарицателно, вместо да измислиш герои, персонажи, подробна история.

Вероятно и режисьорът на Destiny е бил зле – поне отговарящият за звукозаписа. И заради това Питър Динклидж – върху който между другото е възкачено бремето да разкаже кажи-речи цялата история на кампанията – се представя зле. Но просто целият сюжет на Destiny е досаден. И ми се искаше много пъти просто да премахна кът сцените, но чисто и просто не можех. Не е предвидена подобна опция.

Но стига толкова за сюжета – предполагам стана ясно какво искам да кажа. Нека продължим нататък със самия геймплей. Ще го разделя на две части – кампания и мулти.

И така – сингълът е зле. Защо казвам сингъл, когато говорим за уж MMO игра ли? В Destiny почти винаги сте сами. Играта не ви помага по никакъв начин да се сприятелавате с нови хора – напротив, за да поканите някого да играете екипно трябва да ви е приятел в PlayStation Network. Което си става занимавка, ако търсите връзка за една нощ... опс, мисия.

Освен това, почти всички нива са достатъчно лесни, че да ползвате чужди услуги. И в резултат си търчите напълно сами.

Още по-лошата новина? Кажи-речи всяко едно ниво от кампанията на Destiny е копи и пейст на предишното. Случва се следното: появявате се някъде, търчите до точка А, Ghost-ът сканира нещо и говори глупости. След това ходите до точка Б и точка В – пак същото. Най-накрая играта ви отвежда в някоя затворена зона, в която ако умрете трябва да я преиграете. Тя задължително задължително завършва с бос – понякога по-лесен, понякога труден такъв.

Това е цялата кампания. От самото начало до края. Нищо ново, креативно, разчупено. Търчите наляво-надясно като сервитьори, Ghost-ът сканира и накрая убивате боса. Все едно цъкате на Кадилаци и Динозаври. Даже с нетърение очаквах всяка мисия Destiny да ми каже, че respawn-ването е ограничено – това означава, че съм навлязъл в заключителната част на нивата.

Самата механика на престрелките не е никак приятна и не оставя добри впечатления. Скучни са, бавни са, мудни са. Като цяло не стават. Криете се зад някоя стена, пуцате, взимат ви малко кръв, връщате се обратно зад нея, чакате да се регенерирате и пак същото. Отново и отново и отново. И отново.

В началото има някаква тръпка. С течение на времето тя изчезва. Тук-таме се случва някоя сюрия меле гадове да ви изненадат от близка дистанция, но в по-голямата част от времето това не се случва. И направо можете да си заспите по време на престрелка.

Дори и отключването на по-високите трудности не прави Destiny особено предизвикателство. И то говоря като си цъкам сам! Стига да имате прилична екипировка за нивото си, то няма да срещнете особени трудности в по-голяма част от времето. Да, тук-таме има и по-трудни мисии – които се изчерпват до това гадовете да имат по-бързо регенериращ се щит и да е нужно няколко души да изсипят бърз демидж върху тях. Но в своята есенция, Destiny не е нищо особено. Няма никаква тръпка почти през цялото време.

А да, освен това отворен свят няма. Нека го кажа още сега. Всяка планета има точно една-единствена зона и то не чак толкова голяма. Не това обаче е основният проблем, ами нещо друго – нивата са абсолютно празни! Ако изключим мобовете, поставени като част от дадена мисия, всичко друго е една пустош. Тайни помещения, своеобразни босове, които можете да намерите из света? Почти винаги няма. Тук-таме можете да съберете някакъв ресурс, за да минете определена мисия, но няма нищо, което да ви мотивира да разкривате виртуалния свят.

Другият проблем е, че Destiny е разделен на малки инстанции, в които цъкат едновременно около десетина души. В резултат имаме едно голямо ниво, в което се развиват едновременно 7-8-9 мисии. Всеки играч си преследва неговите цели и няма такива неща като взаимопомощ... и това е като добавка към трудното привикване някой да играе с вас, естествено.

Като цяло кампанията е разочарование. Прилича на нещо, взето от слаба сингъл игра. Ако това е продукт на 500 милиона долара... то може да се каже, че тези пари безвъзвратно са били похабени.

Нека преди да премина към супер разочароващия мултиплейър да отделя и малко редове за предметите и игралните класове. Като цяло Destiny не впечатлява по никакъв начин в тези два аспекта. Повечето оръжия имат скучни статистики, повечето от които банални за FPS игрите. При броните основният фактор е... ами, количеството броня, които ви дава. Заедно с това ви дават и бонификации на сила, интелект и дисциплина, които пък намаляват cooldown-ите на вашите супер умения, меле атаки и гранати. Да, има по-малки бонусчета – например по-бързо презареждане на даден тип оръжия – но основните са два. Бронята плюс точките, които се дават на сила, интелект и дисциплина.

При оръжията има малко по-голямо разнообразие – освен основните статистики като щети, скорост на стрелба, брой патрони в пълнителя и т.н. имаме и модификации към тях. Разочароващото е, че те са налични на случаен принцип – някои оръжия имат повече такива – редките и легендарните. За другите трябва да се надявате на късмет да ви се падне модификация, която ви интересува.

Тези елементи на пушкалата ви дават възможност да ги нагласите според собствените си предпочитания, което е хубаво. Но като цяло разнообразието не е достатъчно сериозно, че едва ли не да се почувствате като господари на съдбата си.

Що се отнася до уменията, системата в Destiny е доста опростена.Всеки клас има 8 дървета със скилове, като доста от тях се повтарят между тях. Те подобряват пасивните ви статистики като броня, скорост и регенериране на кръвта, правят гранатите ви по-силни и т.н. От всички 8 дървета можете да избирате по 1 умение, а останалите под него са алтернативи. Тъпото е, че скиловете се отключват ред по ред и дори след 15 часа игра няма да са ви отворени всички... особено тези, които вие желаете. Колкото и да цъках, така и не отворих умението на моя титан, което да му осигури по-висока скорост на придвижване... явно ще продам Destiny, преди да дочакам този момент.

Заедно с това, разликите между класовете не са чак толкова сериозни, макар и да се забелязват. Прекалено много умения се дублират и това не е никак хубаво. Като цяло, Bungie можеха да се справят и по-добре.

И така, вече идва време за мултиплейъра.  И тук ще изкажа множеството си критики за Destiny.

Първо, лаг. Много, много, много. Абсолютно винаги е забележим – независимо какво се случва. Единия ден, който играх беше четвъртък в 10 сутринта. Не виждам никаква причина да лагва – нито е някакъв натоварен час, нито нищо. Но не. Има видимо забавяне при регистрирането на убийствата. Винаги. Колкото повече наближите час пик - толкова по-зле.

Очевидно е, че това си е фундаментален проблем в самата игра. Който се усеща напълно явно. Именно и заради това се случва нон-стоп абсурда, който съм виждал само в Destiny – двама души да се убиват едновременно. Постоянно. Във всяка игра се случва поне 10 пъти. Ако не и повече.

Двама души се удрят с меле атака. И двамата умират.

Някой те удря с помпа, ти него с меле атака. И двамата умирате.

Някой те разстрелва с картечница, ти го удряш с помпа. Умирате и двамата.

Комбинациите са всякакви и са абсурдни. Най-малкото, единият винаги е убил другият първи. Проблемът е, че заради зле оптимизирания мултиплейър, щетите на уж умрелия човек също се регистрират. И се случва абсурда, който си признавам почти не помня да съм виждал. Никога в Call of Duty примерно не съм забелязвал двама души да се убият едновременно с нож. Единия замахва първи и убива другия – това е. Дори единият да е лагвал – няма значение. Едното убийство се регистрира, другото не.

Но в Destiny е различно.

Цялото това забавяне е супер дразнещо и убива много от удоволствието. Но ако си мислите, че това е всичко – ами, грешите. Проблемите на Destiny са още повече.

Например балансът на оръжията. Виждал съм зле, виждал съм много зле, виждал съм и последните Call of Duty-та. Ами, Destiny ги бие всички. В момента има две оръжия – помпа и автоматична картечница. Те са толкова по-ефективни от всичко друго, че просто няма никаква файда да играете с нещо различно от тях. Ако сте мазохисти – няма проблем. Но очаквайте много бой.

Най-ироничното е, че още в бетата на Destiny много хора написаха, че картечниците са небалансирани. Но Bungie не са направили нищо, за да ги поправят!

Нека караме нататък – в мултито на Destiny няма какъвто и да е баланс в мачмейкинга. Най-редовният номер е в единия отбор да има хора с максималното 20-то, че дори и отвъд него (можете да стигнете 20+ левъл чрез екипиране на много по-хубави предмети). Другият отбор пък – няколко човека на 5, 6, 10 ниво. Да, разликата е от земята до небето. Наистина не е като в World of Warcraft да кажем – буквално да не можеш да убиеш някого. Но играчите на по-ниски нива са в неравностойно положение. Доста неравностойно.

Иначе, самите карти са малки, тесни и подстрекаващи геймплей в стил Call of Duty. И такъв е наличен. Най-важното е едно – да се движите постоянно и да стреляте напосоки без да се прицелвате особено. За мен тази тактика свърши повече работа, отколкото да пробвам с мисъл. Доста повече!

Да, наистина има изключения. По-големи нива, в които има и превозни средства. Те обаче не са особено по-добри, поне по мое мнение.

Разбира се, в една себеуважаваща се конзолна игра меле атаките са от изключителна важност. В Destiny - също. Огромна част от убийствата всяка игра са или с удар от близка дистанция - който нанася почти фатални щети - или с вездесъщите магии, които се зареждат през известно време, но ви осигуряват моментално убийство. Всъщност, абсурдът е, че гига магиите се презареждат по-бързо чрез статистиката интелект. И нейното стакване е от абсолютна, тотална, незаменима, супер важност! В крайна сметка ви осигурява моментален кил на един или повече противници! Без прицелване, без нищо. Това е много по-важно от бързо зареждащи се гранати или пък меле атаки...

А най-абсурдното в цялото хаотично и безумно мулти е фактът, че няма никакво шибано значение как играете. Първо, второ, пето или шесто място – шансът да получите предмет е буквално еднакъв!

Имаше една игра, в която ме чукаха като в японско порно. Много зле. Последната минута прекарах AFK, докато отидох да си сипя малко вино за успокоение. И що да видя на връщане – получил съм два легендарни предмета!

В други случаи след прекрасна игра завършвам на второ-трето място и съм доволен, но каква е наградата? Никаква. Не само при мен – често нарочно тези на второ/трето място нищо не получават. Е, когато си първи почти винаги взимаш някаква наградка... дори и утешителна такава (която е зелен предмет – нещо неизползваемо на по-високи нива). Но всичко е шанс.

Което е тъпо. И безумно. Реално няма значение дали играеш сериозно или не. Дали си напушен и пиян или трезвен. Дали се блъскащ в стените и записваш 1 фраг и 20 смърти или напротив. Важното е да си завършил играта. Винаги имаш шанс за предмет. Получаваш някакви точки. Олимпийския принцип.

Честно казано, мултито хич не ме впечатли. Е, като за игра на Activision поне има достатъчно карти – това не мога да отрека. Дори и след немалко часове, прекарани в Destiny не знаех наизуст всички нива. Това е много похвално. Което ми напомня – щях да се радвам, ако имаше опция да премахнем някои нива, които не ни се нравят и да не ни пуска на тях. Може би ще се случи в някое DLC?

И така, сякаш идва време за финалните редове на тази статия. Но преди да пристъпя към тях ще отделя малко време за обичайното – графиката и звука.

Визуално... хм, нека първо кажа, че играх Destiny на PlayStation 3. Демек old-gen, last-gen или там както вече се нарича предходното конзолно поколение. Всъщност предходно конзолно поколение – има си български език, нали? Еми, Destiny е грозен на ужас. Сравним е с PlayStation 3 игра от 2010-та или дори 2009 година. Много, много размазан. Никакъв детайл в текстурите. Видно е, че портът към предходното конзолно поколение е бил здраво, здраво претупан.

Не знам как изглежда Destiny на PlayStation 4 и Xbox One. Вероятно достатъчно добре. Но това едва ли има значение – дал съм 120 лева за играта. А не 60 например. И не очаквам половин продукт във визуален аспект.

Звука... ами, саундтракът горе-долу става. Бих казал, че е по-скоро средняшки като цяло. Губи се. Тук-таме е натресен моментът уж на „епичност“. Не се е получило. За гласовата актьорска игра няма смисъл да отварям темата – ужасно зле е. Самият факт, че талантлив актьор като Питър Динклидж се представя толкова зле говори за две неща – ужасен сценарий и още по-ужасен режисьор.

В крайна сметка, дори и аудио-визуалният елемент не е на особено читаво ниво в Destiny. И така, финалните редове.

Destiny е едно гротескно отроче на Activision. Които просто са стоварили 500 милиона долара, за да направят перфектната игра. Или поне на теория. На реклама. Е, Activision са си прави. Взеха 500 милиона долара приходи за 1 ден. Destiny е гига хит. Финансово.

В реалност е гига гига посредствена игра. В най-добрия случай. Показателно е, че дори западните медии я нахейтиха в последните дни. Сингъл кампанията има някои силни моменти, но дотам. Никога не впечатлява. Най-често е или скучна, или супер скучна, или адски, адски скучна. Мултито е небалансирано, дразнещо и бездушно и изглежда като притурка към игра за 20 лева от PlayStation Store, а не продукт за половин милиард долара.

И, честно казано, в случая дори не мога да кажа, че Destiny е основа за някаква много по-добра игра. Защото не е. Проблемите в мултиплейъра са прекалено фундаментални и трябва да се поправят с едва ли не нова игра. Механиката на стрелбата е прекалено... никаква. Колкото и DLC-та да имаме, едва ли ще е прилична.

Да, за The Sims 4 мога да се съглася, че е стабилна основа. Защото играта е забавна – проблемът е, че липсва съдържанието. И заради това доскучава бързо. Като сравнение, Destiny доскучава още преди да разберете, че няма съдържание. А това е най-тъжното.

В крайна сметка ако сте обмисляли да си вземете Destiny… ами, недейте. Шансът да се разочаровате е много сериозен.