Както често се случва, когато се вдигне много шум, обикновено е за нищо. Hatred е идеалният пример за това. С цялата сивота на графиката щеше да е забавно може би да сложа оценка сиво, но не - няма. Заслужава си червено. Четох, че визуалният стил бих хубав на Hatred - наистина ли? Това е същото като черно-бяла снимка на маса или стол. Които са арт, защото са черно-бели. Уау, каква креативност е нужна, за да ти дойде тази идея... особено и ако като бонус цялата черно-бяло-сивота прикрива грозна графика. Батманоидно пресипнало грачене от главния персонаж плюс посредственост на всички останали фронтове. Геймплеят е на най-базовата възможна изометрична екшън игра. Без абсолютно нищо повече. Някаква персонализация, някаква ролева система? Нещо, с което да почувствате, че имате контрол над кухия си главен герой. О, не, нищичко. Приключва едното ниво, започва другото... точка. Hatred се проваля на всички възможни нива. Особено пък като брутален или скандален продукт. Едно време какви кървави игри имаше, ехей... ако не беше широко рекламирания маркетингов трик с убиването на невинни пешеходци, Hatred никога нямаше да привлече и грам внимание... Късмет, шанс, космическо съвпадение, съдба. Всеки вярва в различни неща, но със сигурност има едно такова нещо в нашите животи – да попаднеш на точното място в точния момент. Или пък точно обратното. Предполагам, че на всеки от вас се е случвало едното или другото... един или повече пъти. Някакво събитие, което е променило живота ви. Върволица от случайности, които ви довеждат до едно място или друго. И като теглите чертата си казвате – „Ебал съм го, шансът за това е едно на милион“.

Е, Hatred е точно това. Чист шанс. Някакъв служител на Valve вижда трейлър за тази игра, решава, че е прекалено брутална. Банва я от Steam. Това се превръща в медийна интернет сензация. И да, самият аз бях част от нея. Признавам си това чистокръвно. След това се намеси самият Гейб Нюъл, слезе от небесното си царство, отсъди „Hatred ще го бъде, аз казах“ и се възнесе обратно.

Беше ясно, че каквото и да се случи, след тази върволица от събития Hatred ще е успех. Поне комерсиален такъв. Не, няма да продаде 1 милион бройки. Или вероятно дори 100 000. Но малкото студио Destructive Creations едва ли е можело да си мечтае дори и в най-смелите си сънища за подобни числа. А и някое шестцифрено все пак не е изключено.

И защо казвам шанс, съдба, късмет? Защото ако не беше онзи служител на Valve, решил, че тази игра е нещо много брутално, ако не я беше премахнал временно от Steam, то нямаше да се намеси Гейб Нюъл, нямаше да имаме медийна сензация. И Hatred нямаше да получи и грам внимание – напълно заслужено. Просто защото играта не си струва. По никакъв начин.

Нито като геймплей. Нито като шокиращ, скандален продукт. Нито като... сатира, каквато се опитва да бъде изкарана цъкалката в даден момент. Просто един слаб изометричен шутър, доставящ точно 0 (нула) забавление. Който омръзва за около половин час. И който трябваше насила да играя още няколко, въпреки че знаех рано-рано каква е присъдата. Хейт ревю за Hatred.

Но нека започна с онова, което направи играта известна. С което тя доби популярност. „Скандалното“ нейно насилие, превърнало я в първата игра с най-тежкия рейтинг 18+ в Steam изобщо. Човек очаква нещо покъртително, садизъм, унищожение? Но какво имаме?

Нека ви опиша една сцена. Сваляте си гащите и се изпикавате на нечие лице. Човекът срещу вас започва да повръща. Вадите лопата и с един удар му откъсвате главата в този момент. От гърлото на торса с липсваща тиква продължава да извира драйфня. Звучи ли ви това като нещо брутално? Да?

Е, това не е сцена от Hatred, а от Postal 2. Една истински брутална – но същевременно хипер забавна – игра. От едно време. В Hatred няма нищичко, което да се доближи откъм бруталност до нея. Или до оригиналния Blood Rayne и невероятната прецизност при разчленяването на вражеските тела, в която имаше вероятно стотици различни комбинации. Или Soldier of Fortune, където почти всяко оръжие беше специално  измислено, за да може да откъсва или пръсва нещо от противник. Или до много други игри отпреди петнайсетина години

Защо ли? Защото Hatred не е наистина брутален. Или особено кървав даже. Насилието не е толкова графично. Всичко е... една имитация на бруталност. И то доста неуспешна.

[caption id="attachment_51813" align="aligncenter" width="525"] Да пръснете нечия глава с помпа вероятно е една от най-бруталните екзекуции в Hatred, но в своята есенция не е нищо особено - особено когато има и 5 пръски кръв на кръст, които се изпаряват в нищото, сякаш гледате филма 300[/caption]

Разчленяване например в Hatred няма. Каквото и да е. Да откъснете крак, ръка, разцепите някого наполовина? Не.

Забивате нож в главата на някого, издърпвате го. Изхвърчат две капки сива кръв (понеже всичко в Hatred е нюанс на сивото) и толкоз. Набивате дулото на пистолет в нечия глава и дърпате спусъка? Пак две капки сива кръв, главата си остава цяла-целеничка. О, да, забравих за „най-бруталните“ екзекуции, в които пръсвате нечий череп с шутове или с помпата. Отново без нищо графично, нечия глава изчезва сякаш е спукан балон в ръцете на дете и толкоз. Кръв почти няма.

А останалата част от „бруталните“ екзекуции са 1-2 удара с нож или 2-3 куршума в нечие тяло. Нищо брутално, невиждано и още по-малко скандално. Дори и в днешните хипарски времена на гейминга имаме по-брутални заглавия. За някогашните не говоря. Просто цъках Hatred с леко презрение – „На това ли му викат брутално днес“...

[caption id="attachment_51816" align="aligncenter" width="525"] Често не се вижда какво, по дяволите, се случва в цялата сивота[/caption]

Всъщност не. Целият шум идва от друго - че убивате невинни хора.

Е, няма да крия, че имаше една статия, в която обсъждах темата в сайта. И може би съм бил драматизиращ като феминистка в постменструален синдром. Все тая, важното е, че крайният продукт е откровено скучен, безличен, липсва какъвто и да е „шокиращ“ фактор и откровено не си струва 30-те лева в Steam.

Защо?

Най-важното - геймплеят. Имаме просто изометричен шутър. Точка. Абсолютно нищо повече. Стартира ниво. Имате някаква цел – „Убийте X невинни“, след това евентуално вторична цел – „Претрепайте Y полицаи“, накрая „Стигнете до точка Z” и край. Това е есенцията на играта. Макар че в някои случаи е просто „Стигнете от точка А до точка Б, междувременно избивайки всичко по пътя“.

Очаквате някакъв ролев елемент? Дори опция да си избирате оръжията? Някаква свобода? Някакви системи, разнообразяващи геймплея? Не. Нула. Нищо. Ходите и гърмите. Убивате разни полицаи, взимате каквито оръжия носят, обирате им мунициите. Претрепвате случайни минувачи и толкоз.

Hatred буквално включва най-най-базовата основа на геймплей. Прилича на някакво домашно на човек, завършил базов курс за боравене с Unreal Engine. Има там някаква основа на игра и толкоз... Пуцате, събирате муниции, пуцате още малко, убивате достатъчно хора, минавате нивото. Точка.

Нулева стойност за преиграване... и всичко останало всъщност.

Нивата? Кратки, сухи, претупани. Почти всяко ескалира накрая, за да ви подтикне играта към адски скучно преиграване. 

Самите престрелки? Скучни, досадни. Често не е ясно дали ще уцелите някого или не, екранът е сива неясна мацаница, в която трудно се различава каквото и да е, мини картата не е на видно място и често не разбирате откъде ви нападат полицаи. Има и немалко бъгове - при движението, при невъзможността да уцелите някого, който стои на 1 метър от вас, ама някак куршумите минават през него...

Изкуствен интелект? Никакъв. Буквално. Нито на пешеходци, нито на полиция. Ако сте в даден радиус реагират по определен начин (търчат, гонят ви) – излезете ли леко от него – всички ви забравят.

„А, някакво клане станало тука, 70 души вече са мъртви? Ми, не го виждам тоя, дето ги е избил, среща след 10 минути в кръчмата за по ракия“. Това горе-долу е мисленето на полицията.

А най-лошото на Hatred е... претенцията. Претенцията за някаква супер брутална, мрачна игра, която всъщност е жалка по всички възможни начини.

Цялостният графичен стил е сив, сив... толкова шибано сив, че нищо не се различава. Мрачен уж, хардкор. И основният персонаж – дрезгав батмански глас, абе голямата работа. Както си трябва. „Га-га-га, ся ще ви избия“.

Очевидно е, че Hatred е планиран като „тежка“ игра, в която трябва да си кажем – „Вижте какъв психар е главния, уау“. А всъщност аз виждам някакво назобено батман-wannabe емо... някакъв провалил се актьор, решаващ да сее смърт в Холивуд, понеже не са му дали някоя роля.

Даеба. Това звучи като по-добър сюжет от този на Hatred.

Какъвто всъщност няма. Хващате калашник и почвате да убивате, докато не стигнете (след няколко часа) до финалната сцена, която просто трябва да гледате в YouTube. Не, наистина. Защото вярвам след 30 минути ще видите какъв кенеф е Hatred, но задължително трябва да се насладите на края.

Накратко, студиото Destructive Creations просто вади късмет. В други случаи бих казал, че Hatred е продукт на маркетинга и хайпа тип „Ау, колко е скандално нещо“, но тук ситуацията очевидно не е такава. Ясно е, че студиото не е имало пари за подобни рекламни трикове. На някои хора им се случва това... бас държа, че и в момента има сто игри, които са в пъти по-добри от тази по всички параграфи, но тънат в неизвестност. Такъв е животът.

Но да, Hatred не си струва. Не си струва около 2-3 часа от живота ви. Не си струва и 30 лева. Вероятно ако идете да гледате три що-годе тъпи филма на кино ще получите повече удоволствие от Hatred.

И така, малко за графиката и звука.

Визуално, играта не ме кефи. Ако имаше някакъв подход тип филма Sin City – цялостната сивота да е гарнирана с ярка червена кръв, която да контрастира... щях да кажа – бива. Да има нещо нестандартно като презентация. Но не. Неясна сивота, както казах по-рано.

А, да, също така шибаният фреймрейт е просто непростим. Играта е грозна (да, шибаната сивота не прикрива адски ниските детайли!), но пък изисква много... нещо като лаеща из интернет феминистка. Това е дразнещо.

[caption id="attachment_51809" align="aligncenter" width="525"] Почти цялата игра се свежда до подобни цели[/caption]

Звук – зле. Главният герой е карикатура, цялостното озвучаване е слабо, ефектите са... никакви. Музиката – също. Поне да имаше някакъв надъхващ метъл или нещо такова... нещо там тупуркаше във фона, ама нищо не ми е направило впечатление че да го запомня даже.

Заключението? Е, всъщност вече го написах малко по-горе. Hatred не си струва и грам, точка. Не си струва дори и само за „експеримента“. Спестете си 30-те лева. Или дори времето си, ако го свалите от торентите. Да гледате 2 часа парламентарен контрол е по-приятно преживяване от Hatred.