Графиката на Saints Row IV не е отбелязала никакъв прогрес в последните две години. Като се има предвид, че цъкалката все още не е достатъчно добре оптимизирана, а бъговете са много на брой, то очевидната оценка е червено. 
Звукът е на високо ниво, спор няма. Актьорите, отговарящи за гласовото оформление на Saints Row IV си ги бива, саундтракът е добър. Може би звуковите ефекти са малко постни. 
Игра като Saints Row IV се предполага, че трябва да е забавна. Поне на мен не ми беше такава. Хуморът е значително олекотен, като добрите попадения не са толкова много. Но най-важното - геймплеят... е чистат скука. Тичате 6-7 минути до някоя точка на града, за да минете поредната еднообразна и лесна мисия за 1-2 минути... и после същото се повтаря отново, отново, отново. Досада.
Очаквах Saints Row IV да е нещо, което да ме подгрее сериозно за Grand Theft Auto V. Играта вместо това се оказа абсолютна еднодневка, която ми омръзна за уикенд и ще забравя съвсем скоро. 
„Вие сте отвлечени от извънземния лорд Зиняк и бивате затворени в свръхреалистичен симулатор, подобен на този от филма Матрицата. Разбира се, изцяло в духа на Saints Row вселената, вътре ще стават всякакви извратени неща, именно и заради това названието бива изкривено към садо-мазото с това „доминатриксОсвен всичко друго, в играта ще имате и супер сили, пак подобно на Нео от култовия филм на братята Уашовски“.
Това е цитат от една новинка, която съм писал през май миналата година. В която се говори за тъкмо обявения експанжън Enter the Dominatrix за Saints Row: The Third. Който известно време след това беше отложен. Но вече вероятно се чудите що за безумен увод на ревю е това?
Е, нека го кажа така. В Saints Row IV, главният ви герой е отвлечен от извънземния лорд Зиняк и бива затворен в свръхреалистичен симулатор, подобен на този от филма Матрицата. Освен това, вие имате и супер сили, пак подобно на Нео от култовия филм на братята Уашовски.
Схващате ли накъде бия? Да, точно така – това, което е трябвало да бъде един експанжън за Saints Row: The Third… се е превърнало в четвърта част от поредицата. „Защо пък да не се пробваме с нещо, което струва 60 евро, вместо да го продаваме за 30 евро като експанжън“ са си казали THQ, когато играта беше още под техния надзор...
...и хоп, имаме едно извращение. Нещо, което е планирано за експанжън... и си личи ясно, че е експанжън... но се продава като нова игра. Като продължение. Е, това е скандално. И дори само поради тази причина не си струва Saints Row IV да се играе.
Но дори ако отминем тази наглост, то заглавието с отворен свят... си е откровено посредствено. Особено като се има предвид, че съвсем скоро излиза Grand Theft Auto V… всеки лев трябва да бъде пестен за него, а колкото и евтино да излезе Saints Row IV, просто не си струва.
Най-вече поради фактът, че е прекалено много прилича на своя предшественик. Това хич не е случайно - все пак говорим за шибан експанжън. Така графиката е същата... автомобилите са същите... дрехите са същите... сградите и градът са същите. Бъговете са същите. Проблемите в управлението са същите. Почти всичко е същото. Да, тук-таме има някои добавки. Но са прекалено малко на целия фон.
В резултат, когато влезете в Стийлпорт, автоматично се връщате в Saints Row: The Third. Разликите са наистина минимални в дизайна. Което е отвратителен минус. Трябваше поне от кумова срама да бъдат направени някакви по-големи промени.
Но не. Еднообразие до шия. Изцяло. 100%. Общо взето ми е интересно как и THQ, и новият разпространител на играта Deep Silver са имали наглостта да предложат това като отделен продукт... не знам. Но пък разбирам защо първата от тези две компании банкрутира. Когато се опитваш да цакаш хората с топла бира на 40 градуса шега се получава точно така.
Естествено, вие бихте се запитали – добре тогава, щом игралният свят е почти идентичен, какво тогава е новото в Saints Row IV?
Супер уменията. Както споменах в началото на тази статия, действието почти изцяло се развива в компютърен симулатор, проектиран от извънземния лорд Зиняк. Тъй като става дума за виртуална реалност, то вашият герой има магически способности. От рода на феноменална скорост, огромен скок и т.н.
Но знаете ли кое е първото нещо, което се набива на очи?
Това как Prototype игрите са били очевидното вдъхновение за супер уменията в Saints Row IV. Тъй като са почти същите. Даеба, тази игра направо си прилича на някакъв хибрид с Prototype.
Така например можете да се катерите по стените на сградите до покривите им. А след това да се хвърлите от тях и планирате напред. Можете да удряте земята и вдигате противниците си във въздуха, да използвате телекинеза...
Разбира се, това не са някакви супер умения, въведени едва ли не в Prototype игрите. Но ташакът е, че и самите анимации в Saints Row IV са много подобни, което показва откъде е дошло вдъхновението...
Ако изключим този елемент на кражба, то все пак най-забавното нещо в играта са именно тези супер умения. Които ви дават възможност да размятате разни неща наляво-надясно, да прескачате между сградите, спасявайки се от някое досадно меле... или просто да се гаврите с пешеходците за кеф.
Също така, супер уменията разнообразяват битките. Можете да замразявате или горите вашите противници, да ги замеряте с автомобили, да удряте земята, изпращайки ги във въздуха. Което съветано с наличието на пушкала прави сблъсъците малко по-интересни.
Съвсем малко.
Тъй като големият минус в Saints Row IV е прекалено ниската шибана трудност! Нищо от това, което постигах с течение на времето не ме караше да си кажа – „Баси якото, тука се потрудих за тази задача, ама наградата беше яка“.
Напротив. Противниците са крайно лесни... което прави преминаването на главните и страничните мисии по-скоро задължение. Отколкото нещо, носещо кеф.
Всъщност, ако се замисля, Saints Row: The Third беше по-сложен. Имаше немалко моменти, които помня, че ме изпотяваха. Особено в началото на играта, когато героят ми беше по-слаб. И си умирах редовно.
Като ярък контраст, в Saints Row IV си пуснах последната трудност и за едно над 15 часа съм умрял може би 10-15 пъти. Като в немалка част от случаите се случваше заради неприятни гличове с босовете.
Което говори зле за трудността в играта. Каквото и меле да срещах, колкото и зле да бях екипиран... го минавах. Почти безпроблемно. Но дори и да се случваше да умра – какво от това? Винаги има чекпойнт няколко секунди, преди да загинете... типично за конзолните игри. А пък ако умрете, без да сте в мисия – просто ви се отнема малка част от парите и толкоз.
[caption id="attachment_20448" align="aligncenter" width="525"]
Някои моменти като този са забавни... само след секунда роботът ще направи свирка на главния ви герой, ако дадете на Romance; за нещастие, не във всички случаи хуморът е на ниво[/caption]
Честно казано, ако трябва да посоча един титаничен минус на Saints Row IV, това е трудността. Тя проваля всичко. Когато безпроблемно можете да избиете поредното уж „тегаво“ меле или да разбиете някой бос за минимум време... то се губи тръпката. И всичко се превръща в едно обикаляне на града.
Търчане през сградите, докато стигнете следващата точка... минете следващата мисия... и отново, отново, отново.
Освен всичко друго, зле балансираната трудност си усеща и при оръжията и ъпгрейдите ви. Общо взето, в повечето време аз използвах едно оръжие, с което се сдобих още в началото на играта. Защо ми е друго, при положение, че то ми върши идеална работа?
Ако добавим и мизерното разнообразие на противници, които омръзват за нула време, то бихте се досетили защо наричам Saints Row IV една скучна игра. Просто това си е самата истина.
Да, някои от традиционните плюсове на поредицата си ги има. Например разнообразието от странични предизвикателства, които са много на брой и някои от тях – доста забавни. Хубавото е, че са интегрирани и нови такива, които са в духа на наличните ви супер умения. С което количеството им скача сериозно.
Въпреки това, „старите“ мисии вече са леко скучни. Например карането на танк из града и разрушаването му, намиране на даден автомобил и закарването му в дадена точка на града и т.н. Просто се повтарят отново и отново и отново в поредицата... и омръзват.
Заедно с това, тези странични мисии... просто ви дават малко опит и пари. Няма някакви по-мотивиращи награди. Нещо наистина яко. Което ме демотивира много бързо да ги играя и започнах да цикля по главната сюжетна нишка. А това е доста лош атестат за игра с отворен свят.
Всъщност, ако се замисля, Saints Row IV не е това, което трябва да бъде. Ако говорим за отворения свят. Някак не е добре изпълнен, тъй като прилича просто на една голяма карта с наблъскани предизвикателства из нея. Със същия успех всички те можеха да се избират от някакво меню.
Самият факт, че нямах желанието да изпълня всички мисии из отворения свят говори зле за него... тъй като аз съм човек, който обожава тази концепция в гейминга. И в подобен тип игри много често дори тотално отебавам историята и просто си се лутам наляво-надясно. Но в Saints Row IV просто няма какво да правя. Достигането до някоя странична мисия често отнема повече време, отколкото минаването й... често случващо се в рамките на минута-две. И така вместо да търся предизвикателства из картата, то започнах да усещам, че просто фармя... като в MMORPG.
И така се оказва, че отвореният свят в Saints Row IV... изобщо не е такъв.
Тъй като не ми е нужно да си ъпгрейдвам автомобилите... тъй като те не ми трябват. За нищо. Защо ми е да шофирам, при все, че героят ми тича с невероятна скорост, може да скача като Супермен и планира във въздуха като Батман?
За какво ми е да събирам пари за още пушкала, при положение, че едно автоматично оръжие с прилични щети ми е достатъчно за кажи-речи цялата игра. Айде, може би плюс някаква базука за по-масовите мелета.
Същото важи и за супер уменията – някои от тях са си доста непотребни и като цяло не виждах смисъл от тях. Забавни... да, що-годе. Но потребни? Не много.
Заедно с това, превземането на виртуалния Стийлпорт е по-скучно от всякога. Идеята е да минете всички предизвикателства в дадена зона, за да стане собственост тя на вашата банда. Но това... също няма смисъл. Вашият герой е Нео, ебаси, за какви са му някакви лисугери с узита в ръка?
И какво остава? Кажи-речи нищо. Не можете да купувате или превземате сгради, не можете да се почувствате като някакъв истински престъпен бос. Вие всъщност не сте такива, де... просто част от някакъв си симулатор. Което се усеща. Липсва мащаба, вживяването. Което е обяснимо... Saints Row IV е просто един експанжън, превърнат в пълна игра с една-едничка цел – печалба. Е, дано сметките на Deep Silver се окажат грешни. Тъй като ме дразнят подобни мизернически номерца.
Разбира се, при целия тоя хейт е редно да отбележа един плюс на Saints Row IV – като цяло си личи, че е вложен труд по сингъл кампанията. Що-годе дълга е като времетраене, гласовата актьорска игра е добра, интегрирани са доста алтернативни и нестандартни нива, някои от които забавни.
Не бих казал, че играта „блести“ в този аспект. Тъй като е изоставен любимия ми профански и детински хумор и е заменен с по-сериозни нотки. Но мога да одобря това, че очевидно е вложен труд и не говорим за претупване. Напротив. В сингъла на Saints Row IV очевидно са били вложени сериозно количество средства.
Така имаме злодей, който е истински пич – Зиняк. Да не говорим, че е озвучен фантастично. Заедно с това, в сингъла има множество разнообразни нива, които са препратки към различни филми и игри. Като очевидната цел е да се покаже, че говорим за „завършена“ кампания и до известна степен, това е истина.
Но въпреки този труд, който е положен в сингъла, проблемът си остава... всичко останало! Saints Row IV е игра с отворен свят. Това означава, че основният акцент трябва да е именно на него. На това просто да се шляете... да се случват някакви странни неща... случайни престрелки... превземане на сгради, състезания с автомобили, улични схватки. Но нищо такова няма. Градът Стийлпорт е сух, ялов. Липсва живец в него. Някакви хора щъкат, някакви автомобили там има по улиците... но какво от това? Всички те се мотат безцелно. Те са безжизнен фон.
Самите вие просто трябва да преминете от точка А до точка Б, за да подхванете поредната скриптирана мисия... без да има шанс да се случи каквото и да е нестандартно нещо по пътя.
Не, това не е добра игра с отворен свят. Напротив. Такава, каквато не си струва е. Просто си личи, че може би разработчиците Volition са се изчерпали и е време да се захванат с друг проект. Вижда се, че имат потенциал при извратения хумор, но на Saints Row трябва да се даде почивка.
Ама нека отделя традиционните думи за графика и звук, преди да приключа статията. Визуално, играта вече е грозна. Енджинът е стар и това е истината. Графиката не е мръднала от Saints Row: The Third... като дори същите визуални бъгове са налични. Което изобщо не е похвално за Volition.
Откъм звук, обаче, положението е доста по-различно. Актьорите, взели участие в Saints Row IV хич не са случайни, напротив. Говорим за талантливи такива и това се усеща. Саундтракът също си го бива, като акцентът на дъбстепа от миналата игра е сериозно олекотен.
[caption id="attachment_20443" align="aligncenter" width="525"]
Този опит за препратка към игрите от едно време не беше особено успешен[/caption]
И така, финалните думи. Saints Row IV е разочарование. Поне за мен. Може и да ви се стори добра, ако не сте си пускали никога представител на поредицата. Просто защото много от нещата ще ви се сторят нови и няма да видите непроменения град Стийлпорт. Но в противен случай, просто няма смисъл да цъкате.
Да, сингълът е добър и в него определено е вложен труд. Спор няма. Но това не е такъв тип игра, не е The Last of Us. Очаква се нещо друго. А уж силната черта – отвореният игрален свят... е ялово реализирана.
Още по темата
286910139