Аз винаги съм бил негативно настроен към ДС игрите ,но сега започнах да играя 3-ката и ме зариби ужасно много. Много е тегава и се умира яко ,но въпреки това на човек му се играе, и като убиеш някой бос се чувстваш като бог

Да ме бият като маче в дирек и да почвам от начало за мен е мазохизъм а не удоволствие.А пък тия дето си кълчат пръстите на клавиаиатура и ПеЦе направо не искам ги разбера

Красотата на тези игри е, че не ти трябват кой знае какви умения. Трябва ти упоритост, усет за ритъм помага, но не е задължителен. Игрите са така конструирани, че да те учат в движение. Първият бос в ДС1 те учи как да правиш атака със скок, атака която прави един от следващите босове елементарен. Битката с финалният бос пак става елементарна, стига да си проявил упоритостта да научиш парирането. Има още много такива примери. Това не значи че трябва да се хареса на всеки

Аз тъкмо минах първия бос след толкова опити и си мислех,че то ме auto сейфа и си продължих напред и като умрях,ме върна преди първия бос ... Красота !

Гледай сега, свиря на китара и на барабани, усет за ритъм ми не липсва, упорит съм, уча бързо, ама пак съм си нуб в тая игра. Остарех, деба. Не е като едно време, нарочно да си усложнявам играта, за да търся по-силни изживявания.

Както написах, това не значи, че трябва да се хареса на всеки. Аз например много трудно се навивам да играя космически симулатори, а ако не бъркам, ти ги обичаш.

mamomi12, стана ми интересно за коя точно говориш и кой бос, щото ако убиеш бос, той не се появява пак до new game +(с малки изключения, но те са друг случай).

nightwarrior говорех за новата Dark souls 3 . Минах първия бос и продължих напред,убиха ме и ме спална точно преди боса. Не съм продължавал да видя,дали е там,защото rage Quit-нах .

Исках да кажа, че вероятно в случая проблемът не е в играта, а в мен. Обикновено игрите, които ме дразнят със слабо изпълнение, си го отнасят директно с някое хейт мнение или с цялостно хейт отношение, без да имам скрупули, че, видиш ли, това може да е предубедено мнение.

И тук има неща, които ме дразнят, но не мога да кажа с чиста съвест, че самата игра е лоша. Очевидно играта с право си е завоювала име. Просто аз не съм ? таргет.

А ти трябва да пробваш някой път нещо като Freespace 2 + open project. Ей тъй, от любопитство, интересно ми е да ти чуя мнението, особено ако не е твой жанр. Нося на хейт, не се притеснявай.

Dark Souls III, както и миналите, опират до това да научиш всичко, което играта има да ти предложи и толкоз. Не мисля, че има и един бос, който се минава само на рефлекси. Трябва да му научиш всички движения. Как ще се представиш зависи от количеството знание. Сега ясно е, че и моите рефлекси с годинките почват да отиват в кофата, но не мисля, че съм чак толкова зле. Просто ти трябва прекалено много прецизност при кълбата... на някои хора може да им идва отвътре, вероятно повечето трябва да научат анимациите и движенията на по-трудните им босове и да избягват всеки удар "по памет".

Аз както винаги не съм впечатлен, ревюто най-накрая готово, след като... го написах отново. Че първото нещо не ми се понрави. Общо взето прекарваш десетки часове, докато добиеш знанията, които да направят играта сравнително лесна. Те това е цялата работа в Dark Souls III. То всъщност само босовете са тегави, другото е... навик и система за минаване.

@mamomi12 - босът със сигурност е погинал. Но ако си rage quit-нал на тоя сопол, нататък те чака особено див секс, ако стигнеш дотам. Щото прекалено често и аз исках просто да посоча един среден пръст в лицето на Dark Souls 3 и това да бъде.

Спокойно, ако си го гътнал веднъж, там вече го няма, върнало те е там, щото това ти е бил последният запален огън.

DragonSlayer,може, но ще видим кога, че толкова неща ми се играят, а време няма

Разни прота даже я врътват за час

Не можа да не спечели тази поредица и това е.

И аз така все се чудя какво и харесват на тая поредица , викам си баси тъпото умираш 500 пъти , обаче реших да я пробвам и ме зариби . Даже ти когато скачаш на някой бос си напълно наясно че ще умреп 100 пъти , ама след като го убиеш чувството е уникално .Oтдавна не бях се забавлявал така , макар че още неможах да мина 1-вият бос , имах само 20 минути да играя и боса ме опука едно 10 пъти и въпреки това ме изкефи

Абе... като стигнеш нататък пак ще говорим. То уж е забавно, забавно, когато виждаш, че имаш някакъв шанс, но в един момент така те обезверява играта, че не е истина. Естествено всичко се минава, ама удоволствието се губи. Иначе "да умреш сто пъти" на няколко места е близо до истината като число и не е толкова забавно, колкото звучи на теория.

Забравил си да споменеш Lords of fallen ,тоест реално игрите са 6 и наистина си прави че започнаха да се изтъркват . Съгласен съм и че играта може да стане гадна по-напред,е при някои тегави босове можеш да си помогнеш с информация от нета за това как се бие но то реално се умира много и от малки юнити . Мисля че играта не е предназначена за да се играе от нервни хора . Просто за момента ми харесва , после може и да си променя мнението .Гледам и в метакритик и дават добри оценки което е добър знак .Но трябва да се има впредвид че досега бях играл само Lords of fallen която също ми допадна ,но ако трябва да се поставя на мястото на човек играл всички игри до момента сигурно и на мен щеше да ми е ташачец

Lords of the Fallen не е на From Software и всъщност няма грам общо със Souls игрите. "Вдъхновена" е от Souls серията, но само дотам. То вече много игри са вдъхновени от отрочетата на From, де.

Иначе проблемът при някои босове не е това, че не знаеш какво да правиш или срещу какво са силни... а че просто ти ебават майката от безкрайни атаки. Но сега поиграх малко Salt and Sanctuary и осъзнах, че Dark Souls III - след всичките псувни - ми е дал все пак нещо. В един момент Pontiff Sulyvahn така ме пречупи, че преосмислих изцяло концентрацията си пред играта и започнах да играя различно. Би трябвало да влизам в дефиницията ти на "нервен" човек, макар че не е точно така, но някои игри изкарват най-лошото от мен. Та може да лекува и нерви... само че по принципа на бий огъня с огън.

Точно Pontiff Sulyvahn стана един от любимите ми босове в тройката, макар че го убих доста бързо, по бързо, имам предвид от третия път

Ако ще говорите за игра, която те кара да минаваш същия бос 30 пъти и накрая ти е убила целия кеф, говорете за Shit Souls 2, и най-вече евтините й длс босове. В тройката пак имаме няколко похвата от нея, но си личи, че този път не е в последния момент скалъпена игра (ДС2 дори в интервю създателите й си казват, че е отивала по дяволите и е трябвало едва ли не за някакви месеци да я зашият и да я пускат на пазара), това да доджнеш перфектно 5-hit combo на бос, докато си му в рейнджа през цялото време, е несравнима епика.

@Pse - "Не мисля, че има и един бос, който се минава само на рефлекси. Трябва да му научиш всички движения." - почти половината босове в 3-ката ги минах от 2-рия път макс, kinda proud of it. За 1 умиране успех да научиш всичко на боса, по-скоро имам генералното знание за invincibility frame-овете на рола и никога да не се лакомя и воала.

Бтв бях питал точно за ревюто какво стана във форума, гледам си отговорил тук, игнорирай онова тогава

Лошото на соулсовете е, че веднъж схванеш ли комбата, почти всичко друго става едва ли не аркада. Ей затова още го бутам тоя Witcher 3, май ше я пусна на лесна трудност, че бързо да минават битките и да мога да й видя края на историята. Какво значение има, че играта е получила 200 награди, като някакви японци ми я принизяват несъзнателно.

На мен бойната система на Souls игрите абсолютно никога не ми е допадала. И не мисля, че това някога ще се промени. Още пък по-малко е възможно да ме накара да видя някое друго заглавие под различен ъгъл. Всъщност какво имаме откъм битки - заучаваш ударите и когато някой противник замахне или правиш кълбо, или му минаваш отстрани, или излизаш от дистанция и контраатакуваш. Смисъл не виждам нищо впечатляващо, нищо, опиращо толкова до умението - напротив - всичко в Dark Souls III е опит и знание. Реално няма зле, така горе-долу всеки в един момент може да е достатъчно добър, макар че някои шибаняци босове са ебаси шибаняците. Но битките не ме впечатляват.

Иначе Dark Souls II - много се радвам, че вече почти съм го забравил, даже в ревюто за тройката почти не е споменаван. И все пак в тройката някои босове поне, не всички, имат ебаси гнусните атаки... имах чувството на моменти, че съм минал през някои босове на късмет, когато са спамели по-леките за минаване неща, а не "забавните". Примерно Aldrich като пусне стрелите си от втората фаза плюс двата Soul Spear-а... ами трябва да съм баси японеца, че да направя кълбото хем докато бягам от стрелите, хем да избегна и двете копия и естествено докосне ли те едно от всички неща си труп моментално. И в един случай Aldrich ти сере най-гадните си магии, в другия цяла битка прави едната си глупава и лесна за избягване атака, с която се забива на едно място и ти дава да му набиеш 3-4-5 удара без риск от наказание. Доста странно е това непостоянство в босовете... три-четири пъти ме убиват и остават на половин и повече кръв, после 2-3 пъти са на един плесник, после ме убиват 4-5 пъти и пак са на пълна кръв и накрая ги убивам

И мен таз игра с нищо ама с ниииищо не ме зариби .. много ... празна ми се вижд от към чуство .. смисъллл босове босове и пак босове .. тоест цялата игра от както слушам и чета за нея е че за да минеш еди къв си бос тряя да умреш еди колко си пъти за да му научиш скриптираните анимации при атаките ??? КООО .. просто .... нз ... неме грабва ... и някфо мноо линейно абе странна ми е таз игра ... нека да е трудна ама да има AI примерно бях мнг впечатлен от най високата трудност на F.E.A.R. при всеки релоад противництие реагирате различно никога не се повтараят path-вете им това че играта нарочно е направена трудна не я прваи наистина трудна ... абе все таз нека си има феновете. А като одраскахме пак повърхноста за space & cosmos games - това е доста уникално

Абе има си AI И то доста . На първия бос аз умрях около 5 пъти . Продължих напред и стигнах до нягъв мега лудия бот,който ме оби сигурно едно 15 пъти . После се оказало,че не е било задължително да се биеш с него,а е имало едно друго ботче,което трябва да убиеш за да продължиш напред . Той ме оби към 5 пъти . Продължих и стигнах до място препълнено с слаби ботове скелети . Обих ги и какво да видя,пак някъв нацепен бот рицар . И той ме довърши . И изключих играта. Викам си стига толкова умиране .

mamomi12 предполагам не си играл предишните? Първият бос не е труден, на мен ми даде зор, щото го борих на ps4-ка, а аз с контролер съм много зле, но пак не вярвам да съм умрял повече от 2 пъти. Рицарите са лесни само ги бакстабвай и парирай(в началната зона ти е обяснено как да прарираш и бакстабваш).

Не не съм ги играл . Това ми е първата Souls игра . Много ми харесва,обаче играното ми време е 2 часа и половина и все още не съм стигнал до втория бос ... На мен ми е по трудно да стигна до босовете,отколкото са ми трудни самите босове .

Ако трябва прегледай пак началната зона, усвоиш ли париране и бекстаб, повечето от противниците стават лесни. И двете не са трудни, просто трябва малко тайминг.

"Убих", дея, "убих" се пише. С "У", не с "О"!

Знам,че се пише с "У".Виж втория път съм го написал правилно,ама като няма "Редактиране",ще си седи така .

Не знам,защо го написах така ... Може би в бързането,не съм забелязъл .

Шест пъти в два поста пишеш "оби". Голямо бързане ще да е било

Просто ти отбелязвам тази дума, да си я поправиш, наистина не търся да се заяждам.

Добре,благодаря все пак . Обещавам,че ще си преглеждам коментарите преди да ги поствам .

Пък де да знам, някой ден Шефът може да оправи и редактирането, знае ли човек

И аз така , убих 1-вия бос , стигнах до едно място и там някакъв рицар си прави порно с мен ,mamomi12 вероятно става въпрос за същият ботляк , пробвах какво лине ама не умира .

Вероятно говорите за оня рицар, който е след моста с дракона? Оптималният вариант е просто да го оставите да си патрулира и да не се биете с него, малко след него е bonfire-а. Всъщност буквално след него. Иначе nightwarrior е прав, че ще си спестите доста нерви, ако научите да парирате, но аз така и не станах адекватен в този елемент от Dark Souls. Разконцентрира ме да знам, че правя някакво рисковано движение, при което мога да получа яко наказание и от обикновени противници и си играя на сигурно. Макар че с пръстените, дето връщат мана и кръв при critical атаки ако овладееш тези два елемента ще е доста по-лесна частта с обикновените противници до стигане до босове.

Тоя рицар не е никак труден, дори хич да не владееш париране/бекстаб, просто въртиш около него докато атакува и дебнеш момент за атака, така няколко пъти и е готов. Ако пък владееш парирането, чупиш го с 2 удара(зависи от клас и екипировка де). Адски ми напомня на черните рицари от DS1. Имам чувството, че с тромавата атака и сравнително малък moveset е сложен там тъкмо да упражниш парирането.