Добрата новина тук е, че ПБ вече не мелят брашно с Deep Silver. Мисля че отчасти за не толкова удачните им последни игри има вина ДС, които винаги са били крайно мейнстрийм и сервилно ориентирани. Не че ПБ в момента са студио с голямо реноме, но имат потенциал да направят нещо добро.

Подкрепям с две ръце казаното от DragonSlayer.Другото положително е,че сетингът не е пиратски.Вече взе да става банално и скучно.„Постапокалпитично научно фентъзи“ звучи интересно на теория,ама колко неща може да се объркат...Бе ще видим на Gamescom какво ще покажат и тогава вече.

Да, Deep Silver са задници, в интерес на истината имат и някои попадения, но се опитват да се правят на малкия Activision. Общо взето ако додадат кинти на някой да си довърши играта що-годе се получава, но ако се разработи изцяло при тях е кенеф. Доене до шия и толкоз.

Иначе и аз никога не съм бил фен на пиратите, айде ако е морска игра повече става, но иначе ми идват малко нанагорно. Тук нещата изглеждат яко на теория, но ще видим, де. Дано и бойната система да е малко по-недървена.

Малкият Activision това беше добро!

Обаче за бойната система не се надявай, говорим за PB Техните игри, ако са добри, то е въпреки бойната им система.

Яка идея, 100% пак ще е дървена с турбобезинтересна история.

PB са пичове, незнам какво не ви харесва в бойната система, примерно прехваления скайрим по добра ли му е бойната система или пък на последния вещер, верно по-екшън е но ми е супер тъпа и досадна. но това не е основното, игрите на ПБ са като едни малки нешлифовани диаманти, имат си своите ръбове но въпреки тях си остават диаманти

Точно това казвам - бойната им система обикновено е точно този ръб, за който говориш. Силата на игрите им обикновено е другаде.

И къде им е силата?

Готик беше серия с истински отворен свят, не шитня като доста от другите, които само претендират за това. Няма скалиране на противниците, една грешна стъпка и шибан вълк те поставя на място, защото си попаднал на място, което не е за теб (и защото бойната система е такава, че влезеш ли му в стънлока, те изнася на подскоци). Не е като да ходиш из картата и да знаеш, че ще срещнеш нещо, което скалира с теб, едно, две нива над теб ще е и с малко късмет и насилване на гейммеханиката ще победиш.

Този вид подход възнаграждава и наказва в много по-големи размери и добавя към усещането за отворен свят, защото и плячката не скалира. Като намериш пръстенче на място, на което не се предполага да си на този левъл или си го придобил с изобретателност, то има реална стойност, не просто ювелирна.

Изобщо - подходът към отворения свят винаги е бил силната страна на Готиците. Самото изпълнение не винаги е било блестящо, но в този аспект ПБ има на какво да научат доста от онези с претенции в тази област.

Пак Готиците за мен са поредица, която представяше изключително достоверен игровиви свят. В смисъл на достоверна рамка, в която разни фракции, гилдии, дори раси са на мястото си и си взаимодействат, не толкова в смисъл на фантастична достоверност. Присъединяването към една фракция отваря едни врати и затваря други, оказва реално влияние върху геймплея и носи определени последствия. В Готик решенията, които взимаш, често са далеч от козметични, което е в основата на роулплейя.

Ролевата система (по-скоро игровата системата) те оставя с чувство за значимост на всяка точка, която спечелиш. Една точка тук има конкретен смисъл и тежест, усещаш скалирането на героя с всеки левъл и си носиш последствията от това да сложиш тази точка на това умение, а не на друго. Не е като в Скайрим, например, където можеш да имаш половината разкрито дърво на едноръки мечове и пак да си по-добър с двуръки, защото си намерил Мега Як Двурък Меч С Мега Яки Статистики. Просто системата на нивата е по своему добра за тези, които очакват решенията им да бъдат награждавани и наказвани.

Дребните достойнства оставям настрана. Просто старите игри на ПБ бяха истински ролеви приключения с отворен свят.