В Guardians of the Galaxy са налични графични подобрения - нещо хубаво за игрите на Telltale и ставащият вече античен техен енджин. Липсата на cel-shading също е доста добра идея. 
И звукът е на добро ниво - особено ако говорим за гласовата акьторска игра. 
Геймплей... както винаги почти няма. Един патент на Telltale, с който вече сме свикнали. 
Като цяло стабилно начало на поредна епизодична серия. Нищо спиращо дъха, но пък - стабилно изпълнение. 
В последните години Telltale започнаха солидно да залагат на количеството при игрите си. Което доведе до най-традиционния проблем в подобна схема – качеството започна да пада осезаемо. Във всички възможни афекти – история, диалози, озвучаване. Съответно всяко ново заглавие на компанията е логично да се гледа с едно наум.Е, мога да кажа, че от онова, което видях като първа серия на Guardians of the Galaxy нещата стартират страхотно. В духа на онези игри, които направиха Telltale толкова популярни днес. Минусите като почти тоталната липса на геймплей отново фигурират – ясно е, че студиото няма да промени онова, което им носи основните дивиденти. Докато не втръсне съвсем. Но пък по-важните неща за една кинематична игра са на линия.
Историята е добра. Темпото – също. Няма губене на време и разпъване на локуми, лафчетата са в духа на филмите Guardians of the Galaxy и като цяло - забавни. Или с други думи ако сте фенове на Telltale спокойно можете да хвърлите едно око на поредното им епизодично заглавие.
Но нека караме по каналния ред. Предполагам в един или друг момент сте се срещали с Guardians of the Galaxy – един от по-добрите филми по комикси. Именно той бива пренесен в гейминга с помощта на Telltale и логично в партньорство с Marvel. Историята в играта е различна и не е свързана нито с филма от 2014 година, нито пък с излязлата наскоро втора част.
В Guardians of the Galaxy привидно трябва да се борим с Танос – най-вървежният злодей в галактиката – но това се оказва единствено привидно. В реалност сюжетът се върви около мистериозен артефакт, който Питър Куил – или Star-Lord – и останалите Пазители намират.
Както обикновено епизодите в игрите на Telltale са кратки – в рамките на час до час и половина. Дебютът на Guardians of the Galaxy е от по-дългичките... но въпреки това рискувам да ви хвърля драстични спойлери. Поради която причина по традиция няма как да отделя чак толкова много време за историята.
Мога да кажа, че поне на мен сюжетът ми се понрави. Сменят се доста пейзажи и се случват доста неща за малко време. Даже бих се заклел, че серията продължи и повече. Заедно с това се навързват достатъчно интересни нишки, които е доста вероятно да бъдат развити и достатъчно качествено нататък.
Най-важното за мен е, че шеговитата нотка от филмите е запазена, но по-важното – сценарият е на ниво. В последно време Telltale започнаха да ме разочароват – диалозите не бяха толкова интересни, колкото преди, а също и развитието на действието. При положение, че говорим за кинематични игри... ами, то това си е рецепта за кошмар.
Пазителите в Guardians of the Galaxy обаче са на ниво. Наистина Star-Lord ми се струва малко посредствен – може би и ролята на Крис Прат във филмовата адаптация е прекалено добра. Актьорът зад енота Рокет се справя прекрасно, а също и мацката, озвучаваща Гамора. Дракс е на ниво, а пък Грут... си е Грут, с една реплика на всеки пет минути, която е I Am Groot няма как да очакваме много.
Общо взето ситуацията ми напомня на Tales from the Borderlands – вероятно любимата ми игра на Telltale. Естествено Guardians of the Galaxy е под нея като качество, но хуморът е на ниво, а пък лековатата атмосфера ми допада повече от традиционно тежките и мрачни сцени, с които познаваме Telltale.
Какво имаме откъм геймплей обаче?
Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че много подобен няма. Все пак говорим за Telltale. По време на действие имаме quick-time event-и, в които трябва да натиснем правилното копче или посока в точния момент. Както обикновено прозорецът за реагиране е широк – механиките служат единствено за това да ни припомнят, че цъаме игра и имаме право чат-пат да участваме с помощта на периферните устройства край нас.
Хубаво е все пак, че хореографията на битките е нелоша – в крайна сметка имаме богат асортимент от пет героя. Яко е също, че получаваме възможност да натискаме копченца за всеки от тях в битка, което пак не е като истински геймплей, ама поне изглежда ефектно.
Едва ли има нужда да пиша традиционно слова, от които вече ми се изтърка клавиатурата – тип „Време е Telltale да измислят нещо различно“. Не, няма да го направят. Ясно е. Тъй че предполагам, че всеки, който стартира нова игра на студиото знае перфектно добре какво може да очаква.
Изключвайки битките, останалите парчета в пъзела на Telltale са същите. Чат-пат поемате пълния контрол над Star-Lord, с което можете да обикаляте пейзажите в играта. Които по традиция са минимални по мащаб. Имаме и една малка новост за игрите на Telltale – възможността да прелитаме до по-горни етажи с помощта на ракетните обувки на героя. Което все пак си е чист gimmick…
[caption id="attachment_72423" align="aligncenter" width="525"]
Натискане на нагоре за качване по стълбите - общо взето геймплеят на Guardians of the Galaxy приключва дотук[/caption]
Другото нещо, разбира се, са диалозите. Те ще са нещото, което предимно ще гледате и слушате в около 90-те минути, за колкото се минава епизодът на Guardians of the Galaxy. Както обикновено решенията ви имат дългосрочно значение – но тъй като имаме само един епизод, то можем единствено да гадаем какво предстои да се случва нататък.
Яко е обаче, че имаме пет персонажа, които трябва да държим заедно, но е много лесно да обидим единия или другия. Което надявам се ще повлияе в следващите серии. Няколкото по-големи решения, които можем да вземем също изглеждат по-значителни от последните игри на Telltale, при които сякаш имахме повече отбиване на номера.
Тъпо е обаче, че повечето от ситуациите са поставени по начин, по който болшинството хора взимат едно и също решение. Няма да ви пускам спойлери защо точно... но не бях особено изненадан да видя статистиките в края на първия епизод. Общо взето 80% в полза на едната страна и 20% - към другата. В едно от ранните си интервюта някакви пичове от Telltale бяха казали, че се опитват да списват така игрите си, че да няма подобни варианти, в които болшинството геймъри взимат едно и също решение. Ами... в Guardians of the Galaxy с всички беше така. Реално и аз влизах в кюпа – само едно от големите решения взех наопаки и бях сигурен, че ще съм в малцинството.
[caption id="attachment_72421" align="aligncenter" width="525"]
Секциите, в които можем да разкриваме околната среда са съвсеем леко разчупени[/caption]
По-важно е обаче какви ще са последствията – надявам се те да са такива, че да си струва преиграването. Понеже още се сещам за The Walking Dead: Michonne и жалката илюзия за избор там. И сюжет, който се развиваше по абсолютно идентичен начин в своята есенция, независимо какво направим...
И това... може би е всичко, което може да се напише за самата игра? Мисля, че да – все пак говорим за нещо кинематично, което е толкова кратко, че винаги рискът от спойлери е голям. Заради това преди финалния абзац ще отделя малко време за графиката.
В последно време критикувам Telltale и за визуалния изглед на заглавията им. Чийто енджин започна да става не само архаичен, но и прекалено бъгав. Е, тук имаме очевидни подобрения. Анимациите са почти добри, макар че Грут изглежда карикатурно отвратително. Текстурите също отбелязали прогрес.
Да, енджинът отново си лъха на старост и все пак имаме много статичност – но пък е стъпка напред. А, да, друго важно нещо, което си струва да се отбележи – познатият ни cel-shading от игрите на Telltale не е наличен тук. Което също мога да окачествя като плюс – кара Guardians of the Galaxy да се усеща като нещо по-различно. Не точно... ново, но различно.
И толкоз. Като цяло ако сте фенове на Telltale можете да хвърлите едно око на Guardians of the Galaxy – или на първата серия, или когато са налични всичките пет. Аз поне този път съм силно оптимистичен и ми се струва, че ни очаква едно качествено приключение.
Още по темата
286910139