Самата графика не е нещо специално, но пък е много приятен трудът, вложен от Square Enix при оформянето на повечето различни светове по такъв начин, че да изглеждат уникални. Включително и триото основни герои Сора, Доналд и Гуфи.
Тук бях доста раздвоен. Озвучаването е на откровено посредствено ниво в по-голямата част от времето. Някои от актьорите звучат откровено незаинтересовани. Но пък за сметка на това саундтракът е достатъчно добър.
Геймплеят е... просто посредствен. Бойната система е еднообразна, платформингът е средна ръка, няма особена дълбочина, няма особено поле за създаване на различни билдове. Често се усеща като QTE (каквото нерядко е). Но все пак успява да свърши своята работа на средно ниво и има някакво удоволствие от битките.
Kingdom Hearts III определено не е за всеки. Ако не сте играли миналите игри, но сте фенове на Disney и Pixar - има какво да видите тук, но ако приемете, че от историята няма да разберете много, докато не се запознаете със случилото се в купищата минали игри от франчайза. И въпреки това - проблемите с темпото и посредствената бойна система правят Kingdom Hearts III труден за препоръчване.
Това ревю вероятно трябва да започна с уточнението, че досега не съм играл Kingdom Hearts игра. И настоящото заглавие е първият ми досег с франчайза. В резултат и тук – както и при някои други игри – усещам, че фенщината превлива от немалко западни ревюта, които определят играта като „шедьовър“, „задължителна“ и тъй нататък.
Kingdom Hearts III е прилично заглавие, да. Има своите силни моменти. А ако си падате по анимациите на Disney и Pixar (плюс филмови серии като Карибски пирати), то е доста вероятно часовете ви пред Kingdom Hearts III да са приятни.
Но въпреки това. Проблеми има и то немалко. Темпото често се накъсва от безброй кът сцени. Доста диалози са на откровено ниско ниво, бойната система... се изчерпва до натискане на един-два бутона и като цяло става адски скучна от един момент нататък. Малко по-дълбок ролев елемент също щеше да се усети добре...
Или накратко – ако сте новаци за серията може и да обмислите Kingdom Hearts III, но имайте едно наум – може да не разберете откъде идват всички суперлативи за заглавието.
И тъй, нека започнем с историята. Тя директно продължава събитията от минали игри и ако тепърва стартирате със серията ще се почувствате така, сякаш сте започнали да гледате сериал от средата. Има някаква кратка сцена, в която ви се припомня какво общо взето е станало в миналите серии и толкоз. Но ако никога не сте се докосвали до тях – просто няма да имате идея какво става.
Това не го пиша като някаква критика. Реално си е било съвсем очаквано Kingdom Hearts III да приключи множеството сюжетни нишки, започнали в серията. Което е голям плюс за феновете. Но и същевременно – огромна преграда за всички новаци.
Накратко – основният персонаж Сора трябва да възвърне своя „power of waking”, обикаляйки през всякакви светове от вселените на Disney и Pixar. Придружаван задължително във всеки от тях от Гуфи и Доналд Дък. Именно това е неделимото трио за цялата ни кампания (а във всяка глава имаме и гост персонажи, които ни помагат в битките).
Обикаляйки тези светове срещаме десетки злодеи от Kingdom Hearts вселената, почти всеки от които със задължителен X в името, всеки от които кроящ някакви грандиозни планове малко в стил Инспектор Гаджет. Персонажите са толкова много, че бас държа дори и някои фенове на серията ще трябва да си припомнят кой от всички какъв беше и за какво се бори.
Имаме лошата организация 13, но тя се е разпаднала, за да бъде основана на нейно място "истинската организация 13"... пътуване в миналото, в бъдещето, разменяне на тела, клонинги, алтер егота... абе, тотална лудница. Поне аз усещах Kingdom Hearts III като надрусан Хидео Коджима, обясняващ смисъла на картини на Салвадор Дали. Макар че нека призная – в никой момент историята не ме накара да се поинтересувам какво, аджеба, е ставало в миналите заглавия. Нерядко сюжетите на игри ме карат да науча за виртуалния свят... но Kingdom Hearts III очевидно е 100% насочен към феновете и дори не се опитва да прихване интереса на новаците.
Което започва леко да се усеща като проблем и по една друга причина – темпото на заглавието е адски накъсано. Кът сцените в Kingdom Hearts III са безброй, като сигурно третина от тях – някак безсмислени. Има купища моменти в кампанията, в които след кът сцена тичате 10 метра, убивате малко противници за минута време и после пак гледате как Сора, Доналд и Гуфи си лафят нещо.
Цялото накъсване на геймплея идва в съвсем произволни моменти и общо взето човек не знае какво да очаква. В някои от главите имаме по половин час и повече битки, преди да видим кът сцена... която пък се оказва кратка и скачаме директно пак в мелето. В други случаи на всеки час имаме 10-15 минути геймплей и 45 минути кът сцени. Което е... много, много.
И още по-лошо – немалко от разговорите нямат особен смисъл. Не е да кажем, че са част от основната история. Или дори част от страничните истории, каквито имаме във всеки един от световете в Kingdom Hearts III. Просто Сора, Гуфи и Доналд си говорят някакви глупости, обикновено завършващи с детински, супер незабавни шеги.
Не само това, но и голяма част от озвучването на играта е посредствено до слабо. Част от акьторите изглеждат някак незаинтересовани и монотонни, просто изплювайки репликите си без особено старание. Което кара безкрайните кът сцени да изглеждат още по-провлачени.
Иначе Kingdom Hearts III включва куп светове – посветени на Toy Story, Monsters Inc., Карибски пирати, Tangled, Frozen и други. Всеки от тях си има отделна сюжетна нишка, която може да бъде или оригинална, или базирана на някой от популярните филми на Disney/Pixar.
Tangled и Frozen например се развиват общо взето като филмите – с някои разлики (за да може да бъде вкарана организация 13 и лошковците в Kingdom Hearts III в нея). Според мен Tangled светът беше най-яко направен.
Що се отнася до други места като Toy Story и Monster Inc. световете – там имаме съвсем оригинални истории. Които... ами, бяха средна ръка по мое мнение, в най-добрия случай. Сценарият не беше особено добър, диалозите – също, а пък и героите си противоречаха прекалено явно в рамките на час-два (първо действайки по един начин и после необяснимо променяйки си позицията на 180 градуса без явна причина). Но все пак не бих казал, че играта в някой момент става наистина досадна.
Напротив, дори и дадена секция да е посредствена се намира начин да се представи някой персонаж от множеството франчайзи на Disney, който да разчупи действието. Почти нямаше моменти, в които да си кажа – „майната му“ и просто да изключа Kingdom Hearts III. Дори и в най-фрагментираните случаи, в които играта през няколко минути ми отнемаше контрола, за да започне кът сцена.
При различните светове е положително също, че имаме различни визуални стилове. В Toy Story Сора, Доналд и Гуфи приличат на играчки. В Monsters Inc. пък са в духа на чудовищата от тази серия на Pixar, в секцията за Карибски пирати визуално тримцата пък са доста по-реалистични, за да съвпаднат с атмосферата в този свят. Това определено е яка екстра от Square Enix – които можеха просто да скатаят и да копи и пейстнат основните персонажи по един и същи начин в отделните светове. Но са се постарали.
Като цяло - сюжетът и презентацията имат и добрите си моменти. Но и има много какво да се желае...
...и тук вероятно идва моментът за геймплея?
Kingdom Hearts III представлява екшън игра, дори не бих могъл да я нарека и ролева, въпреки че има RPG елементи. Дори и да се пуснем на последната трудност 90% от битките се минават просто с помпане на едно копче – X, плюс отвреме-навреме за цвят – на триъгълник, който активира специално умение. И това горе-долу е цялата бойна система.
Комботата, които прави Сора се самонасочват, а ако скочим, преди да почнем с помпането на хикс се придвижваме автоматично на големи дистанции и автоматично улучваме противниците. След серия успешни удари можем да натиснем триъгълник, което активира следващата форма на екипираното в даден момент оръжие (keyblade). Която е доста мощна и обикновено удряща противници в приличен AoE радиус. Някои оръжия имат и трета, още по-мощна форма, обикновено приключваща със зрелищна експлозия, удряща всички противници наоколо.
В началото на играта общо взето нямаме идея какво се случва в цялата титанична шарения на екрана. Има куп противници, Доналд, Гуфи и придружителите ни търчат наляво-надясно, някакви неща светят, мигат, врагове се телепортират, стрелят ни с лазери, ала-бала. Но след известно време ви става ясно.
Намирате някой противник и му вкарвате едно комбо. След 2-3 повтаряния на упражнението можете да активирате следващата фаза на вашия keyblade. При битка с обикновени противници нерядко ги убивате точно в този момент и почвате да търчите към следващото меле. При по-дългите батални сцени пък идват подкрепления.
Тогава трябва да се използват и множеството умения, които се активират заедно с Гуфи, Доналд и гост придружителите ви във всеки от световете. Тук няма нищо трудно – просто натискате триъгълник в определен момент и това. И на общо взето случаен принцип се активира някое от десетките отборни умения.
Те са какви ли не. Можете да запратите Гуфи към куп противници, нанасяйки солиден демидж. Заедно с Доналд да призовете метеорити връз лошковците, нанасяйки яки щети. Да замерите всички с експлозиви с помощта на Джак Спароу. И какви ли не други.
Понякога активирате и тъй наречените атракции от увеселителните паркове на Disney. Тогава на бойното поле се появява примерно въртележка, която активира мини игра (при изпълнението на която нанасяте още повече щети на противниците), кораб, който блъска противниците и тъй нататък.
Системата с уменията на героите не е никак дълбока
Накратко казано всички тези зрелищни специални умения ви гарантират известно време безсмъртие, нанасяйки същевременно и внушителни щети на враговете. А доста от битките се състоят от това да ударите противници десетина пъти „нормално“ и след това да почнете да помпате триъгълник, активирайки последователно всички налични атракции и отборни скилове с Гуфи и Доналд.
При което упражнение изобщо не виждате какво става с противниците, кога и как точно ги убивате, просто разни неща светят на екрана и изведнъж битката е приключила и продължавате нататък.
От една страна този яко автоматичен подход при геймплея може и да е забавен. Като се прибера, сготвя нещо, пия две чаши вино и седна пред конзолата в 9 мозъкът ми вече е в предсънно състояние. Тогава Kingdom Hearts III определено действа отпускащо. Но от друга страна ако човек застане пред него уикенда – тогава битките определено се усещат като крайно монотонни.
Наистина отвреме-навреме се появяват босове. Но и при тях предизвикателството не е непременно толкова високо. В най-лошия случай трябва да кайтнем малко, когато кръвта ни намалее и да изчакаме маната ни да се напълни, за да се излекуваме (можем и да се уповаваме на Доналд да благоволи да ползва хийлването си, но глупавата патица в общия случай прави каквото си иска и трябва да разчитаме на себе си). Като цяло босовете просто имат много кръв и удрят сравнително здраво, но това е. Доста от тях ги има единствено за разчупване на геймплея, може би половината са добре обвързани с даден свят и като цяло имат смисъл.
А, да, споменах и за магии. Сора като цяло може да пуска заклинания леко във Final Fantasy стил. Тях можем да активираме или със супер неудобното меню, контролиращо се кръстачката, или да ги изведем в quick бутони. Магиите на Сора обаче са далеч по-малко ефективни от това да лупаме лошковците си keyblade-овете си (или да ги премазваме с отборни умения и атракции). Аз ползвах практически една магия през цялото време и тя беше задължителното лекуване. Като цяло в заклинанията не видях особен смисъл.
В началото споменах, че има и RPG елемент в Kingdom Hearts III. Той обаче е прекалено, прекалено лек. С течение на времето Сора, Доналд и Гуфи вдигат нива, които ни осигуряват повече кръв. Понякога се отключват и допълнителни активни и пасивни умения.
Общо взето има прогрес, но съвсем статичен и без много избор за нас. Ние единствено трябва да активираме новите скилове, които получаваме. И не е да каже човек, че има някакво ограничение. Че трябва да ползваме едни за сметка на други. Просто с купуване на най-добрите налични предмети (за които имаме предостатъчно пари и ресурси) осигуряваме на триото ни достатъчно точки, за да ползват всички пасивни и активни умения, налични за тях.
Да, можем да екипираме брони с повече защита. Различни аксесоари. Има резисти към определени елементи и тъй нататък. Но тези неща в реалност почти нямат значение.
Онова, което пряко влияе на геймплея е само кой keyblade ще изберем за Сора – след всеки минат свят получаваме нов такъв. Но и тук бързо става очевидно кои оръжия са супер ефективни и кои – доста посредствени.
Секциите с gummi корабчето не са изобщо толкова гадни, колкото ги изкарват
Наистина има елементи, които разнообразяват геймплея. Например разни мини игрички тук и там. Или механиката на готвенето, която е своеобразна ритъм игра и при която трябва да помогнем на мишката от Рататиуи да изконтролира правилно Сора, за да направим някоя манджа.
Също така между мисиите имаме и още нещо – хвърченето на gummi корабчето. Именно чрез него можем да достигнем от един свят (или по-точно казано, планета) на Disney към следващия. Корабчето лети през своеобразен космос, като можем да събираме разни глупости – които общо взето не ни трябват, тъй като геймплеят тъй или инак не е сложен. Тук-таме обаче има битки с gummi-то, приличащи на ранни аркадни конзолни игри. Виждаме корабчето отзад, а от всякакви посоки ни гърмят врагове.
Четох критики, че управлението било супер зле и ала-бала. За мен си е окей. Свиква се бързо, особено ако човек е цъкал подобни заглавия някога си. Мога да се съглася, че е трудно да се прецени кога точно вражеските снаряди ще ни ударят, тъй като перспективата е малко кофти – но и това не е болка за умиране. Като цяло секциите с gummi корабчето някак разнообразяваха основния геймплей. Забавната музичка и безмозъчното летене до следващия свят си пасваха добре в цялостната концепция на Kingdom Hearts III.
Все пак всичките тези екстри и гонене на ачийвмънти – примерно да се снимаме със символи с лика на Мики Маус – са насочени към онези, борещи се за платинени трофеи. Мен обикновено ме касае основния геймплей, а той е посредствен. Автоматични битки, тук-таме някакъв платформинг и това е като цяло.
А, да, почти щях да забравя, че все пак в доста светове се добавят разни механики само за тях. В Toy Story можем да управляваме роботи за по-лесно справяне с противниците. В Карибски пирати пък имаме и кораби – доста подобни на тези от Assassin’s Creed, макар и в доста по-опростен и аркаден вариант. Тези екстрички, макар и непроменящи из основи рутинната бойна система, все пак правят достатъчно, че да не ни стане санитарно скучна играта.
Заключението?
Kingdom Hearts III определено е игра за феновете и не мисля, че мога да я препоръчам лесно на някого извън тях. Наистина е достатъчно да си падате по анимациите на Disney и Pixar, за да има заглавието стойност за вас. Доста от световете си имат собствени прилични истории. Атмосферата в много от тях е добра, също така визуално е положен труд да се улови духа на всяка вселена.
От друга страна основната история е толкова оплетена и безумна, че само феновете могат да я дешифрират и оценят. За новаците е общо взето невъзможно. Накъсаното темпо също няма да се понрави на всеки.
Аз лично ако трябва да направя едно сравнение между Ni No Kuni II и Kingdom Hearts III – първата определено ми печели сърцето при този тип игри. И откъм бойна система, и откъм ролеви елементи, и откъм виртуален свят, и откъм история, и откъм цялостна реализация. Kingdom Hearts III… ми идва прекалено разхвърлян, прекалено уповаващ се на куп големи франчайзи на Disney и Pixar, вместо да предложи нещо наистина запомнящо се извън тях.
Още по темата
286910139