Да, графиката не е отбелязала голям скок от Tropico 4, но все още е достатъчно красива, за да й дам оценка зелена. 
Саундтракът и озвучаването са все така добри, макар че са осезаема стъпка под предишната игра от серията. Особено ако говорим за музикалните парчета, които не са чак толкова добри. 
Геймплеят е на санитарната граница между доброто и прекалено еднообразното. Да, Tropico 5 е все така забавен и отпускащ. Но същевременно - прекалено близък до предишните игри в серията.
Tropico 5 е поредната силна игра в поредицата, но все пак е нужно да има малко повече промени в евентуално следващо заглавие, каквото най-вероятно ще видим. 
Серията Tropico винаги се е отличавала с лековатия си, но не и лесен геймплей, а също така и значителното количество хумор. Всичко това гарнирано с райска карибска атмосфера и страхотна кубинска музика.Когато беше обявена нова част от поредицата по-рано през годината, то можехме да очакваме всички тези компоненти да са налице... и това е самата истина. За пореден път, Tropico се представя силно. В резултат имаме приятна, зарибяваща и отпускаща игра.
Наред с плюсовете обаче, този път има и някои по-сериозни минуси, за които ще отделя повечко време към края на тази статия. Не, че са нещо фатално, но се усещат някои модни нотки в гейминга днес, което не е много добре.
Но нека започнем от самото начало – какво ново в Tropico 5?
Несъмнено нещото, което прави впечатление е фактът, че този път играта се развива през вековете. Досега в Tropico хващахме някакъв исторически отрязък от време – в последната част от серията бяха годините на Студената война. В този период нашият диктатор управляваше и в един момент играта приключваше.
Сега, положението не е такова. Действието започва още в колониалните времена, когато вашият диктатор бива определен от европейски монарх за управител на карибски остров. В началото, вие трябва да се подмазвате, за да получите увеличаване на мандата си. След извоюването на независимост, вие прекарвате известно време като диктатор в началото на 20 век, а след това навлизате в Студената война и модерните времена. Всичко това съпътствано със смяна на архитектурата, пейзажа, откриване на нови технологии и др.
Като цяло, смяната на ерите изглежда добре. Винаги съм бил фен на това. Тази екстра е съпътствана и от нещо друго – възможността да създавате цяла своя династия.
Обикновено в Tropico вашият диктатор си е сам-самичък и толкоз. Не и в петата част – към него могат да се присъединят още куп хора... които съответно да пращате на избори, да управляват вашите фабрики и др.
Това също е любопитен елемент. Вместо да сте изцяло самотни, то можете да оформите своя висша клика, която да ви помага в управленските задачи... или в цялостното потъпкване на демокрацията. Зависи единствено какво решите да практикувате.
Ако продължим нататък, то Tropico 5 си е... съвсем позната игра от серията за последните години. В началото започвате с малко островче и шепа хора, като всичко е прекалено лесно – можете спокойно да им угодите. Или да ги репресирате – зависи кой подход изберете.
По-нататък населението ви започва да скача сериозно като размер, а с това се увеличават и проблемите. Нужда от храна, забавления, чист въздух, работа, домове... като прибавим и различните бунтовници, то в един момент наистина става трудно да закрепите режима си.
Общо взето, трудността е добра както винаги. В един момент мислите, че вървите лесно по пътя към победата, докато нещата започват да стават малко по малко по-трудни... и по-трудни и по-трудни.
В даден момент рудата в мините ви свършва... удря ви лошо земетресение и чупи фабриките ви... износът ви пада драстично, излизате на минус и започвате да се чудите как да се спасите от банкрут. Това може да се случи за броени минути – плюс някое въстание на бунтовници – и то в момент, в който си мислите, че всичко ви е наред!
Именно това е тръпката на Tropico – че винаги всичко може да се прецака. Точно като в реалността. Тъкмо си мислите, че животът ви е окей и изведнъж – БАМ.
Иначе, самото развитие на икономиката си е същото както преди. Имате един куп различни сгради, които можете да правите. Акцентите са няколко – да станете фермерски остров, да залагате на туризма или пък да строите множество фабрики. В повечето случаи залагате на износа, но и можете да привличате туристи, които да хвърлят спечелните с пот на челото им пари за островчето ви. Всички онези, които са цъкали Tropico досега несъмнено ще се почувстват в свои води.
Всъщност, това може би е големият минус и на тази игра. Прекалено е... еднаква с миналите представители на серията. Буквално.
Сградите са същите. Начините за развитие – също. Тук-таме има някои новости, но далеч не са достатъчно.
Ето, имаме няколко ери – нали така? Това е страхотно, но проблемът е, че сградите са почти същите, както и в Tropico 4, в които действието се развиваше в по-тесен времеви спектър. Като цяло се усеща, че няма... достатъчно разнообразие. В следващите ери се отключват по съвсем малко сгради и някак не усещате, че навлизате в изцяло нов период.
Да, има ъпгрейди за вече построените ферми, мини, фабрики и т.н. И все пак, може би трябваше да има повече съдържание. Някак лъха на това, че ще се следва модерната тенденция да се добавят неща чрез DLC.
Всъщност, дори и оформянето на вашия диктатор е доста постно. Убеден съм, че рано или късно ще има още опции... срещу съответната сума. Честно казано, дори и сградите, добавени в Tropico 4 като DLC не са налични в петицата, което също е минус.
Общо взето не смятам, че трябва толкова очевидно да се залита към допълнителното съдържание за дадена игра. А за съжаление, в Tropico 5 положението е такова и аз като човек, ненавиждащ дълбоко DLC-тата просто няма да си спестя критиките.
Ако трябва да кажа нещо и за изграждането на династия, то там пак има леко разочароващи елементи. Най-вече поради факта, че вашият диктатор е безсмъртен и може да управлява от самото начало на играта до края й. Да, нещата са изпълнени с нотка хумор, както винаги – когато бъдете запитани дали искате да увеличите династията ви да отговорите – „Не, ще живея вечно“.
И все пак, може би трябваше да се измисли по-елегантен начин. Например намиране на жена, продължаване на рода ви по някакъв начин. А не да имате един безсмъртен диктатор и тук-таме към него да се присъединяват още хора. Също живеещи вечно.
Е, поне има някои забавни странични мисии – например да превърнете някой от вашия род в професионалния убиец на Франц Фердинанд!
Разбира се, тези критики не са чак толкова фатални. Най-важното е, че Tropico 5 си остава приятна за цъкане игра. Райската атмосфера, хубавата музика, неангажиращият, но не и елементарен геймплей – всичко е налице. Щом човек може да се отпусне изцяло след някой прекалено шибан ден, то значи Tropico 5 върши своята работа, нали?
И все пак, с някои малки подобрения, играта щеше да е наистина страхотна и да няма почти никакви критики към нея.
И така, достигам до графиката и звука.
Визуално, Tropico 5 не е голяма стъпка напред спряно предишната част, но пак си изглежда достатъчно добре. Системните изисквания не са особено високи, а пък райското ви карибско кътче изглежда красиво както винаги.
При звука нещата отново са добри, но не и страхотни. Поне на мен кубинската музика този път не ми се понрави толкова, колкото при Tropico 4. Не казвам, че е непременно лоша... но е доста по-фонова и незабележима. Липсват онези страхотни парчета от миналата част, които си слушах и когато не играех Tropico 4. Все пак, оценката ми е зелено, особено и с оглед на факта, че гласовата актьорска игра е на топ ниво отново.
И така, крайната оценка? Tropico 5 за пореден път е силен продукт на нашенците от Haemimont. Въпреки някои свои минуси. Ако ви се цъка отпускаща стратегическа игра със строене на градове, тази несъмнено ще ви се понрави. И все пак, имайте едно наум – за съжаление играта е прекалено близка до Tropico 4 и ако очаквате нещо наистина ново, впечатляващо и напредничаво, можете да се разочаровате.
Е, лично при мен чувството не беше такова. Тъй или инак вече съм позабравил Tropico 4. В резултат можете просто... да си пуснете играта и да започнете изграждането на вашата диктатура!
10167395