Abyss Odyssey определено е една красива игра, но за съжаление плюсовете се изчерпват кажи-речи само дотам. Всички останало е на посредствено или лошо ниво, включително и най-важното - геймплеят. Abyss Odyssey определено изглежда страхотно. В това не може да има никакъв спор. Особено и ако говорим за двуизмерна игра. Unreal Engine изглежда добре, а и самият визуален стил си го бива. И отново добро ниво. Ефектите са окей, но саундтракът наистина си го бива. Никакви претенции тук. В началото Abyss Odyssey изглежда обещаващо, но след 4-5 часа заглавието започва да става все по-скучно и по-скучно. Въпреки много красивата графика, аз поставям геймплея винаги на преден план. Abyss Odyssey има прекалено много минуси в този аспект. Съдържанието е адски малко, това е истината... и е много вероятно заглавието да ви омръзне бързо. Аз съм от хората, които адски много харесват тъй наречените roguelike игри. Става дума за трудни заглавия със сериозно застъпен ролев елемент, в които главният ни герой е изключително слаб в началото. И е просто задължително в първите 30-50-100 преигравания да умрем, преди евентуално да достигнем последния бос. Една от игрите, които оцених много високо в сайта беше миналогодишният Rogue Legacy. Заглавие, пред което прекарах десетки часове и дори в момента бих разцъкал още.

Abyss Odyssey е точно такъв тип продукт. Още от началните минути си казах – „това е красив Rogue Legacy” (всъщност, самият Rogue Legacy не е някаква уникална или новаторска игра – самата тя е клонинг – просто ми беше най-прясна и заради това я давам за пример). В самото начало имаме герой, който умира от няколко шамара и едвам-едвам се справя с първите противници. По-нататък добива мощ, за да може в края да изгърби финалния бос.

Звучи като нещо хубаво? Екшън сайдскролър, използващ Unreal Engine и предлагаш красив визуален стил, в който има застъпен ролев елемент и висока трудност? Определено Abyss Odyssey звучи като нещо страхотно. И в началото прилича на продукт с потенциал.

След около 5-6 часа пред заглавието обаче ще се уверите в едно – всъщност играта не си струва особено. Превърта се точно за това количество време и в крайна сметка след това... я забравяте. И не краткото количество геймплей е разочароващо – просто Abyss Odyssey не е интересна игра. Геймплеят е в най-добрия случай посредствен... аз лично бих го определил като слаб.

Но нека започна от традиционното начало – историята. Която всъщност е хитра, макар и минималистична. В началото на играта виртуалният свят е нападнат от демонични армии – както винаги. Вие поемате ролята на персонаж, който е своеобразният „избран“... дотук нищо, което не е банално, нали?

Оказва се обаче, че вашият герой – по-точно  герои, тъй като имате вариант за избор – се бори срещу заспал всемогъщ магьосник. Неговите кошмари създават истински демони, които нападат света и вие трябва да ги спрете.

Любопитно, вашият персонаж също е плод на въображението на магьосника, което го прави безсмъртен. Или по-точно, може да умира куп пъти и да започва отново своето приключение. Последната стъпка е да унищожите първоизтичника на кошмарите на магьосника.

Разбира се, сюжетът не е нещо велико, но пък върши работа. Особено и за екшън игра като Abyss Odyssey, която има история колкото да се отбие номера, колкото да има смисъл цъкането ви. Най-важното е геймплеят... и тук можем да се запитаме – струва ли си?

Моят отговор е твърдо не. Дори и след няколко часа – тогава, когато Abyss Odyssey трябва да ви зариби – усещате колко скучни и еднообразни са нивата. След 5-6 часа пък ще дойде момента, в който ще я превъртите, особено и ако схванете системата на вашите противници. А когато това се случи, ще бъдете разочаровани. Не защото няма поле за преиграване. Липсата на мотивация да правите това е основният минус.

Но нека бъда малко по-конкретен.

Както споменах, Abyss Odyssey е екшън сайдскролър. В него имате около 10-на нива подземия, разделени на 3 реда. Вашата цел е да проникнете до последното, където се крие финалният бос.

Тези нива са разделени на лесни, средни и високи като трудност, като са наредени на случаен принцип. В началото на всяка сесия вие можете да оформите в главата си маршрут според предпочитанията ви – или възможно най-краткия, който може и да е най-опасен, или пък най-сигурния... който пък път ще ви изправи срещу повече противници, които могат бавно да ви отнемат кръвта и да ви направят по-малко боеспособни за финалния бос.

Елементът на случайност не се изчерпва само до разделението на лесни-средни-трудни нива. Из всяко от тях нямате нищо „гарантирано“ – нито предмети, нито злато, нито отвари. Винаги има елемент на късмет. И което предполага сериозно поле на преиграване.

Проблемът обаче е друг – въпреки акцента на случайността, просто повечето нива са скучни. Нерядко в дадена зона срещате по 9-10 противници. Понякога и по-малко. Което прави голяма част от нивата да изглеждат просто като празно и скучно обикаляне.

Заедно с това, визуално левълите са прекалено еднакви. Тук може да има златно ковчеже, а пък там търговец – хубаво. Но след 2-3 часа имате чувството, че вече сте изиграли всичко. Да, Abyss Odyssey е красива игра, вероятно е било по-трудно да се направят разнообразни зони от пикселизирания Rogue Legacy… и все пак... трябваше да има повече разнообразие.

Но може би най-разочароващото от всичко са битките. Които са просто... ами, зле.

Първо, крайно дървени са. Героят ви не се усеща като нещо ловко, отговарящо на всяко ваше движение. Вместо това, сякаш управлявате къс бетон. Завиването отляво надясно и обратно е крайно бавно и мудно. Повечето движения сработват с кратък лаг и след изпълнението им отново има забавяне. В повечето варианти опитите да навържете трудна комбинация могат само да ви навредят и е по-добре просто да изчакате своя ред и да ударите изненадващо противника.

При защитата положението не е по-добро. Можете да парирате само ако не изпълнявате движение. Ако усетите в средата на анимация, че сте се прецакали – сори. Предстои ви пердах.

А като добавим, че много ваши противници са доста по-бързи и ловки от вас, то на моменти битките представляват не приятно предизвикателство, ами просто хитра схема за прецакване на вашите врагове. Които често показват рефлекси на нинджи и моментално успяват да парират далекобойните ви магии.

В първите часове, битките са трудни. Не само защото героят ви е дървен, но и защото ще ви отнеме малко време да схванете логиката на AI-то. Но случи ли се това, трудността в Abyss Odyssey спада драстично.

Лично аз прекарах адски много време с монаха. Хареса ми най-много откъм арт изпълнение и боен стил. И съответно намерих система за почти всички противници.

Първото и най-важно – да се отдалеча леко. След това хвърлям основната магия на монаха, при която топка огън подскача по земята. Почти всички противници правят контраатака на този ход – или скачат високо, или правят отклон. Често магията не им причинява никакви щети. Идеята е просто веднага след нея да стоя в бойна готовност и когато тръгнат към мен... да ги ударя на караминьол във въздуха.

Другият вариант е ако съм се отдалечил леко да се хвърлям напред с алтернативната магия, при която монахът отскача на голямо разстояние и удря земята. Повечето противници по някаква причина не я блокират.

Обяснението звучи малко куцо, но намерите ли логика в действията на AI-то е лесно. Аз започнах да превъртам играта и без да парирам особено. Просто причаквах противниците... и толкоз. В доста случаи, битките бяха еднообразни, без динамика. Не казвам, че не умирах – напротив. Особено ако 2-3 противници ви вкарат комбинация, подобна на juggle-ите от Tekken и ви разхвърлят из нивото, без да можете да ги контрирате.

И все пак, в повечето случаи не ставаше нищо интересно.

Изобщо не говорим за това, че реално имате малко движения налице, а в повечето случаи трябва да сте статични, защото Abyss Odyssey хич не харесва, когато въведете няколко команди едновременно. Напротив, резултатите са най-често плачевни и във ваш ущърб. Най-важно е да се позиционирате внимателно и да действате премерено – макар и екшън игра, тактиката ви носи повече позитиви. Но не интелигентната тактика тип XCOM: Enemy Within например, ами такава, в която просто трябва да намерите дупката в AI-то.

Също така, в Abyss Odyssey няма чак толкова много оръжия и предмети. Или разнообразие от магии и движения. Или ъпгрейди. Един Rogue Legacy буквално засрамва своя по-красив побратим.

Като цяло, за неособено дълго време сте видели почти всичко от геймплея, както и няколкото различни вида нива. Научили сте противниците, които също не са чак толкова значително количество. И какво ви остава? Нищо.

Да, Abyss Odyssey има и кооперативен режим. В който играта става прекалено лесна, тъй като можете да заклещите противниците и да им правите своеобразно gangbang порно. Само трябва да внимавате да не се удряте едни други – приятелският огън е по-опасен в този режим, отколкото враговете ви.

Има и детмач, който не ме впечатли особено. Най-вече заради гореспоменатата дърварщина при управлението. Да, наистина това е нещо, с което се борят и вашите противници – не е да кажеш, че едните имат бързи и ловки герои, а другите късове бетон. И все пак, просто бойната система като цяло не прави особено впечатление.

В крайна сметка една уж трудна roguelike игра като Abyss Odyssey омръзва за същото време, за което и поредния линеен модерен шутър. Въпреки че са направени опити да се избегне това. Просто самата игра не е особено трудна – малко коварна за схващане, но толкоз. След това и един бутон ви е достатъчен да вземете повечето битки плюс тук-таме някоя магия за цвят.

Така може да се заключи, че Abyss Odyssey е продукт, залагащ изцяло на визуалната си презентация. Unreal Engine е използван идеално за тази двузимерна игра – моделите на героите са красиви, нивата също – като цяло визуалния стил. Анимациите общо взето са добри – можеше и по-добре, но стават.

Като цяло, видите ли играта на видео – веднага ще си кажете – „Трябва да пробвам това“. И първите няколко часа може да изглеждат добре. Проблемът е, че след доста кратко време се вижда, че говорим за класическата комбинация... силна графика, слаб геймплей. Нещо, което мен няма как да ме впечатли.

Напротив. Доста по-грозния (донякъде умишлено, донякъде не) Rogue Legacy е доста по-удобна откъм контрол, разнообразие и геймплей игра. Повечето  хора няма да му отдадат някаква важност... вероятно и резонно. Графиката е достатъчна за мнозина да си кажат – „Боклук“. Е, Abyss Odyssey е красив, но кух. Като някоя мацка, която е прекарала цял живот пред огледалото и е достигнала висини във визуален аспект, но за сметка на това не е положила никакви усилия при интелекта си.

Разбира се, Abyss Odyssey може и да се хареса на мнозина. Не е абсурдно или невъзможно. И все пак, ако говорим за независима игра, тя трябва да впечатлява с нещо. Не е такова положението тук, напротив.

Така не бих препоръчал Abyss Odyssey. Ако ви се цъка нещо подобно – дайте шанс на играта. Може и да ви хареса. Шансът е буквално 50:50. Лично аз ще съм забавил заглавието до края на тази година.