Имам слабост към поредицата Assassin's Creed и общо взето ми е малко трудно да я вкарам в хейт ревюта. Но третата част в нея не заслужава нищо друго като отношение... просто защото е адски, адски слабо заглавие.Като цяло, графиката на играта е красива. Може би е време малко да се поработи над лицата на персонажите, които си изглеждат толкова зле, колкото и на предишните Assassin's Creed игри. Освен това портът за PC не е особено оптимизиран и често има гадни спадове във фреймовете. Звукът на Assassin's Creed III като цяло е добър. Ефектите са на ниво, саундтракът също. Гласовата актьорска игра като цяло е добра, въпреки че има някои откровено слаби моменти. Въпреки добрата аудио-визуална презентация, мога да определя геймплея по един начин - помиярски. Единствената силна страна в цялата игра са битките с кораби - прекрасни са. И е очевидно, че те са правени от различна компания - такава, която има талант. Но същото не може да се каже за останалите елементи - фрийрън сегментите, битките, ловуването... всичко е опростено до крайност и играта сякаш е насочена към публиката под 10 години, отколкото към традиционните фенове на серията. Assassin's Creed III е най-слабата част в поредицата. Това е. Не съм сигурен дали причина за това е краткият срок за разработката на играта - едва 1 година. Или просто екипът на Ubisoft се е изчерпал откъм идеи. Но фактите са такива - Assassin's Creed III е един провал. Лаком гъз – насран ходи. Няма как по-добре да определя играта Assassin’s Creed III, освен чрез тази красива нашенска поговорка.

Просто защото това е есенцията на тази игра. Едно осиране. Причината за което е безумната цел, поставена от Ubisoft. А именно това да се направи изцяло нова Assassin’s Creed игра за само една година.

Ами, не става, даеба. Просто не става. Не може да се напише качествен сюжет, да се развият силни персонажи, да се направи балансиран геймплей в рамките на около 365 дни. Не е възможно.

По дяволите, дори сапунка като Call of Duty се разработва не от една, а от две компании! И фактически всяка нова игра от серията излиза на две години! А Ubisoft се опитаха да надцакат дори Activision в този аспект!

И какво се получи? Ами, написах го вече няколко пъти, но нека го кажа пак – едно осиране. Assassin’s Creed III е много по-слаба игра от всяка предходна в поредицата и това е факт. Поне за мен.

Новият главен персонаж Конър не може да стъпи на малкия пръст на Алтаир, а пък за Ецио Аудиторе да не говоря. Сюжетът в играта вече избива на евтина сапунка. Геймплеят е по-опростен от всякога и играта може да се превърти буквално без да се купи нито един предмет за главния герой...

...е какво да говорим повече?

Но нека се опитам да започна от самото начало. Какво за историята?

Както винаги, тя е разделена на две части. От една страна имаме съвремието с участието на Дезмънд Майлс. От друга – историите на неговите предци, които той си припомня чрез машината The Animus.

Сюжетът продължава  след събитята в предходната игра, когато става ясно, че планетата ни е пред угрозата да бъде разрушена от слънчево изригване. Разбира се, за да бъде играта изцяло в духа на поп културата, то датата е 21 декември 2012 година.

Естествено, задникът Дезмънд Майлс трябва да спаси света. Когато навлиза в антично подземие, където да направи това... той припада и се слива със спомените на пореден свой култов предшественик.

Хейтам Конуей. Арогантен англичанин, заглеждащ развратно жените, избиващ без скрупули противниците си. Абсолютен пич. Нещо като извратен Ецио – как да не те изкефи!

Оказа се обаче, че това е само уводна история. След около 2 часа игра става ясно, че Хейтам всъщност е тамплиер и е бащата на истинския главен персонаж – Конър. Който е наполовина англичанин и наполовина индианец по майчина линия.

И ето от този момент играта тръгва надолу!

Просто защото Хейтам е такъв пич и просто ти е приятно да играеш с него... а Конър е поредното скучно леке за главен герой. Без идентичност. Без нещо, с което да се отличи. Персонаж, който сме гледали стотици пъти във филми, сериали и други игри.

Постоянно раздвоен от скучни морални проблеми. Постоянно повтарящ „кое е правилно и кое – не“. Добър до мозъка на костите си. Ревящ за всеки човек, който убива в сюжетната си линия.

Но айде, дори Конър да е толкова скучен, това не е проблем, нали? Да, стига цялата история да не беше едно голямо клише. Но уви, нямаше нито един момент, в който да си кажа – „Уау, това ме изненада“.

Напротив. Имаме баналния момент как злите американци опожаряват селото, в което живее Конър, убивайки майка му. Имаме баналния конфликт баща-син. А като плънка – един куп крадени сцени от исторически американски филми, като например Патриотът с Мел Гибсън.

Скука. Явно в бързането, сценаристите не са имали възможност да направят нещо оригинално и са крали наред. Дори и началото на историята с Конър е директно тафена от Fable II – първо виждаме главния герой като дете, изгарят селото му, след това поемаме контрол върху него като тийн и след това като възрастен човек.

Но толкова за сюжета – който мен ме разочарова. Да, има няколко интересни обрата... но нищо запомнящо се. Какво да кажем за геймплея?

Ами, адски зле е. Даже не знам с коя негова слаба страна да започна.

Първият основен проблем, за който се сещам, е изключителната линейност на Assassin’s Creed III. Напомня ми изключително много на Mafia II, като се замисля. Просто няма какво да се прави между мисиите!

Да, имаме наистина голям и красив игрален свят. Хвърлени са адски много усилия по създаването му и това е напълно очевидно! Всъщност, това е основният плюс в играта – автентичността. Първите няколко часа е приятно просто да се разхождате из Бостън или в горите край него – всички е страхотно направено.

Но за съжаление, подобно на Mafia II… просто няма какво да се прави в този игрален свят!

Да, имате някакви странични мисии... но те са тъпи и досадни. Можете да търгувате – но в тази игра не са ви нужни пари. Аз лично я превъртях без да купя нито един ъпгрейд по екипировката ми! Няма ги приятните мини игри от Revelations, които вкарват някаква тактическа дълбочина и стратегически елемент в играта...

...просто изпълнявате мисии. Една след друга след трета. Линейност до обезумиение. И накрая какво – превъртате играта, без изобщо да вкусите от „отворения свят“. Просто защото такъв няма.

Липсва чувството просто да си тичате из покривите на града и хоп, да намерите скрито подземие, в което да изпълните куп акробатични комбинации, да стигнете до върха и да вземете як ъпгрейд на екипировката си. Липсва кефа да спасите някакъв случаен човечец от беда и той да се присъедини към вашата гилдия убийци. Липсва елемента на отворения свят.

И причината за това е ясна – не е имало време да бъде доразвит. В бързането, съдържанието е пострадало адски много!

Наистина има някои новости – например ловуването. Но то е интересно само около половин час, а след това става адски скучно. Поради една причина...

...всичко в тази игра е хипер, гига лесно! Което е и основният й, тотален минус!

Да, серията Assassin’s Creed никога не е била „трудна“. Всъщност, може би само първата игра имаше по-сериозно предизвикателство в битките, особено когато те наобиколят 10 човека. Но пак си беше лесна.

Ама Assassin’s Creed III наистина е на олигофренско ниво. Буквално! Опростяване до физическа болка!

При ловувуването, хващането на повечето животни е тотално скучно. Хвърляте им малко стръв, криете се в близкия храст или се качвате на дърво наоколо. И хоп, идват яко твари, вие им скачате, убивате ги с един удар и им взимате кожите, ноктите, зъбите и т.н. Първите 20-на минути е забавно да ловите дивеч, но всичко се изчерпва много бързо.

Наистина има и някои агресивни животни, които са по-трудни за убиване. Като вълци, мечки, мъжки елени – всички те ви нападат, вместо да бягат от вас. За съжаление, срещите с тях се изчерпват до това да въведете 2-3 копчета, които се показват на екрана ви. Който елемент е направен като за хипер пияни или надрусани хора, понеже надписът стои 1.5-2 секунди и почти няма начин да сгрешите във въвеждането му!

Но ако оставим ловуването настрани, то и битките с гардовете са още по-прости от преди! В Assassin’s Creed III, главният герой има всичко на всичко ТРИ движения в битка – удар, контраатака и обезоръжаване.

В 90% от случаите, парирането ви е предостатъчно, тъй като след него ви трябва точно едно натискане на едно копче, за да убиете противник! Просто ей-така – парирате и го убивате!

Доста рядко срещу вас ще се изправят лейтенанти, които трябва да обезоръжите с натискане на копчето за контра (E) както и Space веднага след това. И това единственото нещо, за което се изисква „умение“ в цялата игра.

В почти всички битки, просто стоите на едно място, чакате някой да ви удари, натискате E, правите контраатака и го убивате. Тук-таме се случва някой да ви удари... но Конър има толкова много кръв, че това трябва да се случи сигурно 20 пъти, за да умре!

На мен лично ми се случваше да се гътна супер рядко и то в моменти, в които се заглеждах в телевизора, вместо да играя. Примерно в единия случай стоях на един покрив и някакви лошковци ме стреляха с пушки, аз осъзнах това след сигурно 10 залпа. След това се хвърлих без да искам на земята от супер висок покрив и чак тогава кръвта на Конър падна почти до долу. Правете си сметка за какво безсмъртие говорим!

И, разбира се, понеже явно битките не са достатъчно гига лесни, то главният герой има и куп джаджи, с които да ги улесни още повече. Най-абсурдната от тях е кука, подобна на тази, която има Scorpion от серията Mortal Kombat.

С нея просто сваляте всеки противник на земята – дори и по-трудните лейтенанти, за които стана дума вече. Благодарение само на това оръжие, тъй или иначе лесните битки стават още по-лесни. А освен него, можете да екипирате различни огнестрелни пушкала и т.н., с които нещата вече бият на гавра.

Честно казано, много ми се искаше Assassin’s Creed III да имаше предизвикателни битки. Уви, истината е полярно противоположна!

Тъй като от слабите битки страдат всички елементи на геймплея. Примерно в някоя мисия ви се казва да стартирате бунт, в който обикновени хора да ви помогнат в битката срещу англичаните. Идеята е хитра...

...но защо ми е да го правя, при положение, че като вляза в сражение с 15 души едновременно излизам победител без никакво затруднение? Защо ми е пазя нисък профил в градовете, при положение, че без никакво затруднение мога да убия ВСИЧКИ гардове в града?

Но айде, дори и да можех някак да преживея супер улеснената бойна система... то последният пирон в ковчега на Assassin’s Creed III е фрийрънът! Който също е улеснен до неузнаваемост!

За разлика от предишните игри, то сега вече не се изисква и грам умение за него! Ей-така, просто човек задържа посока и напред и всичко става автоматично. Безумие! Тотално безумие!

Моментите от предишните Assassin’s Creed игри, в които имаше адски трудни за преминаване секции? Които бяха хитро измислени, предизвикателни и отнемаха дълго време? Но същевременно на човек му правеше кеф като ги мине?

Няма ги! Всичко се изчерпва до задържане на един бутон и една посока! Ха, миналата седмица се случи едно абсурдно нещо – загледах се в някакъв снукър по телевизията, докато тичах към някаква скала. След като свърши интересния момент погледнах отново към монитора и установих, че съм се качил на върха й, без да осъзная!

Има ли смисъл да говоря още? Assassin’s Creed III буквално е игра, която се играе сама! Помпаш левия бутон на мишката... убиваш 10 противника. Задържаш W и втория бутон на мишката – изкачваш някаква скала. Просто така. Без да се изисква нито умение, нито нищо.

Преди да достигна до генералния извод, че Assassin’s Creed III е една крайно улесенена помия, то е добре да посоча една наистина силна черта в играта – битките с кораби! Те са направени наистина яко поради няколко причини.

Просто в този елемент има по-сериозно предизвикателство, отколкото обичайните сражения. Хич не се изненадвам, че тази част от Assassin’s Creed III е правена от съвсем друго студио – балансът е различен и просто трудността е по-добре интегрирана.

Така просто е яко да управлявате вашия кораб, да се опитвате едновременно да овладеете плавателния съд в буйното море и да го насочите по подходящия начин, за да разрушите с няколко залпа на топовете противниците си.

Спокойно мога да кажа, че битките с кораби са най-силната страна на геймплея в тази игра.

Но битките с кораби не могат да компенсират останалите дебилия. Като например липсата на интересни неща за правене в градовете. Скучното ловуване, което е по-близко до MMORPG, отколкото до динамична игра с отворен свят. Както и хипер лесните, крайно малоумни и дебилни битки!

Просто Assassin’s Creed III беше игра, която изиграх насила. Няма го зарибяващият момент от предишните игри в поредицата. Няма го това „още 10 минути, ама само да мина тази мисия“... и в един момент да установя, че вече е 4 часа сутринта.

В мислите ми се въртеше само едно нещо – „охх, бее, искам да играя нещо интересно, искам да гледам сериал, искам... да не си губя времето с нещо дебилно“.

За щастие, след написването на това ревю ще мога да изтрия Assassin’s Creed III един път и завинаги.

Да, наистина в играта има и мултиплейър режим. Аз лично не отделих прекалено много време за него, тъй като винаги съм възприемал Assassin’s Creed като сингъл поредица и някак играта срещу истински хора... така и не успя да ме грабне.

Наистина има някои новости в мултито, сред които промени в баланса. Сега например всеки боен клас има и стрелящо оръжие, с което може лесно да свали от покривите някой досадник, който нон-стоп се кашира там.

От друга страна, има някои изключително противоречиви и дразнещи моменти. Като например възможността да се купуват виртуални предмети с истински пари в мултито! Това е особено нагло действие от страна на Ubisoft, което отчасти ме накара да не играя много този режим. Просто е абсурдно човек да си плаща пълни пари за дадена игра, а пък вътре в нея да му се искат още!

Да, всички предмети, които могат да се купят с реални кинти са възможни за отключване и по „класическия“ начин. Но мен ме дразни самият прецедент и самата наглост на Ubisoft. Мултито трябва да е равно за всички, а не някои хора да си плащат за по-бърз прогрес.

Изобщо не говоря, че Ubisoft за пореден път имаше проблеми в сървърите, поне при мен беше така. И немалко мултиплейър сесии лагваха сериозно, а понякога и изобщо не намирах с кого да играя! (В интерес на истината, разцъках руската версия на играта, тъй че тези проблеми може да произлизат от това. Какво да се прави, прекалено беден съм, за да си купувам европейските версии на игрите.)

Преди да премина към заключението, ще отделя и някои редове за аудио-визуалните елементи в играта.

По-рано тази година, Ubisoft обяви множество пъти, че Assassin’s Creed III щял да има изцяло нов, построен от нулата игрален енджин. Честно казано, това ми прилича на пълна лъжа, тъй като всички анимации на Конър са 1:1 с тези на Ецио Аудиторе. Има някои нововъведение в битките, но фрийрън елементите и движението из игралния свят като цяло са идентични!

Да, графиката изглежда по-красиво от преди, ако говорим за околната среда. Особено пък на максимални детайли. Наистина е мехлем за окото. От друга страна, системните изисквания са осезателно по-високи от предишните Assassin’s Creed игри, а лицата на персонажите са... посредствени. Най-меко казано.

Звукът, от своя страна, е предимно добър. Повечето гласови актьори са на наистина високо ниво, особено пичът, който озвучава Хейтам Конуел. От друга страна, някои персонажи са откровено дразнещи откъм гласове, включително и почти всички индианци (които просто рецитират репликите си като първокласници!).

И така, какъв е изводът? Assassin’s Creed III е една много слаба игра и наистина не си струва да бъде купена. Пълен провал си е и толкоз. Общо взето, положителните й страни се изчерпват с изключително красивия и автентичен игрален свят, както и битките с кораби.

Останалите елементи като сражения с противниците ви, ловуване, разнообразие на отворения свят, интригуваща история или пък интересни персонажи... просто липсват.

Да, ако Ubisoft бяха дали поне една година повече на своите сценаристи, на своите разработчици... то си мисля, че щеше да стане една страхотна игра. В момента, Assassin’s Creed III е едно недоразумение с доста потенциал. Опростено и дебилизирано от почти всички страни.