От години Assassin's Creed в една или друга степен е повече от същото. Но през 2015-та серията определено удари една стена, която съвсем ясно показва, че наистина е време за нещо ново... в противен случай ще видим едно потъване. Което сякаш вече започна. Ако трябва да оценя самата графика, по-скоро бих дал оценка зелено. Не е точно грозна, напротив. Има някои много хубави гледки. Усеща се обаче ясен даунгрейд, сравнено с миналогодишния Assassin's Creed Unity... по-малко сгради, през които може да се минава, по-малко хора по улиците. В резултат оценката, която давам е минимум сиво. Тук нещата са окей. И откъм саундтрак, и откъм гласова актьорска игра. Да, доста тамплиери са озвучени като злодеите от анимациите за деца под 10 години, но в крайна сметка актьорите пак са свършили онова, което е било поискано от тях. Тотално еднообразие, тотална скука. Всичко е старо, виждано десетки пъти, рециклирано отново и отново и отново и отново. Но не само това, липсва каквато и да е магия в Assassin's Creed Syndicate. Каквато и да е тръпка. Играта се усеща като чиновническа работа от 9 до 6, като нещо, което разработчиците са просто са правили без грам емоция. Лично аз не съм играл по-скучна игра досега в цялата поредица. Това е. Спокойно мога да кажа, че Assassin's Creed Syndicate е най-слабата игра в серията. Миналогодишния Unity се чудех дали да не го сложа и в ънхейтабъл заради положителните новости, които включваше. Syndicate обаче е стъпка назад във всички възможни посоки! Обикновено преди да започна да пиша ревю за дадена игра отделям последен час-два да поцъкам на нея. Да си затвърдя впечатленията. Да се уверя отново, че онова, което ще напиша кореспондира с реалността. Но знаете ли – Assassin’s Creed Syndicate ще бъде едно от изключенията. Просто защото играта е толкова скучна, че нямам абсолютно никакво желание да се връщам отново в нея. Дори и за половин час. Всичко е толкова бавно, провлачено, еднообразно... рециклирано. Отново и отново, като носна кърпа, в която са се изсекнали десетки хора. Уж е изпрана, ама виждате нещо зеленикаво, нещо такова гадно в самата материя. Ето това е Assassin's Creed в момента. Серия, в която толкова пъти е преизпирано едно и също, че си личи отвсякъде. Вижда се... изхабяването. И нещо ми подсказва, че това е годината, в която Assassin’s Creed серията ще се забие с лице в земята.

Ако не е тази - задължително ще е следващата. Просто защото е време Ubisoft да дадат почивка на франчайза. И на студията, които го разработват. Да им осигурят три години, в които да направят един нов, модерен графичен енджин, който да е в основата на нещо значително. И да направят един преобразен, силен, свеж Assassin’s Creed.

В момента обаче имаме един мъртвец. Едно чудовище на Франкенщайн, съединено от различни части, което едвам-едвам съществува. Нещо старо и архаично. Всъщност досега Ubisoft Montreal някак успяваха да напудрят чудовището на Франкенщайн, подобно на някоя застаряваща кифла, отиваща на дискотека. По начин, успяващ да ни излъже, че Assassin’s Creed не е толкова античен. Но когато студиото Ubisoft Quebec пое щафетата да направи основна игра от серията... всичко светва. Сякаш сте хвърлили кофа с вода връз лицето на дискотечната кифла. Каквито и чудеса да са вършили монреалци - те са в миналото. Нямат значение. В момента имаме Assassin’s Creed Syndicate. И той е... зле.

Преди да започна да говоря за минусите – а те са наистина, наистина много – мисля да отделя традиционните редове за историята. Всъщност в случая те са и горе-долу най-положителното, което ще дойде в тази статия. Не самият сюжет, който е супер типичен за Assassin’s Creed – имаме лошия супер тамплиер, който главните герои трябва да спрат. Не липсва мегаломански план за завладяването на света... и на вселената... и на всички алтернативни вселени след това... е, да, без последните две, ама се сещате накъде бия.

Естествено за да стигнете до главния тамплиер първо трябва бавно и методично да изтребите неговите лейтенанти. Същевременно издирвайки мистичен артефакт. Сюжет, който в една или друга форма сме виждали куп пъти в поредицата.

Не историята е силна, а главните герои. След Арно Дориан от Unity, който поне на мен ми беше хипер неприятен, тук имаме за пръв път в серията два броя основни персонажи – Иви и Джейкъб. Близнаците и техните отношения са достатъчно интересни, а и е яко да имате различна перспектива. Иви например е премерена, методична и обича да планира всичко в най-малкия детайл, докато Джейкъб – агресивен, безразсъден и нетърпелив. Съответно мисиите на двамата се различават. Както бихте се досетили Иви по-скоро се промъква, а пък Джейкъб залага на грубата сила.

Дуото ни представя и различни гледни точка на кампанията. Мъжкият близнак предпочита да освободи Лондон от тамплиерите, действайки с груба сила – да, това е в основата на сюжета. Подобно на България в момента, във виртуалния свят лошковците са пуснали пипалата си навсякъде, контролирайки столицата на най-могъщата световна империя по онова време. Що се отнася до Иви, нейната цел е да се справи с тамплиерите, намирайки вече споменатия артефакт, който според легендите дава свръхчовешки възможности на своя притежател.

Като цяло Джейкъб и Иви са пичове, но липсата на силни злодеи някак се усеща прекалено много. Дори основният такъв има супер второстепенна роля в над половината от играта – даже не помня колко пъти се вясна тогава. Няколко? Това определено вреди, особено и с оглед на факта, че лейтенантите на главния тамплиер не се отличават по нищо от боса на някое ниво в Кадилаци и динозаври. Всъщност грешка – там босовете са по-интересни. Като цяло имаме „Ходи убий оня, щот‘ е лош“, ти го претрепваш и накрая всичко завършва с леко мелодраматичен диалог между Иви/Джейкъб и загиващият. За разлика от подобните сцени с Ецио обаче, тук нещата бият на фарс, най-вече заради злодеите, които спокойно мога да сравня с актьори от български сериал, които трябва да изиграят адски сериозна сцена.

Като минус за близнаците мога да спомена това обаче, че някак не се запознаваме достатъчно подробно с тях и с мотивацията им. Определено са интересни и ми се струва, че трябваше да се инвестира повече време за историята им. Фактически играта започва с момент, в който виждаме двамата герои, изпълняваме първите им мисии... и хоп, двамцата вече почват да хейтят тамплиерите и да разправят как ще освободят Лондон. Не казвам, че „Те убиха семейството им, сега ще отмъщаваме“ е нещото, което съм мечтал да видя... ама малко опознаване нямаше да навреди! Повече подробности за корените на героите...

Тъй или инак главните герои си ги бива... и стига толкова за историята, нека караме към геймплея. Който е архаичен. Това е думата, с която може най-добре да се опише в куп свои аспекти, специално бойната система. Която беше пудрена, преработвана, подобрявана, опростявана, ъпгрейдвана, даунгрейдвана. Онова, което имаме в Assassin’s Creed Syndicate е една пълна пародия.

Нещото, което Ubisoft Quebec са се опитали да направят е зрелищна бойна система тип Batman Arkham игрите. Да, някой ще ме поправи, че всъщност Rocksteady са взаимствали идеите си от първия Assassin’s Creed, който се появи през 2007 година, две по-рано от Batman: Arkham Asylum. Това е факт. Но също е факт, че Rocksteady успяха да създадат един своеобразен стандарт в този тип игри, който беше копиран многократно. Ubisoft от своя страна решиха да предлагат повече от същото с години без никакви подобрения. Е, със Syndicate са пробвали да ни предложат нещо уж модерно, но ох, как се провалят.

[caption id="attachment_57050" align="aligncenter" width="525"] Тези ръкопашни битки, които са повтаряща се странична мисия, могат да се похвалят с достатъчно добри анимации и зрелищност... но не същото може да се каже за останалата част от бойната система на Syndicate[/caption]

Всички опити за интеракция с околната среда, които всъщност бяха много яко направени и в Mad Max, са пълен провал. Вместо да залепите някой на стената и да го размажете от бой да кажем... най-често виждаме как той отскача като някаква топка, когато се докосне до нея! Което води до ефект, подобен на двама биещи се пияници, които не могат да контролират тялото си както трябва, блъскат се наляво-надясно, но настояват да продължат да се млатят.

Но не това е проблемът, ами факта, че цялата хореография изглежда... абсурдна. И трудна за описване с думи. Едни такива дебилни удари, разбивания на вражеския блок, отклони... прилича по-скоро на комедийна сцена от филм, в която някакви нърдове се бият... отколкото на сериозна игра! Ако се замисля единствено ръкопашните битки, които са странична мисия и добър начин за генериране на пари - са направени яки. Зрелищни. Онова обаче, което виждате в 90% от времето е меко казано зле. Нещо като Assassin's Creed II, ама някак по-грозно, по-дървено, по-зле интегрирано.

В резултат битките са гледка, която носи много повече смях, отколкото онова усещане на „Яко, баси колко зрелищно го пребих тоя“. А като добавим малоумната MMO-тип прогресия на Assassin’s Creed Syndicate, за която ще говоря после, то доста бойни сцени се проточват абсурдно дълго във времето. Във всички досегашни игри от серията можехме да се справим с лошите достатъчно бързо, че да не забележим колко проблеми всъщност има бойната система. Тук обаче има случаи, в които трябва да нанесем и по 30 точни удара, че да претрепем някого... и всичко лъсва ясно.

Assassin’s Creed има нужда от нова бойна система. Модерна такава. Колкото и да говорят Ubisoft през две години, че са създали „изцяло нов енджин“, то истината е, че много неща са си все същите. Окей, с Unity видяхме голямо подобрение на паркура откъм анимации и цялостен изглед. Бойната система обаче си е горе-долу еднаква открай време. И е дървена. Грозна. Не е модерна. След Syndicate разбрах защо толкова много Assassin's Creed игри са лесни и гадовете умират бързо – просто защото няма как битките да са по-дълги, без да станат пародийни!

Всъщност като споменах за MMO елементите в играта, нека раздуя малко и за тях. В Assassin’s Creed Syndicate можем да развием героите си до 10 ниво. Съответно и противниците ни са със същото максимално такова... и тук идва тъпотията. Почти всичко в Assassin’s Creed Syndicate се определя от нивото. Точно като в MMO тип игра. Каквито и умения да сте развили, колкото и прилично оръжие да имате, ако сте 5 ниво да кажем и срещнете опонент на 8-9 и той потенциално ще ви сплеска от бой в директна битка. Случваше ми се да нанеса не по-малко от 70 удара на по-силен от мен противник и той да не умре! И при първата грешка да ме смаже с 4-5 тупаници! Нека пак повторя – 70 удара комбо!!!

А най-тъпото е, че мощта на враговете ни не зависи толкова от нещо „видимо“ – например каква екипировка имаме или пък оръжие. Ако сте с някой начален бокс например и сте равен левъл с противник, то можете да го смажете от пердах. Ако е с няколко нива над вас - нещата стават почти непосилни.

С други думи не предметите са онова, което прави героя ви по-добър – както беше в Unity – а някакъв тъп левъл! Да, има значение с какво оръжие ходите в даден момент например. Но левълът е от ключова важност. А за да качите ниво... трябва фармене. Немалко фармене! Минавате повече мисии, вършите повече неща... вдигате левъл и ставате по-добри, дори и да цъкате с що-годе началната екипировка. Те това е! Пълно и тотално разочарование за мен, което превърна още повече тъй или инак скапаната и дървена бойна система в пълен кенеф за мен. Но типично за Ubisoft – измислиха нещо яко в Unity и решиха да го прецакат в следващата си игра...

[caption id="attachment_57053" align="aligncenter" width="525"] Подсвир... най-лесният начин да се справите с много противници е просто да ги примамите, стоейки зад някой ъгъл - те си идват, никога не ви забелязват и ги убивате с един удар[/caption]

Като цяло от меле битките файда няма. Лашкат се от фалшиво трудни до гига елементарни в зависимост от това на какво ниво сте. Удоволствието, което ще ви донесат е нула. Поне при мен беше така. Но за сметка на това имаме и друг елемент като промъкването, нали?

Е, след като нахейтих едно хубаво Metal Gear Solid V, то онова, което видях в Assassin’s Creed Syndicate е просто... не знам как да го опиша даже. Порно с животни с опикаване? Примерно? Не знам.

Промъкването е трагедия. Изкуственият интелект е покъртително зле и абсолютно, ама абсолютно никога няма да го видите да сътвори нещо интелигентно.

Има сграда с някакво балконче? Заставам под него, започвам да свиркам на лошковците, те идват в редичка към мен и ги претрепвам един по един. Някой по някакъв начин да реагира? Да види, че побратимите му са загинали? Някой долу на улицата да вдигне врява, че от небето валят трупове? Няма такова нещо, братче.

[caption id="attachment_57047" align="aligncenter" width="525"] Тъпо е, че Иви и Джейкъб имат абсолютно еднакви дървета с умения - само по три скила са уникални за единия или другия от двамата... което е прекалено малко[/caption]

И други случаи. Завладявам база с куп лошковци. Не трябва да ме забележат. Какво правя ще се запитате? Заставам на някакъв покрив и започвам да ги замерям с ножове. Точка. Толкоз. Хедшот – някой умира. Приятелчето му отива да разследва – хедшот. И така няколко души. Някой да бие аларма? Няма такова нещо.

Но нещата не стигат дотам. Ако някой противник е малко отдалечен от останалите – да кажем 30-на игрални метра, вие спокойно можете да си се сбиете директно с него. Останалите почти никога не забелязват. Слепи и глухи на ужас! Адски забавно ми беше да гледам как се бия с някакъв тип, докато неговият шеф минава на 15 метра с пряка видимост и не вижда целия бой, който се случва. И след това отидох и се промъкнах зад него, убих го от тъмнината и получих бонус за моята дискретност. Хах!

Гадовете са толкова тъпи, толкова слепи и неадекватни, че цялото промъкване не носи удоволствие. Изглежда така, сякаш се промъквате в старчески дом с доста възрастни хора. И дори там по-бързо ще ви забележат!

Така доста мисии - главни или странични - които уж трябва да имат някакъв съспенс опират до това да се качите на някое хубаво високо място и хвърлите нож по нечия глава. Точка. Хедшот, мисията изпълнена. А, да, също така с промъкване можете да изтребвате и противници на по-висок от вашия левъл (за шибано щастие) – ако сте средно внимателни и имате достатъчно ножове можете да атакувате по-трудните квартали на Лондон още в началото на играта.

[caption id="attachment_57052" align="aligncenter" width="525"] Начините да минете всяка ситуация са прекалено много, което доста улеснява Assassin's Creed Syndicate[/caption]

Изобщо не говоря за това, че каквито и намеци за тактика, за отборно действие от изкуствения интелект няма. То ако няколко души забележат, че ножът, който стърчи от нечия глава на дружката им е причина за подозрение, че нещо подозрително се е случило и не се е спънал по стълбите си е цяло чудо. Нещо повече? Едва ли.

Всъщност това е абсурдното – като се замисля никога AI-то не е било чак толкова лошо в серията. И в по-слабите Assassin’s Creed игри гадовете ме забелязваха сравнително отдалеч, ако някой писнеше останалите се събираха и почваше патаклама. Тук лошите са слепи, тъпи. Не съм сигурен дали става дума за лоша работа на Ubisoft Quebec или умишлено Assassin’s Creed Syndicate е толкова опростен... не ме и интересува. Промъкването е разочароващо.

А, да, нека да добавя, че освен всичко друго аз обичам да играя без особено много джаджи като бомби и т.н. С тях пък нещата стават още по-лесни. Онова, което Ubisoft нарича разнообразие и различни подходи към дадена ситуация... за мен е опростяване. Ако една загадка има 10 различни решения, това добра или лоша я прави? Да, хубаво е да има различни подходи. Но в Assassin’s Creed Syndicate те са толкова много, че специално ветераните в серията просто ще влязат и ще започнат да избиват лошите без замисляне. Без дори да погледнат, да обмислят ситуацията. За разлика от един Metal Gear Solid V, в които трябва внимателно да се обмисли всичко...

И какво имаме дотук? Дървена и антична бойна система, гарнирано с крайно посредствено - най-меко казано - промъкване. Или с други думи основната на всяко Assassin's Creed заглавие в Syndicate е опропастена. Не, че серията някога е била блестяща в тези аспекти, но поне носеше удоволствие. Не и сега. Онова, което донесоха на мен беше... скука. Огромна, титанична скука.

[caption id="attachment_57043" align="aligncenter" width="525"] Заради куката се губи голяма част от чара на Assassin's Creed - вместо да се чудите как да си намерите път измежду сградите просто помпате L1, закачвате се някъде и започвате да се плъзгате напред-назад като Батман[/caption]

С какво да продължа? Може би отворения свят? Окей, нека карам с него. И тук нещата са зле. Основното нещо, което можете да правите в Assassin’s Creed Syndicate е да... завладеете Лондон и да го освободите от влиянието на тамплиерите. Звучи ви яко на теория, нали? И на мен също ми се струваше, че иде реч за нещо интересно, докато четох рекламните материали на Ubisoft и гледах трейлъри. Но истината се оказа съвсем различна. Говорим просто за изпълняване на 4 (четири!) вида еднообразни мисии до втръсване. И те това е цялото "завладяване на Лондон".

Номер 1: убиване на определен тамплиер в дадена зона. Което е и най-лесното. С дебилния изкуствен интелект можете спокойно да се качите някъде и да хвърлите нож в главата на лошия. Ако се намира в сграда – можете да идете под някой балкон, да му подсвирнете, сякаш му готвите серенада. Само дето като се яви пичът или пичката на него - просто ги мятате долу на паважа! Единствената потенциална трудност е ако решите да изпълнявате страничните предизвикателства тип „ Убий Пешо по определен начин“. Тогава може и да ви се наложи да проявите някаква мисъл как да процедирате, въпреки че говорим за нещо незадължително. В някои моменти просто търчах към някоя главна мисия, виждах зона за завладяване, хвърлях нож в главата на главната цел и си продължавах по пътя...

Мисия номер 2: изчистване на дадена махала (наречена „крепост“) от лошковци. Обикновено 8-10 или над дузина. Целта тук е еднаква – изтреби всички, без да звънне аларма; убий лидера, без да те види. Може би ще почна да се повтарям, ако продължа да говоря за ножа в главата от покрива, нали? Е, за разнообразие можете и да скочите отгоре с асасинските си ножове върху главата на противник и да го направите на пастет. Да се скриете в някоя купа сено, каквито има на всеки метър и да го примамите там. Да му подсвирнете иззад някой ъгъл. Да взривите елемент от околната среда, когато лошият минава край него. Да му бутнете куп варели на главата... и каквото друго решите.

В мисиите от тип 2 ясно се усеща тъпият изкуствен интелект. Прекалено често в почти непосредствена дистанция никой не забелязваше, че се бия с някакъв бабаит. За да удари някой алармата... честно казано нямам идея какво трябва да се случи.

Мисия номер 3: трябва да освободите деца-работници от зла фабрика. В началото ми се струваше, че тези мисии са по-трудни, но се оказа, че се самозалъгвам. Нещата опират до това да се справите с тамплиерите и да освободите 6-12 деца-роби. Отново гадовете не са предизвикателство заради слабия си изкуствен интелект и отново може да има предизвикателство единствено при голяма разлика в нивата. Но и тогава трябва да объркате нещо, че да ви забележат. Тъкмо преди да почна да пиша ревюто завладях фабриките в уж най-трудния квартал в играта - отне ми към 5 минути за всяка. Когато знаете колко тъпо е точно AI-то е прекалено лесно да се справите с тези предизвикателства... даже и без да се стараете много.

Тъй или иначе тези три типа предизвикателства, макар и еднообразни, поне не са чак толкова скучни. Да, убиването на единичен тамплиер често е прекалено лесно. Избиването на махалата бандюги – също. При фабриките има с една идея повече предизвикателство, пък и поне интериорът на местата, в които се развиват тези мисии е по-разчупен. Дотук добре, но идва и...

...мисия тип 4. Най-голямото безумие, което ми е интересно кой ли човек го е измислил. Вероятно някой голям шеф, с който никой не е искал да спори - понеже иде реч за пълен кенеф. Общо взето става дума за следното – трябва да отведете жив тамплиер до ваше аверче-полицай. За целта убивате неговите дружки тихичко, заставате зад гърба му и му казвате – „Айде на разходка“. И се почва... разходка! Движите се с флегматично темпо, пуснали сте Eagle Vision да не ви забележи някой и така – около 300 игрални метра се пъплите като охльови. Отнема цяла вечност! Предизвикателство няма, освен чат-пат да натиснете X, че да накарате лошкото да спре да се бунтува. Имах чувството, че по време на тези мисии времето буквално спираше!

[caption id="attachment_57048" align="aligncenter" width="525"] Мисия от тип 4 - бутане на някакъв гащник към 5-6 минути... можете да ми вярвате - скуката е значителна[/caption]

Да, имаме и опция да претрепем гадта... тогава просто не получаваме бонус за безупречно изпълнение. Все пак трябва да закараме трупа му до определено място, за която цел трябва да се качим в файтон... и пак нещата се провлачват адски, адски неприятно.

Макар че ако трябва да съм честен най-якото нещо, което ми се случи в Assassin’s Creed Syndicate – всички часове, които изиграх в него – беше покрай супер шибаните мисии от тип 4. Тогава си карах с файтона трупа на лошия, надушиха ме полицаите, почна се едно преследване – гарнирано с качване на покрива и ръкопашен бой. Всичко ескалира до преобръщане на моя файтон, който беше повреден от всички блъсканици, при която ситуация изхвърчах и се разбих в земята. В един момент си помислих, че ще видя надпис „Десинхронизиран“, но не – бях жив на минимална кръв. А две куки ме гонеха, а аз нямах медикаменти, за да си напълня кръвта. Избягах в близкия парк – докато трупа на тамплиера си лежеше на улицата необезпокояван – причаках полицаите там, избих ги в гръб, след това се върнах, взех си мъртвото приятелче, свих нова карета и го отнесох до крайната дестинация.

Печалбата от цялата ситуация беше малко опит и пари, но пък беше наистина напрегнат момент. В който... почувствах нещо. Може би единственото нещо, което ще запомня повече от два дни от целия Syndicate. Но подобни ситуации поне за мен идваха като голяма рядкост. В общия случай чувството беше... айде, айде, айде, айде да се свършва, има по-яки игри, които да цъкам, не тази точно.  

И да приключа темата със завладяването на Лондон – това е всичко, което трябва да направите. Да изпълните по сигурно 30 пъти – или повече – тези четири типа мисии. Не само това, но махалите за превземане са предимно еднакви. При фабриките има някакви разлики, но не чак толкова значителни, че да не ви удари скуката бързо. Тамплиерите за отвличане и убиване поне са на различни места из града, та там има някакво разнообразие...

[caption id="attachment_57059" align="aligncenter" width="525"] Тези скрийншотове със сигурност не са снети от конзолната версия на Assassin's Creed Syndicate[/caption]

Когато пък се справите с четирите типа еднообразни задачи ви очаква и дуел с боса на дадена област от Лондон. На теория това отново звучи като нещо интересно, но всъщност не е. Битките в общия случай са лесни за спечелване и... да, скучни.

След като превземете дадена област от Лондон ще получите увеличени приходи. Те са реализирани в съвсем познат за серията маниер – периодично в касичката ви влизат постъпления, а вие трябва да си ги събирате. Заедно с това из улиците на града ще виждате повече ваши аверчета от бандата Rooks или казано по нашенски – Топовете. Те ще ви помогнат, ако някой тръгне да ви пребива... а също така можете да ги призовете на своя страна да ви помагат.

Да, точно така. Връща се едно нещо, което поне на мен ми липсваше от известно време. Създаването на ваши банди, които да ви помагат в мисии. Както помним това го имаше в Assassin’s Creed: Brotherhood и следващата игра Revelations, но по някаква причина в следващите три игри елементът липсваше. Явно за да го забравим и да може да се рекламира като нещо ново в Syndicate... Хитро.

Е, изпълнението можеше и да е по-добро. В Brotherhood например ме радваше идеята лично да спася някои несретник от съдбата му да бъде пребит с камъни например и да му кажа – „Брато, аре да станеш едно асасинче, а?“.  И след това да ги пускаш на мисии из Европа, докато станат истински батки, достойни да ти помагат в тегави моменти. Тук нещата са по-опростени. Завладявайки квартали по улиците ще виждате повече ваши хора. Симпатизиращи на каузата ви. След това просто ги призовавате на ваша страна и толкоз. Всички са еднакви и безлични, когато не ви трябват вече и не искате да ви следвате им казвате – „Чиба“ и те си отиват.

Има дърво с умения, от което можете да направите топовете си направите по-силни. Не е задължително да се възползвате от него – Иви и Джейкъб са достатъчно мощни, че да се справят с кампанията и сами. Вашите топове обаче са полезни, ако вече ви е втръснало от еднообразие и искате да минете нещо по-бързо или сте в настроение за масова патаклама. Можете да вдигате нивото на хората си (което както казах е от хипер ключова важност), да отключвате по-силните архитипове тип „назобена мутра от 90-те години“, „снайперист, убиващ мутри от 90-те години“ и т.н. Общо взето вашите банди добавят приятен елемент на хаос, но чувствам, че системата можеше да бъде по-дълбоко изпълнена.

Понеже сега осъзнавам, че бях започнал да говоря за отворения свят преди няколко хиляди символа – нека завърша темата за него. Няма почти нищо за правене! Освен четирите типа мисии за завладяване на Лондон чат-пат има различни странични предизвикателства, които не са толкова много. Тип мисии на Чарлз Дарвин и други реални исторически личности. Заедно с това има и куп колекционерски помии, които поне аз ненавиждам. Нещо от рода на „обикаляй като гламав, че да откриеш 50 кутийки, с които можеш да отключиш някакъв си пъзел“. Сякаш Syndicate не ми е достатъчно скучен вече.

При отворения свят забелязах това, че броят на мисиите като цяло е доста скромен. Сякаш човек се връща в Assassin's Creed II. Макар че сякаш и тогава имаше повече неща за правене. Не знам колко пъти споменах тази дума в това ревю, но може би ще я кажа и още пъти. Еднообразие. Това ми направи впечатление в отворения свят. Почти не мога да се сетя за нещо ново като механика в Assassin’s Creed Syndicate, освен онези абсолютно безобразни мисии от тип 4, които споменах горе. (Звучат като болест, нали - тези мисии от тип 4? Да, могат да ви докарат нещо на нервите, бъдете сигурни!)

И за какво не е ставало дума вече? Фрийрън елементът, несъмнено. Е, тук нещата отново не са розови. Бих казал, че Syndicate е внушителна стъпка назад спрямо Assassin’s Creed Unity. Миналогодишното издание включваше както огромния и много красив Париж, така и виртуален свят, оптимизиран изцяло за свободно движение. Имаше достатъчно начини да преминете от една улица до съседната, без да се използват трикове. Което говори за добра архитектура на града. Която ако не се лъжа похвалих и в ревюто за Unity. При Syndicate обаче ситуацията е различна.

Запознайте се с куката на Батман. Точно като едноименния супергерой от Batman Arkham серията, Иви и Джейкъб могат да изстрелят кука, понякога опъваща въже и на петдесетина метра пред вас. Именно това е начинът, чрез който ще се придвижвате предимно из Лондон. И да, става дума за трик и то очевиден такъв. Защо да се прави достатъчно добър за фрийрън свят, като просто можете да пуснете едно въже на петдесет метра и да преминете бързо значителна дистанция?

Да, в началото куката изглежда като нещо яко. Колкото повече играете, толкова повече осъзнавате, че просто помпате L1, колкото да се закачите някъде. Съответно се губи и емоцията на Assassin’s Creed. Да се изкатерите бавно по някоя сграда, докато се наслаждавате на гледката... Сега се случва обратното, което забелязах и при Batman: Arkham Knight – хвърчите нон-стоп с куката си, светът се размазва около вас и общо взето няма как да се насладите на красотата му. Което е безумно при положение, че е положен толкова много труд в създаването на един нелош викториански Лондон...

А ако решите да не играете с куката ще се уверите колко зле оптимизиран е фрийрън елементът. Много често не можете да направите елементарни подскоци между две сгради, които уж са много близко една до друга. На много места сякаш играта ви крещи – „Абе, имаш кука, к‘во тука ми се занимаваш да се пробваш да минеш нормално, да не ти е 2007/2009 година тука, да не играеш Assassin’s Creed или Assassin’s Creed II?

Понеже отворих дума за тази новост в играта – всъщност не баш новост, понеже и в Revelations имахме подобен инструмент, но се използваше в доста по-малък набор от ситуации и като цяло се вписваше доста по-добре в концепцията на серията – нека поговоря и за файтоните. Виждахме интересни трейлъри с тях, включително и битки на покривите им. Което всъщност го има в Assassin’s Creed Syndicate… но предимно в скриптирани моменти от кампанията. И те по дефиниция са скучни. Защото са скриптирани. Чат-пат може да се случи онова, което ви описах по-рано – по време на някоя мисия да се случи някакво меле, от което да вземете да регистрирате емоция – но наистина рядко. И може би причината е, че няма файда да се ползват файтони. При положение, че мога да съм Батман – каква ми е мотивацията да юркам някакви коне, да се ползвам улиците, да ме засичат някакви галфони и т.н.? Файтон ползвах само за да изнасям трупове, които по принцип не трябва да са трупове... и в мисиите от кампанията. Толкоз. Малко ми напомня за положението на Saints Row IV – в играта имаше превозни средства и обширни системи за тунингите им, но какво от това, при положение, че основният ви персонаж може да лети, по дяволите? И да търчи със свръхчовешка скорост?

За да продължа нататък вероятно е добре да мина на ролевия елемент. Assassin’s Creed Unity специално похвалих за него, но тук положението отново е трагично. Не видях особено значение какво оръжие ползвам – нивото на герой в Syndicate е от ключова важност. Вашите облекла са адски опростени като система, сравнено с Unity. Заедно с това не видях и какво толкова ми донасят. С почти базова екипировка и с Иви, и с Джейкъб бях като нинджа – за какво ми е нещо по-яко? За да ми се запълнят там индикаторчетата, че съм ебаси пича ли?

Unity ме изкефи заради това, че наистина имаше значение как си облечен. Дали си екипириан като за меле битки или пък се каниш да се промъкваш. И се усещаше, мама му даеба. Не знам дали покрай сухото не е горяло и мокрото, не знам дали покрай бъговете на Unity някой умник не е решил, че хубавите неща на играта са виновни за лошите отзиви. Които акцентираха на безумното количество крашове и гличове. Но уви, в Syndicate пак е все тая какво обличаш. Ако играта не ми беше толкова антипатична щях да пробвам да видя дали с най-началната екипировка мога да ходя и да коля наред... вероятно да.

[caption id="attachment_57039" align="aligncenter" width="525"] Вашата банда може да е доста полезна в някои ситуации... пък и си е друго да знаете, че още пет телета ви пазят гърба[/caption]

Друго тъпо нещо при ролевите системи са близнаците Иви и Джейкъб. Всеки от тях си има отделно дърво с умения... които са абсолютно шибано еднакви! От май 56 налични скила, всичко на всичко шест са специални! Три за Иви, три за Джейкъб. Поне аз очаквах по-големи разлики между двамцата. Джейкъб да има дърво с повече умения за меле ефективност, повече точки кръв и т.н. А пък Иви – за промъкване. Това ни се рекламираше. В реалност виждаме поредното мързеливо изпълнение. По три специални умения – това е разочароващо.

Така имате уж два различни героя, но в края на играта ще са почти 90% еднакво развити. Освен всичко друго при доста по-ефективното промъкване – поне то не зависи от шибаното ниво на вашите опоненти – то Джейкъб и неговия афинитет към ръкпашните битки се оказва в неудобна позиция. Поне аз като видях накъде духа вятърът в Syndicate просто направих и мъжкия близнак промъкващ се асасин... тъй като в мисиите от основната кампания нямате избор с кого да цъкате, а аз предпочитах да съм сигурен в крайния резултат...

Не помня дали миналата година не споменах, че поредицата е като някой наковал се пияница, с когото се опитваш да се разминеш в тясна уличка. Не знаеш дали ще свие наляво, надясно, напред или назад. Дали няма да се обърне да те оповръща или няма да направи следващите 100 крачки в права линия, сякаш не е изпил и едно кило спирт, разреден с вода. Това е Assassin’s Creed. И да се направи крачка напред, тя задължително е съпътствана от такава настрани и назад... или някое публично оповръщане. В случая хубавото на Assassin's Creed Unity, а такова имаше, отиде в кофата!

Но може би най-лошото в Assassin’s Creed Syndicate е, че играта сякаш е станала гига кежюъл! Смисъл в някои моменти не знаех дали отнякъде няма да изхвъркне розово пони, което да почне да ме наставлява! Нон-стоп във всеки момент има по 20 подсказки на екрана. „Натисни това, за да се случи онова, тая мисия можеш да минеш по този или онзи начин“. Има tutorial-и през 2 часа за неща, които си правил безброй пъти в кампанията. Дори и на теория да се появи възможност за някакво творчество от страна на геймъра... Ubisoft Quebec сякаш са се опитали да го убият нарочно с поредна подсказка. Assassin’s Creed Syndicate не просто ти държи ръката, докато играеш, ами направо ти бие чикия с нея. Не знам коя е следващата стъпка – играта да се изиграе сама?

След това, което току-що написах взех да се чудя дали и AI-то на Syndicate не е толкова дебилно поради евентуално супер опростяване на серията. Не знам. Но както казах по-рано – също така не ме и интересува. Минусът си е минус... при всички положения.

И за какво има да говоря още? За шибаните микроплащания в изцяло сингъл игра? Струваща 140 лева? Всъщност написах един голям пасаж по темата, но го изтрих. Просто защото са си все стари и банални неща. Всяка компания, която прибягва до подобно нещо може да го духа – точка.

Честно казано след всичко, което изписах досега усещам, че има много още какво да нахейтя. Просто Syndicate е толкова слаб. Но и също така осъзнавам, че тази статия е станала по-дълга, отколкото която и да е курсова работа, която някога съм писал в университета. Което ме кара да мисля, че е време да мина към графиката и звука.

Но за визуалния аспект май ще напиша повечко. За разлика от лаконичните ми няколко реда, с които обикновено се изчерпва този елемент от статиите в сайта.

С Assassin’s Creed Unity пичовете от Ubisoft Montreal вдигнаха летвата в това как може да изглежда един виртуален свят. Колегите им от Ubisoft Quebec… я свалиха. Много. Дали за да си гарантират, че няма да има проблеми с производителността? Може би. Но Лондон е много стъпки назад спрямо Париж.

Първо, из улиците има много по-малко хора! Даеба, не мога да се сетя за Assassin’s Creed игра с по-слабо населени градове, наистина! Шибаните там конзолни 30 фрейма в секунда са на линия – какво? Не се чувствате така, сякаш сте в Лондон... в един мегаполис, в центъра на водещата световна сила по онези времена... а сякаш се разхождате из малко родопско село с яко епохалните сгради. Но не само тълпите са скромни – скиновете са супер еднообразни! Ще виждате много, много, много клонинги на едни и същи хора! Което е особено досадно при противниците. Или вашите банди! Цяла игра убивате ама едни и същи копелета. Шепа скинове и те това е, пълно разочарование!

Второ, качеството на самия Лондон е ниско. Париж на Unity беше... невероятен. Толкова детайлен, толкова приятен за гледане. Човек можеше просто да ходи из дадена улица и да се кефи как някой се е сетил да направи 10 различни магазина на нея. На следващата – още 10, които не се повтарят. И т.н. Любов към детайла!

Лондон е далеч по-сух, виждаме прекалено много магазини с името на злодея в Syndicate, което нали уж трябва да ни покаже колко покварен е градът, докъде стига неговата власт и ала-бала, но реално се губи разнообразието. Да, ще го напиша още един път, даеба. Лондон е еднообразен. Красив е, има ги там забележителностите – Биг Бен, ала-бала. Можем да преплуваме Темза, която е толкова мръсна, колкото можем да си представим. Но няма нещо, от което да си кажем – „Бах мааму, тука някой е положил много труд“. И не защото след Assassin’s Creed Unity сме претръпнали, едва ли не. Просто в Syndicate Лондон е на осезаемо по-ниско ниво.

Което води до третото – сградите! В Unity имаше огромен брой постройки, през които можехме да преминем. Градът се усещаше като... град. Навсякъде – къщи, стаи, декорирани, хубави. С пръснати там ежедневни пособия. Това ни вкарваше в атмосферата! В Syndicate всичко е затворено, сякаш се връщаме във времената на Assassin’s Creed с Ецио! Съвсем минимално количество сгради имат отворени прозорци, в които да влезем. В останалите - нищо. Всичко е затворено плътно - джамове, врати. И бих казал, че от това атмосферата много страда. След Париж, който беше... жив, то сега имаме един пореден виртуален свят от игра. Със затворените врати и прозорци и шепата сгради, в които може да се влиза. Свързани винаги с дадена мисия от кампанията.

Заедно с това цялостното качество на графиката не изглежда особено високо... явно след фиаското в технически аспект Unity е било решено да се действа на сигурно. Истината е, че не съм впечатлен. Вече имаше игри за PlayStation 4, които доста вдигнаха летвата, а Assassin’s Creed Syndicate… не знам дали ще е прекалено да кажа, че прилича на някоя много красива PlayStation 3 игра. Май да. Но нека съм честен - не е особено впечатляващ. А, да, вероятно в статията ясно ще видите разликата между геймплей снимките от PS4-ката ми и онези, дело на Ubisoft. Официалните. За пореден път виждаме как PC версията на Syndicate, която чакаме идния месец се ползва за правене на скрийншотовете, с които се рекламират PS4 и Xbox One вариантите.

При звука... ами, като цяло нямам особени критики, май. Саундтракът е добър, що-годе успява да нацели емоцията на дадена ситуация, забързвайки или забавяйки се подобаващо. Джейкъб и Иви са добре озвучени, както и доста от основните персонажи. Лошковците са малко анимационно направени и прекалено подчертано зли, ама това си е нещо, от което Assassin’s Creed страда отдавна. Човек би си рекъл, че след Rogue, в който се добави малко дълбочина ще видим нещо различно, но не. Тамплиерите са си все същите – като вещиците от детските, само зловещите им смехове липсват. Но като цяло – зелено.

Крайната оценка? Assassin's Creed Syndicate е най-слабата игра в поредицата за мен. Първата от серията, която попадна в хейт ревюта беше Assassin's Creed III, но и него помня с много повече положителни емоции, отколкото последният. Всички останали - също. Просто Syndicate е бездушен. Нещо, правено на конвейер. Измъчено. Старо. Архаично. Което има нужда от почивка. Стъпките назад са много повече от стъпките напред. Всъщност такива има ли изобщо? Трудно мога да се сетя! Само главните герои са яки - и това е всичко!

Накратко - време е за почивка на Assassin's Creed. Със сигурност. Предстои да научим дали Ubisoft ще стигнат до този извод по лесния или по трудния начин... вторият очевидно е продажбите да спаднат толкова много, че да не е рентабилно да се прави изобщо ново издание. Аз продължавам да имам слабост към поредицата, но истината е, че без 2-3 години почивка за минимум създаване на нов енджин... Assassin's Creed е обречен.