Макар и да очаквах много от Batman: Arkham Knight, играта успя да ме разочарова на почти всички възможни нива. И откъм сюжет, и откъм геймплей. В крайна сметка един продукт, който бях сигурен, че ще иде в ънхейтабъл гордо влиза в хейт ревюта. Batman: Arkham Knight може да бъде окачествен като шедьовър за настоящото конзолно поколение. Графиката е феноменална и стандарт, който може да бъде следван от други компании, правещи игри за PlayStation 4 и Xbox One. Топ ниво отново. Озвучаването на героите е страхотно, макар и да страда от ужасно лошия сценарий. Саундтрак, ефекти - прекрасни. Самият факт, че възприемах Batman: Arkham Knight като работа би трябвало да е показателен. Тотално разочарование откъм геймплей на всички нива. Скука отвсякъде, скука... Доенето на Batman Arkham серията несъмнено ще продължи след тези отлични оценки, които имаше Batman: Arkham Knight. Поне на запад. Аз се надявам да се даде почивка на този франчайз, преди да се превърне в тотален кенеф. Колко продължения може да има една игра? Колко пъти една страхотна концепция може да бъде претоплена, леко подобрена и продадена като нова баничка, макар и да е от вчера? И най-вече – кога една сапунка става чисто и просто скучна?

Отговори на тези въпроси поне аз не мога да дам и то по никакъв начин. Защо ли? Много просто – чистокръвно си признавам, че има класически сапунки, които чисто и просто ми харесват. Като цяло има малко Assassin’s Creed игри, които са в хейт ревюта например – въпреки че серията е ежегодна от цифра време. Има и други като FIFA например, които по-често попадат в „положителната“ част на сайта. Всъщност ако се замисля не съм против сапунките. Може би щото съм фен на сериалите, а доста от тях, дори и качествените, в някаква степен влизат в категорията.

Но знаете ли? Batman: Arkham Knight го играх насила. Мъчително. Чудех се какво друго да правя, но не и да си го пусна. А пък на всеки 1-2 часа игра ми трябваше почивка. Толкова преобладаваща беше скуката, мама му стара. Щом пуснах пералня, мих чинии и дори започнах да поправям едни стари бъгове по сайта само и само да не си пусна Batman: Arkham Knight, то за какво говорим? Три досадни задачи, особено и последната... ми се струва направо песен.

Не, не казвам, че играта е чак толкова отвратителна. Или може би го казвам, не знам. Истината е, че в конкретния случай очаквах много повече. Специално пък след гига положителните рейтинги, които Batman: Arkham Knight получи от западните медии. То не бяха десетки, то не бяха деветки, то не беше чудо. „Ама толкова добра игра, че е добре да я цъкате с легенче под стола – ще се попикаете, гаранция, пичове“ – общо взето гласяха доста статии.

Е, след един час се чудех защо нещо не ги виждам тея десетки. Къде са, по дяволите? И след два часа – също. И след три, и след четири. За сравнение при The Witcher 3 точно за толкова време вече се бях потопил в играта и откачане нямаше. Защото яките заглавия те хващат за топките още в самото начало и те пускат чак когато се погледнеш в огледалото и видиш, че си брадясал като неандерталец и е време да си дадеш малко почивка. Уви, нищо подобно не се случва при Batman: Arkham Knight.

Но защо ще се запитате? Вероятно е време да почна по същество с това ревю. Отговорът е следният – Batman: Arkham Knight е тотално бездушна игра. За мен поне е видно, че Rocksteady не са я разработвали с желание. Със страст. Ами просто са плеснали един край на трилогията, колкото да задоволят Warner Bros. Щото нали всичко трябва да е трилогия в днешно дни. Twilight е трилогия, Fifty Shades of Grey е трилогия, книгите са трилогия, сигурно и порното ще стане трилогия.

И хоп, Rocksteady са изпълнили шибаната трилогия. Но на каква цена! Според мен – висока. А именно - Batman Arkham игрите да се превърнат в една сапунка. И то – бездушна. Даеба, Call of Duty с цялата му баналност поне има някаква страст. Даже можеш да я видиш от очите на разработчиците – които с поглед на бесни песове обясняват какви новости ще има в новия CoD. Песове примерно. Но тук виждаме отбиване на номера. Изпълване на договора и толкоз. Да се даде 9/10 или 10/10 на това? Хах, абсурд.

[caption id="attachment_53944" align="aligncenter" width="525"] Arkham Knight е един ужасяващо скучен и безличен злодей[/caption]

Сигналните лампи в Batman: Arkham Knight започват да вият и светят с пълна сила още в началото. От първия момент, в който видите Батман и започвате да си мислите – „Абе , какво му има на Бруси Уейн?“. Супергероят е като някоя кисела бабка, блъскаща се в градския транспорт, агресивен и мрачен. Няма и помен от тактика Батман. Напротив, прекалено често чуваме думите „Ще импровизирам“ от супергероя, известен с винаги безупречната си подготовка. Но не само това е различно в Батман – той е озлобен и най-вече безличен. Неприятен. Прилича на някой човек, който е на границата да изчатка. Гонел се е по-тъмен Тъмен рицар? Окей. Само дето има разлика между брутален, твърд герой и нестабилен психопат, какъвто е Батман в тази игра.

И деменцията не е обхванала този персонаж само откъм емоции. Явно и мисленето му е отишло по дяволите. Една от първите ви мисии е да откриете къде се забърква мистериозна отрова. Вие трябва да сканирате целия град – само за да откриете, че всъщност всичко се случва в най-големият шибан химически цех в Готам, даеба. И Батман вече го казва с тон тип открих топлата вода – „Ахаа, промишлени количества отрова се забъркват в промишлен цех, интересно, интересно“.

И това далеч не е всичко. Из сингъл кампанията ще се насладите на куп подобни нелепи моменти. Примерно комисар Гордън да тръгне с някаква полицейска бракма из град, в който върлуват стотици тежки танкове, а Батман да го следва и в един момент Бруси да му каже – „Абе, пич, знаеш ли, че е по-добре да не си в тоя подвижен ковчег, в който ще те направят на пихтия с един куршум, я ела тука в бронираната батбавария“.

Ама вярно ли! Аз се чудех, взирайки се въпросително в монитора, защо управлявам шибан танк, а бай Гордън се носи в някакъв таралясник, дето всеки злодей във вселената на DC комиксите може да го метне на 100 метра само с хуй. Но нищо, бях облекчен, когато се случи очевидното... със закъснение.

А дори и да изключим тези случки – целият сюжет е зле. Злодеят Arkham Knight, чието име носи играта, е абсолютно скучен, най-слабият от трите досегашни заглавия в серията. Щото да, броя Batman: Arkham Origins за игра от нея. С много. Прилича на някакъв интернет трол, който постоянно ви хвърля тежки думи по някакви чатове. Мрънка ви там – „Ау, счупи ми танковете, ама аз имам още танкове, уа, уааааа“ и те това е. Истински „злодей“. Нулево присъствие, нищо. По-скоро има ролята на някакъв комар, който ви жужи, докато се опитвате да спите - нещо досадно и толкоз. Нищо общо с истински злодей...

За капак 90% от диалогът сякаш е бил делегиран на някоя индийска компания. Клише върху клишето до клишето, наблъскани ужасяващо едно до друго. Бога ми, Batman: Arkham Knight е сравним с Road to Hell: Retribution като качество на диалозите. Ама буквално! В немалка част от случаите познавах каква ще е следващата реплика. Тип „Is it that bad” – пауза – „It’s worse”. Уау. Диалозите са изпълнени с клишета, редуващи се едно подир друго, долнопробен сценарий, изобщо не подхождащ на подобна игра. Даже в някои моменти започнах да се чудя как е възможно да направиш нещо толкова безлично. По дяволите, Batman: Arkham Knight сякаш е писан от някакъв автоматизиран софтуер, наредил куп зададени му предварително фрази в определена последователност. Че дори и разговорите между лошковците във виртуалния свят са абсурдни – как някакъв разправя каква класика е бил автомобилът на Батман, преди да го превърне в танк и как го е развалил на външен вид. Ама наистина ли? Идва някакъв психар (защото Батман в тази игра е на една крачка от това да се превърне в убиец на проститутки) да ти кърти ченето, а ти философстваш относно автомобила му, с който е вероятно да те сгази с 200 км/ч... несмъртоносно, разбира се.

Като цяло за сюжета бих казал, че читави персонажи няма, най-вече заради безобразния сценарий. Да, гласовата актьорска игра е добра. Актьорите са ветерани в гейминга, талантливи. Но с материала, който им е даден, ако и ще и 10 оскара да имаш, няма какво повече да сътвориш.

[caption id="attachment_53945" align="aligncenter" width="525"] Fear Takedown-а е новост, която още повече улеснява промъкването[/caption]

По дяволите, дори и Жокера е под нивото си. Опс, спойлер ли дадох? Да, направих го – от безсилие и липса на идеи Rocksteady отново са призовали невероятният Марк Хамил да им спасява дупенцата. Но и той не успява. Страхотен е в ролята си на Жокера, отново... той е гласът, душата на този персонаж от десетилетия. Но както казах сценарият е на безобразно ниско ниво. И ясно се усеща, че и страхотен актьор като Хамил просто няма какво да извлече, няма как да спаси ролята с интонация, с нестандартност. Макар че и той се усеща малко уморен точно от този Жокер.

(Преди да ме препсувате – около 2-3 часа след началото на играта се появява Жокера и няма да разкрия точно по какъв начин – тоест не давам прекалено голям спойлер. Пиша тези редове единствено за да покажа нагледно тоталното безсилие на Rocksteady в сюжетната част.)

Мисля, че излях достатъчно критика по сюжета и няма нужда да продължавам. Нека карам нататък с геймплея. И какво по-подходящо от това да почна с шибания батмобил.

Ако можеше нещо да ви бъде по-набито в лицето, то това е именно возилото на Батман в тази игра. То не бяха презентации, то не беше чудо за него. „ЩЕ ИМАТЕ АВТОМОБИЛ В BATMAN: ARKHAM KNIGHT” ни се повтаряше. Понеже нали ние не сме виждали превозни средства в модерни игри. Понеже нали не е стандарт в индустрията и то не от вчера, не от оня ден, ами от десетилетие и отгоре да се возим на джипове, танкове, колела и прочее. Но нали е новост в Batman Arkham игрите – набива ни се в очите.

[caption id="attachment_45124" align="aligncenter" width="525"] Всичко се върти около батмобила[/caption]

И то – дразнещо. В основната кампания няма и 15 минути, в които да не трябва да се качите на батмобила. Батман прави всичко в него. Сигурно има и кенеф някъде вътре. Катери се по сградите, минава през коридорчета. В общия случай когато се движите пеша , целта ви е да отворите някоя врата за батмобила. Не, наистина. Ако тегля чертата – в общия случай всичко се върти около този мини танк.

Подобно на филма Mad Max, в който Макс беше второстепенен герой, той и в Batman: Arkham Knight Батман е в същата позиция. Играта спокойно може да се нарече Batmobile vs. Arkham Knight. Щото Батман е в ролята на някакво шоферче и нищо повече. А пък лошият просто ви хвърля някакви автоматизирани дронове да гърмите из града. А може би Batmobile vs. Arkham Knight Drones?

А проблемите, които аз имам с батмобила са наистина много. Първо, убива цялото темпо. Нон-стоп, с причина или без, вие сте задължени да се качите във возилото и да почнете да въртите геврека. Няма баланс – такъв, наличен в предишните Batman Arkham игри. Между ръкопашни битки, решаване на пъзели, промъкване в стаи с въоръжени противници. Тези елементи сякаш за позабравени тук. Не, че ги няма, напротив. Налични са, но колкото да се отбие номера...

Проблемът е, че целият Готам е фрашкан с танкове, сякаш действието се развива в началото на Втората световна в Полша. Ако тръгнете като пешаци из града, шансът отнякъде да изскочи някоя бронирана машина и да ви направи на решето е огромна. А подобно ограничаване на свободата и то в игра с уж отворен свят е адски дразнещо.

[caption id="attachment_53946" align="aligncenter" width="525"] Битките се изчерпват до следното: внимавайте лазерчето на лошите да не сочи към вас, пуцайте, съберете енергия, натиснете квадрат четири пъти и пуснете бараж ракети за унищожение на куп врагове[/caption]

Но най-лошото е, че батмобилът е просто... скучен. Всички битки с него са еднообразни и омръзващи моментално. Общо взето имате нещо подобно на класически арена шутър – нападат ви куп противници, вие постоянно се движите напред, назад, наляво и надясно, избягвате огъня им и ги взривявате. Типично за модерните игри, лошковците се чувстват длъжни да ви пуснат един лазер, колкото да видите къде ще попадне снарядът им. В резултат доста битки се състоят в това да намерите мъртвата точка между няколко лъча – място, където не ви уцелват – а след това да вдигнете лошите във въздуха. Сещате се – като онези класически аркадни 2D игри със самолетчета, които цъкахме в края на 80-те и началото на 90-те, в които отвсякъде летят куршуми и снаряди, а ние трябва да намерим местенце на екрана, в което няма гърмежи.

Признавам, че някои битки с батмобила бяха леко динамични, но това е всичко. Проблемът им е, че не предлагат нищичко ново, нестандартно, дори и леко креативно в гейминга. Нека направя едно такова сравнение – ако бойната система на Batman: Arkham Asylum беше нещо запомнящо се, нещо, което днес се копира широко в гейм индустрията, нещо, което даде лицето на Batman Arkham игрите, то батмобилът е полярната противоположност. Нещо присадено, вмъкнато без въображение и страст. „Движение наляво-надясно, пуцане с картечницата, ракета, събиране на енергия, бараж ракети по 3-4 лошковци наведнъж, повтори“.

А ако забравим за момент батмобила – което е шибано трудно, понеже ни се набива по-често в очите от циците и задника на чалга певица в поп-фолк клип – какво друго имаме като геймплей?

Все познатото и то не само не е подобрено, но на всичкото отгоре е опростено. Марковите ръкопашни битки в Batman Arkham игрите са очевидно по-лесни. Общо взето е сериозно препоръчително да стартирате играта на Hard, понеже Normal е значително опростен, сравнено с предишните заглавия от серията. Досега ми харесваше, че при Batman Arkham заглавията нещата бяха... класически. Normal е нормалната трудност – има предизвикателство, не е нито прекалено лесно, нито прекалено трудно. Тук не е така.

Доста схватки можете да минете дори само с помпане на удара. Да, наистина иде реч за сблъсъци с обикновени гадове, има и по-специални такива, изискващи с една идея повече мислене. Но в Batman: Arkham City трябваше да внимавате дори и срещу първата група квартални батки, които срещахте из улиците. И без успешно контриране можеха да ви сгънат на четири. Уви, тук нещата са по-различни.

Да, нищо не ви пречи да си пуснете Hard. Просто ме дразни, че една прилично балансирана откъм трудност игра е опростена. А що се отнася до самите битки – както споменах са същите в своята есенция. Три Batman Arkham игри бяха предостатъчно. Да се рециклира същото и в четвъртата вече е прекалено множко. И то без драстични подобрения.

Окей, малки разлики има. Чат-пат се вясват и нови противници. Например медиците, които събуждат изпадналите в безсъзнание от поредния пердах на Батман лошковци. Но нищо в самата есенция на бойната система не е променено, не оставя различно усещане.

Някой веднага би казал и вероятно резонно – „Ако нещо е перфектно няма смисъл да се правят подобрения“. Факт. Само дето дори и нещо да е перфектно, ако го виждаме непроменено през година... ами, става супер скучно. Особено и когато дадена бойна система е широко копирана и горе-долу ежегодно виждаме 5-6 игри с различно качество, които са едно към едно с Batman Arkham серията.

Това е оригиналът, съгласявам се. Rocksteady нямат... хм, вина... че са създали нещо яко. Но какво значение има? Преди години като си пуснеше човек Batman Arkham игрите и казваше уау, баси якото. Сега си ги пуска и си казва... ами, тази бойна система е реликва. Защото вече е. От какви подобрения има нужда – не знам, но просто битките са скучни. Някога имаше напрежение, сега всичко е един голям meh.

Е, вероятно разработчиците са осъзнавали това, понеже акцентът върху тях е малък...

Типично за Batman Arkham игрите и тук ги има секциите с промъкване, в които трябва да се справите с куп въоръжени противници. Без да ги убивате, естествено. Бих казал, че и те не са никак интересни. Някак архитектурата на стаите, в които трябва да се промъкнете е... мързелива. Претупана. Повечето от тях са по-малки, противниците са прекалено скупчени, минават се по-бързо, има много по-малко напрежение от преди. Също както и ръкопашните битки - явно от внимание към шибания батмобил, всичко друго е пострадало.

И да, всичко отново е същото при промъкването. Минавате през някоя шахта и хлопвате Гошо зад тиквата. Спускате се отгоре, млатите някого, пускате бомба и бягате обратно из таваните. И тъй нататък, и тъй нататък. Основната новост, която се набива в очи е едно улесняване – т.нар. fear takedown, който ви дава възможност за кратко време да изпратите в нокаут трима до петима противници. И туйто. (Именно и заради това в доста секции имате сбити един връз друг по 4-5 човека...)

Разбира се, други елементи се завръщат също в Batman: Arkham Knight. Секциите тип От местопрестъплението, представени ни в Batman: Arkham Origins са на линия. С помощта на фешън джаджите, които има Човека-прилеп ще можете да разрешавате различни престъпления из рамките на Готам. Загадките на The Riddler също са тук. Но всичко е... едно такова никакво.

Като се замисля, при Batman: Arkham Knight има един адски интересен момент - има всички елементи, за да бъде нещо страхотно. Наистина. Ако беше изпълнено перфектно, едно комбо от предишните три Batman Arkham игри плюс батомобила трябваше да създаде идеалното заглавие. Неслучайно и западните медии му дават 9/10 или 10/10. Но знаете ли? Не е достатъчно да имаш всичко на тезгяха, всички инструменти, всички материали. Трябва и да съчетаеш всичко добре.

В предишните Batman Arkham игри се преливаше доста плавно и приятно от детективски моменти към битки, промъквания и ако щете платформинг секции. Хем никой момент не се набиваше, не ставаше скучен, хем и имаше достатъчно разнообразие. За да продължите да цъкате още и още. Тъкмо ми се случваше в предишни заглавия да ми стане скучен някой пъзел, някой платформинг и имаше динамична битка или секция с промъкване през въоръжени противници, колкото да се държи едно прилично темпо. А като за капак винаги можех да си полея из Готам, да се спусна връз банда бандюги и да им спукам канчетата от бой.

В Batman: Arkham Knight? Играя 10 минути – качвай се да въртиш кормилото. Хубаво, правя го. Има там някаква псевдосекция с промъкване, убивам някакви гащници и няма и 15 минути след това – „Айде зад волана“. Хубаво, въртя още геврека, има някаква друга кратка секцийка и пак – „В батмобила“. Е мама му даеба!

А едно от най-лошите неща е, че „отвореният свят“ не е никак добре изпълнен. Имаме най-големият Готам изобщо, нали? Целият град е отворен за нас, ала-бала? Това е самата истина! Но имаме обичайното – мащаб за сметка на наситеност. Голям град – на линия. Красив? На 100%. И какво от това. Всичко е празно, празно, празно. Малко банди из улиците, единствено танкове. По-малко количество странични мисии, сравнено с един Batman: Arkham City.

В никой момент нямах желанието да почна да обикалям из града и да бия хора, да изпълнявам предизвикателства. Тъй като отвсякъде лъхаше една такава... фригидност. В предишните игри Готам имаше свое лице, в тази е... една красива фасада без душа.

И към настоящия момент осъзнавам, че се получи едно доста тежко хейт ревю за Batman: Arkham Knight. Но знаете ли? Точно така усещам играта. Може би заглавията на кило, сапунките почват да идват прекалено много в гейминга. Може би и аз не съм изцяло обективен. А може би цялостните секции с батмобила, които са сигурно 2/3 от Batman: Arkham Knight ми бяха толкова неприятни, най-вече защото са натресени изкуствено, и това е повлияло на оценката ми.

Но просто играта ми беше... скучна, даеба. Дори и повече от Far Cry 4, който все пак сложих в ънхейтабъл. Наистина играх Batman: Arkham Knight насила. Нямаше момент на зарибяване. На всеки час трябваше да си давам почивка – все едно съм на работа.

И вероятно тук бихте се запитали – е няма ли нещо наистина яко Batman: Arkham Knight? Има, да – графиката. С ръка на сърцето мога да кажа, че говорим за един конзолен шедьовър. Играта е изключително красива.

Градът е мащабен, изключително приятно е да си хвърчите наляво-надясно и да оглеждате сградите. Едва ли ще намерите някое местенце, което не е изпълнено с любов към детайла. Много подобно на The Order: 1886. И най-високите покриви, и най-скритите улички. Красота.

Не само откъм текстури – ако се загледате дори и в малките неща, в разхвърляните наляво-надясно боклуци и предмети – просто в Batman: Arkham Knight е хвърлен титаничен труд в тези аспекти.

Самият главен герой също е хипер детайлен – откъм костюм, че и откъм капчиците дъжд, стичащи се по костюма му. Заради това в Готам нон-стоп вали, разбира се. Батмобилът изцяло си влиза в категорията car porn – прекрасно изглеждащ. Естествено, Rocksteady не пропускат позьорски сцени на забавен каданс, които да ни кажат с пълна сила – „Вижте, вижте колко е красив тоз батмобил“.

Определено бих казал, че Batman: Arkham Knight е красива игра. Страхотно красива при това. Спокойно се нарежда до The Order: 1886, поне за PlayStation 4.

Но едва ли има голямо значение. Графиката за мен е нещо, с което се свиква бързо. Чат-пат ще се качите на някой покрив и ще си кажете – „Еби му мамата, не мога да повярвам, че Rocksteady са декорирали и тоя край на картата“. Но какво от това? Когато ви предстои да се върнете в шибания батмобил и да продължите да цъкате скучните мисии с него?

И хоп – ето, че идва време за последните редове на тази статия. И като се замисля не съм споменал някои неща – например трагичният PC порт. Но има ли файда да пиша и един ред за него? Тоя кон беше бит, бит, пребит и умъртвен изцяло – няма смисъл да се рита повече. Няма и смисъл да се говори толкова за ебания сезонен пропуск, който бива рекламиран толкова свирепо, сякаш става дума за порно с Харли Куин – още докато зареждате играта ви свети – „СЕЗОНЕН ПРОПУСК“, като влезете вътре – „СЕЗОНЕН ПРОПУСК“, докато навигирате през екраните се показва отстрани изскачащо прозорче – „АМА СИГУРНИ ЛИ СТЕ, ЧЕ НЕ ИСКАТЕ СЕЗОНЕН ПРОПУСК“. Бах мааму, даже и в повечето порносайтове няма такъв спам!

И така, краят. Batman: Arkham Knight за мен е тотално разочарование. От А до Я. Не, не говорим за някой „истински“ боклук в гейминга. Нека това бъде неясно. Мога да сравня Batman: Arkham Knight с едно зле сготвено ядене от иначе много качествени продукти. В някакъв момент нещата малко са се объркали. В крайна сметка една страхотна рецепта е довела до посредствен резултат.

Докато ядете това зле станало ядене обаче, вие си представяте колко по-добро би могло да бъде то. И някак подсъзнателно или не, то става още по-безвкусно. Ето това е Batman: Arkham Knight. Слабо сготвена манджа от хубави продукти. Но пък за сметка на това - прехвалена и продаваща се в скъп ресторант.

И ако някой ме пита – а ако това беше друга игра на друга компания, щеше ли да получи същото ревю... то бих отговорил „Не, нямаше“. Щеше да иде в ънхейтабъл. Щях да кажа, че имаме прилична, но зле балансирана като компоненти игра със слаб сюжет и красива графика. Но знаете ли, когато някой вдигне летвата високо, то трябва след това да я прескочи. А ако не е убеден, че ще я мине, ако смята, че ще си забие челото в нея и ще се пребие на паважа – то е по-добре да си даде малко почивка. Това трябваше да се случи. Именно това правят компании като Rockstar и заради това имат един от най-добрите имиджи в гейминга.

Колкото и деветки, десетки да получи Batman: Arkham Knight, за мен си остава една изцяло разочароваща и скучна игра. Може би крайните фенове на серията и на Човека-прилеп ще се изкефят. Аз съм разочарован.