Макар и Borderlands 2 да ми хареса, същото не мога да кажа за The Pre-Sequel. Изглежда повече като DLC без почти никакви иновации, отколкото като отделен продукт, който да си извоюва своето място в гейминга. Графиката на Borderlands: The Pre-Sequel се усеща като вехтичка. Реално няма особени подобрения, сравнено с Borderlands 2... и това си личи. А, да, нека както винаги посочва, че се използва cel-shading, който далеч не се харесва от всички геймъри по принцип. Незапомнящ се саундтрак, рециклирани ефекти от миналите игри, съчетани с ужасна актьорска игра на второразредни австралийски актьори. Borderlands: The Pre-Sequel просто ми беше скучен. Повече от същото, но със занижено темпо и моменти, очевидно целящи да ви загубят времето. Вероятно на някои хардкор фенове на франчайза тази игра ще ми хареса. За мен не си струва, особено и като се има предвид, че тепърва ще се дои с DLC-та. Gearbox е добре да се замислят какви ги вършат. С игри като Borderlands: The Pre-Sequel, американците много повече си вредят и карат хората да не вярват в поредиците им, отколкото да печелят нови фенове.

В модерния гейминг винаги има един момент, в който сигналната лампа трябва да светне с пълна сила в главите ни. Най-вече ако една компания възложи на малко и съвсем неизвестно студио да направи продължение на нейна игра. Именно това е ситуацията с Borderlands: The Pre-Sequel. Играта... която нарочно не се рекламира като Borderlands 3 или истинско продължение, е дело на австралийците 2K Australia. Компания, на която титулярите Gearbox възложиха да направят тазгодишното издание на популярния им франчайз.

На пръв поглед ми изглеждаше, че духът на Borderlands е запазен и в The Pre-Sequel. Поне от рекламните трейлъри. Но в каква голяма грешка се оказах! Говорим за една много слаба игра, която не бих препоръчал в никакъв случай.

Но какво толкова е лошото на The Pre-Sequel? Мнозина в интернет го окачествяват повече като DLC за Borderlands 2, отколкото като нов продукт (което в огромна степен е самата истина). И все пак човек би се запитал – ако играта е copy&paste, то старият геймплей все пак трябва да работи, нали?

На теория – да. На практика – тънката граница, по която вървеше Borderlands при разработката на Gearbox е премината. Тънката граница на несериозния, понякога откровено дебилен хумор. На извратените, гротескни персонажи, които все пак успяват някак да ни завладеят и искаме да чуем следващата им доза абсурдни монолози. На простоватите, но и някак зарибяващи престрелки, които ни карат да изпаднем в състоянието на „само още една битка и свършвам“.

Почти всичко това липсва в Borderlands: The Pre-Sequel. Или поне аз не го видях. И след известно количество мъчителни – буквално, физически мъчителни – часове, в които цъках и се опитах да намеря нещо забавно, просто изоставих този продукт. И съм готов да изкажа впечатленията си за него.

Първо, Borderlands: The Pre-Sequel е шибано муден! Не само в началото, но и нататък през играта. Човек би се заклел, че заглавието е било заченато като някакво по-голямо DLC, в което Gearbox са прозрели потенциала за издояване и са го превърнали в пълнокръвна игра. Но същевременно са осъзнали, че едно заглавие на „пълна цена“ не може да има 4-5 часа геймплей... и са вкарали нещо познато.

А именно - шибано губене на време. Умишлено интегрирано. Прекалено често Borderlands: The Pre-Sequel ви кара да се разкарвате до майната си, за да свършите някоя маргинална задача. Например да дръпнете някой лост. Немалко от мисиите, особено на основната кампания включват прекалено дълги пътешествия до отсрещния край на картата без никаква причина. Почти всички от тях – скучни.

Изобщо няма да споделям и за една ужасяващо досадна секция към началото на играта, в която сигурно 1 час си говорите с разни хора и изпълнявате идиотски задачи, включващи обикаляне на град без каквито и да е престрелки. Това е последното нещо, което очаквах от една Borderlands игра. Да няма достатъчно пуцалка. Но това се случва и то не никак рядко.

Прекалено често в Borderlands: The Pre-Sequel се усеща явно, че има сцени, които са просто „плънка“. Губещи време. Колкото накрая да си кажете – „А, вижте, играх 10 часа, 20 часа“ и т.н. Фалшиво геймплей време, което показва слабост. Липса на достатъчно съдържание. Прийоми, които лично мен ме изнервят до крайност, но нека ги оставим на заден план. Лошото е, че играта има много по-сериозни проблеми от тях.

Например сюжетът. Който е ужасяващо скучен и е фрашкан с безброй нелепо жалки персонажи. Винаги съм бил огромен фен на пародията и гротеската най-вече защото това са изкуства, които са адски трудни за създаване. Трябва си талант, усет, направо шибана гениалност. А проблемът е, че рядко може да има „почти хубава пародия“ – изпусне ли се балансът и нещата стават жалки. То реално и комедията е адски труден жанр заради това, че дори и нещо гениално замислено може да се провали тотално заради мъничка грешчица при изпълнението.

Нямам идея дали 2K Australia имат лоши сценаристи или някъде в процеса на представяне на лафчетата нещо се е прецакало. Едва ли има значение... просто положението е адски лошо.

Лично за мен всички персонажи в The Pre-Sequel бяха отвратително скучни. Включително и Handsome Jack, който е представен в по-различна и куца светлина, сравнено с предишни игри. Нямаше я забавната и интересна екстравагантна палитра на Borderlands 2.

Наместо нея имаме куп второразредни австралийски актьори, които правят възможно най-доброто, за да направят посредствените диалози да звучат качествено. И не успяват. Хуморът в повечето случаи е изцяло лишен от... хумор. Тук-таме нещо се получава, но рядко. И изглежда по-скоро като шанс, отколкото като постигнат умишлено ефект.

Сещате се – като онзи ваш приятел, който разказва супер тъпите вицове и то постоянно. Предполагам, че всеки познава такъв човек или поне се е сблъсквал с подобни. Е, когато този човек разкаже някой хубав виц по изключение, то наистина ви изненадва и се чудите как е възможно. Че даже и не се преструвате, като се усмихвате. Borderlands: The Pre-Sequel е този човек... ахъм, тази игра.

Като се има предвид, че темпото и забавните персонажи бяха важна част от успеха на предишните представители на серията, то вече нещата се оформят зле, нали? Несъмнено. Липсва основното нещо в Borderlands – странната и уникална за играта атмосфера...

Всъщност, нещата се влошават и от четиримата основни персонажи, с които можете да играете. Те не само имат способността да водят диалози с NPC-тата... но и като добавка репликите им са адски дразнещи! Трудно мога да се сетя някой от четиримата да има нещо интересно откъм "персоналност". Напротив, дразнят и изнервят в общия случай. Да, Claptrap на моменти може да е забавен именно защото е планиран като изнервящия, постоянно плямпащ робот. Но дори и той се губи много често...

Но най-лошото от всичко е, че самите престрелки в Borderlands: The Pre-Sequel просто са адската скука.

На теория всичко трябва да е същото - все пак играта напомня повече на голямо DLC, нали? Всъщност, това е истина. Враговете, механиките и т.н. – всичко е повече от същото. Само че действието се развива в лунна обстановка и има занижена гравитация. Това е.

Гадовете хвърчат малко повече – поне онези, нападащи в меле дистанция. Но самите пуцалки не са никак променени. Използвате пак същите оръжия като в Borderlands 2 със съвсем малки новости като лазерите. И водите еднакви престрелки.

Окей, има някои нови механики. Например ракетната ви раница, с която можете да прелитате по-големи разстояния чрез двоен скок, но пък това в същото време употребява кислорода, нужен ви да дишате. На теория механиката звучи хитро, но на практика има прекалено много места, в които да се презаредите. В резултат поне аз изобщо не гледах на колко процента ми е пълна раничката. Просто си хвърчах наляво-надясно и толкоз. Уж интересната механика на пръв поглед си е просто двоен скок с леко прелитане... и нищо повече.

Да, има някои добавки към нея – например възможността след дълъг полет да ударите земята, нанасяйки меле щети на противниците. Което понякога е ефективен начин да се справите с много насъбрали се гадове, особено такива, биещи се в близка дистанция. Но пак нищо, което да прави цялата игра да се усеща различно.

А има и други минуси. За мен архитектурата на Borderlands: The Pre-Sequel е по-лоша от предишните заглавия. Или имаме скучни и бездарни коридорни закрити пространства, или малки бази в средата на нищото, от които се раждат противници... подобно на MMO игри като Destiny.

Всичко това води до зле премислени и на моменти ситуации, при които гадове се раждат от странни и неочаквани места и ви убиват. А трудността в Borderlands: The Pre-Sequel, особено ако играете сами е вдигната достатъчно явно.

Да, игрите от този франчайз никога не са били лесни. Но не са и били прекалено трудни. Независимо дали цъкате сами или кооперативно с хора се запазваше една перфектно балансирана трудност. При която да ви е забавно... тук-таме да умирате, което ви коства 10% от парите, но като цяло нещата да са окей.

В Borderlands: The Pre-Sequel сякаш са вкарани моменти, в които сякаш нарочно бивате убити и в които виждате как благосъстоянието ви отива в кофата. Например дупки, които трябва да прескочите с вашето бъги, които трябва да минете по точно перфектния начин с идеалната скорост по най-добрата възможна линия... иначе умирате. Подобно на старите Tomb Raider игри, в които ако Лара не отскочи от точно определено място през някой трап се забиваше с лице в отсрещната стена на 1 милиметър от ръба и загиваше като куче.

Нерядко в Borderlands: The Pre-Sequel има досадни босове, които ви нанасят небалансирани щети и ви убиват прекалено бързо. Всъщност може би най-скапаният в цялата игра е първият, който подскача като Супер Марио и хвърчи наляво-надясно и в повечето време едвам се ориентирате къде се намира (особено и с оглед на cel-shaded графиката, която никак не е подходяща за това да се вглеждате в детайли отдалеч и да се опитвате да намерите противник измежду цялата рисуваност... а може би и тук опираме до слабата архитектура на нивата).

[caption id="attachment_36592" align="aligncenter" width="525"] Абсолютно никога не съм харесвал дърветата с умения на Borderlands и в The Pre-Sequel те не са никак променени[/caption]

Но най-лошото е, че прекалено често стават всякакви идиотски бъгове. Още в Tutorial-а ми се случи да умра, понеже ме блъсна някакъв контейнер. Без ясно обяснение, без да разбера как. Окей, малък бъг, може би трябваше да го преценя.

Нататък из играта често се заклещвате в текстури или от нищото се раждат гадове върху вас. Включително и в автомобили! И ви газят и загивате просто ей-така. Случи ми се в един момент да не мога да прескоча дупка с бъгито си за 1 милиметър Tomb Raider стил (което вече споменах) и веднага след това да умра отново, след като излизайки от „сигурната“ зона връз мен се телепортира, бъгвайки се от нищото някакъв калъф в бъги и ме направи на пастет.

Тук малко смесих двете теми, за които става дума – множеството бъгове и ненужните, евтини смърти. Но реално двете неща се сливат. Не във всички случаи Borderlands: The Pre-Sequel цели да ви убие евтино. Но когато е постигнато това странно желание на разработчиците, а след това умрете и от бъг... а гличовете са шибано много – ами разочаровате се. И ви иде да покажете един мазен среден на Borderlands: The Pre-Sequel и толкоз. Май при мен се случи точно това.

Основното ми разочарование от играта беше липсата на удоволствие от нея. Което е най-важното. Ако дадеш на 20 средни по мащаб гейм компании с някакъв опит всичките asset-и на Borderlands и им кажеш – „направете някакво продължение“, то всички ще сътворят нещо. Дори и едно своеобразно DLC като The Pre-Sequel. Но най-вероятно почти всички подобни хипотетични Borderlands игри ще са посредствени. Или лоши.

Тръпката и удоволствието ги няма, поне за мен, като не мога да опиша точно защо. Може би в The Pre-Sequel се падат прекалено много оръжия през цялото време, подобряващи статистиките на предходните. И я няма тръпката да откриеш супер якото специално пушкало, което да ти служи вярно 2-3 часа като в Borderlands 2 например.

Може би има прекалено много разхождане през нивата, може би мелетата не са достатъчно масови като преди. Може би липсва изграждането на напрежението и удоволствието след избиване на гадове 20-30 минути в някоя секция да намерите някой рафт със специални оръжия.

Да, в Borderlands: The Pre-Sequel има много повече плячка, повече падащи специални оръжия. Вероятно в пъти повече от преди. Но това не прави играта силна. Поне за мен. В подобни игри е по-важно да почувствате, че сте спечелили с пот на челото дадено оръжие, а не че е едно от стотиците, падащи постоянно...

Но нека отделя няколко реда за графика и звук, преди да премина към финалните редове.

Визуално Borderlands: The Pre-Sequel е същият като Borderlands 2. Нищо различно – еднакъв енджин отвсякъде. Да, рисуваният стил често успява да прикрие не чак толкова хубавата графика. Но в случая се усеща, че играта е старичка. В крайна сметка минаха две години от дебюта на Borderlands 2 и това е видно.

Откъм аудио... озвучаването на персонажите, което е супер важно в подобна игра, не е на никак добро ниво. В повечето случаи ми идваше чисто и просто да спра звука, понеже ми идеше да ударя нещо. Толкова досадно става положението на моменти... Саундтракът - ами, изобщо не го помня, което би трябвало да значи, че е по-скоро посредствен. Ефектите са си все същите като преди.

Заключението? Borderlands: The Pre-Sequel не ми осигури онова, което очаквах. Забавна, лековата пуцалка, в която безмозъчно да си гърмя масови мелета противници и да си правя кефа. Вместо това има прекалено много бъгове, досадни и скучни моменти... скучни и незапомнящи се персонажи, глупава история и т.н. Вижда се, че ги няма Gearbox, че това е друга, различна игра.

Ясно е също, че ще бъде доена като за последно с DLC-та, с експанжъни и експанжънчета. Но едва ли ще се случи. Отзивите за Borderlands: The Pre-Sequel не са никак блестящи, а пък Gearbox започват да хвърлят прекалено черна сянка върху себе си. Първо беше Duke Nukem Forever, после Aliens: Colonial Marines... а сега и това. Много бързо в гейминга можеш да зацапаш добрите впечатления, които си оставил. А Gearbox правят това с пълна сила напоследък.