Някога Cities XXL може и да е изглеждал добре, но не е по стандартите на 2015 година. Също така можеше да изглежда по-добре в технически аспект. 
И тук няма какво да се каже. Саундтракът е адски монотонен и не ви потапя никак в атмосферата - напротив, отличава се със своята посредственост. Ефектите също звучат евтино. 
Някои от фундаментите на стратегиите със строене на градове са налични и тук, но те далеч не са достатъчно, за да се отличи Cities XXL. Проблемът е в еднообразието, което ви завладява прекалено бързо и ви пречи да се насладите на играта. 
Казано лаконично - Cities XXL чисто и просто не си струва. 
В последните години гейм индустрията може да се окачестви като едно нещо – постоянно нарастваща наглост. Най-вече от страна на гигантите, разбира се – чиито игри приличат повече на професионално и бездушно изпълнен работен план, отколкото на нещо, правено с любов, със страст, с желание. Естествено, налични са и куп долни схеми – продаване на едно и също с леки подобрения, DLC-та, изрязвани от основната игра и предлагани след това под формата на уж „допълнително съдържание“.Докато на гигантите в гейминга поради една или друга причина им се разминава, то за джуджетата в индустрията е доста по-трудно да предлагат „повече от същото“. Но все пак, някои компании се опитват – колкото да мине номера. И именно това прави Focus Home Interactive със Cities XXL. Една игра, която може да бъде определена като... престъпно еднаква със своя предшественик!
И не, не говорим дори за поредното Call of Duty, Assassin’s Creed или Battlefield например. Които са еднакви в своята есенция, но поне имат различни скинове, персонажи, сюжети. Чат-пат дори и новости в геймплея! Колкото да се отбие номера, да се каже – „Пазим духа на серията, ама не е баш същото положението“. Focus Home обаче са опитали да направят нещо малко по-различно... да предложат абсолютно, изцяло и драстично еднаква игра няколко години след нейния пазарен дебют. Без промени откъм геймплей, енджин или каквото и да е друго. Просто копи и пейст... с мисълта, че геймърите може и да са забравили.
Е, това не се случва толкова често. Геймърите понякога са като слонове, особено ако някой се опита да ги прецака. Особено и в днешно време, когато индустрията е заприличала на едно доста посредствено порно. И Cities XXL беше адски бързо разкрит... като една схема. Като игра, която можем да наречем... криминална.
Всъщност, може би е време за малък урок по история (Powered by Wikipedia). Играта Cities XL се появява през 2009 година, като е дело на студиото Monte Cristo. Реално заглавието не е чак толкова лошо за периода, в който дебютира на пазара – но не се продава добре. Съответно компанията банкрутира и Focus Home купуват серията. Кратко след това се появява Cities XL 2011, Cities XL 2012 а после и Cities XL Platinum преди две години. Тези игри предлагат някакви новости, сравнени една с друга, като биват приети що-годе добре.
И се завръщаме към настоящия момент, в който се появява Cities XXL. Игра, която е фактически непроменен вариант на Cities XL Platinum. Налични са малки промени по интерфейса – окей. Заедно с това, играта е малко подобрена технически... за някои. Други се оплакват от още повече крашове и всякакви по калибър технически проблеми. Лично според мен заглавието върви адски зле на модерни конфигурации при вехтата графика, която показва. Но това може ли да е изненадващо за една игра, която е трябвало да остане в миналото, но вместо това бива изкарвана от гроба, отново и отново като някакво зомби, Франкенщайн, за максимална финансова угода?
Всъщност най-ироничното е, че в случая се подхожда по възможно най-грешния начин. Тъй като Cities XL серията е тотално нишова. Не само жанра – стратегия за строене на градове. Но и аудиторията. Най-трудно е да се намери публика, особено за подобен тип игри. Случва ли се това – човек трябва да прави всичко възможно да я задържи. Не се ли справи с тази задача – най-много да получи един среден пръст в лицето. Убивайки дадена серия и хвърляйки негативен имидж върху себе си. Но явно Focus Home са направили своя избор, дали са на куп стажанти да направят някои минимални промени по последната Cities XL и после я пускат с още един X в заглавието. Между другото, някои хора, поръчали рано Cities XXL забелязват, че на някои места в менюто играта все още носи названието Cities XL... с други думи дори и добавянето на хиксче не е изпълнено качествено.
Общо взето, това ревю може да завърши и в този конкретен момент. Струва ли си да се дадат пари за Cities XXL? Не, не си струва дори и един грам. Всъщност дори и по-старите игри от серията в момента са доста скъпи... един SimCity на EA е доста по-читав представител на жанра. Но все пак, не би било сериозно едно ревю да е чак толкова кратко.
И тъй, Cities XXL е стратегия със строене на градове. Очевидно е, че нейната концепция е сериозно вдъхновена от вече споменатия SimCity франчайз на EA. Вие поемате ролята на кмет, като трябва да превърнете едно празно парче земя в титаничен мегаполис. Със скоростта на развитие на Дубай или Катар, ама без огромните петролни залежи – единствено благодарение на вашия стратегически гений.
Започването на нова игра се развива точно така, както и в SimCity. Имате едно празно, недокоснато и съвсем девствено парче земя. Връз него вие построявате първия си път, а по-нататък лепвате и едно кметство. Оттам нататък трябва да развивате промишленост, да строите квартали за различните класи жители, но винаги с план – тъй като в един момент може да се окаже, че сте създали нещата прекалено зле. И може да се случи най-лошото – вашият град да банкрутира.
Прекалено много елементи са подобни на SimCity поредицата. Например не ви се налага да строите сами сгради за жителите на вашия град – вместо това просто давате позволение да се оформи дадена площ като жилищен квартал и съответните фирми започват да строят (е, поне в тази игра не са приближени до правителството като в България, че иначе нямаше да се случи нищо). Същото важи и за повечето бизнеси – някои неща строите директно, други – например офис площите или пък зоните за лека и тежка индустрия оставяте на съответните предприемачи.
Развитието на всяка кампания е типично за всяка игра от жанра – независимо дали говорим за SimCity, Tropico, Anno или каквото и друго да се досетите. В началото всичко изглежда прекрасно, имате достатъчно кинти, градът ви се развива и всички са щастливи. След това идват Бойко Борисов, Станишев, Кънев, Кунева, Местан и Волен, започват да грабят, теглите заеми и градът ви банкрутира... мм, не баш, както изяснихме, действието не се развива в България. Всъщност по-различни предизвикателства се изправят пред вас – трудността да превъзмогнете драстичния растеж на вашия град, който в даден момент преминава извън контрол.
В интерес на истината, Cities XXL има и своите добри моменти. Най-вече когато започнете да се чудите какво да направите, ако нещата тръгнат на зле с развитието на вашия бъдещ (или вече станал настоящ) мегаполис. Когато бъдете тласнати към криза, при която няма как да се притече Германия на помощ и просто банкрутирате. Когато рискувате рано, мислейки си, че имате много пари и стратегиите ви за развитие се гениални, а се окаже, че сте сбъркали жестоко.
И въпреки това, минусите на Cities XXL са много. Дори ако игнорираме изцяло факта, че играта е копие на предишният представител на серията, но с едно хиксче повече в названието.
Първо, това са техническите проблеми. Уж доста от тези, налични в предишните игри от серията – които са адски много – биват поправени. Но пак не са малко. Стане ли по-голям градът ви – очаква ви спад във фреймрейта. Драстичен и значителен, дори и да имате хубаво PC. А графиката е наистина стара и грозна. Някои се оплакват от крашове – такива при мен нямаше за щастие. Но не бих се изненадал от нещо подобно.
Проблемите обаче са по-различни – че често съобщенията, които изскачат, докато цъкате Cities XXL са абсолютно абсурдни. В един момент играта ви разкрива, че работническата ви класа е в ужасно състояние и няма работни места. Буквално след няколко минути получавате известие, че сте получили награда за ниска безработица в целия ви град...
Често ми се случваше играта да ми каже, че пътищата ми са в ужасно състояние и има куп задръствания, а като пусна съответния индикатор да ми покаже къде се случва това – всичко изглеждаше прекрасно! В много случаи „важните“ съобщения се бавеха толкова дълго, колкото отнема на български футболист да избяга 1 километър след тежка нощ в Sin City.
Това обаче далеч не е всичко. На една съвсем обичайна резолюция за днешно време като 1920 на 1080 пиксела, куп елементи от интерфейса са направо миниатюрни. Трябва сякаш със снайпер да ги целя с мишката. Много често нещата са неудобни, важните неща са с минимален размер, а разни глупави второстепенни и крайно ненужни менюта – огромни и набиващи се на очи. В много случаи трябваше да прецъквам цялото меню като улав, докато намеря онова, което ми трябва.
Други минуси в интерфейса са цялостните липси на обяснения. Нерядко няма да научите защо точно нещо не се получава. Просто получавате подобно съобщение: „Брато кмет, нещо тука се прееба, ама не знам какво точно“. Е, може би това е прекалено сериозно застъпен реализъм, кой ли знае...
Ако трябва да продължа да търся проблеми в Cities XXL – то ще намеря един куп такива. Малки или по-големи. Но знаете ли кой е най-големият от всички? Заглавието не се отличава с нищо, няма атмосфера. Няма нещо незабравимо, с което да я помним. Назад в статията споменах няколко серии, за които има и ревюта в сайта. Anno, SimCity и Tropico. Всяка от тях си има своя чар, нещо, с която я помня ясно. Или други донякъде подобни игри като Settlers. Които бих преиграл рано или късно. В Cities XXL положението не е такова.
Отвсякъде лъха една... монотонност. В началото е интересно, но няколко часа след започването на игра ви иде просто да заспите. Нерядко се чувствате като... истински кметове на някой град – просто подписвате документи по цял ден и си нямате никаква идея какво изобщо правите. Гледате през прозореца как се развива вашето селище и казвате чат-пат – „Там да се построи нов квартал, а тука ще има офис сгради“.
Удоволствието на този жанр – синдромът „още 5 минути си лягам“ не успя да ме завладее. Желанието да събера пари за едно, за второ, за трето нещо – да направя новия си планиран квартал или пък голям стадион за привличане на хора от други селища за концерти и спортни прояви – липсваха. Вместо това – еднообразие. Наблюдавам отвисоко как се развива градчето ми и толкоз. Да не говорим, че за разлика от един SimCity, където жителите ви сами преценяват кога да започнат ъпгрейд на даден квартал според това колко са щастливи и дали имат съответната инфраструктура, вие трябва да правите това ръчно в Cities XXL – махате малките сгради и давате зелена светлина да се правят големи. Детайл, но дразнещ. И липсва удоволствието да видите как един град е като жив организъм и еволюира естествено, а не бива бутан от вас във всеки един момент.
Като цяло бих препоръчал SimCity от 2013 година от раз пред Cities XXL. Можете да си го купите за едни 20 лева в момента и ще ви донесе със сигурност много повече положителни емоции. Да, може би Focus Home се надяват, че мнозина биха предпочели да подкрепят един малък разработчик, а не EA… но когато се следват същите практики, каква реално е разликата? Точно обратното – на малките не трябва да им се дава възможност да наглеят по подобни абсурдни начини! Тъй като ако всички започнат да действат като EA, Activision и сие – то геймингът ще започне да се влошава още по-бързо и драстично...
И така, идва време за финалните думи. Но преди това – малко за графиката и звука.
Визуално, Cities XXL е игра на 5-6 години, продаваща се през 2015-та. Някога може и да не е изглеждала зле, но днес не е никак красива. Хубаво е, че има много нива на приближаване и че по улиците има различни разхождащи се човечета, достатъчно различни на вид автомобили и т.н. Но в общия случай гледате отвисоко, а там нещата не изглеждат страхотно. Заедно с това има немалко бъгове, крашове, а и потребителският интерфейс меко казано... не е добър и е крайно неясен.
Звукът определено не е добър, ефектите звучат евтино, основната музика не притежава най-важното качество за представителите на жанра – да ви зариби, отпусне и потопи в атмосферата. Напротив, изпадате в пълна монотонност.
Заключението? Дори и без наглото отношение на Focus Home, Cities XXL трудно може да се окачестви като толкова добра игра. Очевидно е, че серията съществува, колкото да бъде издоена като за последно и нищо повече. В процеса обаче една компания като Focus Home, която пусна иначе добрия Styx: Master of Shadows като разпространител миналата година ще хвърли сянка върху себе си. Но какво да се прави – явно и днес геймингът опира до това – да пробваме дали ще мине номерът, ако да - хубаво...
Още по темата
http://www.metacritic.com/game/pc/cities-skylines
286910139