В интерес на истината Escape Dead Island не е чак такъв огромен боклук, какъвто се описва. Не е за оценка 1/10, каквато четох в много сайтове. Да, Ride to Hell: Retribution е точно такъв кенеф без никакви плюсове. Отново разпространен от Deep Silver…
Но пък от своя страна, Escape Dead Island има своите положителни качества. Реално ако имаше... някакъв... геймплей, играта можеше и да не е лоша. Но неговата тотална еднообразност, съчетана с ненужно увъртяната история, която дава малко конкретни отговори превръщат Escape Dead Island в нещо, от което трябва да се... спасявате.
Но нека караме по обичайния начин – какво представлява играта? Escape Dead Island е заглавие с рисувана (cel-shaded) графика, като перспективата е от трето лице. Идеята е да се залага повече на атмосферата и сюжета, отколкото на „чистия“ геймплей.
За разлика от игри като тези на Telltale обаче (The Walking Dead, The Wolf Among Us и прочее), в Escape Dead Island има екшън hack and slash геймплей с елемент на промъкване. Битките не са под формата на quick time event-и, което е практика за кинематичните игри в последно време. Напротив, има някакво разнообразие.
И все пак, явно идеята на Escape Dead Island е била да се акцентира на сюжет и атмосфера. В резултат се запознаваме с трима герои – Клиф, Линда и Деван. Те са абсолютно дразнеща тайфа позьори – първият синче на богат журналист, втората интернет активистка, а третият... хм, негър? Да, типично за много игри, чернокожият персонаж не се отличава с нищо освен това, че добавя малко цвят.
Та този екип дразнежи са тръгнали самоволно към архипелага острови, в които се развиват Dead Island игрите. Мисията? Да търсят истината за зомби заразата, която бива скрита от световните медии.
Така в крайна сметка позьорчетата достигат до дестинацията им, естествено яхтата им бива потопена от природно бедствие и триото трябва да се бори за живота си в един изпълнен от ходещи мъртъвци остров. Обичайното.
Към тази нишка обаче се добавят и халюцинациите на Клиф – главният герой в заглавието. С течение на играта все по-извратени и нереални неща започват да се изпречват пред него. А пък пичът трябва да се чуди дали всичко това е истина или не. И геймърите с него.
Докато идеята за историята на Escape Dead Island не е никак лоша, то тя не е изпълнена както трябва. Най-малкото няма ясно обяснение относно халюцинациите на Клиф – без да давам спойлери, играта завършва без да се дадат конкретни отговори за някои адски важни неща. Може би това е намек за продължение, а може би разработчиците Fatshark (яко име!) са се опитали да направят играта в стил филм на Дейвид Линч – вие сами да си правите изводите. Нямам си идея.
Но и мен не ме интересува. В общия случай от кинематична игра очаквам някакво що-годе прилично обяснение, особено ако става дума за основна механика. Дали просто Fatshark не са се увъртели със сюжета в един момент?
Едва ли има значение. Истината е, че халюцинациите на Клиф не са никак добре интегрирани в геймплея. Вместо да добавят дълбочина, атмосфера и несигурност, вместо да представят един човек, който не е сигурен дали губи разсъдъка си или напротив... виждаме просто посредствено реализирана смяна на темпото, гарнирана със замъгляване на светлините.
Е, вероятно за Dead Island феновете ще е хубаво да прочетат всичките странични материали – аудио и видео логове, дневници, записки и други. Те ни разкриват как точно е възникнала зомби заразата и как са се развили първите дни след нейното избухване.
Доколкото това е нещо... хм, донякъде интересно – все пак и аз съм Dead Island фен, по-точно единствено на първата игра... то това не може да е база за цяло гейм заглавие. А и по дяволите – говорим за зомбита! В общия случай няма почти никакво значение как се е стигнало до заразата, превърнала хората в ходещи мъртъвци. Не мисля, че в този жанр някога се е залагало на това. Напротив, имаме по-скоро две течения – едното е да ни покаже психологията на последните оцеляващи в един мрачен свят тип The Walking Dead и The Last of Us, а другото е просто да убиваме възможно най-много мъртъвци като в Dead Island, Dead Rising и куп други заглавия, без да му мислим много. Реално и при филмите е точно същото. Зомби заразата вече се е случила и не се задълбава много защо, как. Споменава се така накратко и се минава към "реалното съдържание" на съответната игра или филм.
Да се акцентира почти изцяло на възникването на зомби зараза е донякъде безпредметно и това се усеща явно от Escape Dead Island. Тази нишка е интересна към час-два от общо може би... четирите, които е играта. А в другото време се занимавате с халюцинациите на Клиф.
Които са скучни и то много. Най-вече защото главният герой е едно дразнещо, неприятно американско леке тип „сина на милионер“, пиещо и друсащо по цял ден. Което, разбира се, успява моментално да се превърне в командос, носещ двайсетина килограма хладни и огнестрелни оръжия на гърба си, тичащ като маратонец и убиващ безброй зомбита. Без да му мигне окото, докато ги прави на парчета, разбира се.
Да, за халюцинациите и драмите на точно този герой не ми дреме никак. Особено и като прибавим крайната му самоувереност, арогантност и уж куул начин на изразяване.
Друг минус обаче е и цялостното аудио-визуално оформление. Хубаво, имаме рисувана cel-shaded графика – и какво? Това автоматично превръща дадена игра в арт? Ами, не. И това се вижда ясно от Escape Dead Island. Чисто и просто атмосферата... не струва.
Тъмните и уж страшни, психотропни секции са особено зле изпълнени и ефектът рядко е какъвто трябва. Много по-често е комичен, отколкото драматичен. Осветлението никак не е окей в Escape Dead Island, в много случаи има всякакви необясними аномалии – в едни случаи в тъмен коридор фенерът ви свети... както се очаква от него, а в друг случай е такъв, сякаш сте си извадили смартфона, за да не се пребиете в някой мрачен подлез.
Тропическите, дневни секции пък са... лишени от всякаква креативност и вдъхновение. Някак прекалената анимационност не се вписва в духа на Dead Island. Липсва контрастът между един прекрасен тропически рай, облят от купища кървища и разчленени тела. В Escape Dead Island рядко ще предположите, че има нещо нередно. Освен тук-таме окачено някое зомби или масов гроб – почти целият виртуален остров е празен и девствен. Тук-таме се шляят някакви ходещи мъртъвци, които от далечината не се отличават по нищо от пияни британски туристи из българското черноморие. С други думи, някак се губи сървайвъл, зомби, хорър, психологическа и каквато и да е друга тръпка, търсена в заглавието.
Реално нещото, което Escape Dead Island трябваше да има – атмосфера и интересно поднесен сюжет – не е на ниво. Чисто и просто. Но освен това какво друго остава ще се запитате? И ето го отговорът – нищо. Буквално. Явно Fatshark дебело са залагали на историята и са се надявали, че cel-shaded графиката някак магически ще я превърне в нещо супер арт и едва ли не ще се конкурират с Telltale. Ами, не. Не става.
[caption id="attachment_38832" align="aligncenter" width="525"] Понякога е толкова тъмно, че трябваше да се залепя до екрана, за да видя какво, по дяволите, се случва[/caption]
Но нека карам към геймплея. Както споменах в началото, играта е слашър от трето лице. И... ами, това е всичко. В Escape Dead Island няма абсолютно нищо като гейм механики, различно от това да ходите напред и убивате зомбитата пред вас.
RPG елемент? Събиране на предмети? Крафтинг? Или нещо друго, което да напомня на Dead Island по какъвто и да е начин? Липсва.
Просто ходите напред, тук-таме получавате нещо ново в арсенала си – дали ще е брадва, дали ще е пистолет или картечница. Линейност отвсякъде. Заедно с това кръвта ви се регенерира – тоест няма аптечки. С други думи, едно от важните неща в хоръра – да тръпнете като останете на 1 кръв дали няма да дойде някой зомби плъх, да ви захапе по крака и да умрете – липсва. Винаги сте с пълна жизненост, че даже и редовно можете да кайтвате по време на битка, тичайки наляво надясно, докато американският дришльо Клиф магически се възстанови от побой, нанесен му от ходещи мъртъвци.
Иначе в самия Escape Dead Island има два подхода. Първият е директният – влизате лице в лице с дадено зомби или повече негови приятелчета и се млатите. Това помага при по-слабите гадове, които умират от няколко удара и не са никак трудни. Особено ако сте фенове на екшън игрите, моментално ще схванете как да сте близо 100% ефективни в подобни случаи.
На моменти обаче имате специални зомбита, които са кажи-речи неубиваеми. Свалят ви с 2-3 удара, докато вие трябва да им нанесете десетина хедшота, за да ги умъртвите. При сериозната им бързина и при неадекватната система за прицелване ви остава едно нещо... да се промъквате.
Елемент, също изпълнен адски кухо. Зомбитата в общия случай просто стоят и си ядат спокойно някой труп, вие се приближавате до тях и им забивате отвертка в гърлото. Анимацията абсолютно винаги е една и съща и след десетата подобна сцена ви е станала крайно скучна. След стотната – направо ви се умира. Поне две да бяха, даеба!
Тъпото при промъкването е, че е тотално скриптирано. В някои случаи специалните зомбита стояха и спокойно си хапваха трупове, аз им минавах зад гърба – но те ме усещаха без обяснение и ме убиваха. Оказваше се, че трябва да им отвлека вниманието по друг начин – примерно да пусна някаква радиостанция. Тогава те отиват при нея и аз... пак трябва да ги убия в гръб с въпросната отвертка.
[caption id="attachment_38834" align="aligncenter" width="525"] Bang bang... my baby shot me down[/caption]
Така когато тръгнете да се промъквате, а някое зомби уж си гледа в някаква стена и не го касае за вас – винаги трябва да се чудите дали това е правилният подход или напротив. Макар че всъщност почти цялата игра е базирана на пробата и грешката – много специални зомбита по нищо не се отличават от обичайните като външен вид. Така трябва да ви убият, за да знаете как да процедирате.
Е, поне Escape Dead Island не ви прецаква в този аспект. Чекпойнтите в общия случай са достатъчно справедливо наредени – играта не ви цака с това. Макар че - абсолютно необяснимо – като загинете много пъти в дадена секция, играта просто започва да ви хвърля муниции в краката. Да сте по-подготвени идния път. Мило.
В крайна сметка обаче геймплеят е крайно линеен. В почти всички случаи имате един-единствен начин да минете някоя по-трудна секция. Единствената алтернатива е дадено зомби да се заклещи в някоя стена или предмет... И именно това е едно от тъжните неща.
Реално погледнато бойната система в Escape Dead Island не е толкова лоша. По дяволите, ако я сравня с The Evil Within е направо гениална. Пак си е дървена, особено престрелките, но пък хак енд слаш елементът не е ужасяващ. Най-малкото има неща, които уважавам в екшън игра – когато съм замахнал с бавна атака и натисна копчето за отклон, предишната анимация да се прекъсне и да се преместя (дава се повече контрол в битка).
Да, но лошото е, че няма никаква персонализация. Дори и един грам RPG елемент. Ако имаше събиране на предмети и може би брони, рецепти, събиране на опит и дървета с умения... може би дори Escape Dead Island щеше да си струва. Но в настоящото си състояние... е просто един скелет, едно технологично демо.
Идва време и за финалните думи на това ревю, но както винаги преди тях ще отделя няколко реда за графика и звук.
Любител съм на cel-shaded игрите, но Escape Dead Island определено е от лошите такива. Цялостното художествено оформление не ми се нрави никак. Да не говорим, че има и някои нелогични неща – например кът сцените са оформени като статични картинки, подобни на комикси - стандартен подход за игри с нисък бюджет. Интересно е обаче, че всички персонажи са тотално различни от това, което е налично в играта. И всъщност изглеждат доста по-добре – Клиф е по-малко парти педеруга и има по-груб вид, а пък Линда няма пропорциите на някакво измъчено и сгърчено от глад и амфети същество.
Общо взето не съм доволен от визуалния елемент. Обикновено cel-shaded игрите прикриват грозна графика с добър стил. Нещо от рода на това... да не изглеждаш невероятно физически, но да си сложиш точните дрехи. Е, положението в Escape Dead Island не е такова.
Звукът? Гласовата актьорска игра е посредствена до лоша – макар че може би и просто персонажите ми бяха достатъчно неприятни. Саундтракът – претупан, ефектите – средна работа.
[caption id="attachment_38844" align="aligncenter" width="525"] Клиф е сред най-неприятните персонажи в игра, попадали ми от адски дълго време[/caption]
И идва времето за заключението. А то не се различава от повечето мнения в интернет – няма причина да си купите Escape Dead Island. Просто не предлага абсолютно нищо. Геймплеят е линеен и крайно еднообразен. Няма ролева система, събиране на предмети, каквото и да е нещо, което да разчупи заглавието. Освен предмети за колекциониране, скрити из ъглите на картата – нещо, на което аз не съм фен.
Вероятно за феновете на Dead Island ще е интересно да видят как е възникнала зомби заразата, позната ни от игрите. Което всъщност научаваме в приличен детайл още към средата на Escape Dead Island. Но освен това... буквално няма нищо.
Скучни, линейни нива, съвсем базова бойна система, приличаща на технологично демо, гарнирана с подозрителен визуален стил. Просто Escape Dead Island не си струва.