Ghost Recon Wildlands е игра, която се забравя толкова бързо, че в рамките на няколко месеца след пазарната си премиера само малцина ще я помнят. Графиката е креасива - няма какво да си кривим душата. Наистина пейзажите са прекалено... постни, но пък откъм детайли Ghost Recon Wildlands е окей. Звукът - средна ръка. Гласовата актьорска игра е зле, радиото, налично в автомобилите - ужасяващо, но пък остатъкът от озвучаването е на достатъчно посредствено ниво като за сиво. Геймплей на килограм. Това е всичко, което може да се каже. А при положение, че "тактика" общо взето в играта няма... то положението не е никак розово. Определено Ubisoft ще си направят услуга, ако намалят драстично количеството игри от типа на Ghost Recon Wildlands. Наистина не си струва. В последните години игрите с отворен свят на Ubisoft станаха толкова еднообразни, че общо взето се залага на една-единствена механика, която да ги различи една от друга. Ако примерно направим едно сравнение между Watch Dogs, Far Cry и по-новият Ghost Recon Wildlands… има ли някаква разлика в есенцията? Не. Отворен свят на конвейер, посредствено шофиране, посредствена пуцалка, посредствени оръжия, почти никакво разнообразие в мисиите като цяло. Разликите са хакерството в Watch Dogs; множеството разнообразни методи за убиване на противниците във Far Cry и забавните мелета, които се случват; тактическият, сериозен елемент в Ghost Recon Wildlands.

Какво е лошото при този подход обаче? Че няма план Б. Не струва ли „основната“ механика, на която се залага... цялата игра пропада. Понеже всичко останало си е чисто и просто посредствено по дефиниция.

Да, вероятно знаете накъде бия. Ghost Recon Wildlands се проваля в основното, което се опитва да бъде – тактически шутър. Най-вече заради фрапантното по традиция AI на Ubisoft, особено пък в игрите им с отворен свят. Как може да имаме тактическо заглавие, когато противниците ни са толкова кухи, наистина?

[caption id="attachment_73239" align="aligncenter" width="525"] Подобни кадри показват колко празен откъм съдържание е виртуалният свят... особено сравнено с други представители на жанра[/caption]

И при положение, че всичко останало е средна ръка или още по-зле... то в крайна сметка можем да заключим, че Ghost Recon Wildlands е поредният продукт на Ubisoft, който забравяте още докато играете.

Но за минусите ще говоря нататък. Нека започна по традиция с историята. Какво имаме при нея?

Нещо толкова американско, че направо можеше да бъде гарнирано с един Биг Мак, двойна порция пържени картофи и диетична кола. Имаме една мила латиноамериканска страна – Боливия – която е на път да бъде завладяна напълно от наркокартела Санта Муерте. Чийто лидер решава, че ще е много яко, ако си има собствена държава, която да му пази гърба и с чиято помощ да си доставя наркотиците навсякъде из света.

Е, Пабло Ескобар от реалния свят е ярък пример, че колкото и могъщ да си е доста трудно да превземеш цяла страна, но както и да е.

Имаме една обстановка, в която Боливия общо взето е на колене, а кой идва на помощ, ако не и елитен отряд американски войници? И да, сетихте се, това сме баш ние. Почти собственоръчно трябва да се справим с десетки хиляди войници от картела на Санта Муерте, елиминирайки ги безскрупулно без да ни мигне окото...

...макар че изцяло в духа на Far Cry имаме и на разположение бунтовници, които ни помагат в битките и се опитват да вкарат нещо като „мащаб“ в конфликта.

Това като цяло е историята, която е толкова скучна, че не е истина. Имаме някакъв назобен татиуран батка, който е основният злодей – но за да стигнем до него трябва да избием всичките му лейтенанти, всеки от които намиращ се в някоя от зоните на виртуалния свят. Естествено за да стигнем до него трябва първо да го изкараме на „дневна“ светлина, бавно разрушавайки операцията му.

Звучи ли ви познато? Може би защото в последните години видяхме подобно нещо десетки пъти в игрите с отворен свят?

Но като за капак историята е гарнирана от персонажи, всички от които са толкова безлични, че е направо скандално. Някакви командоси, за които чат-пат научаваме нещичко на всеки час-два геймплей. Това е всичко – нямаме някакво представяне, мотивации и прочее. „Хей, ние сме тук да убием хиляди лошковци, ние сме елитни, ние сме пичове, много мисии сме завършили, ехей“.

Не липсва и киселата мацка, чийто партньор е бил убит от Санта Муерте, която постоянно ни дава зор да избиваме наркосите възможно най-агресивно. Разбрахме, бейби, вършим си работата и толкоз. Какво повече искаш от нас?

Общо взето можете да забравите, че история има. Но това, което е по-лошо... че положението с почти всичко друго е същото.

Например отвореният свят - сух и празен. Именно така мога да го окачествя.

Чат-пат из него виждате някакви по-големи постройки – обикновено главни бази на Санта Муерте. Но почти всичко друго са еднообразни бараки и селца, изглеждащи така, сякаш са генерирани автоматично. Обикновено в центъра им са налични разни провизии, които са наградата ви за поредните претрепани лошковци.

Самият ландшафт също е... един такъв никакъв. Да, графиката е красива, това няма как да се отрече. Но пък еднообразните пътища, дървета, зъбери и хори омръзват много бързо. А ако тръгнете да гледате виртуалната карта отгоре, пилотирайки хеликоптер – тогава виждате ясно, че не си въобразявате. Виртуалният свят не е нищо особено.

Особено  ако го сравня с един Just Cause 3… или Grand Theft Auto V... или немалко други игри. Няма база за сравнение - Ghost Recon Wildlands прилича по-скоро на някой фенски мод откъм детайли във виртуалния свят.

Ама айде, това са подробности. Поне аз не съм от хората, които специално обикалят и гледат колко красив е някой виртуален свят. Ми не, не ме интересува - просто понякога еднообразието е толкова солидно, че се забелязва.

По-лошото е друго - че правите едно и също. До втръсване. Типично в стил Ubisoft из света са пръснати всякакви задачки за изпълнение. Но те се усещат много повече като странични мисии от MMO тип, отколкото нещо друго. Грайнд.

Идете там, избийте лагер хора. Понякога след това трябва да отведете заложник до база на бунтовниците, евентуално да откраднете някакво превозно средство, евентуално да разпитате лидер на Санта Муерте.

Всъщност ако се замисля – има ли особен смисъл да говоря за отворения свят? Той може да се окачестви с две думи – „тип Ubisoft”. Всеки, който е играл една или няколко игри на компанията в последните години знае за какво става дума. И знае колко скучна може да бъде реализацията в определени моменти...

[caption id="attachment_73241" align="aligncenter" width="525"] Кой е казал, че черните пътища в Боливия не са подходящи за подобни автомобили?[/caption]

Но не отвореният свят е основният проблем на Ghost Recon Wildlands, както споменах по-рано. Лошото е друго – играта се проваля в онова, което трябва да бъде – тактически шутър. И основната причина за това е AI-то.

Изкуственият интелект за мен е неразличим от този във Far Cry и да, това не е никакъв комплимент. Лошковците могат не само да бъдат изключително тъпи, но и на всичкото отгоре какъвто и да е елемент на „тактика“ в действията им отсъства.

Онова, което можете да очаквате в общия случай, когато някой удари алармата е да се втурнат към вас на талази. Понякога наркосите на Санта Муерте ползват прикрития... но много по-често – не, заставайки в средата на улицата в стил Арни или Слай, пуцайки ви без страх за живота си.

„Ми, те са надрусани, заради това“, ще каже някой – да, ама не, дори и елитните войници в играта пак са същите галфони.

Ако пък тръгнете да се промъквате, то тогава виждате колко глупаво е AI-то. Стига да сте легнали на моменти сте направо невидими. В един момент стоях в средата на улица и претрепвах лошковците от упор, а те се взират в пода и не виждат нищо, направо ме настъпват и чак тогава се усещат. Все едно съм екипирал шапка-невидимка.

За сметка на това пък в други случаи гадовете показват зрение, на което би завидял и орел – може да сте приклекнали на половин километър, но не само ви виждат, но и откриват невъзможно точна стрелба по вас (включително с оръжия тип узита и пистолети). Особено досадно е също ако изпуснете куршум със снайпера – дори и да сте легнали в тревата на майната си всички противници магически знаят къде сте и щурмуват позицията ви. Нямат значние заглушители, едно, друго...

Така изкуственият интелект е хвърляне на монета. Варира от екстремално тъп до магически всемогъщ. Естествено играта е сериозно насочена към стелта и стига да сте достатъчно търпеливи почти всички зони могат да се минат тихичко без грам проблеми.

Разбира се няма как да се мине и без бъгове, нали? Каквито в Ghost Recon Wildlands има колкото щете. Ако например решите някой път да връхлетите в лагер противници с джип, докато вашите дружки са се показали от всички прозорци и праваят drive-by като в негърското гето, то лошковците не надуват алармата и не викат подкрепления. И съответно можете да изчистите лагера „със стелт“, въпреки че сте направили супер меле.

[caption id="attachment_73244" align="aligncenter" width="525"] Виртуалната карта? Несъмнено сте я виждали вече... много пъти в игрите на Ubisoft[/caption]

Нерядко се случва да ви стрелят през укритията, когато уж трябва да сте „на сигурно място“ – определено дразнещ момент, когато говорим за ковър шутър. Особено пък на по-високите трудности... Всъщност ако трябва да съм честен цялата ковър система е пълно недоразумение. Такова дърво, че няма накъде. Все едно да направят Assassin’s Creed ковър шутър.

Заедно с това нерядко краят на мисии не сработва както е редно. Трябва да разпитам някакъв муертос, говори ми, говори ми и хоп – не става нищо. Пробвам отново – пак. Чак след третия път играта схваща, че е време да приеме мисията ми за успешна. Това не е чак толкова фатално – но пък ако се провали мисия, в която трябва да шофирате от единия край на картата до другия и е нужно повторение... ами, тогава вече е ебано.

А, да, като стана дума за това – в Ghost Recon Wildlands има излишно голямо количество шофиране/придвижване из виртуалната карта. Окей, хеликоптери – колкото щете. Но се усеща, че играта нарочно ви разкарва наляво-надясно, колкото да се увеличи изкуствено геймплей времето. И докато в някои Mafia заглавия шофирането е достатъчно приятно, че да не ви дразни прекалено много, то в Ghost Recon Wildlands не е така. Управлението на общо взето всяко превозно средство е дървено и дразнещо и вие нямате търпение автоматично да слезете от него. Особено и като се има предвид, че пътищата са тесни, завоите – остри и е много вероятно да се забиете някъде, откъдето трудно се излиза. Което единствено губи време.

[caption id="attachment_73236" align="aligncenter" width="525"] Големият злодей - назобен татуиран батка на бело[/caption]

Но това не е всичко. Като типичен Ghost Recon и тук имаме придружители. Те са три бройки, които могат да бъдат или AI-та, или реални хора – ако това ви кефи. Ако обичате да цъкате сами, то изкуственият интелект е на същото ниво като противниците ви.

В едни моменти отрядът ви се пръсва на стотици метри от вас, без да оказват практически никаква подкрепа. В други случаи ви се изсипват на главата и ви светят, пак без да помагат особено. Някои умения като Sync Shot ви дават опцията да инструктирате вашите хора да открият огън по противниците... и интересното е, че умението работи и през стени, огради и всичко. Хората ви просто не пропускат... пълен ташак. Маркирате ли противник го пишете бегал. Дори и от майната си.

Замисляйки се – вашите придружители трябва да са онова, което превръща Ghost Recon Wildlands в „тактическа“ игра. Но те са не само глупави, но и рядко изпълняват както трябва шепата заповеди, които можете да им дадете. В общия случай ги оставяте да се мъкнат с вас с идеята да ви вдигнат от гроба, когато ви свалят по време на мисия и спамите Sync Shot, когато можете. Толкоз за „тактическия“ елемент.

Да, можете да цъкате с реални хора. Които в зависимост от нивото си превръщат играта или в досадно дразнеща, или скучно лесна. При лошото AI на противниците ви е нужен просто човек със средна интелигентност и умения, с който да чистите всичко наред. Но реално погледнато можете да сте достатъчно ефективни и сам-самички. Друго нещо, което не обичам в кооперативните шутъри – те са балансирани според най-слабото звено в отбора. Което съответно означава не чак толкова внушителна трудност.

И с какво да продължа нататък? Може би оръжията? Ами, те уж са много на брой, уж имат разни статистики, приставки, тинтири-минтири. В реалност много от тях свалят противници с един-два куршума, особено ако са по-тежки и се промъквате. Не разбрах примерно каква е разликата между снайпера, чийто индикатор за щети е пълен на 30% и онзи, при който са близо 90% - и в двата случая гадовете падаха от един удар. Дори и по-тежко бронираните командоси.

За ролевия елемент ли да говоря? Какво да кажа за него освен онова, че е изцяло тип Ubisoft. Точките за умения валят като из ведро, повечето скилове са ви пасивки, дето вдигат разни неща с някакви проценти и я ги усетите, я не. Окей, чат пат се отключва и екипировка тип парашути и тъй нататък. Което е добре – но горе-долу дотам стигат смислените точки, които могат да се инвестират в скилове.

И какво друго може да се каже за Ghost Recon Wildlands? Май всичко приключи -  макар че и това доста късичко ревю ми се струва направо феноменално като дължина с оглед на това какво предлага Ghost Recon Wildlands като цяло.

Накратко - бездушна игра, поредният копи и пейст на Ubisoft, при който не сработва онази механика, която гони "оригиналността". И всичко останало пропада.

Окей, някой би ми казал - "То кооперативна игра, приятели, ала-бала". Добре. Само дето с верни приятели можеш да стоиш на едно място, да гледаш в дистанцията, да говориш глупости и да пиеш бира - и пак да ти е яко. За какво ти е електронна игра тогава? И как мога да преценя дали едно заглавие е добро или лошо, ако го цъкам в добра компания? То по същата логика и най-тъпата игра може да е забавна, нали? Само заради хората, с които я цъкаш.

Тъй или иначе едно е сигурно - Ubisoft едва ли може да продължава в същия маниер дълго време. Огромно количество от игрите им вече са станали безвъзвратно скучни. А ако Assassin's Creed Origins, който чакаме по-късно през годината не е достатъчно успешен поради същите причини... кой знае дали франсетата няма да изпаднат в някоя сериозна криза.