Grid 2 е поредното разочарование от Codemasters. Безвъзвратно са минали времената на игри като Colin McRae 2.0 и други подобни, в които имаше страхотен баланс между симулация и аркада. Тук везните са изцяло наклонени към второто... а като прибавим тотално опростената сингъл кариера, то ето как се оформя едно разочарование. Традиционно за Codemasters, графичното оформление е на високо ниво. Особен плюс са добре оформените и детайлни автомобили. Същото не може да се каже за околната среда, която е по-бледа, но като цяло тя не е от чак такова значение. Не мисля, че имам някакви особени претенции в този аспект. Като цяло бива. Поредната скучна и еднообразна аркада. С управление, което по нищо не се различава от почти всички нови рейсъри, включително и Need for Speed игрите. Тотално разочарование, гарнирано с наглата лъжа, че играта "ще има елементи на симулатор". Ако изключим щетите, те тотално липсват. А наличието им не прави един рейсър симулатор... по дяволите, преди 12-13 години всяка аркада имаше по-сериозно застъпени щети! Добра графика и звук, прекалено базов и линеен геймплей. Поредният скучен и разочароващ рейсър. Да, ако представителите на жанра в последните години ви харесват, то и Grid 2 ще ви се стори нещо страхотно. Купете си го! Но ако милеете за игри от типа на Need for Speed: Porsche Unleashed... то ще бъдете разочаровани. Grid 2 се рекламираше като рейсинг симулатор от Codemasters. Като се има предвид, че последната игра на британците ми хареса – Dirt: Showdown, то съответно и очакванията ми към новия им продукт бяха високи.

Уви, Grid 2 се оказва едно огромно разочарование. Като цяло, става дума за поредния аркаден рейсър. Нещо, което е неразличимо от почти всички представители на жанра, които виждаме в последните години.

Но не само безобразната аркадност е минусът на Grid 2. Всички останали аспекти, за които се сетя също са зле изпълнени. Може би единствено мултито е малко по-добре... но само толкоз.

Нека започнем от кариерата в Grid 2. За разлика от много рейсъри, вие не събирате нито пари, нито пък слава. Вместо това, методът за развитие на сингъла е друг... нещо, което вероятно на Codemasters се е сторило креативно, но според мен е адски глупаво. Фенове.

Да, точно така. В тази игра, вие събирате фенове. Подобно на онея Facebook страници, които разчитат на това да ви подлъжат по някакъв начин за Like, а след това да ви плесват по 10 спам истории на ден.

Но какво правите с тези фенове, ще се запитате вие? Принасяте ги ритуално като жертва на боговете, за да получите нов автомобил ли?

Не. Тези фенове ви служат единствено като чисълце, което трябва да преминете, за да отключите следващия етап от играта. Примерно достигате 10 000 почитатели и хоп, вече можете да участвате в по-гъзарски състезания. Толкоз.

С други думи, еквивалент на славата от други игри. Ама направен по нов „фешън“ начин. Сещате се, всичко е „социално“ в 21 век, всички говорят за това колко „почитатели“ и „фенове“ имат. Хоп, защо това да не е валутата в Grid 2?

Естествено, едва ли има нужда да ви казвам, че нещата са изпълнени адски куцо като набиране на фенове. Просто минавате някакво състезание и хоп, чисълцето с количеството им започва да се върти нагоре. Туйто. Нямате „истински“ награди като автомобили, ъпгрейди за возилото ви или пък дори пари. Не. Получавате някаква куца валута. Която ви помага просто да продължите супер линейната кариера напред. Тъй като избор нямате. Наистина.

Тъй като в Grid 2 не се купуват автомобили. Не се правят ъпгрейди. Нямате настройки на возилата си. Просто избирате даден спортен модел... в повечето случаи най-бързият наличен – и цъкате. Сякаш говорим за някаква нискобюджетна игра. По дяволите, дори във Fast and Furios: Showdown има ъпгрейди!

Разбира се, при липса на възможност да си купувате автомобили – нещо, което според мен е престъпно в една рейсинг игра – то цъкате с това, което ви осигури Grid 2. Което обикновено се случва при преминаването на по-горно ниво в кариерата ви – просто ви се казва – „Ето, изберете по-мощно возило“ и това е.

Скука.

Но в крайна сметка, дори цялата тази линейност не е нещо лошо, ако геймплеят е добър, нали?

Да. Но и този елемент не е такъв. Напротив. Управлението е почти идентично с всяка друга модерна рейсинг игра... липсва почти всякакъв реализъм, всичко е аркадно. Завоите се взимат задължително с дрифт, като почти независимо от скоростта ви автомобилът просто „чака“ да занесе. Нещо, което ме дразни изключително много. Спирачките, разбира се, имат невероятни  способности и убиват скоростта по абсурден и нереален начин.

Както обикновено, самите автомобили имат управлението на камиони. Поне на клавиатура, трябва да натискате изключително здрави по клавиатурата, белким вашия ТИР завие. Поне аз не намерих настройка за увеличаване на сензитивността, което за мен е тотален минус. Тъй като обичам да играя с максимално висока такава.

Като цяло, управлението не е приятно. Като добавим фактът, че има минимален избор на автомобили и няма никакви ъпгрейди, то огромна част от кефа, който по дефиниция трябва да ни осигури един рейсър... просто липсва!

Оттам нататък, просто изигравате поредните кратки, скучни състезания. Да, наистина те не са малко на брой... но поне на мен Grid 2 ми беше омръзнал след доста малко часове геймплей.

Наистина в играта има един сериозен плюс, който е редно да отбележа – наличието на щети! Няма нищо общо със „симулатор“, естествено. Но пък ако се набиете с пълна скорост в мантинелата, то и управлението, и скоростта на автомобила ви започват да страдат. Осезателно! Нещо, което ме кефи... втръснаха ми всички аркади, в които карате неразрушими автомобили.

С други думи, трябва да внимавате какво правите. Но какъв е минусът на тази концепция ли? Шибаното AI! Наистина! Изкуственият интелект на противниците е адски гаден и несправедлив, на моменти ме изкара извън нерви.

Какъв е проблемът ли? Останалите автомобили пред вас са хипер агресивни! Общо взето, целта им в живота е да ви потрошат и нищо друго. Победа? Fuck it. „Нека да претрепем геймъра“.

Не, наистина. AI-то постоянно ви засича, връхлита ви с брутална скорост на завоите и ви размазва в мантинелата нон-стоп... да не говорим, че почти всяко състезание започвате или на последно място, или на нещо от рода на 10-то... тоест трябва да минете множество агресивни копелета!

Но AI-то не е гадно само когато го задминавате. Неее... всичките ви противници оформят своеобразна блокада пред вас на повечето завои... при което чистото им задминаване става адски трудно. Най-често трябва да поблъснете някого за това.

Така в крайна сметка много често когато стигнете второто място сте потрошени и не можете да настигнете първия. Поне при мен беше така. Първо играх на последната трудност и буквално  във всяко „традиционно“ състезание завършвах на второ място. Смених на предходната трудност и пак същото. Второ място. Всъщност, така и не видях разликата между двете.

Може би е било нужно да играя с ръчни скорости, не автоматични? Най-вероятно, има логика. Но пък щеше да е хубаво някъде из менюто да пише, че това е препоръчително. Кой знае, може би и моите умения не са достатъчни.

Разбира се, в Grid 2 има и други режими, освен типичното „изпревари всички и завърши на първо място“. Включително дрифтове, преминаване на дадена отсечка за определено време, състезания 1 на 1 (в които поне аз просто блъсках противника в първото срещнато дърво и печелех всеки път без проблем). Но някак „типичните“ състезания натежават... което за мен не е проблем, напротив. Просто AI-то е адски изнервящо.

Да, наистина има възможност за „връщане на времето“. Да, точно така. Когато се нацепите челно в някоя стена, натискате Backspace и хоп, събитията се връщат. До момент, в който прецените, че можете отново да продължите състезанието. Имате 5 такива връщаници, което като цяло е хитра идея – особено ако някой хипер агресивен бот ви размаже в мантинелата точно на последния завой.

От друга страна, това намалява трудността. И тръпката. Помня например как в друга игра, подобна на Grid 2 – а именно Need for Speed: Shift 2 Unleashed – треперех до последния момент дали ботовете няма да полудеят и да ме размажат ей-така за кеф точно пред последния завой. И да повтарям някое тегаво състезание за стотен път. Докато когато това се случваше ми идеше да разбия нещо, то като цяло оставяше някаква тръпка.

Каквато в Grid 2 няма. Човек знае, че винаги може да превърти. Че една грешка не е от значение. Нещо, което е против духа, концепцията на един рейсър. Където целта трябва да е перфектното каране.

Тъй или инак, кефът ми от Grid 2 беше минимален. За разлика от игрите, в които има по-застъпен елемент на симулатор – тоест има значение с каква скорост влезете в завоя, кога натискате спирачка и т.н. Тук всичко е аркадно. Винаги витае някакво съмнение, че човек не е виновен, когато стане някакво мазало. В един момент компютърно управляваните ботове полудяват и ви пребиват. В друг автомобилът ви изненадващо и необяснимо губи контрол и се разбива в някоя стена... абе, аркада.

Като цяло, не разбирам какво става с рейсинг жанра. Вероятно ще си чакам Gran Turismo 6 и това е. Там поне знаят какви са основните неща, които привържениците на жанра искат... огромен брой автомобили, адски много състезания, в които ние да избираме кога да влезем. Тунинги, ъпгрейди. Настройки на сензитивност...

Четох из разни сайтове, че това били едва ли не „елементи на гига симулатор“... айде стига! Великият Need for Speed: Porsche Unleashed предлагаше всичко това. Без да е симулатор! Просто хибрид между аркада и рейсър с прилично количество реализъм.

Разбира се, досега говорех предимно за сингъла в играта. Може би поради факта, че специално при рейсърите обичам да цъкам предимно сам... по-малко в мулти. Ако трябва да съм честен, този аспект от Grid 2 е яко направен.

Типично за аркада, всичко е френетично и безумно. Когато не се състезавате с безмозъчните и хипер агресивни ботове, ами истински хора, то играта предлага далеч по-хубави преживявания. Някак хем е отпускащо, хем и забавно.

Обичайно за всички модерни игри – включително и рейсърите – то в мултито имате възможността да вдигате нива, отключвате нови автомобили и т.н. Иронично, там можете да купувате каквото пожелаете, за разлика от сингъла. Което ме навежда на мисълта, че в този режим е хвърлен много повече труд.

Което може би е логично. В днешно време се залага много повече на мулти, отколкото на сингъл. Но въпреки това, не мисля, че само тази част от Grid 2 си заслужава покупката. Просто самите състезания не ме кефят. Да, по-забавни са от тези в сингъла... най-вече поради липсата на скапаните ботове. Но пък останалите минуси, включително и дървеното управление, продължават да са неделима част от този рейсър.

Може би не съм голям фен на аркадите. Може би са ми втръснали, тъй като кажи-речи няма алтернативи в последните години. Все пак съм разочарован.

Но нека преди последните думи да отделя традиционните редове за графиката и звука. Визуално, Grid 2 е красив. Това е факт. Дори ако игнорираме мизерното качество на околната среда, то детайлността на автомобилите е много добра. Като цяло, добро изпълнение, хареса ми. Да не говорим, че играта не е много лакома и откъм системни ресурси.

Звукът като цяло също го бива. Саундтрак, ефекти... окей е всичко. Може би досадният ви помощник и неговите малоумни съвети тип „не се блъскай в стените, защото колата ще се счупи“ е най-дразнещото нещо при този елемент.

И така, заключението. Grid 2 не ме изкефи. Ако сте фенове на модерните рейсъри, то все пак има сериозен шанс да си прекарате добре пред играта. Но аз все още милея за времената около 2000 година... когато този тип заглавия бяха далеч по-интересни. Съответно тази безлична аркада няма никакъв начин да ме изкефи.