Макар и да говорим за една от безплатните игри в PlayStation Plus, Hardware: Rivals чисто и просто разочарова... и това е всичко. Графиката е средна ръка. Не е точно лоша, но и не е нещо особено. Прекалено анимационна, което вероятно няма да се хареса на някои хора. Звукът е откровено дразнещ - и при ефектите, и откъм саундтрак. Основният проблем на геймплея е, че е прекалено зле балансиран. Всичко се върти около събиране на power-up-ове, което омръзва адски бързо като механика. При липсата на съдържание в Hardware: Rivals пък е почти гарантирано, че за максимум 4-5 часа играта ще ви омръзне и ще забравите за нея... завинаги. Вероятно нямаше да използвам толкова тежки думи, ако Hardware: Rivals не беше игра, разработена под шапката на Sony. Но при това положение... нямам намерение да пестя критиките.

Sony, много добре виждам какво се опитвате да направите! Точно тези думи многократно преминаха през главата ми, докато цъках Hardware: Rivals. Просто защото е наистина шибано очевидно какво се е опитало да сътвори едно от студията под шапката на Sony – SCE Connected Content Group. Един клонинг на Rocket League, който да се предлага безплатно месец в PlayStation Plus и след това да бъде засипан с куп платени DLC-та, които да докарат големите кинти.

Да, Sony, знам какво се опитвате да направите. Но няма да ви се получи. Тъй като Hardware: Rivals е много далеч откъм качество на геймплея от Rocket League и в никой случай няма да се превърне в хит. А плановете ви за куп DLC-та след това, чиято разработка вече е започнала, убеден съм... ще се провалят с гръм и трясък.

Но тъй като уводът ми започна да става прекалено абстрактен нека карам напред. Какво точно е Hardware: Rivals? Всъщност като правя сравнение с Rocket League и като казвам „клонинг“ не го приемайте баш буквално. В случая не става дума за футболна игра с танкове примерно. Вместо това иде реч за мултиплейър детмач заглавие, в което поемаме контрола над бронирано военно возило и с него трябва да унищожим конкуренцията. Реално погледнато двете заглавия са прекалено различни откъм жанр, нали?

[caption id="attachment_59362" align="aligncenter" width="525"] Оръжия като Rail Gun-а убиват с един удар[/caption]

Казвам клонинг в друг смисъл – откъм идея. Sony са се опитали да направят игра, която да има магията на Rocket League – заглавие с автомобили, които да има простичка, но зарибяваща геймплей формула. Която да привлече милиони геймъри. И която да докара големи кинти от продажба на DLC-та.

Но това, в което се проваля Hardware: Rivals е неговата крайна... липса на вдъхновение. Представям си как е била зачената играта. В офис на Sony вероятно някой костюмар е влязъл и е започнал Powerpoint презентация за Rocket League. Казал е – „Бе, пичове, осъзнаваме ли, че тука тая игра с 2 милиона долара бюджет е докарала 50 милиона в зелено, аре да правим нещо такова“. Някой друг е отговорил – „Ми, оня ден си търсех колекцията от ретро порно и случайно открих няколко Hardware: Online Rivals, що да не направим нещо като римейк“. И хоп, идеята за Hardware: Rivals се е родила. После криво, ляво една игра на дузина години бива извадена от архивите и е направен опит да бъде доставена днес.

Само дето реализацията куца. Просто защото Hardware: Rivals няма нищо ново или особено интересно като геймплей. Просто поемаме контрола над танк или джип, биваме хвърлени на някаква карта и целта ни е да унищожим своите противници с наличните ни оръжия. Толкоз.

Първата и основна разлика, която директно се набива на очи при сравнение с Rocket League е колко умение се изисква в Hardware: Rivals. И то... ами, не е чак толкова много. Когато си пуснете за пръв път Rocket League и се чувствате точно като дете, което за пръв път е пробвало да ритне топка, ама в процеса се е спънало и си е паднало по нос в асфалта. И срещу вас има разни хора, еквивалентни на Меси или Кр. Роналдо, което ви показва колко можете да се развиете. И това ви мотивира да ставате по-добри.

В Hardware: Rivals управлението си е съвсем обичайно – няма какво толкова да научавате. Четох някакви критики из нета, че отнемало време да се схване... ами, всеки фен на рейсърите за половин час ще го е овладял. То няма и някаква особена наука – десният шоулдър е ускорение, левият шоулдър е спирачка. А като имаме предвид, че се ползва Unreal Engine, то управлението е нещо, което сме виждали десетки, ако не и стотици пъти вече.

И другият елемент е пуцалката. Всъщност ако трябва да съм честен едновременният контрол на вашия танк/джип и прицелването създават трудности. Все пак се изисква някакво умение. Прицелването става с левия тъмбстик, а с десния задавате накъде да се движи вашето возило. И реално не е лесно докато сте на пълна скорост да гръмнете също движещ се противник – напротив. Трябва да прецените къде ще иде лошковецът, вие да обмислите вашето движение и след това да наместите ръчно дулото на танка или картечницата на джипа ви така, че да нанесе точен удар. Вече усетихте едно противоречие, нали? Горе казах, че не се иска умение, а пък тук пиша точно обратното? Ами, това е огромното разочарование в играта. Умение се изисква, за да гърмите с основното оръжие на вашите бронирани возила. А в общия случай то е хипер неефективно. 

Ако тръгнете да разчитате на него - то е същото като да се опитате да наръгате някого с гол хуй, докато той има нож в ръцете си. Съответно дори и да уцелите няколко пъти поред противник, което както казах е тегаво, то фактически не постигате нищо. Защо ли?

Целият геймплей на Hardware: Rivals се върти около power-up-овете, пръснати из картата. А тяхната ефективност, сравнена с основните оръжия на вашите превозни средства е просто несравнима.

Има например Railgun, който убива от един път. Има ракети, които с един или два удара унищожават противник. А, да, на всичкото отгоре са и самонасочващи се. Има и още един куп оръжия, които с три-четири удара правят враговете ви на пастет. И в резултат целият геймплей се превръща в едно безкрайно гонене на power-up-ове. Ако видите някакъв "мъжки" дуел между двама души, те обикновено са новаци, които още се чудят какво се прави. Повечето от добрите играчи обикалят нивото като чакали, събират power-up-ове и мачкат, предимно със самонасочващите се ракети.

[caption id="attachment_59363" align="aligncenter" width="525"] Супер оръжията, налични на всяка карта убиват всичко живо, освен ако не се скатаете някъде като пичът от снимката... най-тъпото е обаче, че вместо да бъдем самоубивани един човек взима всички фрагове, което може да направи цял мач безсмислен доста бързо[/caption]

Но ако това не е достатъчно, то нека ви кажа и още една друга шибания - всяка от картите в играта си има специална цел за изпълнение. Под формата на своеобразен мега мощен power-up. Абе, представете си Crossfire в Half-Life. При взимането на въпросния супер могъщ power-up след изтичане на определен таймер всички на картата умират. Имате и опция да се спасите - в зависимост от картата да се скриете под земя или пък да се качите някъде високо. Но в общия случай все някой остава жив при големия взрив - включително ако сте умрели и се преродите малко преди цялото ниво да бъде вдигнато във въздуха. И в резултат един Бай Хуй получава 3-4-5 фрага накуп!

Едва ли има смисъл да ви казвам колко гнусно е, когато сте се вплели в дуел с още няколко души в детмач режима за първото място и изведнъж някой получи примерно 4 фрага от нищото. Фактически печели целия мач и толкоз. И то без да направи ама абсолютно нищо - само взима един power-up и се качва/скрива някъде. Пълно безумие. По дяволите, на вече споменатия Crossfire поне всички се самоубиваха, когато бъдеше пусната бомбата, тоест онзи, който я активираше не печелеше почти нищо. Пускаше се колкото да прецакаш останалите за кеф. Но в Hardware: Rivals някой умник е решил, че е резонно да получиш доста значителна бонификация...

Тези две неща - целите на картите и цялостната гоненица в събиране на power up-ове, превръща целият геймплей в един буламач. На теория ако имаше по-голямо значение как се прицелваме и как управляваме своите возила, а по-малко - какъв power-up сме събрали - щеше да се получи нещо по-различно. Агресивен детмач с акцент на умението, който можеше и да се отличи. Но в този си вариант Hardware: Rivlas има нужда от огромен ребаланс. Самият начин, по който е замислен е просто... грешен.

[caption id="attachment_59360" align="aligncenter" width="525"] Горе-долу до този екран се изчерпва прогресията в Hardware: Rivals... заедно с това можем да подобряваме козметично нашите танкове или джипове[/caption]

И не само защото играта изглежда нечестна. Просто омръзва гига бързо. Има нечестни игри, които все пак те зарибяват и ти влизат под кожата. Hardware: Rivals не успява. Няма да се изненадам, ако една-две-три вечери време, в които сте цъкали по няколко часа са ви достатъчни да видите всичко от Hardware: Rivlas. При мен беше така. И когато в деня, в който почнах да пиша ревюто пред вас си казах - "Абе, я да я пусна сега още един път играта да видя дали няма да си променя мнението в последния момент"... просто я спрях. След 10 минути. Ей-така. Просто нямаше какво да видя повече.

Естествено някой би казал - "Ся хубаво, играта не е нещо особено, ама няма файда пък чак толкова да се бие някое умряло куче". Така е. Видно е, че Hardware: Rivals е правен с малък бюджет. Но знаете ли, ревюто ми нямаше да има същият тон, ако играта не беше разработена под шапката на Sony. Ако не беше промотирана толкова агресивно - фактически е единствената безплатна игра за PlayStation Plus през януари освен Grin Fandango Remastered. И втората е римейк на класически куест, който със стопроцентова сигурност ще привлече много по-малко геймъри. Заедно с това е видно, че Hardware: Rivlas е умишлено орязан откъм съдържание, когато се появява в безплатния си вариант... колкото да бъде засипан от DLC-та след изтичането на януари. Което допълнително ме дразни.

А като казвам орязано съдържание, то го имам предвид с пълна сила. Возилата в играта? Четири броя – два джипа и два танка. Които нямат никакво поле за персонализация откъм ефективност – могат да се променят само визуално. Да, уж има идея да ни предложат малко различен гейпмлей. Джиповете са по-бързи, тоест събират по-ефективно power-up-ове, но пък са по-лесни за унищожаване, а основното им оръжие е равносилно на това да се опитвате да пребиете някой с плюнки. Танковете пък са по-мудни и бавни, но държат на повече пердах (въпреки че пак някои оръжия, които се събират из картата ги убиват с по един удар, тоест никога не се усещате особено силни...).

Режимите – шепа на брой и то все банални. Отборен и стандартен детмач, domination, elimination (детмач без прераждане, разделен на рундове, които се печелят от отбора, унищожил всички противници – абе, все едно Counter-Strike).

Картите? Шибани четири броя, които омръзват много, много бързо.

[caption id="attachment_59371" align="aligncenter" width="525"] Някои от оръжията - например ползваните в този скрийншот ракети - се самонасочват, което намалява още повече изискваното от вас умение в Hardware: Rivals[/caption]

Да, някой би казал – „То какво разнообразие пък има в Rocket League – нивата изглеждат еднакви, автомобилчетата са много, но се държат по идентичен начин“. Това е факт. Но както казах по-рано – разликата е, че в Rocket League се залага на умението. Hardware: Rivals е сякаш планиран по друг начин и да кажем ако имаше повече возила, възможности за ъпгрейдите им например – тогава можеше и да стане по-интересно. Плюс много, много, много по-ниска ефективност на power-up-овете. Тогава си представям една по-яка игра. Но сега? Нищо такова.

Всъщност ако трябва да съм честен можете да ъпгрейдвате своя пилот. Това е единствената система за прогресия в играта, която влияе на геймплея. Можем да подобрим скоростта на прицелване, скоростта или маневреността на бойните ни машини и т.н. И доколкото е хубаво, че има нещо подобно... то геймплеят пак си остава достатъчно изкривен и зависещ от power-up-овете.

И понеже казах горе-долу всичко, което може да се каже за Hardware: Rivals, то ето ги и финалните думи. Малко им е рано на Sony да се правят на хитрушковци с подобни игри в PlayStation Plus. Най-малкото след някои адски силни заглавия, които видяхме като част от безплатните промоции на компанията с продукти като Hardware: Rivals просто си навличат гнева на геймърите. А когато за една игра най-положителните отзиви са нещо от рода на "Като за без пари става, ама омръзва за няколко часа", то Sony могат доста да се замислят дали да пускат подобни заглавия в PlayStation Plus в близко бъдеще.