Дори ако изключим всички проблеми с PC порта... то пак Marvel: Ultimate Alliance 2 е игра, която нямаше нужда от нова ревизия. При липсата на осезаеми графични ъпгрейди Marvel: Ultimate Alliance 2 си е игра от 2009 година... отвсякъде. Дори ако изключим чисто техническите проблеми със звука, то Marvel: Ultimate Alliance 2 няма какво да предложи. Незапомнящ се саундтрак плюс като цяло лоши и дразнещи ефекти. Ако действието се развиваше през 2009 година може би оценката щеше да е сиво, но не съм особено сигурен. Чисто и просто Marvel: Ultimate Alliance 2 е изометрична аркада тип помпачка, в която скуката идва прекалено бързо. След час-два осъзнавате, че всичко, което правите в 90% от времето е да помпате до безумие едно и също копче, спамейки едно от четирите основни движения на всеки герой в играта. Marvel: Ultimate Alliance 2 помня с това от 2009-2010 година, когато го играх... че не го помня с нищо. И когато разцъках новия порт се присетих с пълна сила защо. В последните години римейкове, ремастъри, рерилийзи и какви ли не други ре-та и ри-та се сипят като из ведро в гейминга. С абсолютна причина – харчат се силно. Доста хора искат да преживеят класически игри, а пък наистина хубавите римейкове са доста приятни за цъкане. Едни Capcom примерно се налапаха с доста кинти покрай нелошо преработените си Resident Evil игри.

Някак обаче Activision останаха встрани от тенденцията. Причините са неясни – едва ли е била липсата им на лакомия за пари. Или пък съмнения, че може да разочароват геймърите със скапани версии – ясно е, че точно този разпространител не се интересува от подобни детайли. Кой ли знае, може би Activision не са се сетили за нещо, което да преработят, че да се включат в тази нова гейм мода? Или поне досега. Защото наскоро бяха обявени римейкове на Marvel Ultimate Alliance игрите.

Таймингът хич не изглежда лош – в момента филмите и сериали за супергерои могат да се похвалят с екстремално висока популярност. А и Marvel Ultimate Alliance заглавията в крайна сметка бяха добре приети, когато дебютираха през 2006/2009 година. Заради което портове за PC, Xbox One и PS4 изглеждаха сякаш само въпрос на време. И такива вече видяхме в продажба.

Но какъв е крайният резултат?

[caption id="attachment_65629" align="aligncenter" width="525"] Всички снимки в статията ще са неособено информативни официални такива... тъй като Fraps-ът не тръгна на скапания PC порт на Marvel: Ultimate Alliance 2, а и прецених, че няма нужда за подобна игра да търся алтернатива[/caption]

Поне ако говорим за компютри – адски лош. Имаме едно такова прекрасно съчетание на елементи, което само Activision може да ни предложи – висока цена плюс ужасен порт без никакви визуални подобрения. А към всичко това можем да добавим и още нещо... Marvel: Ultimate Alliance игрите просто са ненужни днес. Буквално. Това е думата. Те не са някакви класики, не са нещо от рода на старите Resident Evil, Final Fantasy заглавия. Игри, които се помнят с години. Напротив. Става дума за банални изометрични екшън помпачки, които се забравят още докато ги играете.

Всъщност може би ще е интересно да посоча, че именно с ревю за Marvel: Ultimate Alliance 2 започнах първата си работа, свързана с писане. Че даже и статията я имаше и във вестник (макар и съвсем периферен, ама звучи яко, нали?). В този ред на мисли ще помня тази конкретна игра поне с това. Че някак е началото на пътя, покрай чието извървяване стартира hategame.

Макар че „помня“ е малко пресилена дума, особено ако говорим за Marvel: Ultimate Alliance 2. Най-вече защото играта определено е крайно незапомняща се. Онова, което се въртеше в съзнанието ми беше супер еднообразен геймплей без никакво вдъхновение. Точно същото, което видях пред себе си на PC-то, когато подкарах Marvel: Ultimate Alliance 2.

А, да, ако изключим покъртителния порт за компютри. Който е наистина... мега скапан.

Нямам идея коя точно компания е била отговорна за пренасянето на Marvel: Ultimate Alliance игрите за PC. Но онова, което са сътворили е сякаш тролване към Activision. Струва ми се, че отговорните за порта хора просто са искали да се изпикаят върху лицето на Боби Котик и компания. Проблемите само за час геймплей са толкова много, че сякаш всяка секунда от тях Marvel: Ultimate Alliance 2 си проси да бъде върнат в Steam.

Първото, което ще забележите е отвратително конзолното меню. В което мишката служи като някакъв присаден обект, сякаш са ви лепнали един хуй на челото и са ви казали – „Ся трябва да правите секс с него и то не как да е, ами сякаш животът ви зависи от това“. Горе-долу и така изглежда навигацията в Marvel: Ultimate Alliance 2. Като кур на чело.

Ама айде, PC феновете са свикнали да действат само с клавиатура в менюта на конзолни портове. Не е някаква голяма новост - напротив, помня липсата на мишка още преди десетилетие и кусур в доста заглавия и то големи. Поради която причина бързо стартирах нова игра и що да видя... опс, чуя – звукът!

Гаден, заглъхнал, стъклен. Дори нямам шибана идея как може да звучи толкова зле. Половината гласове в първия час гейпмлей не се разбират изобщо. Много от ефектите звучат така, сякаш оригиналният звук е бил конвертиран в най-скапания познат на човек стандарт, заради който звучи като свалено от интернет порно през 2000 година. Да, всички, позвали dual-up в онези времена да даунлоуднат малко клецане знаят много добре за какво говоря... и откъм звук, и откъм въображение, нужно за да прозреш какво се случва измежду огромните движещи се пиксели на екрана.

Най-големият ташак обаче е, че звукът се оправя нататък в Marvel: Ultimate Alliance 2! (Другата опция е да съм свикнал с неговата помиярственост, но предполагам, че по-скоро е първото.) Поради която причина е тотално необяснимо за мен как в началото е толкова ужасяващо зле!

Но както и да е – нека карам към третата гнусна опорна точка на този порт, която е... изнамирането на начин да управлявате Marvel: Ultimate Alliance 2 с клавиатура и мишка.

След приключване на началните кът сцени - барабар с ужасния им звук - идва време за геймплея. За тотален потрес основните атаки на вашите герои са... копчетата 1, 2, 3 и 4 от клавиатурата. А с левия и десния бутон на мишката не можете да правите... нищо. Нищичко!

Което е меко казано фрапантна ситуация. А колкото повече се опитвах да наглася нещо в умопомрачителното меню на Marvel: Ultimate Alliance 2, толкова повече не успявах да постигна нещо повече от... нищо. Поне аз не разбрах как, по дяволите, се подкарва шибаната мишка. Курсор си има, уж работи както трябва - но е цяла наука да сложите слаба и силна атака съответно на първия и втория бутон!

Но тъй или иначе имам PS3 и PS4 контролери – реших, че няма нужда да губя особено време, борейки се с кенефния порт и просто вързах един от тях към PC-то. Макар че ако нямах джойстик ми е интересно как трябваше да играя Marvel: Ultimate Alliance 2 – играта е толкова тотално неоптимизирана за работа с клавиатура и мишка, че е направо абсурдно.

Е, с PS4 падът нещата станаха по-нормални. Поне с шибан контролер Marvel: Ultimate Alliance 2 се държи адекватно. Което ме кара да мисля, че вероятно за PS4 и Xbox One ситуацията ще е някак по-прилична.

Но след като започнах да играя нормално се сетих за последното нещо – говорим за една изключително скучна и еднообразна игра.

В своята есенция Marvel: Ultimate Alliance 2 е изометричен кооперативен екшън на килограм. Наистина! От типа игри, които сме виждали десетки пъти през годините и ще ги виждаме още толкова. Имаме един супергерой от вселената на Marvel, който можем да управляваме, както и още три, които се носят винаги с нас. Естествено идеята е други реални хора да цъкат с тях, което може и да е забавно – кой знае. И двата пъти, в които цъках Marvel: Ultimate Alliance 2 го минах сам.

А при този сценарий ситуацията е изключително скучна.

Най-вече защото бойната система не се отличава с абсолютно нищо. Не се изисква някакво умение от вас, тактика при смяната на героите (която става бързо и лесно - с натискане на копче от D-Pad-а на джойстика). Просто си избирате един от тях и почвате да спамите най-ефективното му умение от четири възможни. И толкоз! Това е цялата бойна система. Вероятно 90% от играта може да се мине точно по този начин на предпоследната трудност. Без да ползвате блок, без да внимавате какво се случва на екрана. Безмозъчен спам до откат.

Да, в един момент към края става малко по-напрегнато. Трябва да внимавате повече какво се случва. Да кайтвате. Да блокирате и цъкате по-внимателно. Но е много, много вероятно до този момент да сте умрели от скука.

Всъщност като споменах за вашите три дружки - когато се управляват от компютъра тяхната ефективност варира в значителни граници. В едни моменти се справят страхотно и чистят вълни противници преди вие да се намесите. В други са пасивни като дебили, не правят абсолютно нищо или само спамят почти безполезните стандартни силна и слаба атака. Но и въпреки това няма да срещнете големи трудности...

...тъй като типично за жанра Marvel: Ultimate Alliance 2 не е особено сложен. Обикновено кооперативните екшън заглавия са по-скоро елементарни, за да са отворени за възможно най-широки аудитории. Положението тук е подобно. Опростена бойна система плюс умиращи бързо противници, които в общия случай не нанасят много големи щети. И босове, които са толкова безлични и бързо забравящи се, че не е истина...

В Marvel: Ultimate Alliance 2 на теория трябва да има и ролева система, която да разчупва ситуацията. Но поне аз трябва да вложа доста въображение, за да нарека играта RPG. Да, можем да ъпгрейдваме четирите движения, които героите ни притежават. Обикновено трябва да изберем 1-2 от тях, които да развиваме. Също така можем да инвестираме и точки в пасивни скилове, които варират сериозно. При някои получаваме по-голяма ефективност в битка, други пък са отборни - повече опит за всички при убиване на гадове и т.н. Но истината е, че системите са предимно повърхностни. Реално и всичко да се ъпгрейдваше автоматично нямаше да има и грам разлика - нямаме различни билдове например, алтернативни стилове на игра. Просто инвестираме точки в умението, което решаваме да спамим. Силно е да се каже, че това е RPG.

Да, има някои хитри моменти. Примерно ако оформяте екипи от четири героя, част от една и съща група. Примерно Avengers, мутанти от X-Men, Фантастичната четворка и т.н. Това ни осигурява пасивни бонуси за цялата група. Също така можем и да екипираме медали, които намираме из нивата или при преборване на босове. Те също дават пасивни скилове.

Както споменах обаче тези системи са прекалено повърхностни. Чат-пат ще губите някоя и друга минута, за да вдигнете скилове на героите си и оформите подходяща за ситуацията група... но дотам. А, да, като говорим за скапания PC порт - всеки път, когато влизах в менюто Marvel: Ultimate Alliance 2 преценяваше, че е време да ми включи втори играч, ползващ клавиатурата. Който ръчно трябваше да премахвам всеки път. Забавно, нали?

И общо взето... няма какво повече да напиша за Marvel: Ultimate Alliance 2. Просто защото говорим за една малка, посредствена игрица. От типа аркади, които в днешно време струват по десетина евро или нещо от рода. Но естествено Activision са плеснали една цена от 40 евро за Marvel: Ultimate Alliance 2, колкото струва и първата част. За която няма да си троша нервите да правя ревю. Можете да си вземете и двете срещу 60 евро... което пак не е никаква далавера. Защото Marvel: Ultimate Alliance 2 е заглавие за следобед-два. Не е сигурно дали изобщо ще стигнете до края - вероятно е да сте погинали от скука в един момент.

Кой знае, може би феновете на Marvel има какво да видят. Реално има много герои, а в течение на кампанията се отключват още. Що-годе е забавно да пробвате различни персонажи за 10-20 минути, докато не се потопите в задължителното еднообразие, което струи от Marvel: Ultimate Alliance 2.

А, да, сега виждам, че не съм казал нищо за историята. Тя е в духа на Civil War сюжетите от вселената на Marvel. Към началото на кампанията се случва катаклизъм, който разделя героите на два лагера. Вие ще можете да изберете към кой от тях да се присъедините - което предполагам трябва да ни накара да преиграем Marvel: Ultimate Alliance 2. Ако изключим въпросния Civil War сюжетът се развива банално, озвучаването е лошо, като цяло нивото е ниско. Не бива да се изненадваме, разбира се - Marvel: Ultimate Alliance 2 се усеща като игра с нисък бюджет. Хубаво е все пак, че поне в доста моменти има нелоши кът сцени и не всичко е реализирано само с енджина на играта.

И преди финалните редове - малко за графика и звук.

Marvel: Ultimate Alliance 2 е игра от 2009 година и това си личи с пълна сила. Още преди пазарния дебют получихме солиден намек, че визуални подобрения няма да има. Да, текстурите са леко замазани и може би с една идея по-добро качество от онези за PS3 версията. Окей. Само дето не можем да говорим за какъвто и да е римейк, ремастър и прочее. Ефектите са постни, физиката - дъртичка. Общо взето говорим за стара игра.

Звук - освен безумно ниското качество в началото, което започва да се подобрява нататък и което е по-скоро технически проблем има и други минуси. Репликите на супергероите се повтарят нон-стоп и са супер досадни. Озвучаването в кът сцените е на ниско ниво. Ефектите не впечатляват - напротив. Саундтракът не го помня изобщо.

Финалните думи? Marvel: Ultimate Alliance 2 е игра, която е спорно дали изобщо е трябвало да се появява във формат за PC и настоящото конзолно поколение. Възрастна, посредствена и незапомняща се, тя е насочена вероятно към маниаците на тема Marvel и никого другиго. Всички останали... ще видят една много постна кооперативна аркада и толкоз.