Очакванията ми към Metal Gear Rising: Revengeance бяха големи, но истината е, че това е един слашър, изцяло насочен към феновете на Metal Gear Solid серията. Вероятно те ще си затворят очите за недостатъците на играта. Аз не можах да направя подобно нещо. Графиката определено е стара, но не и чак отвратителна. Тук-таме има силни моменти, а и като цяло артът е на високо ниво (като изключим, че главният герой Райден е на шибани високи токове - не разбрах каква е логиката на това...). С изключение може би на злодея Джетстрийм Сам, гласовата актьорска игра е или на посредствено, или на откровено слабо, мелодраматично ниво. Саундтракът също не се запомня с каквото и да е. Единственото хубаво нещо в Revengeance са звуковите ефекти. Геймплеят е много далеч от това, което аз очаквам от екшън слашър. Ударите са малко на брой. Нещата в играта се изчерпват до това да овладеете парирането. Масовите мелета са прекалено малко... в по-голямата част от времето се биете с единични силни противници или босове. Плюс това, камерата е чисто и просто отвратителна. Metal Gear Rising: Revengeance е имала потенциал за нещо повече - това се усеща. За по-разчупени нива. Повече мелета. По-богата бойна система. Повече от 5-6 часа геймплей. Но по една или друга причина, този потенциал не е изпълнен. Да, за феновете на Metal Gear Solid този spin-off ще е достатъчен... но ако не сте маниаци на темата, замислете се добре дали не е по-резонно да си купите God of War: Ascension например... Доста пъти ми се е случвало откровено да се чудя какво виждат хората в някоя оценявана високо игра. Която аз виждам като нещо посредствено или откровено слабо. Е, за пореден път попадам в тази ситуация с Metal Gear Rising: Revengeance.

От това, което прочетох в последната седмица из нета, то в ръцете ми трябваше да попадне едва ли не някакъв конкурент на God of War. Шедьовър. Нещо ебаси якото.

В реалност става дума за екшън слашър с ужасна камера, дървена бойна система, банална зле озвучена история, линейни нива и кратка кампания. Нищо, което да получава толкова положителни оценки.

Не знам дали за пореден път факторът „фенщина“ не играе своята роля. Възможно е. И напълно нормално като за игра, която е част от култовата вселена на Metal Gear Solid. Но ако това заглавие се разглежда изцяло обективно, то няма как да бъде оценено високо. Не и от мен.

Нека започна от началото с историята. Която всъщност представлява просто една мешавица от идеи. Да, ако ги погледнем глобално се усеща, че има потенциал за нещо интересно. Но реализацията в крайна сметка е слаба и имаме едно мазало

Понеже така и не става ясно какво иска да бъде Metal Gear Rising: Revengeance.

Несериозен, лековат слашър, в който главният герой тук-таме пуска забавни лафчета?
Сериозна, мрачна игра, дискутираща крайни теми като отвличането на деца и расфасоването им за органи и войните в Африка?
Или пък философско заглавие, в което се дискутира дълбочината на човешката душа?

Metal Gear Rising: Revengeance се опитва да се потопи във всичко това едновременно. Докато това само по себе си не е невъзможно като задача – в крайна сметка изкуството няма граници – то в конкретния случай нещата са зле изпълнени.

Повечето сериозни теми биват разисквани в помпозни, изпълнени с ненужен драматизъм кът сцени. Заедно с това самият сценарий си е откровено посредствен, а пък гласовото озвучаване – слабо. А в крайна сметка, за да бъде представена една сериозна тема подобаващо, то са нужни и правилните хора за целта...

...които в случая липсват. Но хайде, хубаво, Metal Gear Rising тъй или инак се води за изцяло екшън игра. Можем да игнорираме сюжета – това кажи-речи си е задължително условие, за да се потопи човек в аркадния жанр. Какво да кажем за геймплея?

Ами, оттук започват основните ми критики към играта. Докато помпозната история на сингъла и безкрайните, скучни кът сцени мога да преглътна, то баш геймплея... не мога. А докато разцъквах MGR: Revengeance се зачудих наистина откъде идват толкова високите оценки на играта.

Още след първите няколко минути на очи се набива скапаната камера. Независимо дали „заключа“ даден противник с R2 или не, то често перспективата се изменя както й падне. Което е супер дразнещо за конзолна игра, особено аркадна такава. В която постоянно трябва да следиш какво прави противникът ти и всяко грешно движение може да ти струва 10-20% от кръвта.

Уви, това не се случва в MGS: Revengeance. Не само, че камерата се шугави както й падне, но и самата перспектива е зле подбрана. Тъй като е прекалено близо до тялото на Райден, главният персонаж. В резултат, адски често при някое меле не виждате какво правят половината противници, защото явно разработчиците на играта са имали някакъв фетиш към роботизирания задник на главния персонаж и постоянно го показват.

Разбира се, за да се увеличат още проблемите с камерата, то и почти всички нива са крайно линейни и безидейни. Буквално става дума за 1 коридор или 1 улица. Съответно когато се доближите до дадена стена, камерата буквално „издивява“ и почва да се върти по възможно най-неудобния за геймърите начин.

Всъщност, като споменах за праволинейните коридори, това ме навежда на друг минус в играта. Фактът, че е можело да бъде разработено нещо далеч по-мащабно и интересно, но по някаква причина това не се е случило.

Говоря да бяха вкарани разчупени нива с множество бонус зони, в които да търсите още предмети и избивате по-трудни от стандартните противници. Сещате се – типично за кажи-речи всяка приключенска игра. Всъщност, самата концепция на Metal Gear Rising позволява това – мечът на главния персонаж Райден може спокойно да реже бетон, метал и всякакви други материали. Съответно щеше да е яко наличието на голямо количество секретни стаи.

Уви, тази концепция е изоставена. Нивата са крайно линейни, тесни, бездушни и скучни. Тук-таме има някое скрито помещение... и дотам. Нищо, което да използва целия потенциал на възможностите, които има играта.

Но всъщност, основният проблем не е, че нивата са крайно линейни. Това се преживява. Проблемът е, че няма достатъчно шибани противници из тях!

Кажете ми вие например какво си представяте под аркаден слашър? В моята глава автоматично изниква следното: огромни масовки, мелета от противници. Като във всяка друга игра от жанра, начело с God of War. Или дори излезлия през януари DmC: Devil May Cry.

Да, само дето за огромен мой шок, в по-голямата част от времето в MGS: Revengeance няма мелета. Напротив. Почти винаги или се млатите с единични силни противници, или мъчите поредната битка с даден бос.

Тук-таме има някаква групичка обикновени слаби противници, но често тя се състои от 5-6 човека, които убивате за минимално време без усилие... само за да ви хвърли играта към следващата кът сцена, а след това – поредният дуел със силен противник!

И така – през цялото време. Дори и в самото начало – убивате шепа врагове още в първите 5 минути геймплей и хоп, вече сте изправени пред бос. Ей-така. Дето се вика, още не сте разгрели и бам, вече се чудите как да преодолеете двайсетметров робот.

Именно това е основното разочарование в играта за мен. Липсата на експлозивни мелета.

Защо е избран този път – не знам. Но този подход не ме кефи. Аз си оставам фен на класиката... динамични масовки в продължение на 20-30 минути, чиято кулминация е трудна битка с коварен бос. А не да убия общо 15-на обикновени гада, 5-6 по-трудни противника и вече да съм пред боса.

Да, това не са случайни числа. Горе-долу толкова са противниците из доста от нивата... буквално! Наистина, наистина малко! Ако изиграя втори път Revengeance, то мога направо да им измисля някакви имена. Да ги поздравявам – „Как си, Гошо“, „А, Пешо, ся ще те накълцам на парчета“, „Иванчо, жена ти е курва“. Или нещо от рода.

Просто на някои моменти имах чувството, че играя нещо от рода на Dark Souls. Игра, в която се залага на малко като брой, но силни противници. А не слашър аркада, в която се предполага именно обратното!

Но не това е единственият пример за това, че жанрово Metal Gear Rising не знае какво иска да бъде.Голям ташак е да кажем и „стелт“ системата в играта. Която е просто една пародия!

Представете си следното: противник се обръща с гръб към вас и си патрулира по поредния коридор. Сещате се – играта се състои почти изцяло от такива. Райден тича зад него с огромните си метални крака, дрънчайки по пода с тях като изпусната ламарина. Мислите си, че вашият противник реагира? Разбира се, че не! Очевидно в света на Metal Gear Rising, всички киборги и роботи са глухи.

Също така, в т.нар. стелт сцени, вашите противници имат някаква доста кофти слепота. Това да ви видят от 15 метра в случай, че сте се качили на контейнер 2 метра над земята... е абсурд.  Откровен ташак си е да наблюдавате как някакви киборги със сто сензора, светлинки и лъчове от главите им, които патрулират с тежки бавни крачки... а не могат да видят как в средата на пуст коридор върху контейнер се е извисил някакъв противник.

Да, ясно ми е, че за да бъде рекламиран Райден като "робот-нинджа"... трябва да има и някакъв нинджа елемент. Промъкване, изненадващо убиване на противниците в гръб. Но просто в тази игра стелт елемент не е трябвало да има, понеже е хипер, адски жалко изпълнен.

И така, стигаме до бойната система. Дали това е сред положителните елементи на MGS: Revengeance?

Не. Разбира се, че не. Мога да я опиша по следния начин: дърво без разнообразие. Чисто и просто.

Нека го кажа така: представете си God of War; Представете си дори DmC: Devil May Cry. Окей. А сега си представете, че 90% от движенията в тези две игри са безвъзвратно изтрити и са останали само няколко най-базови удара.

Ето това е MGS: Revengeance. Всичко се върти около шепа удари... комбинация с квадрат (слаба атака), комбинация с триъгълник (силна атака), подсечка и париране. Това общо взето се повтаря до припадък през цялото време.

Множество комбота, използване на няколко оръжия в едно и също време, различен подход към противниците... не, такова нещо няма да видите в тази игра.

Напротив. Има по няколко еднообразни удара, които втръсват за минимално време и толкоз. Да не говорим, че с оглед на факта, че има адски много на брой силни гадове, които трябва да удряте по 2-3 пъти и след това избягвате мощните им, взимащи много кръв удари... то рядко дори довършвате комбинациите на Райден.

В резултат, най-често виждате 1-2 удара от комбинацията със слабата атака (класическия меч на Райден), още 1-2-3 удара от силния удар, плюс задължителната подсечка и париране. И толкоз.

А и изобщо не говорим за това че в MGS: Revengeance дори няма dodge (възможност да направите кълбо в дадена посока)! Което си е ебаси абсурда за екшън игра!

Да, има вече споменатата подсечка, която до някаква степен има функцията на кълбо. Понеже избягвате доста вражески атаки и има малък момент на безсмъртие. Има и специално умение, което се отключва по-нататък в играта. Но нито едното не е интегрирано както трябва. Като в God of War, да кажем.

И така един фундамент в екшън игрите липсва без причина. А тъпото е, че някои хора не обичат да блокират и предпочитат да разчитат на движение в битка. Като мен например. Но не. В MGS: Revengeance избор няма.

В конкретния момент трябва да се направи точно едно нещо. И това е. Няма избор, няма нищо. Не усещате кефа, наличен в други игри, че можете да минете една и съща битка по различни начини, в зависимост от това какви оръжия и ъпгрейди за тях сте избрали. В Metal Gear Rising всичко е еднообразно.

Когато играта ви каже да търчите – търчите. В определени моменти на босовете трябва да ги парирате и нямате възможност да не ги парирате. Не можете да се измъкнете по какъвто и да е друг начин. В някои моменти трябва да забавите времето и това е... задължително, скриптирано.

И в резултат се получава една скука. А ако схванете бързо основите на играта, най-вече овладеете задължителното париране, то трудността й спада драстично.

Всъщност, в чак сега се сетих, че почти съм забравил да отбележа един от основните плюсове на играта – т.нар. Blade Mode. Нещото, което се рекламираше сериозно относно нея. Става дума за спиране на времето, в което Райден с бързи удари прави противниците си на парчета.

Този момент като цяло е ефектно направен, като енджинът на играта що-годе добре регистрира прорезите с меча. Пък и за фен на кървищата като мен винаги е яко да направя противника на пихтия.

Но освен зрелищност, при Blade Mode-а се търси и ефективност. Когато разсечете правилно даден злодей, то можете да откъснете гръбначния му стълб. Което автоматично възвръща цялата кръв и енергия на главния герой.

Именно и това всъщност е цялата роля на обикновените противници в тази игра. Ходещи аптечки. Те не предлагат каквото и да е предизвикателство и често биват сложени на групички по 3-4 след някоя трудна битка, колкото да си върнете кръвта.

Ето тук идва и една от множеството недомислици в Metal Gear Rising. Въпросният Blade Mode е нещо адски яко – спор няма. Но пък гадовете, които можете да разсечете са прекалено малко! Тъй като по-трудните единични противници и босовете могат да бъдат накълцвани едва след като ги биете известно време с традиционни комбинации.

В резултат, по-голямата част от времето прекарвате не в сеч, откъсване на ръце, крака и глави. Ами в глупаво гриндене на трудни противници с 4-5 еднакви движения.

С други думи, Blade Mode-ът е поредното нещо, което не е използвано с пълния си потенциал от Platinum Games. Също както и възможността да бъдат направени по-разчупени нива.

А и като се замисля, основният проблем на Metal Gear Rising е този, че нямам причина да го изиграя втори път. Играта хем е кратка, хем и противниците са супер малко на брой.

Ето, часовникът в играта ми сочи около 6 часа игрално време и вече Revengeance е превъртян. Ако се замисля, мога да се сетя с прилична точност колко на брой са противниците в дадено ниво, включително и на първото такова!

Защо ми е да изигравам нещо втори път, което е толкова кратко? По дяволите, кефът от аркадните игри идва от масовките, от това да изиграете всичко отново по различен начин.

В Metal Gear Rising нито има дължина, нито има особено разнообразие на оръжия или ъпгрейди. Всъщност, в повечето време дори няма избор! През 1-2 часа получавате достъп до подобрения за Райден, като аз през цялото време имах достатъчно точки, за да си купя всички от тях едновременно! И то без да преминавам бойните секции по оптимален начин.

С други думи нямаме какъвто и да е ролев елемент, ами говорим за класическа приключенска игра. Главният герой автоматично става по-силен в определен момент от сингъл кампанията и толкоз!

И така, какво имаме досега в Metal Gear Rising? Ами, следното:
-скучни, кратки, линейни нива;
-малко на брой обикновени противници, липса на мелета;
-прекалено много тегави битки с босове;
-дървена бойна система без разнообразие на ударите;
-банална, помпозна, зле презентирана кампания;

Всичко това, гарнирано с малко геймплей. От Platinum Games отбелязват, че 5-6 часа е „чистото“ игрово време в играта – без кът сцените и рестартите при босовете. Дори и да е така, MGR е адски кратък. Взех си го преди броени дни и хоп, вече е превъртян, скоро ще го продам и забравя.

И така, преди да приключа, нека отделя традиционните думи за графиката и звука.

Визуално, играта си е стара и това се вижда от пръв поглед. Айде, не мога да кажа, че енджинът е „трагичен“, но при всички положения нещата са средняшки. Персонажите не са особено детайли, а пък при експлозиите липсва зрелищност.

Звукът, от друга страна, е неприятен. Откъм ефекти е окей, но пък саундтракът е толкова незапомнящ се, че в повечето време даже не го чувах. Не е нито агресивен метъл/дъбстеп микс като в последния Devil May Cry, нито пък вдъхновяваща оркестрална музика като в God of War. Вместо това, Metal Gear Rising предлага някакви еднообразни безкрайни китарни сола, които просто звучат като някакъв запълващ шум в битките.

Гласовата актьорска игра също е посредствена. Тук-таме се случва някой да се справи добре, но цялостното впечатление е лошо. Разбира се, ако историята не беше адски претенциозна, гласовата актьорска игра нямаше да прави впечатление. Но уви, когато се разискват теми като расфасоване на деца за органи и гражданските войни в Африка, подобни неща се забелязват...

Мнението ми за Metal Gear Rising? Освен ако не сте огромни фенове на Metal Gear Solid вселената, което несъмнено ще ви помогне да си затворите очите за недъзите на играта, то няма нужда да си купувате този слашър. DmC: Devil May Cry е далеч по-приятна игра. На всичкото отгоре, съвсем скоро излиза и God of War: Ascension... с други думи, не виждам причина да извадите пари за MGR: Revengeance.

А и в крайна сметка, дори и в положителните ревюта за играта се посочват същите неща, които аз критикувам. Баналния сюжет и линейните нива. Малоумния стелт елемент. Малкото количество геймплей. Липсата на мултиплейър. И така нататък.

Нещата опират до това дали бойната система е добре изпълнена или не... моето мнение е „твърдо не“. Някой друг може да има и различно такова – нормално е. На мен Metal Gear Rising не ми осигури каквито и да е приятни мигове и го изиграх насила. Не защото не съм фен на аркадните приключенски игри. А поради друга причина – тази е слаба.