Когато беше обявен Minecraft: Story Mode, мнозина бяха изненадани. И си зададоха въпроса – „Как,по дяволите, Telltale ще успеят да сътворят достатъчно качествена история точно в тази вселена“? Самият аз бях от тях. Но все пак с едно наум си казвах – „Може и да се справят, защо ли пък не, пък и какво е лошото да се рискува – без риск няма иновация“.
Уви. Minecraft: Story Mode е най-слабата игра на Telltale към днешна дата и то с много. И мога спокойно да кажа, че за да съществува този продукт е спомогнало едно-единствено нещо – дебелата банкова сметка на Microsoft. Които вярвам знаете в момента притежават Minecraft. И съответният солиден чек, който явно са изпратили на Telltale.
[caption id="attachment_56740" align="aligncenter" width="525"] Специално от тази гримаса започна да ми се повръща в Minecraft: Story Mode[/caption]
Всъщност преди да карам по същество вероятно е редно да отбележа едно нещо – очевидно не говорим за игра, която е насочена към възрастните. Тъй че няма да видим някакви пикселизирани цици, все едно гледаме порно в интернет през 1999 година. Ако съдя по нивото на диалозите, те са насочени към... по-младите геймъри. Доста младите геймъри.
Но от друга страна, не мисля да пестя много хейт по една друга причина – едно време имаше анимации, които уж бяха за деца, но спокойно можеха да се гледат и от възрастни. В които се вкарваха тънко лафове, които някой 10-годишен няма да схване, но 20 или 30-годишен ще си сцепи задника от смях. Тъй че винаги нещата опират до нивото на сценария...
...а то е адски ниско в Minecraft: Story Mode. Наистина.
Представете си, че е примерно 2 часа в събота или неделя и вие пуснете някоя произволна долнопробна кабеларка, по която тече нискобюджетен филм за предтийнове. Ето това ще видите като цяло от Minecraft: Story Mode.
[caption id="attachment_56745" align="aligncenter" width="525"] This.. is... знаете какво[/caption]
Първият епизод на... приключението... започва със супер провлачена сцена, в която ни биват представени основните персонажи. Има ли нещо общо по начина, по който ни беше представен Бигби Уулф в The Wolf Among Us? Или пък Лий от първия епизод на The Walking Dead? С сцени, които помня в детайл, понеже са невероятни - откъм режисура, емоция, настроение, диалог?
Не. В Minecraft: Story Mode биваме запознати с група загубеняци, които не пропускат да споменат поне 10 пъти в първите 10 минути какви загубеняци са. Да не вземем да забравим случайно. Основният персонаж, който вие имате честта да управлявате е типичното клише – предводителят на лузърите, който се опитва да се прави на по-готин, отколкото е и се проваля с пълна сила. Но за сметка на това остава дебилно-жизнерадостен и не се отчайва никога. Към него можем да прибавим сдуханата пикла и неувереният типаж с една вежда, то се оформя едно страхотно клише. А, да, имате и прасе, което търчи заедно с вас – понеже постоянните напомняния, че играете със загубеняци може и да не са достатъчни.
Към този основен състав периодично се присъединяват и други клишета. Например мистериозната, супер печена аутсайдерка Петра, занимаваща се с хардкор изпълнения. Не говоря за немско порно, а разни приключения тип майнкрафтската Лара Крофт. И разни други, които ще можете да си откриете и сами без спойлери – ако изобщо се хвърлите в света на Minecraft: Story Mode.
И всички персонажи са еднакви в едно – банални са. По всички възможни параметри. Цялата игра всъщност прилича като нещо, изплюто от холивудски генератор на посредствени филми –героите, сюжетът, разговорите. Как едно нещо не се отличи, не се изскубна от средняшкото ниво – не знам.
Ето това е първото разочарование. Досега Telltale бяха невероятни при сценария и диалозите в игрите си. Нестандартни, интересни, зарибяващи. Тук обаче удрят... дъното си. Засега. Това е най-лошата им игра в последните години, сигурно е. И то с много, много, много.
Някой тук вероятно ще каже – „Ама то нали са се опитвали да правят семейна игра, заглавие за 10-годишни, това е причината“. Автоматично ще контрирам с аргумент, който споменах по-рано в статията. Качествените филми – и кинематични игри като Minecraft: Story Mode – са подходящи за всички възрасти. Всеки може да намери нещо забавно, интересно, нещо леко завоалирано в разговорите. Това e разликата между феноменалния сценарий... и слабия такъв.
Всъщност реално Minecraft: Story Mode включва толкова стари и рециклирани шеги, че буквално се връщам 20 години назад в миналото, когато по телевизиите даваха някакви детски филми от 70-те и 80-те. Играта има 40-годишен хумор. Нещо, което не е непременно лошо, но когато си чул дадени шеги стотици пъти през годините някак идват много скучни.
Да, може би отново опираме до възраст, тъй като дори и най-старият лаф ако го чуеш за първи път може да ти се стори забавен. Но защо тогава Telltale не казаха в прав текст на феновете си – „Пичове, гоним еди коя си аудитория, тъй че ако сте фенове на миналите ни игри – тази я отебавате“. Това щеше да е правилното решение. Защото сега много от старите фенове на Telltale ще имат едно наум. Да, ще бъдат докарани нови такива, обаче...
...дали те ако харесат Minecraft: Story Mode ще им се понравят останалите игри на компанията? С далеч по-сериозния им тон и мрачна атмосфера? Не мисля.
Тъй или инак сюжетът и диалозите са зле, това стана ясно, мисля. Лошото е обаче, че и други важни неща не са на топ ниво. Например... цялостното арт оформление.
Сега някой ще каже – „Ми, шибани гигантски пиксели, какво толкова има да се оформя“. Така е, но винаги досега Telltale успяваха да пречупят всяка игра през своята призма. Докато визуално Minecraft: Story Mode… няма нищо интересно. Отличаващо се. Сякаш виждаме един от множеството клонинги на Minecraft. Няма го уникалният почерк на Telltale по никакъв начин - а това е разочарование.
[caption id="attachment_56743" align="aligncenter" width="525"] Основните персонажи са в зловеща конкуренция кой от тях е най-банален и незапомнящ се[/caption]
Но не това е най-лошото... ами гримасите на героите. Които са на покъртително ниско и откровено претупано ниво. И несъмнено тук някой отново ще си каже – „Пич, това са шибани огромни пиксели, какво толкоз може да се иска откъм гримаси“?
Като човек, откърмен с 8-битовото Nintendo съм доста наясно колко много може да се направи само с двайсетина-трийсет пиксела откъм изражение. Когато няколко квадратчета сменят цветовете си и веднага видиш емоции на гняв, радост и тъй нататък. Ясно представени. Немалко от т.нар. pixel art игри се справят много добре с това. С малко пиксели да покажат много. Това си е изкуство – не всеки го харесва, но не е да кажеш, че е нещо, което се прави просто така, с щракване на пръсти. Иска се старание и то голямо.
Е, всички шибани персонажи в Minecraft: Story Mode имат абсолютно еднакви изражения. 6-7 различни такива, които се редуват по крайно еднообразен начин. Почти всяка реплика, дори и да не е някой пробит опит за шега завършва с дебилно ухилване – незнайно защо.
И тук си отива още една запазена марка на Telltale - любовта към детайла при оформянето на гримасите. Те ни потапяха в историята на миналите игри на студиото… но не и сега. Реално ако изключим звука, то шансът да разберем какво точно се случва пред нас е малък. Гледайки само израженията на персонажите. Нещо забавно ли става или драматично? Дали се води важен разговор или се сипят празни приказки? Не е ясно. А пикселизираните модели не са ама абсолютно никакво оправдание. Напротив - те са предизвикателство. Предизвикателство, което Telltale са решили не да изпълнят със старание, а просто да го претупат.
[caption id="attachment_56741" align="aligncenter" width="525"] Натисни E... натисни Q... натисни E... натисни Q...[/caption]
Иначе за самия виртуалния свят няма какво толкова да кажа. Minecraft. Феновете вероятно ще го харесат, на мен ми е... никакъв. Ако останалите елементи бяха окей – качество на диалозите, яки персонажи, интересен сюжет и някаква щипка нестандартност, уникалност – вероятно Minecraft: Story Mode щеше да се намира в съседната рубрика. Но уви.
И какво имаме дотук? Основните неща, заради които обичаме игрите на Telltale са в кофата за боклук, опикани. Може би е време да поговоря малко за геймплея? Е, тук ситуацията е до болка позната.
Чат-пат имаме quick-time event-и, в които трябва да натискаме правилния бутон в точния момент, за да се случи нещо си. В общия случай е помпане на Q, чат-пат натискане на E или някоя от посоките WASD. Имаме и нещо като новост – битки с противници – които са изпълнени на съвсем повърхностно и супер елементарно ниво. "Движи се напред и назад, натисни левия бутон, за да нанесеш удар". Претупана работа.
Не, че някога Telltale са били блестящи в този аспект. Но пък онази патаклама, при която Бигби Уулф се смлати с Дървосекача в първия епизод на The Wolf Among Us може и да не беше трудна за минаване... но беше шибано зрелищна и яка за наблюдаване. В Minecraft: Story Mode и това го няма.
Но какво има да се каже за специалния момент в игрите на Telltale – взимането на трудни решения, които героите помнят? Големи избори, влияещи в някаква степен на цялостната история?
За съжаление в много диалози каквото и решение да вземете е буквално все едно. Дали ще дадете някакъв отговор или пък нищо – диалогът си продължава общо взето по еднакъв начин. Наглед не изглежда дори и по-големите решения тип някой запомни нещо да имат голям бъдещ ефект... Защо? Пътят на най-малкото съпротивление, явно. Telltale са правили Minecraft: Story Mode с една мисъл – „Как да я завършим тая игра по-бързо, да си вземем парите от Microsoft и да продължим с останалите ни проекти“.
А, да, почти забравих да спомена, че освен всичко друго Minecraft: Story Mode крашва. Като за нещо с час и половина геймплей ми се случи 5-6 пъти да бъда изхвърлен в Desktop-а. А най-досадното е, че след това трябваше да чакам 3-4-5 минути слаби диалози, преди да се върна там, където е крашнало. Което беше определено досадно.
Наближава време за финалните думи, но преди тях – малко за графиката и звука.
Визуално ще дам оценка сиво, защото нещата опират до лично мнение. Дали квадратите ви се нравят или напротив. Аз нямам особено мнение и оставям нещата неутрални. Въпреки че претупаните гримаси би трябвало да гарантират червено, ако се замисля.
Откъм звук... ето и друго разочарование – озвучаването не е никак добро! Дори и Ашли Джонсън, която изигра Ели в The Last of Us е на... лошо ниво в Minecraft: Story Mode. Всички останали – също. Цялостното музикално оформление е ала-бала, но озвучаването прави най-лошо впечатление. Тоест още една силна черта на Telltale игрите е отишла в тоалетната.
[caption id="attachment_56746" align="aligncenter" width="525"] Бягайте от Minecraft: Story Mode[/caption]
Заключението? За феновете на Minecraft може би Story Mode ще е достатъчно добър начин за навлизане в стила на Telltale. От онова, което четох в интернет изглежда, че именно онези, които не са играли хитовите заглавия на студиото си падат по последното им творение.
Ако обаче харесвате The Walking Dead, The Wolf Among Us, Game of Thrones, Tales from the Borderlands… шансът тук да останете разочаровани е титаничен.
Още по темата
Жалко за компанията, че така си петни името - тази игра наистина е изненадващо зле. Поне по стандартите на Telltale. Ама нищо, утре - Tales from the Borderlands, тъй че горчивият вкус ще се отмие бързо.