Mirror's Edge Catalyst оставя впечатление на игра, правена без никаква страст. Ако се започне от фригидния виртуален свят и се приключи с почти автоматичния паркур. EA се опитват да преоткрият своя имидж, но с подобни продукти няма да е лесно. Оптимизацията не е идеална, при някои хора (мен включително) има огромни проблеми в кът сцените, заедно с това визуалния стил е ужасно постен. За лошо. Посредствен - едвам, едвам. Слабо озвучаване, незапомнящ се саундтрак. Стерилно изпълнение - както всичко друго в Mirror's Edge Catalyst. Значителна линейност, почти автоматичен паркур, ужасяващи битки. Отворен свят колкото да се отбие номера. Има ли нужда да се казва нещо повече? На теория Mirror's Edge Catalyst изглежда добре. И от трейлърите. На практика? Положението е съвсем различно. Говорим за бездушна игра, която се забравя много бързо. Към Mirror’s Edge Catalyst нямах почти никакви очаквания. Не съм играл първата игра, появила се през 2008 година. Трейлърите за Catalyst по някаква причина загнездиха в мен съмнението, че заглавието може и да е провал. Без да мога да обясня ясно защо.

Е, понякога геймърската интуция работи с пълна сила. Тъй като Mirror’s Edge Catalyst е една от най-безличните игри, които ми е попадала напоследък. В някои елементи прилича на проект, правен от стажанти, новаци в гейминга, а не ветерани в индустрията като DICE. Да, визирам бойната система! Която е меко казано покъртителна, ама най-меко казано! Но не само това – паркурът е много далеч от истината заради архитектурата на света, поради която причина Mirror’s Edge Catalyst се превръща в едно провлачено, досадно, еднообразно преживяване, което бас държа ще съм забравил след месец. Най-много. Реално ако тегля чертата не се сещам и за едно нещо, което да ми е харесало.

Но тъй като имам доста мат‘рял за хейт стартирам директно с историята.

[caption id="attachment_64076" align="aligncenter" width="525"] От подобна стерилност изобилства Mirror's Edge Catalyst... празни коридори и помещения с NPC-та, забити в нищото[/caption]

Действието се развива в дистопичния Стъклен град, в който куп корпорации са поели кажи-речи изцяло контрола над жителите си. Всички граждани са свързани заедно в мрежа, наречена Grid и всяко тяхно действие се следи стриктно. Въпреки това хората са щастливи – престъпност кажи-речи няма и животът е напълно спокоен.

Както винаги обаче има група, отказваща да бъде контролирана. Сред тях е и главната героиня Фейт. Групата са тъй наречените runners – специалисти в паркура, търчащи из покривите на високите стотици метри сгради в Стъкления град. Поминъкът им е да пренасят нелегални пратки, без да властта да разбере за тях. И докато корпорациите са наясно, че „бегачите“ съществуват, те не правят нищо, за да ги спрат. Също както и тези куриери се стремят да избягват всякакви сблъсъци със закона.

Естествено подобни отношения винаги са обречени на провал. Още към началото на играта Фейт се натъква на мрачен план на корпорациите за пълен контрол над гражданите. С това „бегачите“ биват въвлечени в сериозен конфликт с корпорациите, който потенциално може да ги погуби.

Доколкото така описан сюжетът може и да не звучи много зле... неговото развитие не е никак впечатляващо. Кът сцените са досадни, героите са дразнещи – всички, включително и Фейт. Направени са по най-баналните холивудски шаблони, а от известно време насам имаме пълни основания да очакваме повече от санитарния минимум в гейминга. Озвучаването на персонажите е посредствено до отвратително, а диалозите – клиширани и пълни с кухи лафчета. Да, историята крие един-два туиста, но това е общо взето всичко. В общия случай просто бивате подканени да изтърчите до някаква точка на града и толкоз.

Не само това, но изглежда за PC при много хора Mirror’s Edge Catalyst има унищожителен проблем. А именно – кът сцените вървят с няколко кадъра в секунда и има сериозна десинхронизация между звук и картина. При мен тая шибания също се случи и мога да кажа, че фактически сюжетът отива в кофата при това положение. Да, изгледах някои важни кът сцени в YouTube, където играта върви адекватно. Но и доколкото чета при немалко хора има проблеми. Които не произлизат от слаб хардуер. И явно седмица и нещо след премиерата на играта EA и DICE не са направили нищо, за да ги оправят. А Mirror’s Edge Catalyst, бидейки сингъл игра, определено страда от това презентацията на кампанията да бъде осакатена до такава степен, че ви е нужно да четете субтитрите, за да разберете какво се случва на екрана, понеже с цепещата картина и десинхронизирания звук не можете да схванете почти нищо от онова, което се случва!

Всъщност е забавно, че докато тоя скапан бъг се случваше пишеше, че фреймовете са 60 при мен, докато в същото време картинките пред мен се сменяха през 2-3 секунди. Тоест дори не говорим за някакъв временен срив, а фундаментален проблем в Mirror’s Edge Catalyst.

Но както и да е. Забравяме историята и продължаваме нататък. Какво имаме в Mirror’s Edge Catalyst откъм геймплей?

[caption id="attachment_64087" align="aligncenter" width="525"] В общия случай бойната система се изчерпва до това да минете зад противник и да му набиете силна атака[/caption]

Сигурно 80% от играта е паркур по извисяващите се до облаците сгради на Стъкления град. Другите двайсетина процента се състоят от ръкопашни конфликти с противниците ви – Фейт не носи нито огнестрелни оръжия, нито пък бухалки, ножове и тъй нататък. Всичко, което има на разположение са ритници и тупаници.

Човек би си казал, че при това положение архитектурата на играта ще е яка, нали? Е, тук идва разочарование номер едно. Mirror’s Edge Catalyst е екстремално линеен!

Когато чуем „паркур“ в игра, която на всичкото отгоре е и с отворен свят си представяме нещо като Dying Light, нали? Assassin’s Creed? И тъй нататък? Имаме множество различни начини, по които да подходим към дадена ситуация, куп маршрути? Да се качим в една сграда по един, втори, трети, пети начин? Да достигнем до конкретна точка по множество разнообразни пътища?

Е, в Mirror’s Edge Catalyst има буквално един път! До всяко едно място се стига по един-единствен начин! А ако не ползвате сянката, която да ви покаже пътя към някой waypoint на картата, който сте задали, то е почти 100% сигурно, че ще се изгубите.

Което е титанично разочарование. Какъв му е смисъла на „отворения свят“ и на „паркура“ при положение, че дизайнът на Mirror’s Edge Catalyst е в своята есенция линеен? И то говоря до фантастични нива. Например имаше два покрива, между които трябваше да премина, хващайки се за въже. Само че можеше и да се направи скок между тях. А височината на падането не беше по-голяма от други места в Mirror’s Edge Catalyst, от които Фейт не умира. Но не! Точно между тези два покрива трябва да се ползва въжето! Скоча ли - Фейт си чупи краката и загива.

Което е веруюто на целия дизайн. „Правите точно онова, което ние ви казваме“.

В резултат човек никога не усеща, че има пълен контрол над Фейт. Напротив, чувства се така, сякаш играе нещо на Telltale. Натискаш точното копче в правилния момент, за да минеш по единствения път и това е.

[caption id="attachment_64079" align="aligncenter" width="525"] Това е runner's echo - своеобразно наставление откъде да минете дадена секция... проблемът е, че ако не го ползвате цялостното еднообразие на виртуалния свят ви пречи да намерите лесно правилния път[/caption]

Но в крайна сметка има и линейни платформинг игри, които все пак са страхотни, нали? В крайна сметка оригиналните игри от жанра не са с "отворен свят" и прочее. Е, тук идва другият проблем на Mirror's Edge Catalyst...

...паркур системата е елементарна. И бих казал дори безмозъчна. В този смисъл, че почти през цялото време преминавах нови секции от раз без да се замислям за частица от секундата. Архитектурата е толкова еднообразна, че след няколко часа... вече играете наизуст.

Вероятно ако някой от вас погледне видео на Mirror’s Edge Catalyst в YouTube да кажем и види как се движи Фейт ще си каже – „Бахти якото изглежда“. Наглед е така. Проблемът е, че контролът на героинята е... почти автоматичен!

Това, което правите е да задържате W и търчите напред, а Space ви служи за почти всичко – нормален скок, тичане по стени, прескачане на ограда, захващане с кука към висока точна на картата.

В резултат от един момент натам усещате, че... вие почти не играете. Тичате напред. Виждате напречна стена. Задържате Space и след това скачате още веднъж. Преминавате успешно. Имате някаква малка оградка, Фейт се изтрелва от нея, пада 5 метра, натискате Control преди да докосне земята, правите кълбо. Виждате горе кука, героинята се захваща с въже към нея и се пренася като Тарзан през някой трап. И това със задържане на Space… в един момент усещах, че играя нещо като игра на мобилен телефон. От онези, дето се търчи само напред. Натискам три копчета в точния момент и толкоз.

От видео геймплеят на Mirror’s Edge Catalyst може да изглежда дори „бърз“. „Динамичен“. Или нещо такова. Нищо подобно за мен. Когато задържам W и натискам Space при наближаване на някакво препятствие няма как да почувствам тръпка – заглавието се играе само! Окей, има чат-пат някои „специални“ движения. Но толкова рядко! И са толкова очевидни, че просто ги изпълнявам машинално. Което е лош дизайн на подобна игра.

Нещо от рода на Rise of the Tomb Raider те изправя в ситуации, в които бързо трябва да редуваш няколко движения от арсенала на Лара. Да, играта не е някаква мега сложна. Но пък на моменти имаше интрига, да ти се вдигне малко пулсът. Ако трябва да мислиш 2-3 секунди или повече как се минава нещо се губи темпото. Но пък ако за стотна ти стане ясен маршрутът... тогава няма тръпка. Което е положението в Mirror's Edge Catalyst.

[caption id="attachment_64086" align="aligncenter" width="525"] Ретроспективни сцени ни показват историята на Фейт... и без да давам спойлери - да, банална е[/caption]

Всъщност е редно да отбележа едно нещо. Имаме нещо, наречено runner's echo - сянка, която ни показва верния път и кои препятствия можем да ползваме, за да се качим някъде, по кои стени трябва да се катерим и т.н. На теория никой не ни кара да ползваме ехото. Проблемът е обаче, че при фригидния дизайн на нивата (за това - след малко) и при тяхната линейност намирането на точния път става бавно, досадно, а на моменти и невъзможно. Цялата игра е направена, за да се разцъка с runner's echo. За това намеква и факта, че в някои секции не можем да ползваме ехото (в които трябва да се качим някъде високо и разработчиците са решили, че ще е добре да нямаме подсказки). Тези моменти реално ми харесаха най-много. Когато трябва да спреш, да се огледаш и да намериш верния път. Носеха... повече удоволствие. Но бяха малко.

Не ме разбирайте погрешно обаче – движенията на Фейт са яки. Спор тук няма. Е, Dying Light го поставям отгоре спокойно над Mirror’s Edge Catalyst като паркур заглавие от първо лице. Но и тук изгледът е добър. Когато някой противник катурне Фейт и тя се опитва да се изправи, а ние виждам почти цялото й тяло от първо лице. При всяка тупалка и ритник виждаме крайниците, нанасящи удар по противник. Същото важи и при кълбо, някой елегантен паркур скок, в който краката са пред Фейт във въздуха и тъй нататък.

Анимациите на героинята са добри, но проблемът ми е както казах, че паркурът е автоматичен. Поне в закритите пространства, в които има повече препятствия. А в откритите? Още по-линеен!

Защо? Проблемът в Mirror's Edge Catalyst е, че между сградите в играта има прекалено големи пространства. В резултат по-рядко можем да преминем от една постройка към друга само със стандартните движения като тичане по стени и т.н. Трябва да ползваме механизми като куката на Фейт, въжета, по които да се спуснем надолу и тъй нататък. И да... има само по един път! Както споменах в началото!

На моменти реших да се правя на играч и да пробвам да достигна до точка на картата без runner's echo. Греда, брат ми. Играта просто ми каза - "Върни се дотам, откъдето тръгна да търчиш сам и тръгни по истинския и единствен път". Чисто и просто игра с отворен свят не може да е толкова линейна. Изобщо не говоря за това, че през някои точки на картата се минава адски често - по 20, 30 и повече пъти... И без това Стъкленият град е супер еднообразен, но в един момент става екстремално досадно...

Стига толкова за паркура - нека отделя малко време за другия компонент. Битките. За които абсолютно няма какво добро да кажа. Те са едно недоносче, буквално! Отвратителни - вероятно най-слабите битки в AAA игра, която са ми попадали от години.

Престаравам ли се с тези думи? О, не! Враговете в Mirror's Edge Catalyst са дебили.

[caption id="attachment_64084" align="aligncenter" width="525"] Не очаквайте каквото и да е интелигентно поведение от враговете ви[/caption]

Реагират екстремално бавно. Супер елементарно е Фейт да мине зад тях и да ги рита в гърбовете за високи щети. Но това далеч не е всичко. Имаме възможност да ритаме противници към техните аверчета за увеличен демидж или да ги блъскаме през парапети (с посока и силен удар Фейт нанася кик, бутащ противник напред, наляво или надясно). Звучи ви яко на теория?

Може би. Докато не видите анимациите. О, боже, анимациите! Бутането през парапет прилича на някой турски екшън – от онея, абсурдните, които сигурно са ви попадали из YouTube. Примерно варианта на Рамбо на комшиите. Противниците се приближават с бавна стъпка към него и се премятат в дупка мелодраматично.

Големият ташак обаче е когато двама гадове се сблъскат! Те се удрят с минимална сила, а обикновено са и тежко бронирани. В реалния свят от подобно нещо двама души няма да имат и драскотина. Но в света на Mirror’s Edge Catalyst ги виждаме как се строполяват и изпадат в безсъзнание. Или умират - кой ли знае, при положение, че Фейт може да избие с един удар с рамо всяка заключена метална врата пред себе си можем да гадаем каква свръхчовешка сила има.

Ташаците не спират дотук. Когато Фейт се движи трупа т.нар. focus, който й позволява да избягва вражески куршуми. Буквално, като Нео от Матрицата! Имате натрупан focus? Не могат да ви уцелят. Наистина се губи бързо ако спрете на място... ама някак става смешно хем да гледате колко дебилни са враговете, хем и как мерникът им е на storm trooper-ите от Междузвездни войни. Пуцат, пуцат, ама не уцелват, накрая Фейт ги връхлита с ритник от небето и ги пребива.

А, да, има още едно нещо. И в трейлърите на Mirror's Edge Catalyst, и в самата игра биваме подканвани да се движим, да нападаме лошковците от високо и тъй нататък. Понеже иначе ще е по-трудно да се справим с тях. Но истината е... различна! Ако изключим някои противници с автоматични оръжия оптималното, което можем да правим в битка е просто да застанем лице в лице с някой опонент, да правим отклон настрани, когато тръгне да ни атакува и да го ритнем със силната атака в гърба. Това е! Никакво движение - просто своеобразен Dark Souls в света на Mirror's Edge Catalyst.

А причината е не само дебилното AI, но и нещо друго - повечето места, където се развиват битките са трудни за паркур! Има сравнително малко препятствия и то зле наредени. В резултат ако решиш да направиш нещо красиво е по-вероятно да бъдеш ударен, отколкото ако просто стоиш на място срещу опонент и го млатиш (както споменах обаче трябва да сте се справили първо с пуцащите гадове в тази ситуация).

Като цяло битките са пълна пародия. Хубаво е поне, че не са толкова много.

[caption id="attachment_64073" align="aligncenter" width="525"] Не претендирам, че разбирам каквото и да е от дизайн... но моля ви, кажете ми какво по дяволите трябва да е това? Каква е идеята на тези отвратителни кубове без текстури, намиращи се върху покрива на сграда?[/caption]

И ако комбинацията от автоматичен паркур и бойна система, която е откровено нелепа не е достатъчна... то идва и виртуалния свят. Който е ужасен. Вече поговорих малко за архитектурата в контекста на паркура, но ще раздуя и още.

Първото нещо, което ми направи впечатление в кампанията е по-скоро детайл. Който, нека кажа, го има в някаква степен в адски много игри. Но тук е прекалено абсурден! А именно – всяко изключително ключово нещо в света на Mirror’s Edge Catalyst се намира в средата на незащитено по никакъв начин пространство.

В една от мисиите трябваше да саботирам три компютъра, с което паднаха куп метални опори, разрушили сигурно сто етажа от сграда надолу! Ей-така. Качвам се на покрива, на който не помня дали имаше и пет гада на кръст, удрям 3 компютъра в екрана и разцепвам цяла сграда.

Или в друга мисия. Влизам някъде на парад, натискам 2 копчета на екрана и свалям някаква най-яката охранителна система в Стъкления град. Една от мисиите пък беше още по-нереална. Имаше някакви много куул дронове, контролирани от супер компютри в шкафове на колела. Три броя (отново). Които... се намираха до хипер дълбоки дупки по някаква причина. И трите броя! Просто ей-така. И това, което Фейт трябваше да направи е просто да ги бутне долу!

[caption id="attachment_64081" align="aligncenter" width="525"] Няма как да се мине без RPG елемент... и да, част от базовите движения на Фейт не могат да се ползват, преди да се отключат преди това - включително и да направим кълбо, след като направим скок от високо[/caption]

Цялата кампания е такава. Казват ти, че трябва да направиш баси лудия саботаж и в ума ти идва – „Брей, идеално звучи, как ли са го измислили“... ами, ето така! Безумно. Даже и в детските лошковците охраняват важните си неща по-добре. В Mirror’s Edge Catalyst няма и елементарен опит нещо да звучи резонно, логично, сериозно. Чат-пат имате могъщ софтуер за хакване, който просто вкарвате в компютър и готово. Окей, това поне е донякъде автентично. Но в общия случай натискаме една ръчка и някаква огромна машинария пропада. Да се чуди човек с такива стандарти за сигурност как е построен подобен огромен град!

Можете да ме обвините, че се хващам за детайл, добре. По принцип не го правя за подобни неща. Обаче тук абсурдността е на степен!

Второто нещо, за което ще говоря е колко... пуст, фригиден, фалшив, никакъв е виртуалният свят! Няма нито една секунда, в която да усетите, че се движите из град, в който живеят хора! Всички помещения са празни, без декорации, без... нищо. Няма принадлежности, чаши, преносими компютри, лабораторни инструменти. Нищо, което да намеква, че в света на Mirror’s Edge Catalyst има живот! Виждаме празни маси и столове. Помещения без нищо в тях. Сякаш без никаква цел! NPC-та, които стоят в тоталното нищо!

Разбирам, че DICE са се опитали да оформят някакъв изчистен футуристичен свят... но в процеса са го лишили от елементарен живец. В един Remember Me пак имахме постапокалиптичен свят и докато играта беше в пъти по-мрачна... то имахме декорации. Всякакви. Дори и в „скъпите“ квартали на Remember Me. Таблети, картини и тъй нататък, които се вписваха във футуристичната нотка. Mirror’s Edge Catalyst е буквално празен. Малко ми напомня на една класика – Oni. Една от първите игри на Bungie, която беше изключително добра... но почти всички помещения няма и грам декорации. Огромни халета, сгради, офиси, летища – тотално безлични. Е, действието се развиваше в края на 90-те. Простимо е. Днес, 2016 година... в ръцете на DICE, които поне визуално са безупречни в общия случай... цялата тази фригидност на Catalyst е скандална.

Но по-рано заговорих за отворения свят, нали. Чудите се как е реализиран? Отговорът е лаконичен – супер банално. Имате куп предизвикателства, забити из статични точки на картата. Всички от които в своята есенция са "Притичай от точка А до точка Б". Толкоз. Уж целите са им различни, но методът за изпълнение е еднакъв. И доколкото можете да се състезавате с други хора за време при изпълнение на предизвикателствата... ами, те стават скучни много бързо!

Понеже говорим за "отворен свят на килограм". Вкарва се нещо, което просто трябва да се вкара. Колкото да се чекне кутийката "Отворен свят" в продуктовата спецификация на Mirror's Edge Catalyst. Хубаво, има статични предизвикателства. Всъщност има и възможност геймърите да създават свои паркур курсове, с които да предизвикват други живи хора. Което всъщност е яка идея. Някои от тях са доста разчупени.

И все пак - не е достатъчно. Да се каже, че говорим за отворен свят...

А, да, почти забравих - има и куп неща за колекциониране. Как може да се мине без тях в игра с отворен свят, нали? Такива като документи, аудиозаписи и т.н. Които са откровено абсурдни – светът на Mirror’s Edge Catalyst е лишен от всякакви декорации, обаче чат-пат в тоталното нищо има пльоснат на земята документ. Буквално колкото да се отбие номера. Но ако сте фенове на подобни неща – имате причина да обикаляте града в търсенето им.

Всъщност единственото нещо, което леко може да ви мотивира да изпълнявате странични предизвикателства е ролевата система. Или по-конкретно факта, че някои от движенията на Фейт са заключени в началото на играта (друга често споменавана критика из нета). Е, поне според мен точките и от кампанията са достатъчни. Особено и при положение, че бойните умения няма особена файда да развивате - битките са достатъчно лесни. Като цяло и ролевият елемент е наличен колкото да се отбие номера.

Накратко – това, което Mirror’s Edge Catalyst предлага към момента не си заслужава парите. В никой случай. Когато цената падне драстично можете да й хвърлите едно око. Евентуално. Но към момента... ами, няма нищо особено яко.

Историята не си заслужава. Паркурът след 2-3 часа се превръща в задължение тип да отидете на работа, а не някакво удоволствие. Бойната система е откровено тъжна. Отвореният свят... го има в някакъв много ограничен капацитет. И толкоз.

[caption id="attachment_64083" align="aligncenter" width="525"] Чат-пат виждаме пейзажи, които изглеждат малко по-реалистично и не чак толкова фригидно...[/caption]

Всъщност преди да напиша това ревю хвърлих едно око и за оригиналната игра. Да се образовам малко, понеже не съм я цъкал. Доста хора казват, че е продукт с душа. Погледнах и едно видео от YouTube. Ами, има големи разлики спрямо онова, което е Mirror’s Edge Catalyst.

Малки неща. Тип да видиш гълъби по високите сгради. Да чуеш клаксоните на автомобилите долу. Как Фейт пъхти, докато тича. Вида на помещенията, цялостния визуален стил. Mirror’s Edge изглежда толкова по-жив от Catalyst. Да, отново говоря за онези неща, които не могат да се опишат в гейминга. Емоцията, която ти носи дадена игра. При някои заглавия усещаш, че разработчиците са вложили парче от себе си. В други – точно обратното. Е, Mirror’s Edge Catalyst влиза във втората категория.

Ето, че финалните редове наближават. Преди тях - малко за графиката и звука.

Визуално не знам какво да кажа за Mirror’s Edge Catalyst. Графиката като цяло не е лоша – все пак се ползва DICE енджин. Анимациите на Фейт са страхотни. Това като положителното.

Отрицателното? Играта далеч не е идеално оптимизирана и хора с добър хардуер се оплакват от нисък фреймрейт. Споменах вече за ужасния бъг с кът сцените, който фактически ви лишава от възможността да изживеете сюжета на Mirror’s Edge Catalyst. Не е наличен при всеки, де... но все пак. И като добавим изключително сухите помещения плюс минималистичния (за лошо) визуален стил... ми се струва, че сиво дори е множко на заглавието. А, да, анимациите на противниците в битка, особено когато падат през парапет или се блъскат едни в други са под всякаква критика.

Звук? Не е добър. Едвам стига посредственото. Не е положен особен труд в озвучаването. Персонажите преиграват в общия случай (прекалено много подчертават емоциите в дадена ситуация). Саундтракът... когато изобщо го чувах не беше нищо особено. Звуци от околната среда почти няма. Реално ако не бях видял видеото за Mirror’s Edge нямаше да ми направи впечатление колко вял е откъм озвучаване Catalyst.

Заключението? Ден след като спрях да играя Mirror's Edge Catalyst и написах ревюто вече почти съм го забравил. За толкова безлична игра говорим. Дори и да се добави още съдържание се съмнявам, че някога заглавието ще си струва наистина. Повечето проблеми са толкова фундаментални, че за да видим подобрение е нужно... преработване из основи на Mirror's Edge Catalyst. Което няма как да се случи.