Графиката на Ridge Racer е средняшка, повече бие към лайняна. Изпълнена е с особено много безвкусни Motion Blur ефекти, а пък детайлността не е особено висока. Друг проблем са зле направените писти, но това е по-скоро дизайнерски недъг, отколкото нещо друг. 
Няма как да го разкритикувам звука на Ridge Racer, но и няма с какво да го похваля. Средна ръка. 
Имах сериозни надежди за Ridge Racer Unbounded - наистина. Но се оказа, че това е просто една набързо скалъпена, бездарна помия с линеен геймплей без никакво разнообразие.
Тази игра просто не си струва. Нито днес, нито... никога. Кенеф и това е. 
Голям фен съм на игрите от FlatOut серията. Която в края на миналата година беше убита с 1 удар в лицето с лопата, след като някакви мизерни анонимници купиха правата от оригиналните нейни разработчици Bugbear и изсраха едно недовършено лайно, за което написах статия в хейт ревюта.Все пак, надеждите ми към Ridge Racer Unbounded бяха сериозни. Именно там се надявах, че Bugbear ще пуснат истинския наследник на FlatOut 2.
Греда.
Ridge Racer Unbounded е просто поредната аркада на конвейер. Която по нищо не се отличава от... хм, нищо. Наистина. И в интерес на истината прилича повече на дебютно заглавие от неизвестна фирма, отколкото на цъкалка, разработени от ветерани в аркадните рейсъри.
Какъв е основният проблем на играта? Просто омръзва прекалено бързо! Защото геймплей моделът е адски, адски скучен и повтарящ се.
Нека направя едно сравнение между FlatOut 2 и Ridge Racer Unbounded. В първата класическа игра, вие имахте избор между това да изберете бърза, чуплива кола и да залагате на чист рейсинг. Или пък да хванете някой солиден неповратлив танк и да мажете всичко наред... но ако някой ви се изплъзне напред, той просто си печели спокойно.
В Ridge Racer, това го няма. Що-годе има един-единствен скучен начин за успех. А той е просто в самото начало да се ръшнете напред, да дръпнете пред противниците ви и толкоз. Колкото и пъти да играх, ако изоставах, то първите 3 места бяха мираж на последната трудност. И не говоря да изостана на ужас – някой ме блъска 1 път и край!
Все пак, това е аркада, не симулатор. В която постоянно се разбиваш в нещо. И нещата трябва да са балансирани по такъв начин, че да имаш възможност да се върнеш в състезанието. Но тук нямаш. Една грешка и си капо. Ако си някъде около последните места.
Нека да дам пример с една дуга рейиснг аркада – добре направена. Split/Second. В нея дори да поизостанете можете да разрушите някой огромен тунел, докато противниците ви са в него. И така да стигнете до първото място! С други думи, 1-2 изоставания не са фатални.
В Ridge Racer, това го няма. Останете ли назад... рестарт.
И какво се прави в крайна сметка? Просто трябва да се излезе начело 1 път, а случи ли се това, печеленето на състезанието става почти елементарно.
Причина за това е идеята на играта. В нея основният акцент е на нитрото, както в други модерни аркади. То се събира бавно с течение на времето или по-бързо чрез дрифтове. С всяко блъскане на противниците или разрушаване на елементи от околната среда нивото му също се вдига.
Когато сберете максималното нитро и го активирате се случват 2 неща. От 1 страна, с блъскане на противник почти сигурно го разбивате. И той се взривява ефектно като в долнопробен летен екшън филм.
От друга, докато сте в нитро режим, траещ около 5 секунди, имате възможност да разбиете част от околната среда и да влезете в таен тунел. И това всъщност е основният метод за печелене на състезания.
Стараете се до първия-втория завой да съберете максимално нитро. След това блъскате 1-2 противника и ги взривявате, което ви осигурява още максимално нитро. И след това влизате в някой от въпросните тунели.
И това е. Цялата игра. В случай, че направите грешка... всички се отскубват на майната си и мечтата за челните места свършва. Ако сте хванали първото място в самото начало и сгрешите имате по-голям шанс да се върнете на него... но дотам.
Пак повтарям – ако това беше симулатор, то няма как да го критикувам за това, че ако човек сгреши, яде лайна. Нормално е. Именно и това е чарът на този тип игри. Да трепериш на всеки завой и ако направиш 1 грешка и излетиш от трасето, просто да си кажеш – „да, аз се осрах, никой не ми е виновен”.
Но Ridge Racer Unbounded е аркада. В нея някой от противниците ти зад тебе събира нитро, блъска те в гръб и те взривява. И след това кажи-речи губиш! Това не е справедливо, не е балансирано. Да, рестартът не струва нищо и можеш да го направиш отново и отново... но след няколко часа на тази игра се уверих, че вместо да се забавлявам, предимно псувам и това е!
Просто нещата са прекалено опростени и модернизирани. FlatOut беше нещо яко, просто защото можеше човек да избере различни стилове на игра. Да хване бърз спортен автомобил и да трепери до последната секунда някой да не го докосне и направи на парчета, разчитайки на перфектно шофиране... или пък да хване някой пикап на американски селянин и да гъне всичко наред, жертвайки маневерност и скорост. В Ridge Racer това го няма.
Не само това, но и режимите са съвсем банални и скучни. Във FlatOut 2 имаше всякакви забавни предизвикателства от рода на това да блъснете вашия шофьор в преграда и той да хвъркне като кукла, която трябваше да премине определена дистанция... имаше възможност да се мачкате в deathmatch стил с други коли в арена... Ridge Racer Unbounded е просто скучен рейсър.
Наистина скучен. Като се замисля, Split/Second, една от любимите ми рейсинг аркади в последните години, следва почти същия модел. Но там нещата бяха по-динамични, по-интересни. Състезанието можеше да се развие по много начини. А и си беше култово да взривите половината карта в първата обиколка и във втората тя да е тотално различна. Особено когато в тоя взрив попаднат 2-3 от опонентите ви и ги задминете! Чувството си беше величествено.
Но дори и това отсъства в Ridge Racer Unbounded. Казах ви как стоят нещата – дърпате напред в началото, минавате през 2-3 скрити пътя и след това просто се стараете да пазите перфектната линия на каране.
Разочароващо.
И не само геймплея, но и повечето нива в играта са такива. Така и човек не може да разбере кое нещо може да бъде разрушено и кое – не. В единия момент минавате през стабилна бетонена колона като през вестник, а след 50 метра някакъв ламаринен парапет прави автомобила ви на харминка. Dafuq.
И така в повечето случаи нещата опират до чист шанс – дали някой противник ще ви плесне или не. А уменията на играча остават на заден план. Което е тъпо.
Абе, разочарован съм. Очаквах много повече. Поне да беше забавно. Но уви. В повечето време просто се дразня и рестартирам. Не, това не е една забавна аркадна рейсинг игра. Това е недоразумение.
Същото впечатление оставя и аудио-визуалното представяне. Както често се случва в подобни игри, безвкусните motion blur ефекти изоблистват. Самите писти не ме впечатляват с нищо, както и моделите на колите. Които са посредствени.
Не само това, но и PC портът както обикновено е куц. Фреймовете са безумно малко, дори и когато детайлите се намалят до минимум. Да, щайгата ми не е номер едно като мощност, но все пак при посредствения вид на играта, то нещата трябва да са по-красиви...
Иначе, при звука, нищо отличаващо се. Е, не мога да кажа, че е зле... въпреки че FlatOut 2 си беше много по-добре с агресивните (макар и ню уейв) метъл парчета, които се вписваха добре в геймплея.
Като заключение? Просто съм разочарован. Ridge Racer Unbounded е просто една скучна игра и нищо повече. Дори и да ви хареса, тя ще бъде забравена много скоро. Аз вече почти нея помня.
Още по темата
286910139