Sniper Elite 3 не успява да поправи недъзите на своя предшественик Sniper Elite V2. Напротив, някои от положителните елементи са провалени. В резултат имаме една слаба и скучна игра... и нищо повече. Графиката отново е добра. Онова, което имахме от Sniper Elite V2 е допълнително подобрено и крайният резултат е задоволителен. Посредствена работа, както и миналия път. Нищо толкова лошо, но и нищо, което да накара човек да се впечатли. Sniper Elite V2 не беше нищо особено - просто приятно садистично удоволствие, в което избивахме куп нацисти. Това чувство липсва в Sniper Elite 3. Вместо това имаме бавна, мудна, скучна, линейна игра, която омръзва много бързо. Вместо стъпка напред, Sniper Elite 3 е такава назад - огромна. Играта Sniper Elite V2 се намира в рубриката ънхейтабъл. Докато я цъках осъзнавах какво огромно количество дефекти и недоразумения в геймплея притежава, но все пак удоволствието да избивам тълпи от нацисти – макар и малоумни като AI – беше страхотно. Най-вече заради X-Ray технологията, която показваше в пълен детайл кой вътрешен орган или кост на противниците правим на пихтия.

Естествено, надявах се Sniper Elite 3 да бъде нещо повече. Стъпка в правилната посока. Да се поразнобрази геймплея, да се оправи изкуственият интелект на противниците. Какъв обаче е крайният резултат?

Играта е допълнително опростена и бих казал спокойно конзолизирана. Не само някои минуси от миналата игра все още са налични, но и плюсовете до известна степен липсват. В резултат... имаме един откровено слаб продукт, който не си струва.

Нека започнем с най-важното нещо в Sniper Elite 3 – мястото, където се развива действието. Този път Втората световна война се пренася в Африка, с което имаме и съответната смяна на пейзажа. Вместо голямо количество сгради, този път имаме значителна по размер пустош с тук-таме разни глинени африкански постройки.

Естествено, това е плюс – няма лошо да видим някакво разнообразие. Но бих казал, че големите разлики със Sniper Elite V2 свършват тук. Останалото или е същото, или още по-зле.

Сюжетът... е класически – отново се завръща главният герой Карл Феърбърн, който кажи-речи сам трябва да спре нацисткият режим от спечелването на Втората световна война. Както и в миналата игра нещата започват маргинално, като нататък действието се заплита. В крайна сметка накрая сте избили хиляди нацисти и сте спасили света. Нищо интересно.

Естествено, сюжетът никога не е бил главният плюс на Sniper Elite игрите. Напротив, садистичното удоволствие от избиването на противниците ви е на преден план. Е, този път нещата не са толкова интересни, колкото преди.

Първо, Sniper Elite 3 е опростен. За разлика от миналата игра, когато забавите времето, вие имате и мерник, показващ ви къде ще попадне вашия куршум. Това нещо, което в своята есенция убива почти цялата идея на една игра със снайпери. Нали уж главната цел е сами да прецените каква траектория ви трябва, за да нацелите противник в определена част на тялото?

Е, в Sniper Elite 3 това ви идва даром. Хем можете да забавите времето, хем и да видите къде точно ще ви попадне куршума след промяната на траекторията от вятър и гравитация. С това, перфектните попадения стават прекалено лесни, а удоволствието да направите хедшот от 150-200 метра – почти нулево. Едно е да прецениш сам къде ще падне куршумът и с трепет да видиш как играта се забавя и се пуска камерата, която проследява пътя му до тялото на враговете... съвсем друго е всичко да е автоматизирано.

Предполагам, че целта на този  ход е да се угоди на конзолните фенове. При които прицелването винаги е по-трудно с тъмбстиковете за Xbox и PlayStation контролерите. За PC обаче, това е наистина скучно. Човек си казва едно голямо „meh” и толкоз.

И всъщност, моето ревю кажи-речи може да приключи в този конкретен момент. Шибаните убийства не са забавни! Въпреки великолепната X-Ray камера, която се завръща и е доста подобрена. Просто... прекалено лесно достигате до нея. Всяко убийство ви е пронизване на витален орган или разбиване на вражеския череп. Което омръзва бързо.

А това кажи-речи е всичко, на което се уповават Sniper Elite игрите! Зрелищните убийства и X-Ray камерата. С други думи, не остава нищо интересно. Все едно да премахнем секса от едно порно и да гледаме сюжета. Именно това е Sniper Elite 3. Порно, състоящо се само от сюжет и изрязано клецане.

Поне на мен, Sniper Elite 3 ми омръзна за 2-3 откъм убийства. След опростяването на играта, хедшотите стават най-лесното нещо в света. Още по-абсурдно, вие получавате допълнителен бонус, когато използвате забавянето на времето! Макар и без него да е много по-трудно да пронижете противник и положението трябва да е точно обратното!

А когато хедшотите станат най-лесното нещо в една игра със снайпери и се нагледаш на стотици такива за час-два, то значи има проблем. И разработчиците Rebellion са се осрали с решението си кажи-речи да изкарат балистиката на снайперите и възможността сами да се опитвате да намерите перфектната траектория от играта.

Но като казвам, че Sniper Elite 3 е опростен, далеч не искам да кажа, че е лесен. О, не, няма нищо подобно. Напротив, играта си е достатъчно трудна и то защото за пореден път ви прецаква по тънък, но шибан начин.

В миналото ревю би трябвало да съм споменал за един минус на Sniper Elite V2 – враговете, които се появяваха от нищото на произволни места. Често дори зад вас. Даеба как се надявах това да го няма и в Sniper Elite 3. Но уви, истината е далеч по-различна.

Дори и сега, в дадени скриптирани ситуации, в проверени и изчистени от вас места се раждат гадове. Които започват да ви пуцат от нищото и което е адски дразнещо. Още по-смешно, ако направите масово меле и всички знаят къде сте, играта решава да ви накаже допълнително, раждайки няколко противници точно при вас. Ей-така, от нищото! Много пъти виждах как подобно на Star Trek пред мен се материализират някакви немски войници!

Естествено, често това води до смърт – когато от изненадващо място се появят гадове. Което е евтин и долен трик от страна на Rebellion. Явно е, че това за тях е метод за баланс. Но за сметка на това е много грозен.

Разбира се, също както в миналата игра, на по-високите трудности вашите противници понякога показват невъзможен мерник. Уж имат някакви картечници, с които вие не можете да уцелите и слон от 100 метра, ама ви правят на пихтия за нула време с хедшоти от майната си. Още по-тъпо, колкото повече противници сте избили, толкова по-точни стават гадовете. Така често умирах в някои секции при останали 1-2 противници, които ми шиеха хедшоти от другия край на картата, без да им мигне окото.

Тези шибани и евтини номера в AI-то, разработчиците явно се опитват да прикрият колко е тъпо то. Уви, не се получава. Изкуственият интелект е меко казано покъртителен и това е видно и за слепец.

Най-забавното нещо е, когато някой ви открие от близка дистанция. Тогава седи като идиот около 2-3 секунди (буквално!). Дори и на шибаната предпоследна трудност, на която цъках аз! Време, в което човек може преспокойно не с мишка, ами и джойстик да се прицели в главата и на нацито и да му пръсне черепа. Понякога си беше откровено идиотско – можех да убия 3-4 врагове, докато разберат, че човека със снайпер и американска униформа, клечащ в тревата пред тях с пистолет и убиващ приятелите им... има намерение да очисти и тях.

Разбира се, когато има по-голямо количество нацисти за избиване, също положението е страхотно. Убивате някой, преместавате се 30-40 метра в сянката и хоп – всички забравят, че приятелят им е загинал преди няколко секунди.

„А, чух гърмеж от снайпер, Ханс тук до мен лежи с пръснат череп, ама аз защо да не си продължа патрулирането, нали в рамките на последните 4 секунди никой не е загинал“...

Ето това си мисли вероятно AI-то през цялото време. Няма никакво чувство за самосъхранение – изчакате ли малко, всичко се забравя. По дяволите, един Splinter Cell: Blacklist получи посредствени оценки преди време, но там убиехте ли 2-3 души, останалите не спираха да ви търсят, докато вие не загинете. Или пък те. Нямаше такова нещо да забравят след няколко минути, че някой е умрял.

В Sniper Elite 3, това отнема няколко секунди.

Всъщност, играта уж се рекламираше като продукт, в който ще имате възможност да избирате как точно да цъкате. С какъв стил. Като агресивни снайперисти или пък своеобразни нинджи, промъкващи се и избиващи противниците от близо.

Реално, такъв избор няма. Промъкването е от огромна важност – формирате ли масово меле, противниците ви стават нереално точни и започват да се раждат от нищото край вас. Колкото и да избиете, то се появяват повече и все някога ви убиват, ако не се преместите. Така трябва да убивате противник, да се скриете за няколко секунди и след това да продължите стрелбата... отново и отново и отново и отново.

В сигурно половината време, вие се промъквате и трепете гадове със заглушения пистолет и нож. Сякаш сте не снайперист, а някаква нинджа, специализирана в близкия бой. Ако пък решите да пуцате отдалеч, трябва да излизате от зоната, от която се е появил шума на снайпера ви и след това да се върнете в нея. Както споменах, излизането/влизането отнема към 4-5 секунди. Но направите ли го, всички магически забравят за умрелите им другарчета. Да, наистина за кратко време продължават да ви "търсят", но кратко след това изоставят и тази задача...

Което прави Sniper Elite 3 доста скучен. Да, нивата са по-големи и разчупени, но реално нямате особен избор какво да правите. Общо взето, ситуациите са две.

Има един път, по който можете да се промъкнете и да убивате умопомрачително тъпите ви врагове със заглушения пистолет. Има и алтернативен път, който ви качва на някоя удобна кула и оттам можете да сеете смърт със снайпера. На повечето места буквално виждате разклонението...

Да, наистина из 8-те нива на Sniper Elite 3 можете да намерите куп интересни неща, ако ги претършувате от началото до края. Но това е елемент, който мен не ме интересува никога, а и очевидната причина да го има е просто да се качи изкуствено количеството геймплей. Което е скромно. Споменах ли, че нивата са само 8, като още със сигурност ще се добавят с DLC?

А, като стана дума за това. Разработчиците Rebellion представиха не едно, ами 2 DLC-та още в първия ден от дебюта на Sniper Elite 3. Очевидно представляващи изрязано от играта съдържание. Забавно, нали?

Заедно с това възникна и един друг скандал, при който хиляди, вероятно и десетки хиляди ключове бяха деактивирани от Steam, понеже били „откраднати“. Което едва ли е било истина – сигурно са били продадени прекалено евтино и Rebellion са се излакомили.

С други думи, разработчиците на Sniper Elite 3 са задници и можем да очакваме лоша поддръжка и много DLC-та. Грозно? Несъмнено. Но защо не?

Бих могъл да посоча и още един огромно дразнещ проблем в Sniper Elite 3 - фактът, че има куп невидими стени в играта! Наистина много! Особено ако говорим за огради или други декоративни елементи. Така когато се прицелвате прецизно, най-накрая виждате, че куршумът ви се забива буквално в нищо. В невидима стена, предпазваща противник... това, естествено, е супер дразнещо. Като добавка, има и проблеми при вас - ако сте застанали до някой парапет, пуснете оптиката и стреляте... то се случва куршумът ви да се забие в него! Въпреки че наглед няма проблем. Което е хем конзолно, хем дразнещо, хем глупаво за игра със снайпери.

И всъщност, има ли нещо положително, което да кажем за Sniper Elite 3?

Може би плюс е мултито. То като цяло не  е лошо и предлага това, което можем да очакваме. Брутален детмач със снайпери.

На мен не ми се хареса особено. Картите не са сред най-добрите, които съм виждал в живота си. Освен това, самият факт, че говорим за игра със снайпери предполага каширане от страна на повечето хора, което е нещо, играещо по нервите ми.

Всъщност, на моменти Sniper Elite 3 може да заприлича на своеобразно Call of Duty – едни хора клечат със снайпери из ъглите, други търчат с картечници и се пуцат от близка дистанция. Някак мултито е по-скоро... обичайно... отколкото нещо съществено. А, да, освен това и магическото прицелване със снайпера го има – онова, в което ви се показва къде точно ще попадне вашия куршум след промяната на траекторията му. Така потенциално най-голямото удоволствие липсва – вие САМИ да  прецените това. Всичко ви е сервирано на тепсия...

Като добавим и малкото количество оръжия – със сигурност още небалансирани такива ще бъдат добавяни с DLC – то мултито на Sniper Elite 3 е по-скоро еднодневка, отколкото нещо, за което си струва да инвестирате пари. Ще ви осигури някакви забавни часове, но дотам.

И така, вече идва време за финалните думи. Но нека преди това да отделя малко време за графиката и звука.

Визуално, Sniper Elite 3 е подобрен, сравнено с предходната част. Най-вече ако говорим за X-Ray камерата, която изглежда по-добре от преди и показва още по-вече детайли при разкъсването на противник.

Също така, цялостната визия е по-добра, а и играта върви добре на по-скромни машини. Е, нямаме някакви значителни подобрения, не говорим за незабравим едва ли не продукт. Малко, но достатъчно.

Относно звука... няма какво толкова да се каже. Средна ръка. Не се запомня с нищо, а главният герой Карл Феърбърн отново е по-мъжествен от американски белоглав орел на стероиди.

И така, крайната оценка. Ако никога не сте играли Sniper Elite, то третата част може и да ви се понрави. Най-вече защото ще усетите за първи път садистичното удоволствие от страхотната X-Ray камера. В противен случай обаче... просто няма какво да видите.

Сингъл кампанията е много по-постна и скучна от миналия път. Помощите при прицелването опростяват играта адски много и я поставят сериозно назад, сравнено със Sniper Elite V2. Мултито не е нищо особено. Като цяло, нищо, което да си струва парите.

В крайна сметка, Sniper Elite 3 ще се запомни по-скоро с куп глупости от страна на Rebellion – деактивираните в Steam акаунти и наглите, супер скъпи DLC-та. Самата игра ще бъде забравена до края на 2014 година.

Така ако ви се цъка брутална садистична игра със снайпери, обърнете поглед към Sniper Elite V2. Един много по-добър продукт от тройката. И по-евтин.