





Sniper: Ghost Warrior 2 е точно такъв тип игра. Която трябва да се продава на килограм. Тъй като не привлича особено внимание като самостоятелен продукт. Да, имаме хубава графика и да, на моменти се усеща, че е наличен потенциал.
Но той не е изпълнен. И крайният резултат е поредният евтин, безличен шутър. В който вместо тежка картечница имаме снайпер като основно оръжие... но какво от това? Важното е едно – Sniper: Ghost Warrior 2 не е игра, която носи кеф, удоволствие. Няма тръпка. Поне аз не почувствах такава.
Напротив. Просто преминавах с безизразно лице поредното супер линейно, еднообразно ниво. В което убивах поредна доза скучни и неособено трудни противници. И така, докато играта не свърши. Само за да установя в този момент, че през цялото време не съм изпитал никакъв кеф.
Но нека започна традиционно с историята. Която в по-голямата си част е абсолютно банална. Общо взето, Sniper: Ghost Warrior 2 започва с рутинна мисия, в която се запознаваме с главния герой Коул Андерсън. Разбира се, типично в духа на шутърите се оказва, че нещата съвсем не са прости, като се натъкваме на руски наемници, сключващи сделка за продажба на оръжие за масово поразяване.
Така кажи-речи в цялата игра Андерсън предотвратява плана на злите братушки. Да, имаме и няколко драматични обрата за цвят, но в по-голямата част от времето чуваме тежки закани от главния герой, гарнирани с ужасно банален диалог, достоен за най-долнопробните екшъни.
Разбира се, ако геймплеят на дадено заглавие е добър, то сюжетът няма значение, нали така? Все пак това е игра, не сериозен филм или книга, забавлението може да дойде от много различни страни.
Е, Sniper: Ghost Warrior 2 просто е скучен. Изцяло. Всъщност, не мога да не направя сравнение с друга снайпер игра, която ми попадна миналата година – Sniper Elite V2. Тя също страдаше от куц сюжет. Заедно с това изкуственият елемент на противниците беше посредствен, а пък нивата – линейни. Защо това заглавие е в ънхейтабъл, а пък Sniper: Ghost Warrior 2 се намира в съседната рубрика?
Много просто. Sniper Elite V2 е забавна игра, въпреки слабостите си. Убивате талази противници, има много моменти, в които е възможно да умрете. И най-вече – рентгеновата система на Sniper Elite V2 беше просто удоволствие за окото. Една-единствена екстра, която беше заложена като нещо уникално в играта... изпълнена на топ ниво.
За съжаление, Sniper: Ghost Warrior 2 не притежава подобно нещо. Нещо уникално, нещо, което да спомогне играта да изпъкне. Вместо това, имаме посредственост и клишета навсякъде.
Нивата например. Те са болезнено линейни. Наистина. Не мога да използвам друга дума за тях. Има точно и само един път за минаването им. На няколко пъти се обърквах и минавах встрани, само за да установя, че има невидима стена край мен и трябва да се върна.
Което противоречи на заглавие, което по идея е снайперско. Нали все пак идеята е човек да намери възможно най-добрата позиция, от която да избие противниците? Да прояви креативност, да ги надцака тактически.
Но не. Подобно нещо липсва. Имате точно един път да минете нивото и това е. Което е адски скучно. И най-вече – лесно.
Иначе, почти всички нива следват един и същи модел. В началото започвате с промъкване, като целта ви е да достигнете до някоя удобна висока точка. След това осъществявате основната си задача за мисията, избивайки враговете ви като пушечно месо.
Първият елемент – а именно промъкването – е скучно направен. Очевидно е, че го има дотолкова, доколкото да се разчупи геймплея. Но не носи никаква тръпка. От една страна, една част от противниците ви са поставени очевидно с целта да ги убиете с гръб с ножа и да кажете – „аз съм НИНДЖААА“. Отделен въпрос е, че те стоят и гледат най-нелогичната възможна стена от 30 сантиметра, сякаш са напушени на копеле.
Разбира се, в промъкването има и други моменти, в които ви е нужно повече умение. Ако трябва да избиете 5-6 противници, които патрулират постоянно. Този елемент пък е изпълнен с адски плаваща трудност. В едни случаи, противниците ви са на супер очевидни мееста и ги изтребвате като плъхове. В друг, има 1-2 противникови снайпера, които са каширани на майната си и колкото да се връткате, не ги виждате. Така ви остава единствено да действате по метода на пробата и грешката – появявате се директно пред враговете си и очаквате те да си издадат позициите.
Ако умрете – рестартирате последния чекпойнт и това е!
Като цяло, промъкването е скучно. Поради много причини. Нивата са линейни, както споменах в началото, и има точно един път за минаването им. Освен това враговете ви не могат да се похвалят с каквото и да е откъм изкуствен интелект – нито кроят някакви тактически планове да ви намерят и убият, нито нищо. Просто се размотават като безмозъчно пушено месо.
Но е ясно, че този елемент от играта е просто увертюрата към яката част – пуцането със снайпера! Как е изпълнен този елемент?
До една степен – добре. Видно е, че е хвърлен труд по физиката на куршумите, като трябва да се съобразявате с посоката на вятъра и дистанцията до врага ви, за да компенсирате съответно наляво/надясно и нагоре промяната в траекторията. Самият аз не съм балистичен експерт – всъщност, не разбирам нищо от реални пушкала. Но пък като за игра, летенето на куршумите в Sniper: Ghost Warrior 2 изглежда яко.
[caption id="attachment_16502" align="aligncenter" width="525"] Разработчиците на играта първоначално са предвидили разчленяване... но са се отказали в последния момент и според мен само са загубили от това си решение[/caption]
Също добро попадение е и друг факт – из доста мисии не сте сами. Напротив, нерядко имате екипи с войници, които щурмуват дадена сграда, докато вие им осигурявате покриващ огън отдалеч. Което предлага някаква тръпка. В други случаи пък, до вас имате помощник, който отбелязва враговете ви и дава насоки как да ги избиете по-лесно.
Всичко добре. Но и тук проблемът е същият като в цялата игра. Линейност, лош изкуствен интелект и ниска трудност.
В повечето сцени, в които трябва да осигурите покриващ огън... вашият отбор просто ви казва кого да убиете. Така няма тръпка, няма тактически елемент. Убивате един човек – след това играта ви показва с мерниче кой е следващият и така докато всички загинат.
В други случаи, вашият екип щурмува дадена сграда и ви позволява да избивате когото пожелаете. Тук пък вашите командоси на моменти се справят по-добре от вас. Докато тръгнете да убивате някого и се оказва, че всичко вече е прочистено.
Освен това, проблем е, че в повечето случаи няма вражески снайперисти, с които да правите дуели „като по филмите“. Вместо това, в повечето случаи вашите помощници казват – „копеле, виж, там горе има снайперист“. Вие го убивате и край. Така за разлика от Sniper Elite V2, където из сградите бяха разположени множество противници с далекобойни пушки, които ви убиваха с по 2 изстрела, то в Sniper: Ghost Warrior 2 положението далеч не е такова.
Освен това, има един огромен проблем при стрелбата, който е... играта е прекалено цензурирана! И липсва чисто садистичното удоволствие да пръснете главата на някого! Или пък яката рентгенова система на Sniper Elite V2, в която виждате как пронизвате черния дроб или сърцето на противник... или правите черепа му на пихтия.
Вместо това, в Sniper: Ghost Warrior 2 просто шурва малко кръвчица при хедшот и толкоз. Няма разчленяване, няма бруталност. Заради което съответно липсва и самото удоволствие от убийството.
Да, наистина в играта има елемент, подобен на Sniper Elite V2... в който при някои убийства проследявате пътя на куршума. Но този елемент е направен далеч, далеч по-зле.
Всъщност, както споменах в началото на ревюто, Sniper: Ghost Warrior 2 има потенциал. Усещам го. Можеше да бъде много по-добра игра.
Ако например вместо само да слушате, то имахте възможността и да давате заповеди. Вие да решавате как да бъде щурмувано дадено имение! Откъде да нападнат различните екипи, кого да покривате!
Също така, щеше да е яко вие да можете да избирате ваши отряди. Да ги екипирате с определени оръжия, да измисляте тактики, с които да нападнат дадено имение. Един вид да сте командир на група войници и вместо само да пуцате отдалеч, вие да заповядвате. Да има възможност за даване на лоши заповеди, да прецакате вие дадено ниво.
Един RPG елемент също щеше да си пасне страхотно в тази игра. Да ъпгрейдвате оръжия, вашите екипи да вдигат някакви умения и да стават по-добри в работата си...
...но уви, това липсва. Вместо това има скучна линейност и толкоз. Няма креативност, няма тактика. Няма дори бруталност! Просто минавате нивата така, както са ви казали разработчиците и край. Играта свършва.
Да, наличен и е мултиплейър. Който обаче е толкова бедно и повърхностно изпълнен, че едва ли има смисъл да бъде коментиран. Само като споменем, че имаме 2 карти и 1 режим – стандартен детмач... то нещата стават ясни. Ясно е, че в даден момент ще има DLC-та с повече нива... ама две е прекалено ниско число. По дяволите!
И така, стигаме до графика и звук. Какво е положението тук?
Визуално, играта като цяло е яка. Използва се CryEngine 3 и въпреки че нямаме красотите на Crysis 3, то положението е добро. Ако изключим физиката в играта, де. Която е определено изпълнена на адски ниско ниво. Противниците ви умират по доста нереалистични начини, а освен това няма каквато и да е кръв и възможности за разчленяване.
При звука, нещата са посредствени. Гласовата актьорска игра е средняшка и дразнеща, като персонажите в играта сипят клишета от екшъните на килограм. Не, наистина, положението направо става обидно на моменти! Разбира се, повечето ви противници в играта са руснаци, които говорят по възможно най-дърварския начин, за да подчертаят колко са зли.
За сметка на гласовото озвучаване, то ефектите и саундтракът не дразнят особено. Тъй че оценка сиво.
Заключението? Sniper: Ghost Warrior 2 е игра, която определено не си струва. Ако си падате по снайпери и пуцане отдалеч, то можете спокойно да разцъкате Sniper Elite V2. Това също е заглавие с множество слаби страни, но пък поне доставя удоволствие. Докато в Sniper: Ghost Warrior 2, такова липсва... изцяло.
Още по темата

Може би ако имаше малко повече бруталност щеше да ми се понрави повече... именно заради това ми хареса Sniper Elite V2.
