Съответно очаквах Star Wars Battlefront да е нещо като Battlefield. Както може би и всички други? То е като да сметнеш две плюс две, нали? И двете игри се правят от едно и също студио - DICE. Пък и EA никога не се свени да дои феновете. И да прави повече от същото. Но каква беше изненадата ми, когато се сблъсках със Star Wars Battlefront… това е просто един скелет от игра, който не само има малко общо с Battlefield, но и нещо друго – определено е в пъти по-голям кенеф от Call of Duty: Black Ops III например.
Да, точно така. Рядко ще ме видите да пиша нещо подобно – „По-голям кенеф от Call of Duty”. За мен серията е като тоалетна в някоя малка селска гара, която не е била чистена с години. Нали може да ти донесе удоволствие, колкото да се облекчиш, но колкото повече оставаш в нея, толкова по-гадно ти става. И въпреки това - Black Ops III си е чист гениален шедьовър, сравнено със Star Wars Battlefront. Който реално погледнато е най-най-най-най-най-най-безумно, безобразно, скандално издоената игра, която съм виждал... ще бъде ли прекалено, ако кажа изобщо? Може би. Но при цена от 140 лева за новите конзоли, при официална цена от 120 лева за PC – вие не получавате почти нищо.
И не, не говорим за обичайното почти нищо за днешно време. С което може би всички започваме да свикваме. Не говорим за почти нищото в смисъла на 5-часова изсмукана кампания, 10 карти в мултиплейъра и двайсетина оръжия. Говорим за нещо... още по-драстично, значително и крайно.
Нека започна по традиция със сингъла и сюжета на Star Wars Battlefront. Такива няма. Точка. Приключих с темата. Но айде, ще бъде тъпо да се правя на ударен, в крайна сметка както аз, така и мнозина други добре знаехме, че Star Wars Battlefront няма да има сингъл. От DICE едва ли не казаха – „Ами, вижте ся, знаете, че ние сме неадекватни в създаването на качествени кампании, тъй че тука направо се отказахме да правим такава, че да можем да разчитаме на мултито“. В един момент ми се струваше, че това е било по-доброто решение – но вероятно защото видях какво включва откъм мултиплейър Battlefront и сега ще хейтна липсата на сингъл със съвсем чиста съвест.
Говорим за претупване. Дори и да имаше някаква глуповата, куховата сингъл кампания с дължина от 4-5 часа (някой помни ли кога сме виждали повече в мейнстрийм шутър на EA и Activision?), пак е по-добре от тотално нищо. А наистина Star Wars Battlefront има толкова сингъл, колкото... не дори да се отбие номерът. Това е същото като идеш на работа в деня преди Нова година и нали е ясно, че няма да свършиш нищо. Подразбира се. Но не. Ти отиваш на работа с бутилка и уиски и бири за разредител, пускаш си порно на служебния компютър, сваляш си гащите и си удряш една чикия. Общо взето за подобно отношение към сингъла говорим в Star Wars Battlefront.
Има няколко Tutorial мисии, които вероятно ще послужат на онези хора, които никога не са играли шутъри в живота си. Понеже и да се хвърлите веднага в мелето няма да има нещо, което да ви накара да си кажете – „Даеба, май трябва да видя какво се играе“. Заедно с това имате Wave режим, в който вълни противници идват и вие трябва да ги претрепете... плюс опция да цъкате срещу ботове на някоя от картите, в които се развива и мултито. Това е. Или казано накратко, DICE са казали – „Вижте сега, ние казахме, че няма да има кампания в Star Wars Battlefront, което означава, че сингъл режимът ще е хипер скопен, ама ние ви предупредихме – какво очаквахте“.
И доколкото ние, геймърите, вероятно не сме очаквали нищо особено, то все пак си има някакви граници. Не може човек да си извади патката и да си удари чикия в офиса, понеже е деня преди празника нали и е решил да влезе в правилното настроение, нали? Но пък DICE казват – „Защо ли пък не?“.
Хубаво. Бяхме предупредени – а от големи компании, особено под шапката на EA няма как да очакваме положителни изненади. Но при тотално скопения сингъл, какво има като мулти? Предполага се, че DICE са си скъсали дупарите от режими, оръжия, джаджи, разнообразие, абе съдържание, което да ни завладее с десетки часове?
Не! Играта включва едно голямо, тотално нищо! Ама почти буквално! Когато поиграх половин час си казах... чакай малко, това ли е всичко? Вие ебавате ли ме? Не, вие ме ебавате, нали? Но не. Определено не. EA и DICE не ме ебават. Това е самата истина – Star Wars Battlefront не включва почти нищо в себе си. Тъй като това ревю очевидно се бави адски дълго – с месец и нещо, ако трябва да съм точен – то аз, както всички вие предполагам, бях чел колко малко съдържание има играта. Но не очаквах да е чак толкова малко.
Но нека карам по същество с всичките измерения на малкото в Star Wars Battlefront. Имате например само 11 шибани основни оръжия! Да, нека го повторя – смешни, жалки, комични 11 основни оръжия! Да, наистина в Call of Duty, който много често критикувам, има куп безполезни пушкала. С които няма особена файда да се играе, тъй като са с по-ниска ефективност от останалите. Но поне са в играта. Поне човек може да ги отключи. Да почне да ги ъпгрейдва. Ей-така, ако му омръзне да играе с всичко, с което цъкат и останалите хора. За разнообразието. Но в Battlefront това го няма. Виждаш едно екранченце с 11 оръжия и се чудиш дали това не е някакъв виц на Къци.
[caption id="attachment_58901" align="aligncenter" width="525"] Подобни скрийншотове обикновено са пипнати с Photoshop, но в случая на Star Wars Battlefront мога да кажа, че играта наистина е толкова красива![/caption]
Изобщо не говоря за това, че трябва да фармите нива, че да отключите много от тях. Изобщо и не говоря за това, че отключите ли веднъж дадено пушкало ще трябва да си го купите и с кредити след това. Които също трябва да фармите. Феноменални системи. Но знаете ли коя е голямата сперма в устата?
Няма добавки към оръжията! Не можете да им сменяте цев, пълнител, оптика и тъй нататък. Нещо, което мислех, че е стандарт за днешно време. Но не! Кирливите 11 бластера – образно разделени на пушки за средни и дълги дистанции и патлаци за по-къси – са си едни и същи постоянно. Онова, което отключите е всичко, което получавате!
В ревюто за Call of Duty: Black Ops III споменах, че вероятно единствената причина да прекарам доста време в мултито бяха 1-2 пушкала, в които си се влюбих и си цъках с тях, докато им отключа всички attachment-и и ги направя оптимално силни. Което се случваше с убиване на противници, естествено. Вероятно ще запомня повече оръжията ми, отколкото нещо друго в Black Ops III. Но все пак това е някаква задължителна механика, която обаче напълно необяснимо и бих казал скандално липсва в Star Wars Battlefront. И така смешното количество от 11 бластера изглежда още по-жалко. А, да, също така не изглежда да има и някакъв особен баланс при пушкалата. Онези, които изискват повече време за отключване в общия случай просто са по-добри от началните модели. Точка. В един Battlefield 4 примерно ако си ъпгрейднете първия снайпер и можете да сте хипер ефективни с него, ако ще и да сте на много високо ниво и да имате достъп до останалите. В Battlefront това липсва.
[caption id="attachment_58903" align="aligncenter" width="525"] Идването на герой на бойното поле може спокойно да бъде съпътствано от думите "Prepare your anuses"[/caption]
А, да, нека да добавя и още няколко неща. Няма такова нещо като класове в Star Wars Battlefront, което също е глупост и стъпка назад в сравнение с Battlefield. Нищо не пречеше да бъдат създадени такива, но не.
Чудите се тогава какво трябва на теория да разчупи еднообразието? Понеже 11 мижави бластера плюс липса на класове не говори добре, нали? В Star Wars Battlefront можете да си изберете 3 карти с екипировка, която да ползвате в битка. Именно и това е цялата свобода на персонализация, която ще получите!
За каква екипировка става дума? Общо взето става дума предимно за оръжия – вероятно половината от всичките 24 карти включват пушкала. Чудите се защо обаче не ги добавям към „основните“ 11 бластера? Оръжията, които са ни осигурени от картите не могат да се ползват постоянно – просто изстрелват един адски мощен снаряд/лъч и толкоз. След това има известен cooldown – често зависещ от това колко силно е дадено оръжие. Нещо от рода на 9/12/15 секунди.
Така пушкалата, осигурени ни от карти ползваме в удобни ситуации – ако имаме снайпер например и видим някой противник в далечината, който пуца иззад дадена скала го избираме и се опитваме да му нанижем хедшот. При успех се случва моментално убийство. Същото важи ако е налична някъде стационарна картечница или превозно средство на противник – ако имаме Ion Torpedo можем да го изстреляме, че да се справим с досадната машинария. И тъй нататък.
[caption id="attachment_58909" align="aligncenter" width="525"] Когато видите, че в играта има всичко на всичко 11 броя бластери, събиращи се на един екран... то въпросът, който несъмнено възниква във вашата глава е "Наистина ли?"... особено като добавим и липсата на каквито и да е attachment-и[/caption]
Но нека се върна на останалите карти. Освен оръжия имаме и куп гранати, които отново действат на cooldown. Което за мен е несъмнено лоша идея – най-вече заради това, че почти през цялото време има див спам на гранати. В повечето време с ъпгрейд на картите получаваме ново взривно вещество през 10-12 секунди. Което значи, че за 1 минута живот можем да хвърлим 5-6 гранати! И можете да сте сигурни, че почти всеки прави това! В доста шутъри хората започват да псуват ако примерно някой си пусне Perk, че да носи две гранати – тук имаме цял арсенал в джоба!
А, да, налични са и умения, които не са конкретно „екипировка“. С други думи не се изразих изцяло правилно по-горе. Говорим всъщност за... Perk-овете от много шутъри, включително и Call of Duty. Тип получаването на по-малко щети от гранати, по-бърза регенерация на кръвта, невидимост за радарите на противниците и т.н.
Лошото нещо на картите? Просто са прекалено малко! 24 бройки – при положение, че в това число са включени едновременно следните неща: второстепенните ви оръжия, джаджите за ползване и perk-овете! Тъй като в битка можете да влезете само с един гол бластер и толкова. Нямате избор на друго оръжие! Освен такова от картите.
Още по-зле, един от слотовете е ограничен само до избор на 6 карти. Което всъщност е логично, тъй като говорим за силни такива – например ракетната раница или персонален щит, който ни предпазва от огъня на голямо количество оръжия. Но все пак усещаме колко скромно е цялото разнообразие! Да не говорим, че доста от тъй или инак скромните 24 карти са доста неефективни.
В резултат почти всички хора играят с еднакви основни и второстепенни оръжия, гранати и джаджи. Което си е... досадно. И адски, адски, адски скучно. Да, редовно критикувам Call of Duty за подобни неща. Но там поне има в пъти по-голямо разнообразие. Поне е налично. Можеш да избереш как да подходиш. Няма голям баланс. Често много хора сами стигат до еднообразни билдове. Но поне има избор. Можеш да си различен. В Star Wars Battlefront дори и това липсва. Фактически човек няма никакъв loadout. Не се чувства така, сякаш играе със своя герой. С някакъв свой стил. Което сигурно е половината удоволствие от куп модерни шутъри.
Но откъм персонализация Star Wars Battlefront е една кръгла нула. 11 мижави бластера плюс 24 мижави карти, от които избирате 3. Това е цялото поле на персонализация за героя ви откъм екипировка. Докато при много други шутъри имаме първични и вторични оръжия - с attachment-и, към 15-20 perk-а, джаджи, гранати отделно... тук какво? Пълно, тотално, абсолютно и стопроцентово порно. Не немско с опикване и животни. Скучно порно. В обичайното американско имение в Калифорния с обичайния басейн и обичайния интериор, в които обичайните актьори правят обичайния секс с обичайните пози.
[caption id="attachment_58894" align="aligncenter" width="525"] Fighter Squadron режимът е толкова опростен, че направо на човек му става тъжно - прилича на някаква безплатна мини игра с космически кораби и нищо повече[/caption]
А, да, нека преди да премина и към цялостния геймплей да спомена още едно нещо – всяка карта може да се ъпгрейдва, но това се случва с виртуални пари. Немалко количество от тях. Тоест за максимална ефективност трябва да фармите. Няма някакви предизвикателства, които да изпълнявате и което да направи ситуацията по-разчупена и забавна. Примерно да убиете X хора, докато сте екипирали дадена карта. Което щеше да е по-добре някак. Но не. Show me the money.
И така, какво все пак включва основният геймплей? Първото нещо, което почти всички ще си кажат, когато заредят Star Wars Battlefront, особено ако говорим за режима Walker Assault е... уау. Да, точно това. Уау.
Играта е изключително красива. Дори и на минималните детайли на PC изглежда страхотно. А ако издуете на макс – то говорим за една от най-големите красоти за последните години. Но не само това. Цялата атмосфера на Star Wars е уловена идеално. Не само визуално, но и откъм звукови ефекти. Бластерите пищят, лъчове се сипят из цялата карта, гърмежи навсякъде, всичко край огромното АТ-АТ, достолепно придвижващо се към базата на бунтовниците, която трябва да унищожи.
Не съм сигурен дали първия час пред Star Wars Battlefront няма да ви спечели именно заради това. Безупречното аудио-визуално оформление. Да, което DICE си го може си го може – играта е красива. И оптимизирана – PC-то ми има зверска нужда от ъпгрейд вече, но пък Star Wars Battlefront тръгна добре на 1080p (макар и си минимални детайли).
Но когато посвикнете с красотата пред вас и започнете да се концентрирате на геймплея... ами, нещата започват да стават по-грознички.
Първо, оръжията. Хипер еднообразни са откъм усещане. Буквално имате чувството, че имате точно две такива – пистолет и пушка за дълги дистанции, които имат различни статистики. И може би това е самата истина! Най-вече защото поведението на пушкалата е почти еднакво. А пък статистиките са четири на брой и то съвсем базови – ефективна дистанция, щети, скорострелност и време за прегряване.
При първата не виждах особена разлика между например бластер с 3/4 пълен индикатор за дистанция или почти изцяло. И в двата случая можех да пуцам по противници от много, много далеч.
И оттам нататък имате три неща, които гледате да са възможно най-високи и толкоз. И на всичкото отгоре – както споменах по-рано – няма особен баланс. Тоест някои финални оръжия просто са по-силни от по-ранните модели. Например първия бластер, който можете да отключите има едни стойности на посочените четири статистики, а пък при следващия две са същите, а другите две са още по-високи. Каква причина имам да цъкам с първия и то при все, че няма attachment-и и няма как да се подобри? Просто единият бластер е по-добър от другия и толкоз!
А вероятно голям проблем при оръжията е тяхната хипер точност. Четох някои оплаквания, че имало разсейка в Star Wars Battlefront – може би ако човек има навика да задържа спусъка. Ако някоя игра ми позволява да стрелям с единични натискания на мишката и ги възнаграждава, то аз действам по този начин. В Battlefront можех да цепя хедшоти на други хора дори и от значителна дистанция, без да срещам проблеми. При единичен огън лъчът попада точно там, където ми е мерникът.
Тази значителна точност обаче не е особен плюс. Първо, защото не се усеща особена разлика в поведението на оръжията и те изглеждат хипер еднакви. По дяволите, в Unreal Tournament и Quake 3 имаше пушкала с прилична разсейка. Star Wars Battlefront е по-аркаден даже и от тези класики!
И другото е - просто няма как да се измъкнете, ако попаднете в кофти ситуация. Когато човек ниже скрийншоти от майната си е приятно, спор няма. Но когато се родите и се окаже, че двама-трима души ви забелязват в един и същи момент – то могат да ви убият за минимум време. С голяма точност на оръжията значителните дистанции нямат особено значение! Което на моменти ви кара да се чувствате като... пушечно месо.
Особено и като прибавим супер шибаната система за прераждания в Star Wars Battlefront. Ако си мислите, че Call of Duty е зле, то разцъкайте тази игра! (Всъщност, недейте, по двяолите!!!) Хипер често се случва да се родите в средата на мелето, понякога и умирайки за минимум време. Изключително „приятно“ е тъкмо да се съживите и да се окаже, че Люк Скайуокър ви чака – и съответно взима светлинния си меч и ви осветява задните части. Отвътре. Независимо в кой режим се намирате, шансът да попаднете на супер неподходящо място, без да имате време за реакция е значителен.
Което обаче е едно на ръка! Защото Star Wars Battlefront или ви пуска директно в лайната, или ви разкарва на майната си! Заради което съответно ви е нужно известно време да ходите, че да се върнете обратно в мелето. Което може да доведе до адски дразнещи моменти – да изпаднете в някоя дупка и да загинете няколко пъти по ред нечестно, а след това 1-2 пъти да ходите 20-30 секунди, докато видите някакъв конфликт пред вас и някой скрит нещастник да ви опука пак за минимум време.
Системата на прераждане на Battlefield не е никак лоша, особено за модерните стандарти, но тази на Star Wars Battlefront е пълна катастрофа. Нека повторя – по-зле е от тази в Call of Duty. По-лошо нещо поне аз не мога да кажа! Сякаш DICE не са положили и грам труд по нея. Сякаш просто се spawn-вате на произволно място горе-долу около мелето и който извади най-голям късмет – той се справя най-добре. А, да, Squad механиката от Battlefield също липсва. Което е тъпизъм и то тотален. Наистина можете да имате едно squad приятелче, в чиято локация да се преродите – което може да е удобно. Но при цялостния супер хаотичен геймплей щеше да е много по-добре да е като в Battlefield. Да сте четирима души заедно в отряд. Да избирате дали да се родите на мястото, където е всеки от тях. Да е нужно човек да проявява мисъл. Например в Battlefield когато стигна някъде близо до противникова цел и се чудя дали да щурмувам, но видя, че другарчетата ми са умрели – скривам се за кратко време в някой ъгъл, чакам ги всички да се родят върху мене, тъй като съм най-близо – те го правят, пестят дистанция за ходене – и след това им помагам да щурмуваме заедно. Това е хитро реализирана система на прераждане. Тук има само един човек, който е крайно недостатъчно. Най-вече заради геймплея със супер много умирания - шансът вашият човек да се намира на подходящо място е много нисък.
Но по-рано споменах късмет, нали? Той е значителен фактор не само при системата за прераждане... ами и за развитието на самите мачове. Защо ли? Star Wars Battlefront залага изключително много на абсурдна power-up система. Из всяко ниво на случаен принцип се появяват някакви добавки, които вие можете да си вземете. Те от своя страна ви осигуряват... богат набор от подсилвания на случаен принцип.
Някои от тях включват поставянето на супер силна стационарна картечница, която ако е на подходящо може да ви осигури 4-5-6 и повече безплатни фрага от нищото. Други дават голям персонален щит на вас и ваше другарче. Трети ви дават възможност да управлявате някое превозно средство – например летящите X-Wings.
Четвърти ви дават контрол върху Люк Скайуокър, Лея, Хан Соло, Дарт Вейдър, Боба Фет или Палпатин. Които герои са наполовина god mode и ви дават възможност да пожънете куп фрагове за минимално време, особено ако познавате добре дадена карта и не се показвате на прекалено открити пространства. Всеки от тези шестимата – по три за бунтовниците и имперците – убива обикновените войници за минимално време. Особено дразнещ е Боба Фет и ракетната му раница, която му дава още по-голяма мобилност, съответно и методи за изнасилване на противниците.
Нямам нищо против хаоса в подобен тип шутъри. Или пък аркадността. Нека го има – ако води до забавление. Само че в Star Wars Battlefront много често попадате в „негативен“ хаос. В който се раждате, правите 20 стъпки и се оказвате в епицентъра на някакво меле, в което умирате за секунди. Без да разберете какво се случва, кой, какво и откъде ви стреля. И причината за това е не толкова, че умирате особено бързо – всъщност по стандартите на модерните шутъри бих казал, че се загива даже за сравнително дълго време. Което аз винаги обичам. Но се пуква бавно от огъня на бластерите, но не и всички останали методи за разрушение в Star Wars Battlefront.
[caption id="attachment_58922" align="aligncenter" width="525"] Боба Фет е вероятно най-мразеният герой заради ракетната си раница[/caption]
Гранатите, които както по-рано споменах могат да се спамят на килограм, нанасят внушителни щети. И ако видите закрито пространство – можете да сте сигурни, че някой чака в него с взривно вещество в ръка и ще ви замери, стига да ви види. Различните стационарни картечници, които можете да си намерите като power-up нанасят значителни щети. Возила като AT-ST на имперците нанасят значителни щети. Орбиталните удари нанасят внушителни щети и ви правят на пастет. И, естествено, върхът на всичко са героите. Които премазват наред, издържат на много пердах и могат да вдигнат вашето kill/death ratio значително.
Всъщност аз си мислех, че Call of Duty може да е нечестно с killstreak наградите, но все пак за да стигнеш до тях... трябва да направиш killstreak. Тоест да убиеш известно количество хора, без да умираш. И тогава да изключиш за ползване някоя супер силна джаджа. В Star Wars Battlefront своеобразните killstreak награди си стоят на земята, хвърлени като салфетки в чалготека и вие трябва само да си ги вземете. С малко късмет получавайки някоя по-мощна от тях и регистрирайки куп фрагове.
Или ако трябва да сумирам всичко в едно изречение – Star Wars Battlefront е дразнещ. Ако имаше повече баланс ситуацията щеше да е друга, но явно с бързането заглавието да се появи заедно с Междузвездни войни: Силата се пробужда всичко е било оставено на заден план. Да, в някои мачове можете да се чувствате като царете на света, особено с малко късметец да ви се падне герой като power-up, да хванете на караминьол няколко групи противници в гръб заради безумната spawn система, да успеете да качите стационарна картечница на хубаво, скрито място и да запишете още евтини фрагове. Но всичко това – можете да сте сигурни – ще ви се върне и то вероятно доста бързо. Вероятно още в следващата игра. Когато вие сте от обратната страна на медала. При която правите пет крачки и ви разстрелва някаква статична чикия, оставена от нейния притежател да чака за пушечно месо. Когато Дарт Вейдър ви понаебе няколко пъти, когато ви разпуцат, без да разберете откъде.
И реално Star Wars Battlefront дори не е дразнещ. В някоя друга игра, дори и Call of Duty: Black Ops III щях да изляза извън нерви в някой момент. Но други шутъри просто ти влизат под кожата, преди изведнъж да се пресегнат към аналното отверстие и да бръкнат там с четири пръста. Star Wars Battlefront не прави това. Човек вижда постоянно как всичко е на чист късмет и просто не може да се изнерви. Просто върви и пуца безмозъчно напред. А, да, едва ли има нужда да казвам, че каквито и да е наченки на отборна игра няма. Не помня дали EA не бяха казвали някога, че искат да превърнат Battlefront в електронен спорт, но ако това се случи, то мастурбацията например трябва да се превърне в олимпийска дисциплина. Толкова е далеч новото отроче на DICE от нещо, което може да бъде esport.
Но дори и при всичко, казано досега може би за някои Star Wars Battlefront нямаше да омръзва толкова бързо... ако не беше и мижавото количество карти и режими. Да, DICE и EA са се опитали да са много хитри. На теория има 9 режима. Но на практика са към... два може би? Онези, които всички играят? А именно – Walker Assault и Supremacy.
Вторият режим е добре познат на Battlefield феновете. Действието се развива на мащабни карти и имаме пълния набор от превозни возила налице. Целта ни е да владеем възможно най-дълго време ключови точки от картата, за да спечелим.
Що се отнася до Walker Assault, това е душата на Star Wars Battlefield. Неслучайно режимът е и на корицата на шутъра. Това е нещото, което е било доизкусурено на високо ниво в цялото заглавие. В режима имаме един огромен AT-AT – или Walker. Иде реч за онези хипер огромни четирикраки роботи, които няма как да не сте виждали, дори и да не сте фенове на Междузвездни войни. Те бавно-бавно крачат към базата на бунтовниците – стигнат ли до нея, играта е загубена. Съответно те се опитват да я унищожат. Естествено имперците имат една задача – да пазят огромната машина.
Разчупващ момент е онзи, че Walker-ите ефективно са безсмъртни и бунтовниците трябва да завладеят две точки на картата, че да е възможно нанасянето на щети върху тях. Заедно с това всяка карта на Walker Assault е разделена на три фази, при които бунтовниците получават още методи за справяне с огромното превозно средство.
Режимът е разчупен, най-популярният в играта, единственото изцяло завършено нещо в нея и като цяло – забавен. Като идея имам предвид. Тъй като всичко останало, което ви описах горе е валидно. Целият хаос, всички начини да бъдете изнасилени. И цялостната липса на баланс. Те успяват да изместят фокуса към негативното.
Но и реално – Walker Assault включва точно четири карти! Четири! Наистина са доста мащабни... ама... е прекалено, прекалено, прекалено малко. Особено и като се има предвид, че това е що-годе основният режим в играта. И някой може да каже – „Ама то е качество за сметка на количество“. Да, картите са що-годе добри. Макар че не мога да преценя изцяло – най-вече заради целият мазаляк, който е геймплеят. Но все пак числото е хипер ниско. Ако ставаше дума за някоя малка, независима компания, която няма и пет лева в джоба и няма как да си позволи нещо повече – добре. Ама сори, това е EA. И играта им, от която очакват над 13 милиона доставки. Абсолютно нищо не е пречело да има повече съдържание освен желанието на компанията да иде метър. (Всъщност ако сега хвърля едно око в Star Wars Battlefront виждам, че има и пета карта – естествено под формата на DLC, което естествено води до един среден пръст от моя страна към EA.)
В резултат на малкото количество карти Walker Assault омръзва. А освен него... ами, няма нищо особено в Star Wars Battlefront. Хубаво, има Supremacy – макар че е по-смислено човек да си пусне направо Battlefield 4... има и куп обичайни режими тип отборен детмач, capture the flag и т.н., които не представляват интерес за никого. Обикновено не бих направил подобно субективно твърдение от името на голямо количество хора – но тук е факт. В повечето режими, различни от Walker Assault и Supremacy има супер малко хора! Понякога не можете да влезете в тях и след дълго чакане.
Иначе вероятно Heroes vs. Villains си струва да се спомене от допълнителните режими. В него всичките 6 героя са на бойното поле, при което се случва някаква тотална патаклама. В останалите карти можем да видим само по един от тях за всеки отбор.
Традиционно за игрите на DICE „малките“ допълнителни режими включват и намалени по мащаб карти. Сравним с този на Call of Duty. Нивата в общия случай изглеждат като отрязани и леко променени парчета от мащабните нива за Supremacy и Walker Assault, което увеличава общото количество – колкото да има как да лъжат EA – но някак не ви дават усещане за нещо уникално. Но това едва ли има значение. По-голямата част от „малките“ режими е видно и от самолет, че са поставени колкото да има нещо в играта. Колкото да изглежда така, сякаш Star Wars Battlefront има повече от 4-5-6 карти и 3-4 режима. Ярък пример е Fighter Squadron, който е някаква базова мини игра почти без връзка с Battlefront, в която битките се състоят изцяло във въздуха. Управлението на космическите кораби е толкова базово, а геймплеят - толкова бързо омръзващ, че не знам дали има смисъл изобщо да се говори много за него. Вкарано е нещо, колкото да се отбие номера, но толкова повърхностно, половинчато...
[caption id="attachment_58908" align="aligncenter" width="525"] AT-ST машините са достатъчно ефективни... като интересно бунтовниците нямат еквивалент на тях[/caption]
А, да, превозните средства, нека поговоря малко за тях. В Supremacy и Walker Assault можем да управляваме летящите X-Wing-ове, които можем да си вземем като power-up. В общия случай обаче те са крайно неефективни. Онова, което видях най-често хората да правят е да се самоубиват в камикадзе стил, удряйки или Walker-а, или уцелвайки някой герой като Люк Скайукър или Боба Фет... макар че за това се изисква и малко късмет. Що се отнася до наземните превозни средства... интересно е да се отбележи, че бунтовниците нямат никакви такива! Единствено на Ендор можете да ползвате Speeder Bike-ове, които... отново най-често се ползват за камикадзе изпълнения. Най-вече защото цялата карта е изпълнена с дървета и препятствия и се навигира трудно с тези превозни средства. Но на останалите три големи карти (плюс онази другата, DLC-то)? Бунтовниците нямат нищо. Имперците пък могат да се похвалят с наличие на AT-ST - малка бойна машина, която държи на много пердах, убива противниците ви бързо и ако я ползвате правилно можете да пожънете бързо много фрагове. Мнозина се оплакват от факта, че бунтовниците нямат някакъв подобен еквивалент... но засега EA и DICE не са реагирали. Вероятно ще го направят... чрез DLC?
В крайна сметка онова, което накратко мога да кажа за Star Wars Battlefront е следното - ще запомня играта като най-скандалната изобщо откъм липса на съдържание! Понеже не бяха минали и два часа, в които играх заглавието, когато наистина се зачудих – добре, това ли е всичко? Аз ли не виждам нещо? Аз ли съм сляп? Нещо скрито ли има?
Шепа еднакви оръжия, малко карти, почти нулеви възможности за персонализация, няколко читави и интересни режима.И това е всичко! Поне на мен играта ми втръсна за няколко часа. След това играх още известно време с погнуса и при нулево записано удоволствие и толкоз. Това беше всичко. Пълен, тотален провал.
По дяволите, Call of Duty: Black Ops III ми се стори като „тънко“ откъм съдържание предложение. Но си има сингъл кампания – макар и със стандартна за серията дължина и неособено качествена. Има си и Zombies режима, който традиционно привлича прилично количество хора. Има си и мултиплейър, барабар със сериозни възможности за персонализация, повече от 11 оръжия, че и ъпгрейди за тях. Има класове герои, повече джаджи и perk-ове, killstreak награди... има куп неща за отключване. Да, играта пак е в хейт ревюта, че и според нейните фенове е еднообразна и по-бързо омръзваща. Но Star Wars Battlefront дори не може да се сравнява с нея. Наистина. Няма как.
Или с която и да е „пълна“ игра. Това е просто едно недоносче. Което в настоящото си състояние вероятно трябва да струва 20 евро. Не повече. Но не, цената на Star Wars Battlefront е 60 евро плюс още 50 евро за сезонен пропуск... ха-ха-ха.
Не, наистина. Искам да акцентирам изключително много на това, че дори като пиша това ревю не мога да повярвам колко малко съдържание има в Star Wars Battlefront. И в други статии съм писал подобни неща. Но тук наистина е много, много, много, много малко. Толкова, че направо не може да повярва. Как е възможно EA и DICE да са толкова нагли. Но ето, че крайният резултат е налице!
И така, тъй като мисля, че инвестирах достатъчно време в това ревю за една игра, която я може да осигури 10 часа забавление, я не – по-вероятно второто – то карам направо към финалните параграфи. Тъй като вече споменах, че графиката и звукът са страхотни.
Star Wars Battlefront не си струва. Не си струва сега. Не си е струвала преди 1 месец, когато дебютира в продажба. Няма да си струва и след 2 месеца. И след 4. И след 6. Защо ли? Защото след 2-3 DLC-та вероятно ще заприлича на онова, което трябваше да е в настоящия момент в един по-хубав свят. Но тези пакети с добавки ще ви излязат по 15 евро всеки. А цената на Battlefront няма да падне особено. Тоест човек пак ще трябва да строши маса пари, че да получи почти готова игра.
Всеки от вас може да прецени дали това си струва. За мен отговорът е негативен. И се радвам, че получих бройка за медии от Пулсар на Star Wars Battlefront, че да не е нужно да давам пари за него. Щеше да ме боли още повече. Ако някой си мисли, че в ревюто си горе съм ползвал силни думи, то щеше да е различно, ако EA ми бяха измъкнали и париците за Battlefront...
Крайната оценка – пълен провал на EA и едно ново дъно в лакомията и пускането на недовършени игри. Ако и това мине – един бог знае какво ни очаква в близко бъдеще. Една карта, един режим, едно оръжие, един скин, един perk и всичко останало като DLC?
Бих искал да отбележа като финално изречение обаче, че всяка една медия, която е дала прилична оценка на Star Wars Battlefront, без с пълна сила да разкрие колко точно е орязана играта... трябва наистина, наистина, наистина да се срамува.
Още по темата
Ама ето, от един месец е в топ 3 по продажби Battlefront, харчи се като за последно - естествено заради Междузвездни войни: Силата се пробужда. До някаква степен Battlefront е като tie-in на Activision - скалъпена надве-натри игра, колкото да съвпадне с премиерата на касова продукция. Всъщност от помиите на Activision единствената разлика е невероятното аудио-визуално оформление...
П.С. Но понеже не четох ревютата на 9/10 медиите за Star Wars Battlefront, сега ще го направя, че ми е много чудно какво са писали, даеа. Смисъл как може да се оправдае тотално малкото съдържание, което няма как да не се забележи - то за 5 часа ти омръзва!
Жалко само, че не е имало време - понеже за мен това е причината - геймплеят да бъде направен така, че да си струва. Като се замисля не половин, а минимум една година е било нужно за довършването на Battlefront.
-в Call of Duty има доста по-голямо разнообразие от оръжия и те имат различно поведение - не толкова, колкото в Battlefield, но все пак се различава дали ще си с помпа, тежка картечница, узи или карабина; всичките 11 бластера в Battlefront се усещат в малка или голяма степен като едно-единствено оръжие;
-откатът/разсейката са почти нулеви в Battlefront - нещо, което го няма дори в Unreal Tournament и Quake 2/3, а това са си стандартите при бързите шутъри - тъпо е от другия край на картата да те размазват с автоматични оръжия... понякога даже без да видиш откъде те пуцат;
-spawn системата със сигурност е по-лоша от тази в Black Ops III, вероятно най-лошата, която ми е попадала в шутър от много, много години;
-цялата система с power-up-ове е ужасно балансирана - по-точно не е балансирана и грам; някаква безмозъчна ролетка, в която на един може да му се паднат няколко стационарни картечници, Дарт Вейдър и AT-ST, а на друг - разни ненужни простотии;
-самите power-up-ове и герои са прекалено силни или казано пак, небалансирани;
Ако някой ми каже, че трябва да играя 100 часа някой модерен шутър по незнайни причини и ми даде избор между Battefield 4 и което и да е Call of Duty, избирам веднага Battlefield 4 без грам замисляне. Но не бих казал на черното бяло - Black Ops III е повече от същото, но поне е повече от същото, което до някаква минимална степен е балансирано. В Battlefront има нула баланс общо взето.
Иначе за повечето хора ако гледат 2-3 часа стрийм на Battlefront ще видят общо взето всичко, което има да се види. Предполагам, че оттам нататък човек цъка със същата мотивация, с която играе и Quake 3 или Unreal Tournament, които в своята есенция са си еднакви - едни и същи карти и оръжия, ама цъкаш за победата и времето минава.