TMNT: Out of the Shadows е поредната бездушна адаптация на Activision, която ще бъде забравена за минимално време. Тук-таме се усеща малък потенциал, но просто минусите са прекалено много на брой. Графиката не е ужасна. Нивата може да са зле оформени, но като цяло анимациите са на високо ниво, а детайлността е прилична. Нищо положително не може да се каже в този аспект. Лоши ефекти, посредствен саундтрак, както и гласова актьорска игра, която не впечатлява с нищо. Бойната система е копие на тази от Batman Arkham игрите. Да, изпробвани са подобрения... но просто не са се получили. Като добавим и ужасяващата камера плюс проблемите с регистрирането на ударите по противниците... то можете да се досетите защо Teenage Mutant Ninja Turtles Out of the Shadows е в рубриката хейт ревюта. Тази игра по Костенурките нинджа просто не си струва. Прекалено запалените фенове на франчайза може и да намерят нещо привлекателно в TMNT: Out of the Shadows, но огромното количество геймъри - едва ли.
В някои моменти имам чувството, че спокойно мога да направя отделна рубрика в този сайт, посветена на едно-единствено нещо – неуспешните адаптации на Activision, свързани с различни филми и сериали. Последната от тях е Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows... в която бива осрана една любима анимационна поредица от времената, чийто оригинал излъчваха, когато бяхме деца – Костенурките нинджа.

Всъщност, преди да започна по същество с това ревю е редно да отбележа едно нещо – официалната цена на играта е 15 евро или 30 лева. С други думи, говорим за нискобюджетно заглавие, от което е логично, че не може да се изисква чак толкова много. А и винаги смятам, че е редно да се отдели поне един ред, когато става дума за евтини игри. Не можем да очакваме да нямат своите проблеми!

Но дори и като за 30-левова игра, TMNT: Out of the Shadows не си струва. Къса е, геймплеят е скучен, нивата са еднообразни, бойната система е пълно мазало. 30 лева или напротив, това не е игра, за която си струва да се дават пари. Тъй като е очевидно, че Activision за пореден път цели просто да отмъкне парите на хората.

В случая – кинтите на онези, които обичат Костенурките нинджа.

Но какъв е сюжетът на играта? Едва ли при него има изненада. Шрьодер готви пореден зловещ план да унищожи завинаги четирите нинджи Леонардо, Рафаел, Донатело и Микеланджело. Които се опитват да го спрат. В играта не липсва и журналистката Април О‘Нийл, която бива отвлечена от лошковците още в уводната мисия на цъкалката.

Относно историята няма какво да се казва... тъй като акцент на нея почти няма. Отвреме-навреме има кратки кът сцени под формата на комикси, които ни обясняват защо се преместваме от една зона в съседната. И толкоз, сюжетът се изчерпва до това. Едва ли има нужда да казвам, че няма някаква дълбочина в този аспект, а пък лафчетата на четирите костенурки... в 90% от случаите са лишени от всякакъв хумор. Макар че уж трябва да са забавни.

Но това все пак е евтина игра и както знаем, първият пострадал от ниския бюджет винаги са кът сцените и диалозите. От друга страна, по-важно е какъв е геймплеят. И съответно можем да се запитаме – какво е положението тук?

Крайно скучно и зле изпълнено. Общо взето, няма за какво да се хвана, което да похваля в тази игра... може би ако бойната система беше реализирана по-добре, можеше и да се получи нещо интересно от TMNT: Out of the Shadows. Но в настоящото си състояние, играта не струва.

Още от първия трейлър, появил се за заглавието беше очевидно, че бойната система е директно тафена от Batman Arkham игрите. И това е самата истина. Трябва да внимавате за атаките на вашите противници и да ги контрирате своеовременно. Като същевременно се опитвате да им нанесете възможно най-дълги комбота.

Ако се чудите каква е разликата с Batman Arkham игрите обаче, то веднага ще ви кажа – там акцентът е на прецизността и липсва какъвто и да е момент на хаотичност. За всяко движение си има точен момент и единственият, който е виновен, ако ви убият... сте си самите вие.

В TMNT: Out of the Shadows е точно обратното. Всичко е крайно хаотично. Нинджата, която сте избрали се движи както й падне из бойното поле... редовно сменя противниците както си пожелае. В много моменти не можете да „заключите“ даден противник и ударите ви попадат на 1 метър от него. В други ситуации нямате шанс да контрирате навреме, въпреки че сте натиснали копчето за това и съответно ядете пердах.

Да, трябва да призная, че има някои добри идеи в TMNT: Out of the Shadows откъм комбота и специални удари. Но проблемът е, че липсва каквато и да е прецизност в тази игра. От което автоматично следва, че удоволствието се изпарява... кефът от това да направите дълго, контролирано комбо. И започвате просто да помпате едно-две копчета през цялото време. Тъй като винаги е едно и също – една добра идея трябва и да се реализира! Не е достатъчно просто да витае във въздуха.

За цялата хаотичност спомага не само наличието на множество невидими стени и гличове, от които движението на вашите нинджи става напълно неконтролируемо. Ужасен проблем е камерата... която пък буквално си прави каквото си иска. В Batman Arkham игрите... няма нужда да мислите за нея. Камерата е ваш приятел.

В TMNT: Out of the Shadows, подобно нещо няма. Камерата се суче постоянно, върти се както ви падне. В повечето време на човек му идва просто да се откаже и я оставя в някакво неудобно положение, колкото да вижда нещо от бойното поле...

Но ако всичко това не е достатъчно, има и още едно нещо – на екрана винаги са четирите нинджи, каквото и да става! От което следва, че няма никакъв контрол в тази игра. Всяка нинджа се бие с различни противници, вие нещо търчите наляво-надясно, блъскате случайни гадове по главите и т.н.

Ясно е, че целта на играта е четирима души кооперативно да цъкат заедно по този начин... но защо е нужно и в сингъла костенурките да са заедно? Айде, ако имаха добър изкуствен интелект, окей... но това не е истината. В адски много моменти, останалите костенурки правят всякакви глупости... запречват пътя ви, в някои сцени даже водят и до смъртта ви. Което е адски шибано.

Според мен, винаги има четири костенурки, понеже не е имало времето да се направи „изцяло сингъл“ кампания. И дори когато сте сами... цъкате своеобразна кооперативка. Само че с ботове.

Но нека продължим с минусите на играта... те продължават и до нивата. В повечето случаи говорим за скучни, грозни линейни коридори или алейки из улиците на Ню Йорк. Няма и грам въображение откъм дизайн или архитектура...

Не само това, но и в играта липсва какъвто и да е минимап или обяснение какво трябва да правите в даден момент. Така прекалено често вие търсите пътя по-дълго, отколкото ви отнема да минете дадена зона или дори ниво. Като за капак на някои места се случва даден противник да се бъгне в някоя стена... и на вас да ви е нужно убиването му, за да продължите напред. Тъй като нивата са строго скриптирани.

Заедно с всичко това, TMNT: Out of the Shadows е адски кратка игра... да, ясно е какво ще каже Activision – за 30 лева, толкова. Хубаво. Само че Call of Juarez: Gunslinger, който се появи по-рано тази година струваше същите кинти... но беше далеч по-забавна и зарибяваща цъкалка. Че и имаше повече възможности за преиграване, отколкото TMNT: Out of the Shadows.

Е, не казвам, че всичко е изцяло лошо. Системата за вдигане на нива е що-годе прилична... макар че получавате ъпгрейдите прекалено бързо, понеже играта е адски кратка. Също така, четирите нинджи имат различни бойни стилове, което е плюс за геймплея – ако ви омръзне Леонардо например, то сменяте на Рафаел, Донатело или Микеланджело.

Заедно с това, разработчиците са се опитали да ъпгрейднат частично бойната система на Batman Arkham игрите. Което все пак е похвално – в някои други адаптации на Activision като миналогодишната по Spider-Man нямаше подобно нещо и всичко беше откраднато едно към едно.

Но все пак, минусите са много повече от плюсовете. И отвсякъде си личи, че това не е нищо повече от „поредната адаптация“. Скалъпена за възможно най-бързо време. Която по-често изглежда като мод, използващ Unreal Engine, отколкото игра, заслужаваща парите ни.

Всъщност, откъм графика, TMNT: Out of the Shadows изглежда прилично. Не съм много сигурен дали ми се харесва артът на костенурките, но пък анимациите са задоволителни, особено в битките. Има зрелищност.

Самата графика откъм детайлност не е ужасна, което също е добре. Въпреки това, нивата са прекалено скучни, линейни и бездушни и това няма как да не се забележи.

При звука, няма какво хубаво да се каже. Ефектите са евтини, гласовата актьорска игра не е на ниво. Усеща се, че нещата са претупани. Възможно е обаче и самите диалози, които не впечатляват с нищо да оказват сериозното си влияние. Също така, саундтракът е посредствен, на моменти откровено дразнещ и слаб.

Заключението? TMNT: Out of the Shadows не постига своята основна цел – да бъде забавна екшън игра от трето лице. Бъговете са прекалено много... може би с по-висок бюджет, може би с по-дълга разработка можеше и да се получи нещо качествено. Но в настоящото си състояние, тази игра не заслужава дори да си я инсталирате... още по-малко пък да давате пари за нея.

Но пък реално, едва ли някой е очаквал нещо по-различно от компания като Activision. Които, абсурдно, по-тази седмица обявиха, че много рискували и били яко креативни, виждаш ли. Да, бе. Игри като TMNT: Out of the Shadows са напълно очевидни.

Заглавия, изцяло претупани. В които не е вложен особен труд, целта е била просто да бъдат пуснати в продажба на уречената дата. Завършеност, малко количество бъгове и други важни неща? Липсват. Наместо тях... има просто една огромна посредственост и нищо повече.