Давам зелено на графиката, понеже като за нискобюджетна игра си е нелоша. Да, анимациите са куци, но е вложен труд в този елемент. И експлозиите хич не са лоши. 
Експлозиите - окей. Биват. Ама гласовете на актьорите и по-скоро репликите им са доста зле. А и няма баланс - когато играете, има просто някаква безкрайна взривяваща ушите шумотевица...
Игра, която се играе сама - как ви звучи? Именно това е The Expendables 2. В геймплея има толкова много ограничения, че в повечето време просто имате чувството, че само се движите. Защо ли? Защото това е шибаната истина! 
Креативността не е нещо, което се купува с пари. Този елемент отсъства в The Expendables 2 Videogame. Това е цъкалка, която иска да ви подмами да си я купите... и нищо повече. Измама. 
Не съм много сигурен дали е редно да се пише цяло ревю за тази игра. Тъй като има немалко нискобюджетни заглавия. Които се появяват постоянно. И е ясно, че няма как да се сравняват със супер хитовете в гейм индустрията.Все пак, мисля да отделя няколко реда на The Expendables 2 – играта. Просто защото подобни заглавия показват как не трябва да се правят нещата в гейимнга.
А именно – докопваш се до лиценз по даден популярен филм... и правиш игра по него. В която кажи-речи единственото достойнство са лицата на персонажите от кино лентата. И нищо друго.
Някакви елементи на креативност? Нещо интересно като геймплей? Дори и да се вложи някаква идея в разработката на читава ролева система в играта?
Нищо такова. The Expendables 2 е игра, която омръзва за по-малко от 1 час. Можете да поцъкате до края... ама все тая. И фактът, че е нискобюджетно заглавие, което се продава на няколко пъти по-ниска цена от „пълните” игри не е оправдание.
Защото има цъкалки като Dungeon Defenders, като Magicka и т.н., които са пак в същата категория – игри, струващи по 20-30 лева и то англоезичните им версии, не евтините руски такива! И тези игри са креативни, забавни, зарибяващи, в които просто не усещате как минават куп часове.
The Expendables 2? Нищо такова.
В какво се състои геймплеят? Перспективата на играта е изометрична, като по време на нивата нямате грам контрол върху камерата. На моменти се придвижвате от лявата страна на екрана до дясната, подобно на класическите екшън заглавия още от времената на 8-битовото Nintendo. В друи случаи пък камерата е директно зад персонажите ви под формата (разбира се, далеч назад).
Идеята на перспективата е нивата да са разчупни и да не омръзват бързо. Като разработчиците се стараят тя да се сменя що-годе често.
В подобна игра, това не е добра идея. Много често не виждате откъде ви стрелят, което е дразнещо. Някакви противници се промъкват извън екрана и ви изненадват неприятно. И т.н.
Но в интерес на истината, камерата е най-малкият проблем. Големият? Стрелбата.
Да, това е игра, изцяло в духа на филма The Expendables 2. Още в първото ниво, което се развива на неуточнено място на Балканите, убивате толкова хора, колкото страните в нашия регион сигурно не притежават като човешки ресурс. Но странното е... че в играта няма прецизна стрелба.
Има 2 варианта за пуцане. Единият е нормален, при който просто търчите и задържате бутона за стрелба. И куршимите свистят навсякъде, като шансът да ударите някого все пак не е малък, тъй като през цялото време около вас има десетки противници.
Вторият режим е уж прециезен. Защо ли? Защото когато задържите втория бутон на мишката и се прицелите, то влизате в режим на auto aim. Тоест натискате и... и мерникът автоматично застава върху даден противник. И вие просто да натискате копчето, за да го убиете.
Няма значение къде точно е малкото червено мерниче, което управлявате с мишката. Просто играта се цели сама. Втори бутон. След това първи бутон. И някой противник умира, без да зададете каквото и да е!
А това в подобен шутър... е чисто и просто безумие! Единственото, което играчът има като свобода в тази игра... е да се движи. Да застане зад някое прикритие и да хвърля гранати. Опс, грешка – дори и движението на доста моменти е ограничено, като трябва да преминавате от 1 конкретно укритие към друго!
С други думи, The Expendables 2 е игра, която... се играе сама! Вие нямате лукса да се прицелвате прецизно... което всъщност трябва да е в основата на такива проекти... нямате лукса да управлявате камерата. Нямате лукса да минете по алтернативен маршрут. Просто... притичвате от укритие на укритие и правите това, което ви е зададено.
И това омръзва адски бързо. Просто защото нямате усещане, че вие играете нещо.
Но... проблемите не играта не свършват дотук. Тъпо е, че имате избор от едва 4-ма герои в The Expendables 2. А именно – персонажите на Слай, Долф Лундгрен, Джет Ли и Тери Крюз. Къде са Арни, Чък Норис, Стейтъм, Уилис? Оная китайската пикла, дето й забравих името? Ранди Котур?
Няма ги. Да, ясно е, че няма как да бъдат озвучени всички тези персонажи. Но даеба, гласовете на Сталоун и Джет Ли в играта така или инак идват от някакви произволни хора и мога да кажа, че резултатът е плачевен! Да, озвучаването на персоанжите на Лундгрен и Крюз е истинско - баш от самите хора. Но дори и в този случай е очевидно, че са изгубили не повече от час-два да излаят набързо всички реплики, да си приберат парите и да си заминат.
А и реално, мен не ме интересува дали изобщо има реални гласове. Това са подробности, особено пък за нискобюджетна игра. Ако просто можеше да се играе с Арни, Норис, Уилис и т.н., просто да ги имаше като вариант... щеше да е супер.
Но не. Нещата не са такива. А и освен всичко друго, 4-мата персонажи изобщо не изглеждат особено различни един от друг.
Всеки има оръжие за близка и далечна стрелба. И кажи-речи няма особена разлика с кой от 4-мата цъкате. Може би персонажът на Тери Крюз е най-интересен и неговата помпа, която размазва по 4-5 противника накуп. Но дотам.
Примерно Лундгрен има снайпер... но какво от това, при положение, че пистолетите на Сталоун вършат почти същата работа? Да, далекобойната пушка убива от 1 път, а пък патлаците – от няколко куршума... но все тая. Не се усеща като сериозна разлика в геймплея.
Така дори възможността да повторите играта с някой различен от карето я няма. Просто защото всички са еднакви. А и в сингъл можете да ги сменяте по всяко едно време с копчетата от 1 до 4 на клавиатурата (тъй като през цялото с всички персонажи едновременно). На мен лично за по-малко от 2 часа ми омръзнаха и 4-мата.
В мулти, всеки играч може да си избере с кой от четворката да цъка. То реално играта е почти изцяло ориентирана към този режим. Именно заради това и в сингъла цъкате с 1 герой и още 3 бота. Тоест няма 2 различни кампании за всеки режим, ами всичко е едно цяло.
Това не го пиша като критика – дори и високобюджетните игри следват този модел. Критика би бил фактът... че мултито е супер скучно, също както и сингълът и омръзва за супер минимално време. Даже не съм сигурен дали ако си купите в момента играта, ще има с кого да цъкате. Вероятно всички са я изоставили!
И толкоз за геймплея. Общо взето, претупана работа. А, да, забравих да спомена, че персонажите имат възможност да вдигат нива на уменията си и да усъвършенстват пушкалата си. Което не е изпълнено особено добре, тъй като не е вложен много труд. Като много други геймплей елементи от играта.
Да, трябва да отбележа едно нещо. Графиката е нелоша. Да, няма как да се сравнява със супер високобюджетни заглавия. Но като за евтина игра е повече от добре! И то без да се използва Uneral Engine примерно. Вложено е старание в експлозиите и като цяло има яки гледки. Да, анимациите са куци, ама всички знаем, че рядко малките компании имат достатъчен ресурс, за да се справят добре с този елемент.
Звукът... донякъде бива. Много експлозии, много пукотевица. В един момент става досадно обаче – просто всичко се смесва и става тотално мазало за ушите. А и репликите, които 4-мата герои бълват постоянно са особено дразнещи (за разлика от филма, където бяха забавни).
Като цяло? Да, The Expendables 2 е нискобюджетна игра. Но това не оправдава скучния, изпълнен с ограничения геймплей. Общо взето нищо, за което си струва да си дадете парите... наистина!
Още по темата
663951059