The Park има добра идея, но само час геймплей е тотално недостатъчен, за да се отличи играта. Доколкото пейзажите в The Park изглеждат добре, то моделите и доста обекти са с доста лоши детайли. Специално главната героиня Лорейн... не изглежда никак добре. И то не заради психологическия й стрес. Оценка - сиво. Звукът като цяло... става. Има какво да се желае от озвучаването на Лорейн, ефектите са... средна ръка. Но общо взето няма и нищо прекалено дразнещо. Геймплей в играта фактически няма - пешеходен симулатор отвсякъде. Но лошото е, че дори не е направен опит за интеграция на такъв... Реално The Park не предлага нищо, с което да оправдае цената си. Най-добре играта може да се окачестви като една добра мисия от пълна хорър игра. Но не и нещо повече...

[caption id="attachment_57674" align="aligncenter" width="525"] Не свиквайте с подобни светли цени... подобни има около 3-4 минути в The Park[/caption]

Бях готов да хвърля The Park в хейт ревюта още след първите 20 минути, които прекарах пред заглавието. Което между другото е с дължина от около 1 (един!) час. След около 40 минути от нека пак повторя 1 (един) час положението беше същото. Както виждате всъщност, The Park все още си се намира в хейт ревюта, тъй че нищо не се е променило. Освен нотката, с което ще бъде написано това ревю. Което е... малко омекотена, понеже финалните 20 минути успяха да ме потопят в атмосферата на The Park.

Но въпреки това – ако теглим чертата говорим за един пешеходен симулатор с буквално нула геймплей, който много трудно може да бъде окачествен като „хорър“ и чието качество е откровено посредствено до вече споменатата последна третина от играта.

Нека обаче карам по същество, за да не изпадна във вечно ироничната ситуация да пиша едно ревю повече време, отколкото е дължината на даден продукт. Какво точно е The Park?

Играта беше рекламирана като психологически хорър от първо лице с акцент на сюжета. За мнозина сигналните лампи светнаха и си казаха – „Аха, тук ще има пешеходен симулатор“, тоест заглавие с почти никакъв класически геймплей, в който нашите възможности за контрол над героя се изчерпват до движение и интеракция с околната среда.

И да, положението в The Park е точно такова! Няма нито една частица фактически геймплей! През цялото време вие ходите и няма дори какво да ви обърка или заблуди – играта ясно ви насочва към правилния път. Наличните ви бутони са Shift за тичане – което не може да се ползва в половината време; ляв на мишката за интеракция с обект и десен за надаване на зов – „Калъм“.

Това последното цели да улесни още повече The Park, като ви дава индикация с към кой обект трябва да се придвижите. Няколкото реплики „Калъм, Калъм“ обаче започват да стават достатъчно еднообразни, за да се замислите дали да натискате толкова често втория бутон на мишката. Ако се замисля обаче смешното е друго – това е единствената механика в целия The Park. Да кряскате като някоя продавачка на семки преди футболен мач във В група.

Но не, това дори не е всичко! Не си мислете, че ще имате лукса нон-стоп да имате контрол над персонажа си. Заедно с това може би половината игра се състои от сцени, в които можете да се оглеждате само наляво-надясно. Тоест вашата героиня е фиксирана на едно място и толкоз. С други думи откъм „геймплей“ говорим за пешеходен симулатор от най-висша степен! И то линеен такъв. Почти всичко, което може да се намери – а това са бележки, разкриващи ни сюжета, са на очевидни места покрай главния път. Направих си труда чат-пат да се забия в някоя китна полянка – нищичко там. Награда за това, че съм кривнал от единствения прав път – не!

Казано накратко, The Park има буквално нула геймплей. Тъй като поне аз не считам за „геймплей“ възможността да с посоките напред, назад, наляво и надясно да движа някаква камера. По дяволите, по същата логика и Google Street View е електронна игра!

Ако изключим липсата на геймплей и доста други неща никак не стоят добре. Айде, фен съм на Telltale и игрите им, харесвам и Life is Strange, и други подобни заглавия. Макар че тези заглавия поне се опитват да ни дадат някаква илюзия за избор, геймплей и интерактивност. Повърхностни, спор няма, ама поне има нещо! Колкото да се отбие номера! Тук -

Но не това е голямата драма. Още по-лошото е, че качеството на сценария е на откровено ниско ниво. Още първата сцена малко след началото, в която Лорейн - главната героиня - започна да говори можеше да ме накара да повърна. Звучеше като някоя 13-годишна дрисла, която е скъсала с гаджето си, с което е била една седмица и вече философства за безсмислието на човешкото съществуване. Още по-лошо, всички останали монолози на Лорейн са със същото качество.

С оглед на финала на The Park голяма част от нещата, които героинята казва имат логика. Тук не споря. Лошото е, че освен важното са вкарани сравнения и размишления, които целят да направят играта по-философска и дълбока, но се провалят с абсолютна сила. Поне за мен колкото по-сложно се изразява човек, толкова повече се опитва да прикрие фактът, че няма какво толкова да каже. Не винаги, но прекалено често. Подобно е положението в The Park. Тъй като за мен хорърът не дойде от шепата предвидими моменти, които трябваше да ме накарат да скоча от стола и да писна с фалцетен глас, а в онези ситуации, в които Лорейн си отваряше устата и започваше да плямпа.

А, да, вероятно тук е редно да отбележа, че поне за мен гласовата актьорска игра е на средно или дори под средното ниво. Актрисата зад Лорейн се... справя що-годе, но точно толкова, колкото да кажеш, че не е била зле. А с оглед на темата, която се разисква в The Park се изисква по-високо ниво на озвучаване.

Но като споменах хоръра горе, нека кажа какво е нивото му в играта. Също почти никакво. В първите 2/3 от единия час геймплей сякаш се издига транспарант пред вас – „ТУК ВИ ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕТЕ ИЗПЛАШЕНИ, ПОДГОТВЕТЕ СЕ“. Докато цъках се замислих, че Metro: Last Light беше в пъти по-голям хорър за мен. Когато се разхождам с минимална скорост в някаква канализация, треперя дали лампата на фенерчето ми няма да изгасне и се чудя дали няма да ми скочи някой урод, докато имам 3-4 патрона в себе си. В някои случаи се тътрех по 20 минути, без да се случи нищо. Ама си беше... съспенс. Просто защото не знаех какво да очаквам. Което всъщност е в есенцията на хоръра като цяло.

Не и в The Park. Няма буквално нито една ситуация в цялата игра, в която да бъдете стреснати от нищото. Докато си ходите из увеселителния парк. Всичко е толкова... очевидно.

И заради това атмосферата страда. На теория нещата са... нелоши, всъщност. Визуално The Park е оформен добре. Има атмосфера, но когато знам, че няма какво да ме изненада... не мога да се потопя в нея. Просто има един мрачен лунапарк и толкоз.

[caption id="attachment_57668" align="aligncenter" width="525"] Интерактивността в играта е... изключително скромна[/caption]

В резултат какво имаме досега...

1) Нула геймплей

2) Дразнеща главна героиня и глупави монолози

3) Почти нула хорър – ще излъжа ако кажа, че един път не се стреснах, но това за мен не е „хорър“; хорър е да си кажа – „Еби му майката, това беше наистина извратено и яко, изкефи ме“ – примерно...

[caption id="attachment_57673" align="aligncenter" width="525"] Пейзажите не са никак лоши, но моделът на Лорейн е меко казано ужасяващ и ни връща поне 7-8 години в миналото[/caption]

Тук вероятно можете да се зачудите – какво, по дяволите, може да се случи в онези пусти финални 20 минути, че другите 40 да бъдат оправдани? (Всъщност като чета този ред отново осъзнавам колко абсолютно абсурдно е да пиша ревю за цяла игра, която е дълга точно един час.)

Секцията накрая, в която докрай се разбулва историята е изпълнена доста силно. И най-интересно, Лорейн в нея не говори. Имаме едно бавно увеличаване на съспенса, което не се случва фалшиво, изкуствено като в останалата част от The Park. В което става по-интересно и по-интересно, докато накрая не видите последната сцена. Което е... достатъчно запомняща се, в интерес на истината.

Имах чувството, че краят на The Park е бил създаден от едва ли не различен екип или дори различна компания. Или по-скоро – сякаш финалните 20 минути са били онова, което първо е било направено, а след това са били разработени и първите 40. В крайна сметка се усеща един ярък контраст в качеството. Сега като се замисля – финалът ме изкефи. Успя да спаси The Park в очите ми... донякъде.

Но фактите си остават и са красноречиви. The Park е безумно кратък, супер линеен, посредствен в прекалено много аспекти, няма как да се окачестви нито като игра, нито като хорър.

И ако всъщност се замисля... цялото това заглавие е просто една добра мисия от истинска хорър игра. Нищо повече.

А, да, споменах ли, че цената е малко над 25 лева? За всичко на всичко 1 час геймплей?

Реално The Park не си струва. И ако се замисля основната причина е една – освен всичко, споменато досега. Просто играта е претупана. Не е направено усилие една нелоша иначе концепция да бъде развита в по-пълен продукт. Сякаш някой си е казал – „Абе, тука някакви си кратки игри с по един-два часа геймплей записват големи продажби, я дайте и ние да направим една, пък да видим“. И именно това се е случило.

Има и едно друго нещо, което е редно да се спомене. Финалът на The Park е отворен и няма едно обяснение за всичко, което се случва в играта. Очевидно при нещо, дълго един час е лесно да дам прекалено много спойлери... тъй че няма да го правя. Но нека кажа, че разработчиците Funcom са създателите и на The Secret World. Съответно лунапаркът, в който се състои The Park е и зона в MMO заглавието. Имаща си своята богата история. Аз поне не съм играл The Secret World, не знам за какво иде реч. Четох разни теории в интернет, че може би има препратки, може би не. Но и да играете The Park като самостоятелен продукт – има поне няколко потенциални завършека. Зависи от вас как ще погледнете на играта. Някои от тях са мрачни и брутални – два, които аз си представих. Други... доста по-лежерни. Като цяло повечето намеци сочат към най-бруталните, но нищо не е изцяло сигурно.

Лично аз не съм голям фен на неяснотата и отворения край във филми или подобен тип игри. Предпочитам да има едно становище от създателя на даден продукт. Едва ли не да каже – „Това ми беше идеята – независимо дали я харесвате или не“. Но в The Park… абе, може би не са чак толкова зле нещата. Като за нещо с отворен тип финал не съм разочарован.

Финалните думи? Ако някой ден тази игра струва около 2-3-5 лева в Steam можете да й хвърлите едно око. Но като цяло говорим за една мини история, неуспешно превърната в пълен продукт... и толкоз.