Ако сте имали надежди като мен, че лайната, изсрани в Rome II ще бъдат закърпени в Attila, то мога да кажа едно... те ще бъдат разбити. Мога да кажа следното - ако миналата игра в Total War серията ви се е сторила окей, то същото ще е мнението ви и за тази. Но ако презирате Rome II и смятате, че е най-слабият в целия франчайз - то можете да очаквате и тук да сте разочаровани. Този път мога да дам зелено на графиката. По-оптимизирана е - наистина има бъгове, но мазалото далеч не е на нивото на Rome II. Доста хора се оплакват, но като по чудо при мен всичко беше супер. Също така изискванията са намалели, сравнено с Rome II, поне на по-ниски настройки. Като цяло добре. Нямам критики. Скука и разочарование. Това бяха двете неща, които чувствах най-често в Total War: Attila. Истинско удоволствие е да притежавате подвижните селища на различните готски племена и хуните, но за сметка на това колкото повече навлизате в геймплея, толкова повече лъсват неговите минуси. Вие трябва да намерите системата на Total War: Attila, да играете по предварително зададения сценарий, за да сте успешни. Иначе ви чака тежко изнасилване. А като се има предвид идиотското AI, което бълва армии с абсурдна скорост и ако не сте специално подготвени няма как да отблъснете, то нещата стават не приятни, а крайно скучни. И не, една игра не е трудна, когато компютърът има безкрай пари и за него не важат същите правила, които са валидни и за геймърите. Това е шибан удар под пояса и долен трик. След две поредни толкова слаби игри, то мога да кажа едно нещо - поне за себе си - серията Total War е мъртва. Дано да възкръсне като феникс някога, дано истинският екип на Creative Assembly да направи нов представител на серията. Но в момента тази игра е прахосване на пари. Едно от най-важните неща за всяка turn-based игра е синдромът „още един ход и си лягам“ - онова желание да поцъкате още 1-2 минути, колкото да довършите няколко важни неща, преди да се хвърлите в леглото. Доказано е научно обаче, че при успешните игри от жанра, 1-2 минути обикновено се равняват на 1-2 часа... минимум. Когато се потопим в атмосферата и просто не искаме да спрем, докато не завладеем целия свят.

За мен Total War поредицата винаги е била един от основните източници на „още един ход и си лягам“. Хибридът между битки в реално време и тактическа походова карта на света, която трябва да се завладее винаги са били близко до предпочитанията ми. Total War: Shogun 2 ми беше любимата игра от поредицата – в нея негативни страни почти не можех да намеря. Total War: Rome II ми дойде не като шамар, а като тупалка в лицето боксьор в тежка категория – още не мога да преживея шока от нея. А сега се появи и Total War: Attila, който дебютира в продажба миналия месец. Дали тази игра успява да се върне към златните времена на серията или показва, че франчайзът е пред умирачка?

За съжаление, второто. С пълна увереност мога да кажа, че де що е имало талантливи служители в студиото Creative Assembly, те са се занимавали с Alien: Isolation. И ще се занимават с евентуално продължение на хорър играта. А за Total War? Явно е останал единствено Б-отборът и резултатите от това са видни. В Total War: Attila може и да има... една добра идея, но прекалено много други неща отново са зле.

В резултат казвам  с тъга – вероятно това е началото на края за една от великите поредици в гейминга. Която ще загине, изнасилена и издоена – съдба, която очаква и много други големи франчайзи днес.

Но нека карам по същество – какво ново в Total War: Attila? Нека започна с хубавото – част от помията на Rome II е поправена. Вече има някои съвсем базови неща – например шибани четири сезона, които необяснимо бяха премахнати в предходния Total War. Освен това кралската ви династия вече е монархия, а не някакъв тъп крив демократичен парламент – което е хубаво, понеже щеше да ми дойде малко множко хуните да правят референдуми и да дискутират на кръгли маси кой да им стане новият вожд.

Редно е да отбележа също, че потребителският интерфейс вече не представлява гротеската, която беше в Rome II. Отново се завръщаме към съвсем нормално изглеждащия такъв, при който единиците не са някакви драсканици на обхванати от лудост маниаци на тема античност, ами съвсем нормални и ясни картинки. При които що-годе лесно можем да видим дали управляваме селянин със сопа или елитен пехотинец на дадена фракция. Битките също са с една идея по-стилизирани откъм вид, въпреки че и до ден-днешен някои екрани са скрити зад 5-6 натискания, което е всичко друго, но не и интуитивно.

Налични са и някои други по-малки детайли – например как по време на битка можете да изгаряте цели градове със стрелците си. Почти всичко може да бъде унищожено... а още по-яко, дадени фракции получават финансови бонуси, ако  подпалите и заграбите възможно най-много от дадено селище при обсада. Например вандалите. Така един от леко скучните, поне за мен, елементи в Total War поредицата е разчупен до сериозна степен.

И, разбира се, най-голямата новост, която няма как да не се спомене още в самото начало. И която веднага ме спечели за Total War: Attila – странстващите из картата нации! Досега в серията винаги нещата са били еднакви и статични. Започваме с някаква столица. Правим армия, завладяваме съседен град. Кесим известно време в него, докато намалеят бунтовническите настроения. Възстановяваме армиите си. Продължаваме напред™ към следващото селище. И така, докато не спечелим (или бъдем разгромени).

[caption id="attachment_45778" align="aligncenter" width="525"] Фракциите в Total War: Attila са адски много - и адски безлични[/caption]

Разбира се, подобен геймплей за орда като хуните би бил... абсурден. Да стоят в някакво градче и да се молят на местното население да спре да им се нерви, да си предлагат жените и конете за секс и утешение, че да могат да си продължат похода за завладяването на света.  Но в Total War: Attila имаме една новост...

...нации като хуни, готи, вандали и т.н. вече нямат статични градове. Вместо това те се придвижват под формата на орди на картата. Не обикновени такива обаче – в тях могат да се строят сгради! Това се случва благодарение на възможността да направите лагер на абсолютно всяко място из картата, което превръща ордата ви в своеобразен град. Ако решите, че сте се развили достатъчно – вдигате катуна и се втурвате да завладеете света.

Сами можете да си представите колко е яка тази концепция. Вместо да чакате елитните ви кончета да пристигнат от столицата ви, която е на майната си, за да превземете някое селище, то всичко се случва... моментално! По всяко едно време строите единици и те спомагат ордата ви да се разрасне. Така вече имате не само генерал, който се движи по картата – имате град. Който спокойно можете да преместите заедно с цялата си армия, ако нещата някъде станат прекалено напечени. Не ви пука за статични селища. Нямате столица. Търчите си из картата и сеете смърт.

Всичко това звучи много яко? На пръв поглед, да. Първите часове пред Total War: Attila се зарибих, потопих се в атмосферата. Но колкото повече играете, толкова повече помията започва да ви се излива в лицето. И в крайна сметка разбирате, че Attila се уповава на една много яко замислена екстра, но тя ви пречи да се изкефите наистина, защото лайната, налични и в Total War: Rome II се завръщат с пълна сила.

В резултат мога да кажа – Attila не си струва. Ако някога играта падне до 10-15 лева – дайте й шанс. В момента е прахосване на пари.

Защо?

Нека първо говоря за дипломацията. Тя е повече от ужасяваща. Всъщност серията Total War никога не е можела да се похвали с точно „добра“ дипломация. Напротив, винаги е била зле програмирана, хаотична, вършеща безумни неща без особено обяснение. Разбира се, в Shogun 2 положението беше най-добро, имаше повече логика, можехте да поддържате нормални отношения (до определен момент) с дадени фракции.

И въпреки минусите, в повечето Total War игри можехте да свалите звездите на някой силен батка известно време, колкото да не ви напада, докато сте слаби. Да си съберете силите и да се подготвите за война. Не не и в Total War: Attila.

Пуснете ли се на висока трудност - то ви чака секс, сравним с това да поставяте световен рекорд колко пъти ще ви оправят за 24 часа. В Total War: Attila кажи-речи няма никого другиго, освен Вас на световната карта. Ваше светейшество играчът. Всеки се опитва да ви уважи с цената на всичко (независимо дали сте с хуни или всяка друга нация). И да, казах ви вече за какъв тип „уважаване“ говорим. Нещата винаги започват леко бавничко, но точно като в едно порно с всяка следваща минута (ход) темпото се засилва и не след дълго усещате, че целият свят някак се е обърнал към вас с идеята да ви ебне.

[caption id="attachment_45777" align="aligncenter" width="525"] Енциклопедията е особено неудобна за ползване[/caption]

И да пробвате да спечелите някого с дипломация, и да не пробвате – все тая е. В повечето случаи ви показват един среден пръст в лицето и не можете да сключите дори базово търговско споразумение. Но дори и това да стане – пак всяка фракция в Total War: Attila е на крачка от това да ви забие сериозен нож в гърба. Обикновено в комбинация с още 4-5 накуп. И то без явна причина. Просто така - вие сте играчите, значи трябва да страдате.

На моменти имах чувството, че тази игра е симулатор на българската олигархия. Всяка нация е по някакъв начин обвързана с втора, а тя пък с трета и така докато не станат... много на брой. Всички като свински черва – нападнете ли една, останалите автоматично ви скачат на нож. Всеки е братовчед, жена, секс роб на някого. А вие, обикновените играчи, често сте в позицията на овце, попаднали сред стадо вълци. Но още по-иронично, понякога дори не е ясно защо всички ви гърбят.

Така е адски забавно, когато се случи някой пич да ви нападне с две свои армии между ходовете. Да отстъпите, а в рамките на същия ход още един да ви нападне отново с две армии и разцепи брутално. Ей-така, синхронизирано. Уж две фракции, а действат като една. И разбира се, нападат задължително с две армии - всяка пълна (по 20 отряда единици). За да ви е гадно и за да е 100% сигурна загубата.

Което води до един ироничен елемент -  темпото на Rome II се е запазило изцяло. В първите си 20-30 хода трябва да стоите спокойно и да се развивате. Да мълчите като мишоци и да не се биете с никого. Да се защитавате, докато се сдобиете с по-елитни единици. И чак след това да тръгнете да правите походи. Мислите си, че хунската ви орда, състояща се от три армии (града) с близо 35 отряда единици е много силна? Помислете си отново. В Total War: Attila всяко едно племе има титанични армии, с които си странства из картата. Защо не? Извадите ли нож на някого и можете да очаквате да ви потропа на катуна с две пълни армии по 20 отряда войници всяка... Ще си рече човек, че в четвърти-пети век дори и село със сто човека население е имало поне хиляда човека елитна армия...

И така, нещата са следните. Започвате първа кампания на Total War: Attila, радвате се на свободното движение, изравнявате градове със земята, водите няколко войни заедно и ордата ви е щастлива. Вие също сте щастливи. Знаете ли колко е яко да се разчупи статичният досега геймплей на серията? Да странствате с мощната ви армия и да гърбите всичко наред - строейки нови сгради в катуна си, вдигайки специални умения за всеки наличен подвижен град... да, много шибано яко е.

Но кратко след това бивате оправени така, както оправят белите жени в негърските gangbang порна. Защо ли? Просто компютърът има безкрай ресурси и не се свени да ги използва. Така дори и да разцепите някоя фракция в битка и да унищожите 30 от 40 отряда армия, след 3-4 хода те са се възстановили до малка или голяма степен. А вие още си ближете раните, дори и победата ви да е била убедителна. Следователно същите пичове се връщат да отмъщават, а вашите отряди са частично възстановени. Супер забавно е да размажеш някого анално в една битка, да му убиеш три генерала и 30 отряда армии, а след 3 хода същият пич да се върне с още 2-3 армии - сякаш нищо не е било! Забавно ли казах? Не, искам да псувам като за последно!

Естествено, фракциите на AI-то не трябва да мислят за такива неща като "икономика", те си поддържат спокойно няколко пълни армии с по 20 отряда войници, без да им мигне окото. А вие се чудите как да излезете на плюс и всяко поражение означава крупен удар по вашите надежди да станете световна сила. В крайна сметка ви размазват първия път, понеже не сте играли по свирката на Total War: Attila и губите.

[caption id="attachment_45782" align="aligncenter" width="525"] Чат-пат се случва и някое произволно събитие[/caption]

Тогава си казвате - окей, ясно. Не трябваше да ходя в тоя негърски квартал. И започвате нова игра. Този път сте съвсем кротка хунска ордичка, стоите си, кютате си, лежите си на едно място из картата с катуните си. Дори и не си мислите да се помръднете. Да не ядосате някого. Ако някой ви нападне – защитавате се. Чакате, докато се развиете, че да почнете Голямата война.

И междувременно сте умрели от скука. Тъй като в Total War: Attila отново има емнайсе хиляди фракции, които трябва да изчакате всеки ход. Който пък протича за 2-3 до 4-5 минути. Защо не? Кому е нужно нещата да се случват по-бързо?

Всъщност аз наистина не схващам какво пречи повечето малки фракции да се направят независими малки градове, които си имат някакви армийки и толкоз. Както беше в Shogun 2 и куп други Total War игри преди това. Кому е нужна тая грандомания? Нека има по-малко водещи фракции, но да си имат собствено лице и поведение, читави дипломатически отношения. А не десетки безлични, хаотични ботове. Които в даден момент винаги решават, че просто ще се съюзят и ще ви убият.

Идиотското е, че в Rome II фракциите бяха хипер пасивни. Стояха и не правеха нищо. Ако вие не им обявявахте война – можехте да си цъкате на бутона за следващ ход до безкрай. Че понякога дори и при открит конфликт, ботовете си стояха на едно място и не вършеха нищо. А ако чат-пат да им подарите някоя девственица, че да продължат да ви харесват, то всичко си беше прекрасно (скучно). Сега нещата са обърнати на 180 градуса.

Б-отборът на Creative Assembly е казал – „Не искате пасивно, така ли? Добре, ще получите активно... клецане“. И да, такова има. Но най-важното липсва – балансът. Защото нито е приятно ботовете да са пасивни и да не правят нищо, нито е приятно да са супер агресивни.

Не казвам, че е невъзможно да си ефективен в Total War: Attila. Просто трябва да играеш по правилата на играта. А вече казвах какви са те - стабилно и силно икономическо развитие. Нещата са... неприятно скриптирани. Точно каквито бяха в Rome II. Няма свобода – нещо, което лично мен ме подлудява. Не можеш първо да започнеш поход и след това да мислиш за икономиката. Винаги е обратното. Винаги първо е шибаната икономика. А това звучи ли ви като нещо, с което свързвате хуните? Османската империя? Вандалите или други племена/империи, известни със своето разграбване на различни селища? "А, я чакайте да видим дали имаме добре оформен макроикономически пейзаж, преди да тръгнем да плячкосваме, изнасилваме и убиваме"?

Естествено, че не. Но именно това е положението. За да направите един базов поход с хуните трябва да имате куп пари в касата, понеже издръжката е адски скъпа. В резултат уж сте свободни като вятъра да завладеете света, но всъщност сте все такива роби на икономиката.

Но в крайна сметка, Total War: Attila е просто ъпгрейднат в някои аспекти Rome II… и всъщност ако решите да играете със статичните нации ще усетите именно това. Аз нямах нерви да издържа достатъчно дълго с тях. Прекалено много ми замириса на Rome II.

[caption id="attachment_45781" align="aligncenter" width="525"] Така изглежда вашата орда, когато й зададете да стане стационарна; това увеличава драстично финансовите ви приходи и нейния растеж, но не ви дава възможност да се движите и атакувате[/caption]

И докато още съм на тема битки – отново балансът не е на високо ниво. Серията се връща в миналото, където тежко меле и конница сякаш е най-ефективната тактика. Поне аз не виждам с какво са ефективни стрелците – почти нищо. Да, ако успеете да откарате конете си по фланга и оттам да пуцат - можете да постигнете доста. Но в общия случай за оптимална тактика намерих класическата - тежко меле, коне отстрани и чао-чао. Една стратегия, обуславяща серията Total War открай време. От Medieval: Total War насам.

Всъщност именно заради това обичам толкова много Shogun 2. Там имаше сериозно застъпен елемент на камък-ножица-хартия при единиците. Копията са силни срещу коне, но слаби срещу мечоносци. Стрелците са ефективни срещу меле и от дистанция, но слаби срещу коне. Мечоносците са балансирани, но не са специализирани в даден тип битки (и могат лесно да бъдат пребити от коне в дадени ситуации). Конете като цяло са ефективни винаги, но трябва да внимават за копия с цената на всичко, защото ги правят на пастет.

В Attila... до малка степен го има този елемент. Но като цяло балансът отново се губи - доста. Единиците имат куп статистики и човек си мисли, че дълбочината е внушителна... но истината е съвсем различна.

Иначе самите битки... понякога са интересни, но компютърът не пропуска да прави глупости прекалено често. Ако знаете как функционира серията Total War като цяло, тоест я цъкате от достатъчно години, едва ли ще е трудно да намерите системите на игра.

Шибанията в Attila обаче не идва от самите битки и евентуална трудност в тях. Понякога те може и да са приятни, въпреки загубения баланс на Shogun 2. Проблемът е, че каквото и да стане, все ще изгубите 1/3 от армията си в битка. Колкото и ефективно да се справите. А след това вашето възстановяване е доста по-бавно от това на компютъра, който се връща отново и отново и отново - винаги с пълни, свежи армии. Агресивност - окей. Но когато е гарнирана с подобна нечестност, нещата стават просто скучни. И рано или късно просто загивате.

Да, редно е да посоча пак, че говоря за предпоследната трудност. Всъщност на нея играя от 10+ години в Total War серията (никога не съм обичал ограничението да не мога да натискам пауза по време на битка и да запазвам играта си по време на ход на последната, въпреки че цялостната трудност не се променя особено на нея).

И за да приключа темата за геймплея, бих посочил факта, че отново няма епичност в Total War: Attila. В Shogun 2 и игрите преди това човек започва с някакви скромни армии – няколко генерала с по 2-3 отряда единици. Понякога и по-малко. Всеки ход можете да строите един отряд на град, поне в началото. Усеща се някаква градация. Първо сте пикливо племе, а накрая – владетели на света.

В Total War: Attila човек просто стартира с 30-40 отряда единици. Още след 10 минути участвате в супер масови патаклами. Лично за мен това убива удоволствието. Темпото. Да се почне от частното и да се стигне към общото. Да имаш в началото 3-4 единици и един движещ се град и накрая да се сдобиеш с титанична орда. Но очевидно Creative Assembly не са можели да балансират подобно нещо. И какъв е резултатът?

Хаос и дисбаланс. Бивате пуснати с някакви огромни армии и имате няколко, не чак толкова много алтернативни начини на действие. И трябва да цъкате според правилата на Total War: Attila. Дадена фракция започва на определено място от картата. Сякаш е нарисувано с огромен маркер какво трябва да направите. Какво се очаква от вас. Толкова, толкова е скучно.

Иначе куп други елементи на играта – дървета с технологии и генералски скилове например – са си кажи-речи същите като в Total War: Rome II. С малки промени. Ако ви харесват – добре за вас. А ако имате дълбоко презрение към Rome II, то и тук емоциите ви ще са идентични. При мен положението е именно такова.

И като за капак най-прекрасното – както обикновено има шепа нации в играта - точно 10 на брой! А на глобалната карта са далеч, далеч повече... със своите единици и всичко. Готови да бъдат отключени... срещу съответната сума. Да, това е поредната шибана тактика от Creative Assembly и Sega. Всъщност броени дни след дебюта на играта видяхме първо DLC… с викингски фракции. Гадничко, а? В идните месеци можем да очакваме още пакети съдържание с по 2-3 нови племена всяко.

Всъщност, докато добавям последните щрихи към това ревю се появи още едно DLC. Яко, нали? Ако се забавя още един ден, сигурно ще се появи и второ, трето, четвърто. И, разбира се, срещу 20-на лева получавате 3 нации. Феноменално...

[caption id="attachment_45787" align="aligncenter" width="525"] Семейното дърво и интригите в него трябва да служат като някакво разнообразие, но в общия случай е толкова приятно да видите дали някой не крои да ви прецака, колкото е приятно баба ви да ви разправя какво се е случило с Хулио и Есмералда в последния епизод на сапунената опера[/caption]

Като цяло само за няколко години Creative Assembly и Sega успяха да ме изгубят за Total War поредицата. Една от любимите ми изобщо. Докато някога не можех да спра да я играя, сега нямам желание дори да стартирам нова игра. Толкова скучно, дразнещо, хаотично е всичко. Може би причината е в Shogun 2, който беше толкова великолепен. Но когато след върхът на една серия се изсере едно лайно, шокът е голям. А когато след това започне да се завива именно това лайно в целофан – то човек няма как да се почувства по-добре.

Или ще трябва да чакаме още 4-5 години за Total War на нивото на Shogun 2? Е, аз не съм особено сигурен, че ще имам нервите. И че ми се отделят финансовите средства. Sega не го заслужава. Б-отборът на Creative Assembly не го заслужава. И заради слабата им игра, и заради наглото им отношение.

Ако истинският екип на Creative Assembly започне да разработва нова игра... да е наследник на Shogun 2 - хубаво, може и да се замисля. Но едно е сигурно - в близко бъдеще много ще се замисля дали да отделям пари за този вече умрял франчайз.