Последното нещо, което очаквах беше Total War: Rome II да е чак толкова слаба игра. Мислех си, че ще има малки подобрения, спрямо предходния Shogun II. Но истината е съвсем различна. Много от силните страни в миналите Total War игри са тотално и необяснимо изоставени в Rome II. За който мога да кажа следното: това е най-скапаната игра в цялата серия.Сама по себе си, графиката е красива. Но все пак й слагам оценка сиво, защото е прекалено тежка. И в резултат трябва да играете на по-ниски детайли от Shogun II, дори и да имате повече от прилично PC. Освен това, зареждането между ходовете е просто безхаберно дълго и крайно неоптимизирано. Звукът е добър. Саундтракът е все така отпускащ, ефектите и гласовете са хубави. За геймплея на тази игра няма какво добро да кажа. Представете си всичко хубаво в Shogun II. То липсва в Rome II. Куп механики са или опростени, или направо премахнати. Заради което гордо мога да нарека Rome II една помия. Най-слабата игра в цялата Total War поредица. Това е моето мнение за Rome II. Заглавието е провал на прекалено много нива... да, може да е привлекателна за някой нов играч. С много мощен компютър. Но за ветераните, за онези, които обичат Total War... това е краен, безумен провал.

[caption id="attachment_21610" align="aligncenter" width="525"] Свиквайте с тази гледка - пейзажът на световната карта, докато чакате да завърши поредния ход... нещо, което отнема по 2-3 минути в началото на играта и в пъти повече към средата и края[/caption]

Shogun II за мен е перфектната Total War игра. В нея има кажи-речи всичко, което един фен на тази поредица може да иска.

Баланс при единиците. Интересни технологични дървета и умения на генералите. Търговия. Значение на агентите. Цялостно темпо, с което се развива действието. Дори и дипломацията беше на прилично ниво.

Естествено, имаше си и трески за дялане. Съответно аз очаквах именно това от новия Total War: Rome II – да се доразвие Shogun II. Нямах големи надежди. Не смятах, че това ще е някаква размазваща игра.

Но ах, какво беше разочарованието ми, когато си я пуснах! Да, точно така – Rome II може да се конкурира преспокойно с Empire за титлата „Най-скапана игра в Total War серията“. Тъй като поне аз трудно мога да се сетя за нещо, което е изпълнено на високо ниво в нея!

Всичко, което беше постигнато в Shogun II… като баланс, като новости... просто е хвърлено в кенефа. Че и след това са се изпикали отгоре разработчиците от Creative Assembly. Защо се е случило това... нямам идея!

Но фактите са факти – Rome II е боклук. Да, точно така ще се изразя. Боклук. Има някои хубави новости, окей. Но и има адски много тъпотии. И като цяло е игра, която не е кеф... а бреме.

Първото нещо, което прави лошо впечатление при Total War: Rome II е изборът на фракция. Когато тръгнете да започвате нова кампания ще установите, че имате точно 12 народа. От които 3 са гръцките Спарта, Атина и Понт. Тоест, в Rome II имате всичко на всичко десетина раси...

Ще си кажете – ами това не е малко – нали има гали, германи, египтяни, римляни, картагенци, няколко източни племена? Това е достатъчно, уж?

Вероятно. Но проблемът е друг... в Rome II има над сто раси. Да. Точно така. Добре прочетохте. Всъщност, ако не се лъжа са около 120.

Когато стартирате Rome II ще видите, че почти всяка област се обитава от различно племе. Наистина много от тях са еднообразни. Примерно множеството германски племена имат едни и същи единици.

Само дето... има и някои уникални раси, които са част от играта, но не можете да си ги пуснете! Например траки... иберийци... скити... още куп източни народи... Ей-така – има ги в играта, интегрирани са. Чакате да извървят своя ход, но не можете да ги избирате. Защо, ще се запитате?

Отговорът е ясен – всичко това ще се продаде като DLC в бъдеще! Със сигурност! Пакети с по 2, по 3, по 5 раси. За по 10 лева всеки вероятно. Които са част от играта! За „услугата“ да ви се отключи нещо, което вече е сложено в Rome II... вие вадите пари!

Безумие, нали? Е, нека кажем, че Creative Assembly и Sega се опитват да са „модерни“ с тази своя политика. Правят като „големите батковци“.

Окей. Но много други неща в Rome II са непростими. Нека започна с огромното количество хардуерни проблеми... те са толкова много, че е трудно тази игра да се нарече завършен продукт. По дяволите, това и шибана бета не е... по-скоро алфа!

Графиката не е особено по-различна от тази на Shogun II. Да, има подобрения... но малки. За сметка на това, дори и на ниски детайли, Rome II върви покъртително зле. Дори и да имате хубав компютър.

Говорим за нещо от рода на 10-15 кадъра в голямата карта. А битките... те са слайдшоу. Падаха понякога на 5 фрейма. И то не в големите мелета.

Бъгове? Колкото искаш. Тук-таме крашове, но най-често тотален срив във фреймрейта. При който играта буквално спира. Така и не разбрах какви са причините за това.

Но най-лошото... зареждането! Времето, което е нужно да мине един ход! Имам клипче в статията на това... близо 3 минути. И това е в самото начало на играта. Когато повечето раси имат само по една армия и малко флота. Не ме питайте какво става нататък... по 5 минути на ход не ви мърдат.

5 минути! За един шибан ход!

Това значи, че за 12 мизерни хода чакате един час! Това е абсурд. Това е флегматичност. На човек му се убива всякакъв ход от играта.

Ето сега имам започната една от новите ми кампании – на около 30 ход съм. Вероятно съм чакал час и половина... само зареждания! И тук дори не включвам преиграванията, когато направя някоя грешка. Какво излиза? Тази мизерна кампания, която на 30 ход е в самото си начало... съм я чакал поне 3 часа само да зареди?

И то без да включвам битките, микромениджмънта? Това е абсурдно!

Ама хубаво. Стана дума за малкото раси, за ужасните технически проблеми. Какво може да се каже за геймплеят?

Ами, него също не го бива. Това е истината. Проблемите са толкова много, че не знам откъде да започна.

[caption id="attachment_21606" align="aligncenter" width="525"] Кралска династия? Ко? Не. Нека да има някаква лайняна демокрация за всички фракции в Rome II...[/caption]

Айде, нека да е интерфейсът. Е такава грозития и неяснотия няма! Ако щете ми вярвайте, първата игра съм прекарал поне 1 час, докато разбера кое къде ми е. Играя серията Total War от нейното зараждане, от 13 години. Мислех, че нямам проблем с интерфейса. Че ще мога да се оправя бързо.

Но уви, истината се оказа съвсем различна.

Това, което са сътворили Creative Assembly е гротеска. Едни малки бутончета. Едни неясни екрани. Едни менюта, подменюта. Докато ти се очертае картинка каква е логиката... вече ти се е завил свят.

Айде, Total War винаги е страдал от кофти интерфейс. Това е факт. Ама Rome II просто е изцяло ново ниво в грозотията. Във всички елементи. Дори и иконките на единиците. Които имат съвсем нов визуален стил... който е ужасен!

Всички са еднообразни... на някакъв пехотинец или конник в броня и с каска. Така често не можете да разберете дали противника ви има армия от селяни или супер мощни ветерани. Вижда се там поредната еднообразна картинка... но какво има на нея? Селянин с каска и копие? Елитен хоплит? Почти неразличимо е.

За разлика от предишните Total War игри. В които много често с един поглед се виждаше дали враговете ви имат армия от селяни или мощни бойци.

Но нека дам и друг пример за ужасната неяснота: в тази игра не можете да строите единици в град, ако няма генерал. Каква е логиката – не знам. Но просто такъв бутон в града липсва. Няма генерал – не могат да се тренират единици. Точка. Така ако ви нападне някой враг... трябва първо да имате пълководец в града.

Няма нужда да ви казвам колко време съм търсил бутон за строене на армия в града. И съм се чудил кога мога да наемам единици и кога... не. Чак в един момент се усетих, че ми трябва генерал.

Ще си кажете „Окей, какво толкова“? Дам. Само дето в Rome II имате ограничение на генералите. В началото на играта примерно са три, след това като завземете малко провинции стават 6 и т.н. Това изкуствено ограничение на моменти спъва способностите ви да се защитавате... и е адски дразнещо.

Всъщност, в Rome II имате ограничения на всичко. Брой шпиони. Брой армии (които винаги са част от генерал!). Брой флотилии. Всичко е вкарано в някакви рамки. И често се случва да ми трябват примерно 4-ма сановници, с които да променя религията на новозавладени градове. Но играта ми казва – не! Имаш право само на 2-ма и точка!

От което изглежда, че не вие имате контрол върху това какво се случва с вашата империя... което е безпрецедентно. Наистина и в Shogun II не всеки град можеше да бълва безброй агенти. Но ако ви трябваха повече... просто строите сгради за тях в повече градове. И проблемът е решен. Няма подобни изкуствени ограничения.

Даеба, в Rome II дори и една нормална кралска династия нямате! Като стана дума за лимитации.

Вместо един крал, неговите синове и дъщери, всяка раса е разделена на своеобразни политически партии, които се борят за надмощие. Гали, германи? Египтяни, картагенци? Никъде няма класическа монархия. Ами някаква псевдодемократична помия. Вие се борите не са чест и слава, ами за влияние на някакви гащници в своеобразен парламент!

С която съвсем не се „привързвате“ към вашето племе и империя. Напротив. Аз се погнусявам. В Total War серията винаги е било хубаво, че вие сте шефът. Кралят. И ви боли хуя за всички останали. Правите каквото ви е кеф. Но не. В Rome II… някаква посрана демокрация...

Заедно с всичко това, минус в играта е фактът, че един ход не е разделен на 4 сезона. Както беше в Shogun II. Вместо това, един ход е равен на година. А с оглед на флегматичното придвижване по картата се случва това... да започнете някой дълъг поход с вашия генерал и след 3-4-5 превзети града, той да е остарял с  25 години и вече да е пред смърт по естествени причини!

Тази епичност с няколко генерала да превземете Киото, която я имаше в Shogun II липсва... вместо това, тук вашите пълководци често достигат пределна възраст, преди да развият уменията си. Особено пък ако играете с източните народи, където дистанциите за преминаване са по-големи.

Така генералите не са легендарни пълководци... ами телета на килограм. Които просто си наемате и изхвърляте, когато не са ви нужни.

Всъщност, в Rome II липсва каквато и да е „епичност“. Всичко е едно такова бавно... флегматично... не говоря само за това да се изчака един ход. Просто липсва динамиката от предишните игри.

Ако превземете град да кажем. В случай, че е от различна култура, вие трябва да седите със силна армия и да успокоявате населението. Все едно са ви някакви бебета! Това говорим ако искате да задържите за постоянно даден град!

И да им намалите данъците, и да оставите малък гарнизон... пак не става! Трябва да сложите специални единици в града, пък да им правите луксозни постройки... ебаси, това сякаш не са античните времена, ами 21 век. И вие превземате с мир Сан Франциско. Всеки има претенции – пък единия искал био храна, пък другия специални самоебачки... и бъдещия владетел на света задоволява всички желания!

Ако трябва да направя сравнение, обръщането на щастието в даден град се случва доста по-бавно и тегаво от Shogun II например. А и както добавих, не можете просто да оставите 2-3 гарнизона слаби единици, да намалите данъците и да продължите своя поход. Първо, че в Rome II единиците не могат да нямат генерал. И второ, че има ограничение на пълководците! Тоест забравете да превземете 4-5 града накуп. При което да оставяте по 2-3 единици да пазят града, докато в същото време правите нови и ги пращате да настигнат генерала ви. Не.

[caption id="attachment_21617" align="aligncenter" width="525"] Сравнение как изглежда дървото с технологии в Shogun II...[/caption]

[caption id="attachment_21618" align="aligncenter" width="525"] ...и Rome II. Това е само един от примерите за откровено неадекватния интерфейс. Също така, технологиите в новата игра може и да са повече като количество, но ефектът им е почти минимален и служат единствено за отключване на нови сгради[/caption]

Взимате към 2 града, пък чакате населението да се успокои, пък внимавате горките антични хорица да не са гладни, пък чак тогава след 5-6 хода можете да продължите своя „легендарен“ поход. Всеки генерал трябва да кеси по няколко години в град, докато успокои хората там... абсурд!

Да имаше поне 4 сезона като в Shogun II, та това да е оправдано. Да си каже човек – еми, има логика да се остане в града една-две години, докато се успокоят страстите. Ама това да се чака толкова много? По 5-6 години? Тъпотия.

Също така, кофти в Rome II е, че фактически нямате избор дали да разчитате на икономика или военни походи. Ако не сте силни във финансов елемент, просто сте обречени в един момент да рухнете. Съответно трябва да стоите и чакате просперитет, за да атакувате ефективно.

Което са едно 20-на хода в началото на играта. Минимум. А ви казах колко време отнема за зареждането на всеки един от тях... минимум 1 час технологично време. Най-вероятно повече. С други думи, ако искате да започнете „силно“ на последната трудност... трябва да ви се изчака чакането!

Не, че самият изкуствен интелект е особено труден. Напротив, отличава се с крайно малоумие на дори на последните трудности. Пример – атакувам го с моята армия, той абсолютно необяснимо си излиза от столицата и отива в средата на своята провинция. Аз му завземам спокойно града и AI-то...

...се завръща. Обсаждайки собствената си столица. Не само това, но в конкретния случай компютърът си натресе цялата армия в една малка уличка, в която аз позиционирах няколко легиона дефанзивни единици и го направих на сол със стрелци отзад.

Пълен цирк. И това е постоянно. Примерно някакъв генерал с 3-4 единици обсажда град, в който има 15-16. И фактически се самоубива! Тези битки даже няма смисъл да се водят – дава им се автоматично разрешаване.

Всъщност, цялата стратегическа карта е тотално осрана в тази игра. Вашите противници са тъпи, а решенията им често нямат логика. Някакви раси с по един град ви нападат от другия край на картата, защо така са решили. Говоря ако не играете с Рим – това би било обяснимо.

В други моменти, AI-то изпада в някаква крайна апатия и не се случва нищо. Не ви обявява войни, не ви напада. Просто си кеси. Няма го типичното чувство от Total War серията... просто едно гнусно чакане.

Също така, възомжностите за дипломация са тъпоумни. Много често необяснимо ви се отказва да търгувате... с нация, която ви харесва и имате общи цели. Просто ей-така ви се казва – „Не“. Няма причина. В Shogun II например, винаги нещата се случваха с обяснение. Но в Rome II... не е така. Уж трябва да сте първи приятелчета с някого, но по някаква причина... ви показва среден пръст.

Заедно с това, в Rome II има около 120 управлявани от компютъра нации! Плюс една ваша! Представете си как изглежда дипломацията! Сто и двадесет! Огромно количество картинки на владетели – подли, достойни, офанзивни, дефанзивни... за половин час вече сте се объркали. А когато започнете да градите голяма империя... вече става абсурд. Човек им губи бройката. И просто се отказва от това да води дипломация. Нереално тъпо е това.

Поне за мен, в Rome II трябваше да бъде като всички досегашни игри. Има определено количество водещи нации и всички останали провинции по картата са бунтовници. Които не товарят излишно играта.

Но не. Защо да не се набият 120 шибани нации? Които чакате? Всяка от които има агенти, има дипломация, обявява войни на останалите и т.н.?

Също така, поне на мен ми се струва, че Rome II е много стъпки назад при баланса на единиците. Класическата тактика „пехота с много морал и конници по фланга“ работи с пълна сила. Нещо, което беше изоставено в Shogun II! Където имаше приличен баланс... имаше смисъл да се ползват различни единици. Нещата до известна степен бяха в стил „камък-ножица-хартия“. Конниците бяха силни срещу стрелци, копиеносците – срещу конници, меле единиците с мечове – срещу копиеносци, а пък стрелците – срещу меле единици като цяло (стига да запазят дистанция).

Сега положението не е такова. Битките са се върнали в миналото. Стрелците отново са мизерни. Трябва да си вземете най-ъпгрейднатите, че да ги усетите. Едвам-едвам.

Заедно с това, ако засилите 2 отряда конници в копиеносци, имате сериозен шанс да спечелите. Нещо, което беше абсурдно в Shogun II. Където два отряда елитни конници се топяха като масло от най-базовите и евтини копиеносци!

Също така, за избирането на тактиката „меле плюс конници по фланга“ спомага и бързото наемане на единици. В Rome II още от самото начало можете да правите 3 легиона войници на ход в най-малкото село! Така ако имате 3 начални града, за 3 хода събирате армия от 18 единици!

Което е безумие. Комедия. Тъпотия. Малоумие. В Shogun II започвате като малка фракция с малки армии. От по 6-7-8 единици. Следите тактиката. Преценявате дали да залагате на маса селяни или пък по-малко елитни единици и по-добро управление.

В Rome II това го няма. Масовка до шия. Това е. Изобщо не говоря за това, че компютърът редовно си се разхожда с по 2 армии по 20 единици още в началото на играта. Откъде има толкова пари... за издръжка... идея си нямам.

Съответно при това мазало има един избор – меле плюс конници по фланга. И това е. Макар че в Rome II дори и този аспект е осран. Тъй като изкуственият интелект е под всякаква критика. И много често се случва легион с войници да стои на един метър от битка, но да не участва в нея. Докато приятелите им умират като говеда.

Което значи, че докато дадена битка ви върви с 10 кадъра в секунда, вие трябва да гледате дали в аморфната маса от войници, някой легион не е забравил да се сбие с противниците си!

А, да, забравих да спомена нещо – битките приключват абсурдно бързо! Без причина! Ей-така – два легиона по 120 единици се сбиват и след някакви 20-на секунди на нормална скорост, единият легион е пред смърт! Пълна аркадност!

Всъщност, целият Total War: Rome II изглежда като нещо, което е правено за по-широката аудитория. Играта постоянно ви държи за ръчичка. Когато си ъпгрейдвате града... получавате безплатно още и още гарнизони за защита. Малка крепост от 30 ход на играта има към 15 легиона, които я пазят!

С други думи, Rome II прилича повече на SimCity. Правите си градчета, въртите си икономика... правите си флематичните походчета, обгрижвате населението на новозавладените градове...

Изобщо не говоря за това, че специално в тази игра автоматичното разрешаване на битки е безхаберно! Откакто помня Total War серията, винаги е имало наказание, когато се решите на този ход. Което е логично! Нали трябва ние, геймърите, като генерали сами да спечелим дадена битка! А не да оставяме компютъра да върши това.

Е, в Rome II е абсурдно. Давам някои по-завързани битки и компютърът ми ги печели безпроблемно. А пък ако е обсада на крепост – още по-добре. Вместо да се занимавам със супер бъгавите ми войници, които се губят из улиците на града и отказват да действат... мога просто да оставя компютъра да разреши всичко.

С други думи, феновете на Total War вероятно ще са разочаровани. Те са разочаровани. От това, което чета из интернет. Защото всичко е безумно. Ревюто ми вече стана километрично, но продължавам да се сещам за нови и нови глупости на Rome II. Имам чувството, че мога да продължа вечно.

Например морския елемент! Вече не е нужно да позиционирате кораб в града, да преместите армията в него... и след това да я прекарате до желана от вас точка. Не.

Ако дадена армия е в Картаген, просто я избирате, натискате втори бутон и я пращате където искате. И тя автоматично си строи лодки и започва да си плава през морето! Просто така! Защото явно е било „много трудно“ да построите кораб, да го преместите до града и да синхронизирате движението му с генерала... трябва всичко да е като за идиоти.

Изобщо не говоря за това, че в някои случаи базовите транспортни плавателни съдове, с които се движат вашите единици са по-силни от специализираните морски единици. Ако имате примерно наземни стрелци, те си пуцат спокойно и по вода! Освен това, легион силни меле единици спокойно могат да вземат на абордаж повечето кораби!

С което се губи баланса на морските битки. Когато можете с наземни единици да се биете и по-вода! В Shogun II си беше съвсем друго: ако ще прекарваш голяма армия по море, правиш силна флотилия. Самите ти войници не могат да се бият по море... просто се возят на корабите.

Ако обаче компютърът те усети (или ти усетиш компютъра)... и му удариш голямата армия със силна флотилия... това му идва тежко.

Но в Rome II не е така. Наземните единици са доста ефективни и по море... да, не изцяло. Но липсата на баланс е очевидна.

Не, наистина. Каквото и да мисля за Rome II, все е зле. Зле, зле, зле. Примерно дърветата с умения... в Shogun II бяха страхотни. Тук са сериозно опростени, а ефектът им е много по-малък. В своята есенция, те ви служат само да отключвате по-добри сгради. И толкоз.

Същото важи и за генералите/агентите. Дърветата им с умения са доста по-скучни, ефектът им се усеща много по-слабо. Да не говорим, че благодарение на мизерния потребителски интерфейс не ги виждате като... дървета. Ами вместо това на всяко ниво можете да изберете само 1 умение, без да знаете какво се отключва след него.

Какво следва след скила, който ми дава 1 authority? Какво следва след онзи, който дава 1 zeal? Ами след онзи, който дава 1 cunning? Никаква идея нямам! Тъй като не е посочено в грозното главно меню, ами човек трябва да тършува из супер бавната енциклопедия на Rome II.

Общо взето, идва време за заключението. Всъщност, ако в момента си пусна това недоразумение ще има какво още да напиша... но няма смисъл. Вярвам, че схванахте идеята.

Визуално, Rome II е приличен. Може би дори и красив на максимални детайли. Но проблемът е, че разликите в графиката не са толкова сериозни, че системните изисквания да са толкова по-високи. В резултат... трябва да играете с по-ниски детайли от тези на Shogun II. От което следва, че Rome II фактически е по-грозен.

Е, за звука могат да се кажат хубави неща. Това е най-доброто нещо в играта. Тук претенции нямам – нито откъм саундтрак, нито откъм ефекти, нито откъм гласове на единиците. Виждали сме и по-добре в предишни Total War игри... факт. Но тук нивото е прилично.

Заключението? Rome II е най-слабата Total War игра по мое мнение. Туйто. Нито един път не се случи онова велико „още един ход и си лягам, още един ход“... и да видя, че е 6 часа сутринта.

Недоразуменията са прекалено много. Дори и да започнете да се потапяте, дори и да спечелите 2-3 трудни битки и да се изкефите...

...в един момент се събират зареждания по 5 минути на ход! Които убиват темпото. Компютърът започва да върши простотии. И ви става скучно. Цъкате час и просто си казвате – „Абе, къде е кефът“... и спирате Rome II.

Едно е сигурно – след това ревю забравям за тази игра. Завинаги. Майната й. Приигра ми се Shogun II.