Но това е възможно при игри. И WRC FIA World Championship 3 е примерът за това. Рейсър, който е болезнено скучен. Изнервящо болезнено скучен.
Всъщност, проблемите на играта са всякакви. Не е само едно или две неща да кажеш. Каквото и да се сетим, все е зле.
Графиката? Супер стара и грозна. Звукът? Меко казано отвартителен във всички аспекти. Менюто? Ужасяващо и неудобно. Портът за PC? Един от най-скапаните, които съм виждал.
Но някак би могло да си затворя очите за част от тези неща. Ако не беше покъртителното управление на автомобилите в WRC 3.
Много често, возилата недозавиват... но не както в повечето модерни рейсинг игри. Нееееее. Създателите на WRC 3 са решили да се престараят... до степента, в която се случва някои автомобили да не успеят да вземат завой от 90 градуса с 30 км/ч.
Да, точно така. В повечето случаи имате чувството, че управлявате парче дърво, при което единственият начин да завие е ако го хванете с ръце и преместите под ъгъл. Каквито и настройки на автомобила да си пуснете... все е зле.
Какво повече да говорим оттук нататък? В почти всяко състезание, основното предизвикателство за играчите е да овладеят дънера с колела в ръцете им. Няма го удоволствието от самото състезание. Няма го кефът от победата. Няма ги красивите поднасяния по завоите, типични за рали състезанията.
Има само взиране в един пън с форма на спортен автомобил и треперене в кой момент няма да вземе завой с 30 км/ч и ще се забие директно в стената насреща. Което, типично за модерните игри, автоматично значи загуба на състезанието и рестарт.
Естествено, пистите са достатъчно преебани, за да ви карат да се чувствате още по-зле. Освен че са тесни, то имат и много скрити капани, в които да попаднете. А вашият автомобил, като един типичен дънер, е супер труден за овладяване след завой и общо взето се лашка нон-стоп като курва в gang bang порно. А докоснете ли се до някоя преграда... в повечето случаи се обръщате наопаки и е време за рестарт.
Да, в рейсърите лошото каране винаги се наказва. Но ако дам за пример Colin McRae 2.0 – една велика, велика рали игра – то там 2-3 малки грешки могат да се компенсират с перфектно каране в един дълъг 5-минутен етап. И е възможно дори да се блъснете леко 1-2 пъти челно в дърво и пак да сте първи в края.
Естествено, това не е „реалистично”. Но от гледна точка на една електронна игра е забавно. Понеже не всяка малка грешка е равносилна на рестарт. Винаги се играе до край! Етапите са дълги, с много завои и винаги има време за завръщане.
В WRC 3? Няма такова нещо. Кратки етапи, 1-2 грешки и е време за рестарт. В повечето случаи се разчита на това да запаметите пистите наизуст, а не да карате добре.
На всичкото отгоре, играта дори няма куртоазията да ви позволи да играете с един и същи автомобил за по-дълго време. Напротив, има много различни категории возила – такива от 70-те, 80-те, 90-те, WRC и т.н. И състезанията се редуват.
Така тъкмо свикнете как се държи един скапан дънер в ръцете ви и започвате да печелите и хоп... играта ви казва – време е да се пуснете с другия шибан дънер. И после има трети дънер и после четвърти. Накрая пак идва първия дънер.
Което е малоумно. Не само в игрите, но и реалните шофьори имат нужда да свикнат със своя автомобил. Но не. WRC 3 се чуди как да ви прецака във всеки един момент. Яко.
Да, бих изтъкнал като някакъв лек плюс, че в играта има немалко настройки за автомобила, които да правите преди даден етап. Но фактът е, че каквото и да правите, то пак дървото с волан си остава дърво. И в никой момент не се усеща като спортен автомобил. Да, най-добрите возила са леко приятни за каране... но мноооого далеч от нивото на Colin McRae 2.0!
Но стига толкова за управлението на автомобилите. Надявам се избистрихме факта, че е супер гадно, изнервящо, и че не доставя и грам удоволствие.
Какво за режимите?
Основният такъв в сингъл е традиционна кариера. Тя се състои от десетки единични състезания (или спорадично 2-3 поредни етапа, представляващи мини турнир). Общо взето, идеята е следната – печелите 1-2 състезания и отключвате още 1-2 и така докато минете дадено ниво. След това отключвате ново ниво и така докато станете ултра якия рали мастър.
Както споменах назад, играта постоянно ви кара да редувате вашите возила. Не само това, но и има различни режими като лайняно дрифтене например, които са изпълнени още по-зле дори от Dirt игрите.
Освен кариерата, в сингъл имате и друга възможност, при която просто избирате единичен етап или мини турнир и го изигравате с даден автомобил. Като цяло режим, който няма голям смисъл да се играе. Третият елемент е мултиплейъра, но с оглед на това колко е скапана играта, едва ли скоро ще има с кого да играете. Аз явно изтеглих късата сламка и не намерих опоненти.
И така, стигам до графиката и звука. Какво имаме тук?
Помия. Не само визуално играта е грозна и изглежда сякаш е на най-малко 7-8 години, но и физиката е просто отвратителна. Автомобилите са крайно трудни за управление общо взето си правят каквото си поискат в повечето случаи.
Звукът? Честно казано, човекът, който дава указанията за завоите е толкова ужасен, че се почувствах длъжен да го изключа от раз. Отвратителен бездушен глас, който просто лае нещо в микрофона. Толкова е дразнещ, че дори не мога да разбера колко е остър даден завой, ами просто чувам някаква интонация, сякаш съм животно и не отбирам от човешки език.
Не само това, но автомобилите издават звук на косачки за ливади, а пък музиката в менюто е просто отвратителна.
Заключението? WRC 3 е поредната игра тип „измама”. За нея трябва да дадете 120 шибани лева за Xbox360 и 80 кинта за PC. Но не струва и пет стинки. Дори да си я вземете от някой руски сайт за 20 лева, пак ще се чувствате преебани.