Шансът Yaiba: Ninja Gaiden Z да се окаже слаба игра не беше малък. Това в крайна сметка е и самата истина - чисто и просто не си струва парите. Нито е достатъчно забавна, нито пък бойната система я бива. Направен е опит грозната графика на Yaiba: Ninja Gaiden Z да се замаже със cel-shading... но не бих го определил като особено успешен. Играта не привлича по никакъв начин. Доста вероятно е и цветовата гама да не ви се понрави. Като цяло средна работа. Няма какво да разкритикувам, но и също така какво да похваля.Играта става прекалено скучна прекалено бързо. Като прибавим хаотичните, безинтересни битки, небалансираните на моменти противници и някои евтини трикове за увеличаване на времето геймплей... то не бих казал, че ми харесва каквото и да е. На моменти лафчетата в Yaiba: Ninja Gaiden Z се получават. В останалото време обаче... ви очаква много скука, бъгава камера, дебилни пъзели и като цяло неособено положителни преживявания. Докато гледах видео рекламите за Yaiba: Ninja Gaiden Z, то имах едно предположение – че играта или ще е приличен слашър, или ще е пълна помия. Не виждах как е възможно да се уцели някоя среда на посредствеността. Просто жанрът е толкова рискован – или е едното, или другото.

В крайна сметка се оказа, че втората ситуация се оказва истина. Помията. Да, Yaiba: Ninja Gaiden Z тук-таме успява да нацели някой забавен момент. Признавам, че на моменти се усмихвах при някоя дебилна, пародийна сцена.

Но в по-голямата част от времето не се случваше нищо интересно. Играта не е дълга, няма особено предизвикателство, битките са зле балансирани. Като цяло говорим за продукт, който просто се крепи на името Ninja Gaiden и нищо повече. Но едва ли ще се продава добре.

Нека обаче започна отначало – какво имаме в Yaiba: Ninja Gaiden Z? В началото на играта виждаме как главният герой – Яйба – бива убит от Риу Хаябуса. Който по принцип е оригиналният основен персонаж в Ninja Gaiden серията. На пръв поглед Яйба изглежда като труп, но истината се оказва друга.

Той бива върнат към живота под формата на киборг-нинджа.

Кратко след това разбираме и срещу какво трябва да се бие той – зомбита в Русия. Да, точно така. Киборг-нинджа коли зомбита в Русия. Всичко това няма как да не е предпоставка за забавна игра, нали така?

И на мен ми изглеждаше по този начин. За съжаление обаче, сценарият никак не е добър. Опитите за хумор се натрапват прекалено много и то прекалено често. Тук-таме нещата се получават, но дори и профан като мен не може да с забавлява само от това да се казват лоши думички и да се хвърлят зле завоалирани сексуални намеци в пространството.

Естествено, бидейки игра с нисък бюджет, в Yaiba: Ninja Gaiden Z дори нямаме и кът сцени или нещо такова. Вместо това са налични статични картинки с гласове, които ни разкриват историята. И дори този аспект е изпълнен на ниско, бих казал направо претупано ниво.

Общо взето, сюжет има колкото да се отбие номера. Това мога да кажа. Но в крайна сметка, за екшън игри като Yaiba: Ninja Gaiden Z това не би трябвало да има значение, нали? Някакъв си там сценарий, диалози, ала-бала?

Поне на мен не ми пука за тях, поне в аркадна хак енд слаш игра. Важен е геймплеят. Какво имаме тук обаче?

Едно голямо нищо, ако трябва да сме точни. Yaiba: Ninja Gaiden Z грубо е разделен на две части през цялото време. В едната ви нападат вълна от зомбита тип „пушечно месо“. Които са изключително слаби, скучни и шансът да ви убият е минимален.

Във втората част се изправяте срещу един или няколко силни противници, своеобразни мини босове. Те ви убиват с по-малко удари и като цяло са единственото предизвикателство в Ninja Gaiden Z. Тук-таме нещата се смесват – масовка зомбита плюс по-силни противници. Тогава на пръв поглед трябва да е най-забавно – истинска анархия, кръв и черва навсякъде. Плюс достатъчно голяма трудност (ако започнете играта на последната, разбира се!).

Е, поне на книга нещата изглеждат забавни. Тъй като именно с настъпването на масовото меле веднага изпъкват двата огромни минуса на Yaiba: Ninja Gaiden Z. От една страна, това са супер хаотичните битки, в които вие имате съвсем малък контрол. А от друга – ужасната камера.

Окей, разработчиците са се опитали да направят нещо в стил God of War – камерата се фиксира в битка, за да не се занимавате с нея. Вместо това контролирате само вашия персонаж. Хубаво. Фен съм на God of War, съгласен съм с подхода.

Но защо, по дяволите, в някои случаи Яйба е като някакво петно във вълна от зомбита, от което просто присветкват някакви оръжия... а в други сте залепени до мелето и дори не виждате откъде ви нападат?

Прекалено често камерата сякаш е сложена на най-лошото възможно място. Имам чувството, че просто е хвърляна ези-тура къде да се намира. А още по-често е супер неудобна и не виждате откъде се засилват към вас по-силните противници... и става дразнещо да умирате заради това.

Другото глупаво нещо са самите битки. В Ninja Gaiden Z количеството е за сметка на качеството – екранът буквално се изпълва със зомбита. 90% от които умират, преди да замахнат към вас. Дразнещо е обаче, че в цялото това меле нямате особено много начини да нападнете конкретен противник. Онези по-силните такива.

Така често умирате, тъй като ударите ви вместо към някой дебелак-зомби са насочени към останалите кауни наоколо. Които умират от полъха на вятъра.

Иначе, самите битки също не представляват нищо интересно. В по-голямата част от времето най-често използваното движение ще е бързото движение на Яйба, с което моментално отбягва всеки удар или опасност. Като се има предвид, че повечето ви противници направо издигат знак „СЕГА ЩЕ АТАКУВАМ“, то с малко концентрация се постигат чудеса.

Заедно с това Яйба има и възможност за блок, която се използва срещу по-бързите противници, които нанасят сериозни щети и няма смисъл да се рискува с отклон. Имате и стандартните силна и слаба атака по единичен противник, както и движение, което удря масовката едновременно (пак с ниски щети).

Като цяло, повечето битки не предлагат никакво предизвикателство. Но въпреки това се умира на последната трудност и то нерядко. Защо ли?

Просто Ninja Gaiden Z използва „евтини“ номерца. В даден момент ви се изсипват прекалено трудни противници – особено към края на нивото. Колкото повече напредва играта, толкова по-назад ви връща при смърт и ви кара да преигравате, за да се качи изкуствено времето геймплей.

Заедно с това, щетите на силните гадове варират. В един случай някой дебелак прави X демидж, а след половин час същият – XX. Което е дразнещо – вие си планирате битката в един маниер и изведнъж ви 2-hit-ват. Всъщност, това може и да е просто бъг. Но каквото и да е – дразни... тъй като е основната причина да умирате в тази игра.

Или ще е масово меле, в което не можете да насочите атаките към силните противници, повечето от които търчат като стероидни телета из тълпата зомбита и ви нанасят адския демидж. Или ще са някакви бъгави единични гадове, които не знаете дали ще ви погалят с някоя тупалка или ще ви направят фистинг с нея.

Истината е обаче, че битките са мързеливи. Дизайнът на нивата – също. Влизате в някакво квадратно помещение, камерата застава на някакво произволно място, от земята се раждат зомбита (буквално, дори и да говорим за бетонна конструкция – явно са някакви  ходещи мъртъвци, които са били удавени в бетон от зомби мафията). След това започва битката, която винаги изглежда еднообразно. И така отново, отново, отново.

Скука.

Всъщност, освен мелета, в Yaiba: Ninja Gaiden Z има и някакъв елемент... на пъзели! Да, точно така. Повечето от които са свързани с две неща:

-да хванете някое зомби и да го разбиете в някоя стена, след което се случва нещо;
-да хванете някое зомби, да го хвърлите в превозно средство от картата и то да започне да го шофира, разбивайки се в някоя стена;

Специално втората ситуация е супер нелогична – как живият мъртвец кара камион или трактор. Че понякога даже и използва скоростния лост. Ама може би това е сложено само заради „хумора“...

В крайна сметка, тези „пъзели“ са дебилни, макар че на моменти ужасната перспектива на камерата не ви показва достатъчно ясно какво трябва да правите и се случват обърквания. И да, това е наистина дразнещо.

Ето обаче, че идва края на това ревю. Както обикновено ще отделя няколко реда на графиката и звука.

Визуално, Ninja Gaiden Z е грозен. Окей, графиката използва cel-shading, заради което е наличен „рисуван“ ефект. Всъщност, този похват става все по-популярен при игрите с по-стари енджини – арт ефектът понякога успява да покрие грозната графика. Но само понякога.

В конкретния случай, Yaiba: Ninja Gaiden Z изглежда грозно. Графиката е стара, зомбитата са малко детайлни и адски ръбати. Айде, цветовата гама е друга ракия – там нещата вече опират до лични предпочитания и толкоз... на мен лично мацаницата от червено и зелено хич не ми се понрави.

Звукът... общо взето бива, макар че озвучаването е под всякаква критика. Включително и това на основният персонаж Яйба. Има какво да се желае в този аспект. Оценка сиво.

Заключението? Yaiba: Ninja Gaiden Z не си струва. Да, наистина не говорим за някаква високопрофилна игра. Напротив, иде реч за малка хумористична екшън цъкалка без особени претенции. Но това все пак не е оправдание – просто играта е претупана. Отвсякъде. Очевидно.

И за слепец е ясно, че просто се използва името Ninja Gaiden, за да се примамаят феновете. За пореден път в последните години. Е, реалността е следната – Yaiba: Ninja Gaiden Z не си струва. Толкоз.