Е, не знам какво е било положението за Wii U, но мога да кажа, че за PC играта не впечатлява и то никак. Геймплеят става адски монотонен прекалено бързо, играта не е особено дълга, нито пък толкова трудна. Доколкото атмосферата е окей - въпреки грозната графика, то в крайна сметка не бих препоръчал Zombi. Видно е, че по-скоро Ubisoft са решили да портнат една зле продаваща се игра за PC, PS4 и Xbox One, вместо да я подобрят достатъчно и предложат под формата на нещо ново и по-хубаво.
Но стига толкова увод, нека караме нататък. Какво имаме в Zombi? Сюжетът е толкова банален, колкото и зомбитата като цяло. Имаме мистериозна зараза, която превръща всички в ходещи мъртъвци. Вие сте един от оцелелите, като трябва да направите всичко възможно, за да не бъдете ухапани и превърнати в зомбита.
[caption id="attachment_55361" align="aligncenter" width="525"] Крикет с главите на зомбитата - това е лайтмотивът на Zombi[/caption]
Започвайки играта, вие бивате наставлявани от мистериозен субект, наречен The Prepper към добре укрепено убежище. Вашият своеобразен ангел-пазител ви снабдява с базови провизии като аптечка, пистолет и бата за крикет, а след ви дава съвети как да оцелеете в обхванатия от зомби зараза Лондон.
Това общо взето е сюжетът, в който не липсват и няколко адски предвидими обрата. Действието се развива в съвсем обичайното русло за почти всеки зомби филм, като е трудно нещо да ви изненада. Историята си е средна ракия, няма как да се определи инак. В интерес на истината не дразни, но и за сметка на това не впечатлява. Трудно е да се каже, че Zombi е едва ли не игра с акцент на сюжета като The Last of Us – напротив. Предполага се, че се акцентира на геймплея... но какво пък имаме в този аспект?
Нещата общо взето са противоречиви. Влизайки в Zombi – освен супер конзолен интерфейс – ще се сблъскате с две трудности. Нормалната ви позволява да умирате повече от едни път, а пък по-високата – не. Загинете ли веднъж и веднага ще светне надписът Game Over.
[caption id="attachment_55365" align="aligncenter" width="525"] Вероятно най-скучният и банален начин да се разнообрази секция в модерния гейминг - заставане на статична картечница, докато ни нападат орди противници...[/caption]
Дори и при Normal обаче не всичко е опростено. Пукнете ли някъде, вие стартирате с чисто нов герой, отново подготвян от The Prepper. За да се сдобиете със старата си екипировка вие трябва да намерите предишния си персонаж... вече превърнал се в зомби. Лутащ се безмозъчно, барабар с чантичката си с провизии. Съответно трябва да му пръснете главата, за да си вземете всички оръжия, аптечки и т.н.
Идеята е добра, в интерес на истината. Някак е радващо да разцепите с батата в главата персонажа, с който сте цъкали 1-2 часа, преди да се превърне в зомби. А и някак историята изглежда по-реална с една идея, когато нямате един прераждащ се герой или пък такъв, съживяващ се магически от последната save точка. А пък на последната трудност нещата са ясни – една смърт и сте чао.
Доколкото това първоначално звучи интересно, то в крайна сметка истината е, че Zombi изобщо не е трудна игра. Което е особено сериозен минус. Вероятно на конзоли, където прицелването е по-трудно има с една идея повече предизвикателство. Но не и за PC. Където с огнестрелните оръжия е детска игра да пръскате глави, а пък и с батата не се срещат никакви трудности.
Не казвам, че не умрях няколко пъти. Случваше се. Предимно заради скопеното и дървено управление, при което липсват базови неща като скок например... напълно необяснимо. И 1-2 пъти банди зомбита ме наобикаляха, а след това и убиваха, без да мога да се измъкна адекватно. Но вероятно ще умирате точно от такива гличове - или ако се заклещите в нещо невидимо из околната среда.
А самата бойна система е прекалено опростена, като действа така:
-задържате десен бутон на мишката, за да се подготвите за удар с батата;
-натискате левия бутон на мишката и хлопнете зомбито в главата;
-повтаряте докато не му пръснете манерката;
Това е нещото, което ще видите в почти всички сблъсъци в Zombi. И повярвайте ми, не само няма никаква тръпка и интрига, в един момент като видите зомби си казвате – „Офффф, пак ли, даеба“. И почвате едно млатене, някои по-силни зомбита трябва да гънете по 30 секунди със 7-8 удара в тиквата. Може би за да има драматичен ефект вашият персонаж почва да вие „Die, die, die” или „Пукни, пичка ти материна уродско зомби мръсно“, ако трябва да направя превод в духа на видео касетите на Тандем видео от 90-те години. Това е още по-комичен момент – вече сте изтребили куб зомбита, без да ви мигне окото, ама и към края на играта вашия човек драматизира звучно. Като онея хора във фитнеса, които на първо повторение с лоста почват да вият и ръмжат, сякаш ги колят и чукат едновременно.
[caption id="attachment_55368" align="aligncenter" width="525"] Чат-пат има какво да ви накара да подскочите от стола[/caption]
Не просто битките в Zombi са скучни на механично ниво – поне с меле оръжията. И визуално са още по-досадни. Общо взето имате шепа модели зомбита, а след няколко часа сте научили наизуст всички възможни начини, по които можете да им унищожите главите. Толкова еднообразно, досадно, скучно! Вместо някаква тръпка и интрига, като видите зомби просто си казвате – „пфф“. Сякаш сте видели поредния плъх на стероиди в MMORPG и просто трябва да го лупате еднообразно в тиквата, докато не загине за 20 точки опит.
Е, да, можете и да пуцате зомбитата с наличните огнестрелни оръжия. При които е хубаво, че мунициите са кът и като цяло не се разхождате като Рамбо с по хиляда патрона в джоба. Но и при тях няма нищо интересно. Целите се и бухате хедшот... точка. В повечето време ще си ги пазите за черни дни – например ако ви изненадат няколко гада едновременно и не можете да изиграете поредния сет крикет по главите им. Но като цяло елементът на хибрид между спортен симулатор и уличен файтър преобладаваше в Zombi. А с напредване на играта не се добавяха никакви нови механики, с които да се разнообрази ситуацията...
Накратко за бойната система мога да кажа, че е покъртителна. Точно нула удоволствие получих от нея. Не ме разбирайте погрешно – зомбитата ви убиват бързо. Особено с едно хипер досадно движение, с което директно ви захапват за гръкляна, дори и да имате повече от половин канал кръв. След него си загивате и толкоз. Особено ако не реагирате своевременно да го блокирате с някой удар по гадта. Но ако сте концентрирани няма какво толкова да се случи. И вместо хорър имаме... ами, едно нищо. Разходка из Лондон със зомбита.
[caption id="attachment_55358" align="aligncenter" width="525"] Мини игрите са под всякакви санитарни минимуми - включително и "натискай E много бързо, за да се отвори дадена врата"[/caption]
Тактиката реално се свежда до това да имате едно наум винаги и готов изход за бягство. Нападнат ли ви няколко зомбита - просто се връщате малко назад и чакате да ви се изсипят в индианска нишка, а вие да влезете в ролята на облечен в анцуг атлетичен младеж със спортни аспирации от 90-те години на миналия век и да ги накажете със задължителния аксесоар за всеки подобен - бухалка.
Наистина има добри идеи като радара, който периодично трябва да активирате, навлизайки в ново помещение. С това се показват всички зомбита, които щъкат наоколо. Но от един момент нататък поне аз спрях да се интересувам от него. Влизам си в ново помещение, ако писъците са много – връщам се малко назад и чакам да идват зомбитата. Толкоз.
Нямаше я онази тръпка от Alien: Isolation, в който се промъкваш тихичко и изведнъж БАУ, виждаш пришълеца на цял екран как те пронизва и прави на пихтия. И емоцията ти е нещо средно между изненада, стряскане и надигащи се псувни „Пак ли умрях, мааму стара“. В Zombi това го няма и то изцяло. Чат-пат ще ви се случи да ви стресне някое зомби. Но толкоз. В другото време лошите са като някакви крастави помияри, които подритвате, без да ви пука и грам. И без да се страхувате, че нещо може да ви се случи.
Именно и това е основният проблем в Zombi – поне за PC версията. При липсващото предизвикателство и при лесните зомбита, то се губи най-важното за една сървайвъл игра. Особено ако се води и за „хардкор“ такава... с перманентна смърт и всичко друго. Губи се тръпката дали няма да умрете, влизайки в следващата стая.
[caption id="attachment_55356" align="aligncenter" width="525"] Управлението на инвентара е толкова елегантно, колкото насичането и нареждането на няколко кубика дърва[/caption]
При налична мишка да нацепите хедшот на зомбитата е нещо адски лесно. Въпреки че се движат по подвеждащ начин и предполагам, че с джойстик ще е по-трудно да ги претрепете. Но в крайна сметка винаги съм казвал – ако ще се прави порт за PC, то е хубаво да се променя спрямо условията. Спрямо уменията на геймърите. Иначе... впечатленията не са никак добри.
А ако изключим куцата бойна система, то в Zombi... фактически няма какво да видим. Играта е абсолютно линейна – следвате инструкции и продължавате напред с кампанията. Полето за преиграване опира до това да се пробвате да я минете, без да умирате. Аз не стигнах дотам – вероятно ще трябва да ме водят за лечение в психиатрично заведение, ако трябва да изкарам цялата скучна крикет фиеста по главите на зомбитата втори път.
Липсва някакъв адекватен ролев елемент. Вдигате някакви нива на оръжията, убивайки зомбита – така и не разбрах какво се печели от тях. А и какво ме интересува, като дори и на първо ниво всяко от тях е достатъчно ефективно, а и батата е първият ми избор почти винаги.
Липсват някакви мини игри – има например елементи като разбиване на ключалки, които са на санитарно ниско и откровено дебилно ниво. Вкарани са колкото да има нещо, буквално – но работа не вършат никаква. Просто са в играта. Нещо като като това да купиш кило домати и да ги хвърлиш в количката – със същата емоция са прибавени някои елементи. Имаш нещо в списъка за пазаруване и го взимаш... точка.
Като цяло липсва... разнообразие. Нещо за разчупване на темпото. Ако се замисля това е основният проблем. Не, че Zombi е чак толкова скапана игра. Но просто вие ходите из разни канализации, разрушени улици и магазини на Лондон. И някои... по-интересни локации, но дай да не давам спойлери. В даден момент се справяте с малко зомбита и продължавате с разходките. Същевременно изпълнявайки целите от мисиите, които повдигат въпроса дали вие не сте просто псе, което прави каквото му нареди куцо и сакато. Тъй като нямате особен избор какво точно да правите, а в общия случай някой просто ви заповядва да идете на едно или друго място.
Пешеходен симулатор с елементи на крикет побой. Толкоз.
Да, интересно е, че в Zombi атмосфера има. И тя е добра. Графиката е грозна, но пък атмосферата е яка. Улиците изглеждат добре – похитени, унищожени. Повечето помещения, които ще видите са сякаш реални такива – опустошени, с куп боклуци из тях, a не и сухи и фригидни. Като място, сполетяно от трагедия. Нивата като цяло са яко направени откъм дизайн, макар че към края детайлността значително намалява. Вероятно е започнал да настъпва крайния срок за пускането на играта...
Всъщност именно атмосферата горе-долу ме задържа достатъчно дълго пред Zombi. След всяка скучна битка със зомбитата, която тотално ме разочароваше влизах в следващата стая, която някак пак ме вкарваше в настроението. Дори и до степента да започна да ходя бавно и да се чудя какво ли ще ме нападне иззад следващия ъгъл.
Само за да срещна поредната доза скучни и еднообразни зомбита. И да си припомня колко лестен и постен продукт цъкам.
Тъпото е, че както винаги Zombi се усеща като нещо с потенциал. Мрачният Лондон е право в десетката като място, където да се развива действието. Механиката с умиращите персонажи и замяната им с друга определено ми харесва. Вижда се, че разработчиците на Zombi не са вършили работа от 9 до 6, просто да блъскат пред компютрите като бездушни телета, невлагащи нищо от себе си. Напротив. Има някаква страст. Дадени елементи са бездушни, окей. Но като цяло е вложено чувство. И вероятно с по-дълбоки ролеви системи, с някакво подобие на отворен свят, с по-дълга кампания, с повече разнообразие и по-предизвикателни битки щеше да се получи нещо по-различно.
Но уви. За пореден път в последните години виждаме една добра идея, добро скеле на игра... но само толкоз. Нещата са изпълнени на толкова базово ниво, че човек си казва – „Ех, само това или онова ако го имаше, колко яка игра щеше да стане тази“. Но това... или пък онова го няма. И виждаме модерния подход в гейминга – пуска се нещо базово като първа част, пък евентуално ако е успешно да се надгради. Е, съмнявам се, че това ще се случи със Zombi…
И ето, че идва време за финалните думи на това ревю, но нека преди това отделя малко време за графиката и звука.
Визуално Zombi е... грозен. Много се колебая между оценка сиво или червено – атмосферата все пак е яка и това ме кара да се чувствам по-благосклонен. Въпреки ужасните текстури и ниския визуален детайл. Все пак вероятно атмосферата е по-важна и заради това... сиво. Но имайте предвид, че ако сте по-взискателни, то като нищо ще охулите Zombi визуално.
Звук... може би по-скоро бива. Ревовете на зомбитата и супер еднообразното “Die, die, die” oт главния персонаж, когато доубива ходещ мървец идват скучно. Музиката обаче си я бива и ни вкарва в атмосферата. Ако се замисля разхождането в Zombi е яко направено – към него нямам критики. Проблемът е... като започне геймплеят.
И така - заключението. Zombi не ме издразни. Не се чувствах така, сякаш съм си пуснал някаква помиярска чикия. Напротив. Имаше и добри емоции чат-пат. Но истината е, че играта е просто прекалено посредствена. Евентуално ако сте крайни фенове на зомбитата и нямате нищо против малко по-кежюъл геймплей ще харесате Zombi. Всъщност е напълно възможно да ви се понрави. Но ако очаквате малко повече от това просто да се разхождате с бата за крикет и да пръскате глави на зомбита - скучно, то можете да пропуснете спокойно Zombi. Или да изчакате, докато се появи под формата на промоция в Steam след някой и друг месец за 5 евро примерно.