Оказва се обаче, че този бранш не е достатъчно мощен, за да акумулира наплива на некадърници в България. Но... о, щастие, намери се ново поприще за тях. Сериалите.

След като гледах 10-на минути от българската версия на Женени с деца, то се уверих в едно – това е начинът богатите хора у нас да дават косвено пари на отрочетата си, залъгвайки ги, че правят нещо. Кой хванал да превежда сценарий, кой измъдрил гениалната идея да се прави побългарен вариант на култов сериал, кой застанал зад камерата и казал на някакви произволни актьори какво да правят... резултатът е адска помия.

Не смятам, че трябва да пиша нещо за самия сериал. Скучно е. А и в интерес на истината се случи абсурда нещо да е толкова гнусно и лайняно, че просто да ме депресира и да изгубя всякакво желание да го хуля.

По-скоро ме интересува друго. Докога българите ще толерират тези помии и ще казват – „Ами не е много добро, но е българско”. Защо? Няма да изтъкна класическия аргумент, че изкуството няма раса, пол, народност и т.н. – или е добро, или не е. По-скоро ще задам един друг въпрос – хората, които харесват помиярските български сериали*... кефят ли се на символа, който те представляват?

Замислят ли се, че това е всичко, което ние мразим? Курвето в университета, което си изкарва оценките с широко деколте или направо свирка. Богатият лайнар, дал рушвет, за да те преебе. Или връзкарчето в работа, което те задминава със спринт по корпоративната стълбица, без да си мръдне хуя. Харесват ли феновете на нашенските сериали всичко това?

Защото това виждам аз в повечето от тях (за Под прикритие има доста добри отзиви, тъй че го изключвам засега от общата помия). Връзкари, некадърници, курви и тузари, всеки докопал се до някаква част от сладката торта. „Участвал в създаване на изкуство”. Но когато нещо се прави изцяло от некадърници, то няма как то да стане кадърно. И сериали като българските Женени с деца са кулминацията на това.

Когато некадърната режисура се срещне с некадърния превод и ужасяващата актьорска игра. И всичко това базирано на нещо, което не може да бъде пресъздадено отново никога и никак. Дори и в САЩ.

Втори Ед О’Нийл няма. Няма. Това е прекалено култов персонаж. Всяка гримаса, всяка реплика, всяко движение – всичко е велико, защото Ал Бънди е велик. Не някакъв Бай Хуй, дето ми прилича на поредния офис плъх. За Стефания Колева няма какво да говоря – фактът, че участваше в сериала Тя и той сам по себе си трябва да я изключи като вариант за каквато и да е комедийна роля, докато е жива. Да играе Пеги Бънди, да влиза в обувките на прекрасна актриса като Кейти Сигъл – абсурд, абсурд, абсурд.

Но в такива случаи няма лошо. Имали шанс богатите некадърници да се изявят, направили го. Мама и тати ги замерили с парички да не ги гледат как лежат по цял ден, тук-таме някое курве успяло да се уреди със свирки да превежда забавни реплики и готово. Въпросът ми е докога обикновения човек ще издържа тази помия.

Тъй като в такива случаи, трябва да има бойкот. От онези, дето още гледат телевизия, де. Да кажат – „майната ви”. Тъй като в България има талантливи хора и си залагам ташаците, че нещата може да са много, много, много по-добре. Но когато човек се задоволява с посредствеността, то не само тя го завладява, но и авторите на тази посредственост се самозабравят и започват да обливат хората с още по-сериозна помия. А ако зрителите се задоволят и с нея... още по-зле.

Е, поне е хубаво, че мнозина от нас гледат и американски/британски сериали и са си изградили мнение как трябва да изглежда качественото кино. И не са позьори, казващи „щом е българско, ще го подкрепям”. И ми се струва, че тази конкретна гняс няма да просъществува дълго.

Въпреки това, тенденцията е ужасна. Тенденцията на талантливите хора да не им се дава шанс, а връзкарите да правят зловещо нелепо некадърни римейкове на каквото им падне. Филми, песни, сериали, книги ако щеш. И още по-ужасно е хората да прегръщат тези помии, неумело покрити под воала на „ама то е българско, харесвайте го”... без да осъзнават, че те символизират всички проблеми на нашето общество.