Случайно днеска хванах от нета качен филма Love.net. Разбира се, като се има предвид мои близки приятели как го охулиха, то нямах никакво време да го гледам. Все пак, реших да го прецъкам отгоре-отгоре и неособено изненадващо се натъкнах на типичната дърварска актьорска игра.

Това не ме изненада хич. Нещото, което ми направи впечатление... беше една от сцените към края, в която някаква британка си говореше с някакъв друг на английски. Напълно естествено, без дърварщина, без пресилване. Сцена, снимана със същата камера, от същия режисьор и част от същия филм, която изглеждаше изрязана от друг такъв.

Защото хората очевидно имаха актьорски талант. За разлика от нашенските актьори, почти всички от които не притежават никакъв такъв. И ми е много интересно – откъде ги намират тея дървари? Нашите имам предвид.

Да, то е ясно, че в школи като НАТФИЗ се влиза предимно с връзки. Дори и да имаш талант, то шансът да се докопаш до роля в нашенски филм клони към абсолютната нула. Тук дори не говоря само за „обществени тайни” – някога бачках в една малка кабеларка и там историите за нашенските филми и трудността да се уреждиш в тях бяха множество. Дори и най-периферното техническо лице трябва да е „приятел на приятеля”, а за главните актьори изобщо не говоря.

Но все пак, едно се чудя – ясно е, че тея хора са връзкари. Ама как пък поне половината не ги бива в работата им? Как може да са толкова дървени, да рецитират като първолаци, а пък на лицата им да има замръзнали несменяеми емоции, сякаш са каменни?

Нямам представа. Но определено е срамно да се хвърлят пари за тези връзкари. А още по-срамно е някой да купува билети за филмите им, подкрепяйки ги. Просто е глупаво.

В изкуството, не може да съществува аргумент тип „ама тоя филм е български, ще го подкрепя”. Изкуството няма етнос, няма цвят. Или е хубаво, или не е хубаво.

Изобщо не говоря за това, че е нелогично да се подкрепя нещо, което е скапано. Логиката „ама то ще стане по-хубаво” не важи... напротив, когато в изкуството подкрепяш нещо долнопробно, то се предполага, че то се харесва. И съответно се прави повече от него. И съответно прогрес няма.

А когато нещо посредствено или откровено слабо се прехвалва отвсякъде, това никога не довежда до нищо хубаво. Напротив, в дългосрочен план води единствено до деградация. Именно поради тази причина аз никога няма да подкрепя един филм само защото е „български”, ако не заслужава това.

А, да, и да добавя нещо като край – талантът не се купува с пари. Това като контра за всички онези, които веднага ще мяунат, че „не се наливало достатъчно в българското кино”. Режисьори като Кевин Смит правят филми като Clerks със смешни суми от рода на 30 000 долара, докато на нашите не им стигат стотици хиляди и дори милиони левове. Не е сериозно това просто.