Едва ли в България са мнозина онези, които вярват в съдебната ни система. Ако става дума за обикновени хорица, повечето дела биват разрешавани с малка или по-голяма степен на справедливост. Но намеси ли се някой с малко повече пари или по-стабилни връзки, може да се размине с всичко. Убийство на човек, докато е карал пиян? Злоупотреба с власт в особено големи размери? Побоища, при които някой остава инвалид?

Все тая. Винаги ще се намери вратичка. Дали ще са изгубени мистериозно доказателства. Дали ще е грешка в процедурите. Дали ще бъде оправдан необяснимо на втора инстанция. Няма значение. Начин има, стига да са налични връзки и пари.

С това сме свикнали. Наясно сме, че ако някоя вечер ни помете някой тузар, без да сме виновни, то е по-вероятно ние да му платим глоба, заради това, че сме му счупили автомобила с тялото си, отколкото обратното. Това е част от „чара“ на това да живееш в България.

Но някак лично аз чувствам някакво вътрешно задоволство, когато поредният престъпник бъде хванат из чужбина. И бъде осъден свирепо. Така, както му се полага. Казвам си – „Пич, ако беше в България, щеше да минеш метър без проблеми. Ама не си. И сега ще лежиш надлежно в пандиза като скот“.

Да, говоря за Гълъбин Боевски. И неговата бразилска кокаинова сага. Напълно достойна за местна сапунена опера. Как миличкият Боевски си бил купил куфар, напълнен с кокаин. Ей така. От магазина.

Понеже в Бразилия всеки куфар е пълен с кокаин. Нещо като колелото на късмета на Къци. Печелиш тостер, риза, дъвка, супер джакпот или куфар с кокаин. Нали е Бразилия, там някакви си латиноси. Всеки втори куфар – със скрити джобове, пълни с дрога...

На тая крайно малоумна оправдателна история едва ли би повярвало и малко дете. И съответно задоволството в България, че Боевски ще лежи в бразилски пандизи 9 години беше голямо.

Нищо, че това е един олимпийски герой. Нищо, че е прославил България. Нищо, че и на мен ми е носил много радост с постиженията си в най-българския спорт от всички – вдигането на тежести.

Един престъпник си е престъпник. Ако се беше върнал в България с тези 9 кила кокаин, едва ли щеше да направи каквото и да е добро. Само щеше да напълни още гушите на подземните милионери, които карат коли за стотици хиляди евро и се разхождат като богове сред хората у нас.  И правят каквото си искат.

Бях наистина щастлив, че Боевски беше тикнат в бразилски затвор за 9 години. Както съм щастлив за всеки друг наш бандит, който има неблагоразумието да вилнее в чужда държава. И ако бъде хванат – бива осъден бързо, без протакане. Бива хвърлен в дрънголника и си лежи там. Няма магически адвокати с дебели връзки, няма рушвети, няма точещи се по 10 години дела, няма изчезнали доказателства или добродушни съдии на втора инстанция.

Но ето, че наш Боевски се завръща в България вчера. Като пич. Някой да е обелил дума за това? Не. Всички си мислим, че бившият щангист и настоящ осъден наркотрафикант лежи в затвора, а се оказва, че той се прибира у нас.

Обяснение няма. Дали ще има такова, предстои да разберем. Но явно Боевски има достатъчно яки връзки, че да си издейства помилване на международно ниво. Тъй като това е единственото обяснение, което ми идва в главата. Било е сключено споразумение с Бразилия на незнайно каква цена, за да бъде върнат един трафикант на наркотици у нас като свободен човек. А това някой да жмъцнал по темата? Разбира се, че не.

Естествено, възможно е и Боевски да е невинен. Да е било открито, че куфарът с кокаин наистина е бил подменен. Ама нека бъдем шибано честни – ако това беше истина, щеше ли бившият щангист да се промъква като кукумявка тайно през летището? Нямаше ли правителството ни да разгласи, че е бил нечестно обвинен? Да се надуят фанфарите?

Разбира се, че щеше да се случи. И самият факт, че Боевски се връща тайно-тайно, без никой да обели и дума, без да има каквото и да е обяснение е напълно показателен. Че е била сключена бог знае каква задкулисна сделка.

За да се върне един престъпник у нас. И да продължи развитието на своята вероятно сенчеста дейност. Впечатляващо. Е, поне прекара известно време из бразилските зандани, може би е натрупал ноухау. Може би и някой друг контакт?

Но всичко това ни показва едно нещо – България е раят за престъпниците. Не само у нас всеки си живее спокойно на свобода с купища висящи дела за побой, кражба, гребеж и други... не само убийци се разминават с по 2-3 години ефективен затвор, ако са и толкова.

А държавата вече започна да сключва международни споразумения, да освобождава от пандизите хора, осъдени за тежък трафик на наркотици в други страни. Ето това вече е безобразие. И ми е много интересно как разни организации тип ЕС не се запитат какво, по дяволите, става в нашата безумна държава.

Как така един осъден трафикант на наркотици се завръща у нас, без да се даде обяснение на народа каква сделка е била сключена.

Да, България наистина е държавата на престъпниците. Това вече можем да го кажем буквално. Защото едно е бандитите да си имат собствена държава в нейните граници. Нормално е, случва се на много места из света.

Но е съвсем друго същата тази държава да сключва международни споразумения, за да измъква престъпници от чуждите затвори. Когато е нужно да се впрегнат много по-сериозни ресурси от подкупването някой сенчест съдия.

Това ни показва ясно до каква степен България е склонна да защитава своите бандити. До крайност.

А какво остава за всички останали?

Все тая. Онези, които сме решили да живеем тук сме свикнали с всичко. Но пък бъдещите поколения сега гледат и виждат кои хора се ценят най-много у нас. Нека после не се изненадваме, че все по-редовно ще важи законът на джунглата в България.