Този ход беше повече от абсурден поради една-главна причина – финландската компания се отказа от платформа, която имаше сериозен пазарен дял, ако не се лъжа по онова време даже беше на първо място пред Android. Само за да избере Windows Phone, чиято популярност за първите му няколко месеца съществуване беше повече от скромна.

Не само това, но и символизмът на този ход – да се откажеш от своята вътрешна разработка, за да прегърнеш чужда такава – изглеждаше абсурдно. Като бизнес самоубийство от най-висока класа.

И в крайна сметка, нещата се развиха така, както очакваха хората. Включително и аз. Пазарните позиции на Nokia при смартфоните се сринаха и то с титанични темпове. С което цената на компанията спадна драстично. И хоп, Microsoft се сдоби с този сериозен бизнес за скромна сума. Едва 7.1 милиарда долара – ако някой беше казал преди време, че сърцето на Nokia ще бъде купено за тази смешна сума, много хора вероятно щяха да се изсмеят.

Но това е реалността.

Естествено, в моята глава възниква един въпрос – как изобщо е възможно бордът на директорите в Nokia да одобри подобно безумие? Каква некадърност трябва да излъчват тези хора, за да се случи това? Вероятно всички от тях са личности, които са се доказали в бизнеса... но те са отговорни за едно от най-големите безумия в последните години, а може би дори десетилетия. И ако не са получили огромни суми под масата от Microsoft, не трябва да влизат в борда на директорите на нито една компания в бъдеще. Тъй като своеобразната смърт на Nokia е достатъчно грозно петно в автобиографиите им.

Наистина е лесно един бай Хуй като мен да хейти. Особено като се има предвид, че никога не съм имал каквито и да е успехи откъм бизнес инициативи. Но като човек, който следеше активно сектора на смартфоните... не очаквах нищо добро да се случи от споразумението, сключено през февруари 2011 година. И не бях единствен. Огромна част от отзивите, които прочетох в интернет бяха същите.

Луди ли са Nokia? Луд ли е бордът на директорите им? Луди ли са акционерите в компанията, че не се вдигнаха на бунт?

Явно да. А в крайна сметка, Стивън Елъп, новият шеф на Nokia, бивш кадър на Microsoft и човек с много акции в този гигант – се оказа един троянски кон. Целта му явно е била да свали цената на компанията и това се случи за две години. Нямаше и как да се развият иначе нещата.

Но в крайна сметка – не е луд онзи, който яде баницата. А онзи, който я дава. В случая, Nokia даде цялата си баница на Microsoft. Всички парчета. За почти без пари. И убиха безумно своя основен бизнес.

Естествено, няма нужда да говорим за сделката, обявена по-рано днес. По-интересно е да се върнем в миналото. Какво доведе до нея. И защо сключеният договор с Microsoft беше безумие за Nokia.

Първото най-безобразно нещо беше начинът, по който беше изоставен Symbian. Тогава най-популярната операционна система в света. Какво направи Nokia? Каза в прав текст – „Убиваме Symbian, няма да правим повече смартфони с него, няма да има бъдещи разработки“. Какво може да се очаква в този случай? Едно-единствено нещо – продажбите да спаднат драстично. Това се и случи. За броени месеци. Тук-таме някой се залъгваше да купи подобно устройство... но дотам. За около година, Symbian беше убит.

По мое мнение, тази операционна система беше една огромна, неясна грозотия. Дай я на човек, който за първи път вижда смартфон и го гледай как се мъчи. Никаква интуитивност, визия, елегантност. Финандски дънер, оформян с брадвата.

Въпреки това, Symbian си имаше своите твърди фенове. И то много на брой. Следователно беше безумно поддръжката да секне така... изведнъж. С един куршум в главата. Вместо Symbian да продължи да се разработва успоредно с Windows Phone… беше изоставен.

Загубите за Nokia не закъсняха. Огромни такива. Нормално. Когато изоставяш операционна система номер едно и я заменяш с буквално последната по популярност (от известните платформи).

Но какво има да се каже за Windows Phone?

Когато Nokia го избра за своя водеща платформа, операционната система беше в трагично състояние. Да, имаше оправдание за това – все пак Windows Phone дебютира през октомври 2010-та.

Все пак, през 2011 година бачках в технологичен сайт, съответно имах възможността да тествам доста Windows Phone смартфони. Да, платформата ми хареса като визия, интуитивност и „мазно“ вървене.

Но за сметка на това, лиспваха куп функционалности. Включително и един нормален мултитаксинг. Приложенията в магазина бяха адски малко и липсваха доста на брой смислени такива, които са нужни на всеки. Да, потенциал в Windows Phone се усещаше. Но беше ясно, че ще са нужни години, за да се изпълни.

Години.

Време, което Nokia нямаше. Тъй като проблемите в компанията се усещаха и през 2011 година. Това, което каза Стивън Елъп, че Symbian е горяща нефтена платформа, от която трябва да се измъкнеш... беше истина.

Но вместо да се качат на кораб, Nokia скочиха на сал. Каквото е Windows Phone. Да, този сал може да се превърне в кораб един ден, ако продължи да се надстроява. Но през 2011-та не беше нищо повече... от няколко дървета, вързани с въже. Беше една операционна система, която не можеше да се равнява с Android и iOS.

Не никак случайно, че дори и до днес, Windows Phone е далеч, далеч зад тези две платформи. Темповете, с които Microsoft развива своята операционна система са бавни. Преди две години бяха още по-бавни. Софтуерният гигант си действа така, сякаш има цялото време на света.

Да, ако говорим за Windows, това е истина. Microsoft е едноличният лидер. Може да прави каквото си иска. Времето е тяхно. Могат да пуснат нов Windows след една година, могат след две, могат и след четири. Все тая. Мнозинството лаптопи пак ще са с него, също както и персоналните компютри. Голяма част от бизнеса ще избере Windows. Боли ги фара.

Ама при смартфоните не е така. Там бързината е от ключова важност. Тъй като Microsoft има два тежки конкурента в лицето на Google и Apple. Два фаворита, които трябва да догонва. Но пък Microsoft си действаше съвсем лежерно и спокойно... все едно гледам как играе Бербатов на футболния терен.

Именно това поведение направи хода на Nokia абсурден. Защо избраха тази операционна система? Вместо Android? Който беше в далеч по-силна позиция, имаше далеч по-сериозна популярност от Windows Phone?

Да, имаше един аргумент, който беше донякъде логичен. Че всичко живо прави Android телефони. Докато Windows Phone през 2011 година беше операционна система с голям потенциал. И за Nokia беше важно да я поддържа от самото начало. С надеждата през примерно през настоящата 2013 година... продажбите да са скочили драстично.

Е, прогрес имаше. Но далеч не толкова висок, че да спаси компания от мащаба на Nokia. Нещо, което можеше да се предположи още през 2011 година. Отново повтарям – аз не бях единственият скептик тогава. Напротив, много хора споделяха моето мнение. И ето, че Nokia вече не е фактор в мобилния свят.

Но какво щеше да стане, ако беше избран Android? Ето това е големият въпрос, който си струва да се зададе в момента. Какво?

Наистина тук говорим за размишления тип „Ако баба ми имаше хуй, щях да й викам дядо“. Празни мисли, базирани изцяло на догадки. Но все пак...

...според мен, Nokia щеше да се справи много по-добре с Android. И днес щеше да е в много по-благоприятна позиция. Поради няколко причини.

Първо, че притежава елегантния дизайн, с който да се отличи. По мое мнение серията устройства Lumia изглеждат много красиво.

Второ, че традиционно залага на добрите камери, което всъщност е една от неособено силните страни на Android. И хоп, говорим за нов отличителен фактор на Nokia в този сектор.

Трето, че навигацията на финландската компания винаги е била сила. Което щеше да е нов позитив за евентуален Android смартфон на Nokia.

Четвърто, че компанията има световната популярност. Да, без САЩ, там позициите на Nokia и смартфоните им бяха зле. Но извън Щатите, финландците винаги са били сила... че и до днес е така.

И пето, Nokia имаше контактите, каналите за доставка в толкова много световни страни! Това е фактор, голям такъв! Малките, нови компании нямат тези връзки, тези позиции. Трябва тепърва да ги градят. Но Nokia вече ги притежава. Плюс това компанията има много мощности и сама разработва много от своите смартфони. Докато много конкуренти не могат да се похвалят с това.

Всички тези фактори щяха да направят евентуални смартфони на Nokia с Android един сериозен фактор. Може би днес, тази компания щеше да се конкурира пряко със Samsung! И щеше да е много добре, ако това наистина се беше случило. Наличието на сериозна конкуренция винаги води до прогрес.

Но уви. Размишленията на шефчетата в Nokia бяха съвсем други. Да рискуват безобразно с Windows Phone. И видяхме какво се случи.

Едно голямо нищо. От водещ играч, от фактор, с който всички се съобразяваха, Nokia деградира до просто един доставчик на мрежово оборудване. До компания, която ще продава навигация и ще лицензира своите патенти.

Да, историята на Nokia може да бъде давана като идеалния пример за корпоративно самоубийство. Даже мисля, че трябва да бъде изучавана в детайл, че трябва да стане част от бизнес учебниците. Да се дава за пример като уволняването на Стив Джобс от борда на директорите на Apple през 1985 година. Безумие. Почти довело до загиването на водеща компания.

Всъщност, Nokia вече я няма. Едва ли след половин, една година ще чуваме каквото и да е за тази компания.

Нещо, което много хора предположиха през 2011 година. Обикновени наблюдатели или пък специалисти. Че нищо добро не чака Nokia, ако заложи изцяло на Windows Phone. И това се случи.

Е, Стивън Елъп ще влезе в историята на технологичните компании. Като човекът, успял да убие Nokia. За две години и половина. „Впечатляващо“ постижение. И не виждам как ще убеди когото и да е, че не е просто един троянски кон на Microsoft. Това е очевидно.

Но ще повторя отново – не е луд онзи, който яде баницата. Бордът на директорите на Nokia сътвори това безумие. Първо нае Стивън Елъп, а след това се съгласи на безхаберното му предложение да изостави Symbian и прегърне смело Windows Phone. Това са хора, чиито имена трябва да се споменават като пример за корпоративно самоубийство, за погубването на най-мощната само преди няколко години компания в сектора на смартфоните.