Тази в кен - яка е.

Сега се чудя каква ще ми донесе. Стъклена - с вкус на помия, която аз поне пия с погнуса, въпреки че е бира... или пък кен - в който случай положението е добро. Така ми стана интересно едно нещо - каква е цялата логика на нашите компании, продаващи бира?

И защо няма каквато и да е брандова идентичност? Различен съд на продажба – нищо общо във вкуса. Стъклена - един. Пластмасова - втори. В кен - трети. Не е ли целта на един бранд да си купуваш това, което те кефи... да знаеш, че можеш да се довериш на него? Каква е логиката едно и също нещо да е тотално различно?

С оглед на факта, че пия доста бири, то знам добре вкусовете им. И съм сигурен, че не си въобразявам, понеже съм си правил труда да гледам и на етикетите кое къде се произвежда.

Примерно Пиринското се произвежда в Сърбия, доколкото помня. Когато е в кен. Стъкленото - в България. Второто има вкус на помия. В кен е супер яко. Пластмасовото е някъде по средата, но пак вкусът не наподобява на другите две.

Арианата, от друга страна, има що-годе подобен вкус в кен и стъкло... гаден. Но пък пластмасовата е различна и далеч по-хубава.

Астиката - в малките пластмасови шишета от половин литър има един вкус. В кен и стъкло - друг вкус.

И така нататък. Почти не се сещам за нашенска бира, която да е монолитна. Да, ясно е, че няма как вкусът в сткло, в кен и в пластмаса да е еднакъв. Но пък разликите са прекалено сериозни.

Може би единствено се сещам за Шуменско, което да е с що-годе еднакъв вкус на различните носители. Наливна. Пластмасова. Стъклена. В кен. И може би заради това тя е една от най-популярните бири днес.

Понеже човек може да каже - "искам едно Шуменско". И да знае, че каквото и да му донесат, ще е по неговия вкус. (Не, че искам да рекламирам тази бира; някога ми беше първият избор, но с нарастването на популярността, качеството й спадна чувствително.)

И това ме кара да се запитам – каква е причината за липсата на брандова идентичност у българските бири? Едно и също питие да има тотално различен вкус? Не е ли по-добре да има различни марки за това?

Вкусното сръбско Пиринско да се нарича по един начин, а пък леко гнусничкото стъклено – по друг? Защо не?

Тъй като по-често ще предпочета ако някой ми взима бира, да е онази без раздвоение на личността. А когато това се случва все по-често... то тя ще ми стане навик. Така различните вкусове на бирите само вредят на производителите им.

Поне според мен, разбира се. Ако се замисля, много хора си взимат бирите по навик, без да им прави впечатление, ако вкусът им се промени. А това се случва сравнително често в последните години. Но пък съм забелязвал, че ако този тип потребители се откажат един път от дадена марка, то не се връщат с години.

Така че различният вкус при стъкло, кен, пластмаса ми се струва, че е много сериозен минус. Да, някой би си казал – „сякаш нашият пазар е толкова голям, че да си позволим сто бранда бира“. Мога да се съглася, че имаме малък пазар за много неща... но не и за алкохол. Като всяка друга балканска страна. Тъй че съвсем спокойно нещата могат да се разделят.

Пък когато става дума за бира или когато помоля някой да ми купи, да знам какво се случва. Понеже обяснения от рода на „вземи ми Пиринско, ама само в кен, да не е стъклено, ако няма искам Каменица, ама пак в кен, да не е друга, но пък ако е само Ариана, то не искам в кен, ами пластмасова, а ако е Астика, то нека е в кен или стъклена, но не и в малките пластмасови бутилки“ е просто безумно.

Да, на някой може цялото това разъждение да му се стори безумно. И да отбележи – „бира като бира“. Да, аз няма да откажа бира, това е факт. Само да е студена и да не се е разгазирала, всичко е наред. Но все пак, аз лично не смятам, че трябва да подкрепям пивовари, които правят гадна бира. Защото ще продължат да го правят. И заради това в повечето случаи има претенции към вкуса.

Заради това им се чудя на акъла – защо не разделят вкусното от гнусното, ами слагат в една каца и лайната, и меда?