Вчера бях излязъл от нас да свърша някои дейности. Беше от тея дни, в които бях изпръснат и с нормални дрехи, тоест приличах на човек. За разлика от случаите, в които излизам да платя сметки и напазарувам, в които просто си излизам с домашните дрехи.

И за пореден път ми направи впечатление поговорката „по-дрехите посрещат”. Или по-точно, крайният предразсъдък зад нея. Един от многото. Всеки, ама всеки път, когато изляза с нормални дрехи, вляза ли в магазина се почва – „здравейте, приятен ден”, ала-бала, всичко според етикета. Появя ли се с домашните дрехи – някакви зловещи погледи все едно съм скрил 3 шоколада в гащите, никакво „приятен ден” и т.н.

Сякаш човек като пазараува трябва да се облече в костюма от бала, че да не го приемат за най-долния клошар!

Но, разбира се, нямам идея да чепкам поговорката „по дрехите посрещат”, ами по-скоро се чудя на предразсъдъците у хората. Защо е задължително да се приемат нещата първосигнално и да не се задълбава навътре. Може би защото е по-лесно?

Не, че всеки няма своите предразсъдъци. За едно или друго нещо. Може би част от тези предразсъдъци са се появили като следствие на личния опит – когато 7 от 10 пъти се случи определено нещо, то автоматично предполагаш, че и в другите 3 това ще е така. Възможно е.

Но въпреки това смятам, че човек трябва да се опитва колкото се може да се отдалечава от тях. Когато усети, че приема нещо за факт по подразбиране... да се замисли над него. Независимо за какво става дума.

Дали дадена марка телефон е добра или не. Дали някой някой човек е точен или напротив. Дали някоя бира става или е гняс. И т.н.

Просто предразсъдъците рядко водят до нещо добро. Да, възможно е някои от тях да се окажат основателни – окей. Но често се случва хубави неща в живота да бъдат изпуснати просто ей-така, за едното нищо.

Не само това, но и често именно предразсъдъците са начинът някой хитър, скапан човек да се промуши през капките. Да се представи за нещо повече от това, което е. „О, ама той има хубави дрехи, айфон и пие бушмилс, значи е точен и си разбира от нещата”. Това са просто дрехи, просто телефон и просто уиски... всеки може със заплата от 500 лева да си купи хубави дрешки, айфон и да изпие 3 уискита в дискотеката или бара... само за да се върне вкъщи, да яде хляб с маргарин и да взима джобни от мама и тати.

Да. Колкото повече се замислям, толкова повече разбирам, че просто е по-лесно човек да се спусне по течението. Но аз продължавам да смятам, че най-важното в тоя свят е осъзнаването на есенцията на нещата. На смисъла, на основата. Наличието на предразсъдък е точно обратното.

Ама от друга страна... излишното размишляване много често по-скоро вреди, отколкото помага... тъй че кой ли знае дали липсата на философстване не е по-добрият вариант...