Но докато цъках Hatred се сетих за нещо старо. Класическо, което мнозина помнят. И страхотно. Една от някога любимите ми игри, която винаги ще помня. Soldier of Fortune. На която ще посветя това ревю от рубриката Ретро, която е време най-накрая да получи ритник в задника и да се посъбуди.
И така, що е то Soldier of Fortune ако не сте запознати случайно? Говорим за шутър, появил се през 2000 година... един момент в гейминга, в който се сътвориха куп иновации. Из тези години разработчиците се опитваха да направят нещо извратено, странно. Виждахме куп хибриди между известните ни жанрове.
[caption id="attachment_54851" align="aligncenter" width="525"]
Онова там долу е левият крак на този злощастен руски тероряга[/caption]
Но Soldier of Fortune не беше една от тях.
Говорим за класически шутър и то толкова класически, че направо може да бъде свирен от някоя филхармония. Дава ви се едно оръжие – търчите напред и пуцате. Точка. Нищо по-различно от Quake 1 примерно.
Още първата мисия е право куме в очи – имате кратка кът сцена, а след това се явявате в метростанция с помпа в ръка, някакви бандюги казват „Куки“ и започва пуцалката. И около 5 секунди след началото на геймплея ще видите защо Soldier of Fortune се помни толкова...
...с едно натискане на спусъка или ще пръснете главата на противник, или ще му откъснете крака, или ръката. Или ще му хвръкнат червата. Ето това е нещото, с което Soldier of Fortune стана популярен. Значителната доза бруталност. Не знам дали някога изобщо съм чувал да се дискутира нещо различно за Soldier of Fortune освен това. Колко кървав е. Брутален. И това е самата истина.
Хващате някое оръжие и започвате да търчите напред. Изборът какво пушкало да носите опира до това какво причинява на противник. Дори и след 15 години мразя доста картечници – не късат ръце и крака. Само надупчват противниците... скука. Ползват се само ако интересните оръжия нямат муниции. Виж – помпата, вдъхновеният от Desert Eagle патлак, тежки картечници и някои други – с тях вече си е сладка работа. Ръце, крака хвърчат – идеално. Пък и когато откъснете някой крайник на противник и го видите как се мъчи ви става жал, нали? Трябва да му спестите мъките на поредния бандит. Късате му и ръката с добре премерен залп – да не се мъчи.
Да, до това опира буквално Soldier of Fortune. Когато видите следващото меле от противници не се замисляте дали те ще ви убият или напротив. Няма тактика или мислене. Единственото, което си казвате е... как да разбия тези пред мен? Да ги изгърмя с граната? Узито? Или защо не комбо – първо ги дупча, после докато са полузагинали хвърлям малко C4 в краката им, за да ги направя на парчета...
[caption id="attachment_54845" align="aligncenter" width="525"]
Тайната база в Soldier of Fortune... къде без брадат ветеран с вид на клошар и назобен негър?[/caption]
А, да, играта, която се води за „реалистичен военен симулатор“ – явно хитра тактика да не бъде хулена толкова заради насилието – внимателно отчита колко глави сте пръснали, колко черва сте разлели по пода и колко гадове сте гръмнали в гърлото например. Да, така е – истинските садисти трябва да имат ясна статистика колко са убивали и с каква ефективност, нали!
И мога да говоря още за толкова колко страхотно кървав е Soldier of Fortune, но вместо това ще ви оставя да гледате малко снимки от статията. На разчленени тела, естествено. И бих добавил докато съм още на темата, че е приятно след 5-6-7 поредни загуби на Heroes of the Storm да се върнеш към миналото, да попръскаш малко глави и да ти мине горчивината в устата. И болката в задника.
Но нека отделя време за самата игра. Какво друго има Soldier of Fortune освен значителни дози насилие? Тук отговорът е малко по-лаконичен. Абсолютно нищо.
[caption id="attachment_54842" align="aligncenter" width="525"]
Ей, човек не може спокойно да се изпикае, бе![/caption]
Помня едно време ми беше попаднала някаква версия на Soldier of Fortune със заключено насилие. Не знам откъде беше изпаднал този цензуриран буламач. Важното е обаче, че след 10 минути цъкане си казах – „Баси тъпата игра“. Когато гръмнеш лошия в топките и очакваш да започне да се държи за тях, докато в същото време кракът му се е пльоснал на земята до него... и хвръкнат само искри. Гърмиш в главата - пак искри. Някъде другаде... същото. Цялото удоволствие бързо си отива. А с това и смисълът на Soldier of Fortune.
Защо ли? Цялата пуцалка е просто средна ръка. Типичен шутър от онези времена – преди ковър системите, преди регенериращата се кръв. Вървите напред, пуцате, събирате аптечки и брони. Но нито архитектурата на нивата се отличава – напротив, на моменти е адски дразнещо да откриете как се продължава нататък – нито самите противници откъм изкуствен интелект, някаква тактика и т.н. Напротив, в общия случай си висят на едно място, чат-пат правят някое кълбо. Понякога са скриптирани да се засилят към вас – но това е.
Сюжетът? Тайна организация краде ядрени оръжия, които продава, за да натрупа пари, с които да се сдобие с още по-мощни оръжия и достигне до световно господство. Има ли нужда да се казва повече?
[caption id="attachment_54849" align="aligncenter" width="525"]
Пореден ден в офиса... на Soldier of Fortune[/caption]
Всъщност сюжетът на Soldier of Fortune спокойно граничи с пародията, но абсурдното е, че е сериозен. Хубаво поне, че кът сцените са кратки, та се връщате направо към пуцалката. А и играта не дискриминира хората, които ще убиваме – сингъл кампанията минава през Африка, Япония, САЩ и няколко части на Европа. Общо взето пръскаме глави на терористи с всякакъв цвят на кожата – същинска политическа коректност!
Като цяло обаче целият Soldier of Fortune опира до едно нещо – насилието си. Останалите елементи от играта са чисто и просто посредствени. Няма какво толкова да се каже за тях. Мултито не е лошо, но отново влиза в категорията на напълно стандартното за FPS жанра 2000 година. Доколкото го помня от някогашни времена, де.
[caption id="attachment_54843" align="aligncenter" width="525"]
Дано ръката ти за мастурбация е лявата[/caption]
Но знаете ли? Точно това е магията на изкуството като цяло. Не е задължително нещо да е колосално, легендарно, нечувано, невиждано, за да се запомни. Нужно е просто... да е добро в едно нещо. И да направи някакво впечатление на много хора. Реално и в спорта е същото. Някои атлети са икони, без да са фамозни в каквото и да е отношение. И някак Soldier of Fortune влиза в тази категория.
Една посредствена игра, издигнала в култ насилието. Но все пак имаща и някаква магия, нещо, което да ни привлече и да ни накара да я запомним. И ето, че дори и през 2015 година има хора, които си я пускат, колкото да пръснат малко черва по земята. Защо не?
Още по темата
Носталгично, няма нужда от много обяснения, който е играл играта... няма как да я забрави... микога.
Много се разцепвахме в един от кварталните гейм клубове по онова време, комповете и интернет за всички бяха лукс, и преимущество, което не всеки можеше да има. Когато си почивахме от сесиите на Broodwar, и на Half-life, в които се разцепвахме от мулти, Sodier of fortune беше глътка свеж въздух. Когато ни писнеше от пуцане един по друг, се уговаряхме без огнестрелни оръжия. Само ножове, а всеки играч разполагаше с пет, четири от които можеха и да се хвърлят. Избирахме някоя минималистична карта... и започваше касапницата с ножове. Направо уникални спомени... навсякъде в мултито хвърчат ночове, някой останал на 1-2 жиивот куца и се мъчи да се докопа до някоя аптечка, а докато се тътри прилича на ходещ игленик, целия набоден с ножове... Уникално... направо ме налегна носталгия по онези времена... Лудница
Благодаря за ревюто Явка, и за това че ме върна в онези години, когато гейминга и игрите бяха други, бяха различни, ние бяхме различни. Поздрвави и давай смело и безотговорно...
П.С. Това с ножовете и аз го помня. 
Едно време в Матрицата беше много популярно така да се цъка. И като нацелиш някого в тиквата го гледаш как си го обезобразил. 
То това всъщност е половината Soldier of Fortune - да гледаш по пода какво си... "сътворил"... след поредната битка.
Особено началото - "Cops", някакъв се показва иззад ъгъла и му пръсваш главата. <3. И точно SOF, RCT2, Crazy Taxi & THPS3 ми бяха първите игрички, които си разцъквах на компютъра в нас по тая схема и много тежко ме тръшка носталгия като си спомня как буквално се изчервявах от адреналин, докато разцъквах SOF & THPS3 конкретно Апропо 2000 година такова нещо като торент нямаше. Всичко беше peer-to-peer, data.bg, още 2-3 сайта, дето даже им забравих имената. И то директно обвързани с интернет доставчици. Пък то не бяха програми за сваляне на файлове, пък мизерни скорости, пък чакане с дни, пък чудо. По бегли спомени 2003-2004 станаха мейнстрийм торентите.
Абе други времена си бяха тогава, а и като си запише човек нещо на диск и е дал немалко пари за някой пиклив тийн с джобните си - чувстваше се длъжен да изиграе всичко. Днес в ерата на бързия интернет и на колосалното количество игри сме доста по-разглезени от едно време. 
edit: а да и освен адски старите драйвери за видеото сложих и още по-античния openAL... щото никой от съвремените драйвери не го поддържа
И в тоя ред на мисли единственото адски лочо и недоообмислено в играта беше че... всички кът сцени в играта... са взети директно от филма, едно към едно... но иначе мачкането на безкрайни вълни от буболечки е несравнима тръпка
Тъй че пробвай така, може и да тръгне. При мен нямаше и грам проблем, тръгна си на чук.Между другото с кой драйвер на AMD Catalyst си? тия дни с 15.7.1 ми набиваше накакви сини екрани, махнаго сложих 15.7.0 ма не знам, преди две седмици преинсталирах, и след инсталирането на видео драйверите, започна да ми набива сини екрани на 2-3 минути, и пак преинсталирах, на втория път сините екрани ги пръскаше на случаен принцип, и сега се чудя от какво се случва това, от новата рам, от cross видеото, или от проблеми с процесора... ама това май е за друга тема дае... за толкова години тая година за пръв път виждам син екран на моя система, лудница няква... Та ще пробвам играта, и ще видим как и дали ще тръгне.
Тогава дори не планирах Ретро рубриката, която все още си остава супер празна, де. И още по-интересното е, че и аз го помня MDK 2 от едно време, ама някак през 2011 година ми беше един такъв... скучен и фригиден. Изиграх секцията с кучето до първия бос, после с оня снайпериста донякъде и май не стигнах до първия случай, в който контролирам професора. Мисля, че това е една от малкото по-стари игри, които помня с много добро, ама всъщност ми беше доста скучна след години. Иначе за Unreal Tournament и Quake 3 си напълно прав, абсолютно стабилно предложение. Което ми напомня, че едно ретро го готвя от цифра време за една любима моя игра и май ще го кача този уикенд. Също така в Limbo някой ме е изпреварил с ретро за Oni - една супер любима моя игра.
Но да, ще е някак срамно ако за Unreal Tournament и Diablo II не напиша по едно ретро, при положение, че това са ми двете любими игри и онези, преди които съм прекарал титанично количество часове. (Едно време бях повече UT човек, отколкото Quake 3 човек, ама сега съм всичко, което не е CoD.)
) По отношение на Call of Duty съм до голяма степен съгласен с теб. Поредицатa ми наподобява Assassin's Creed - Retro-fitted идея, приспособена за 'съвременен' гейминг, която е изтощена до такава степен, че е необходимо да и се даде продължителна почивка, и/или чисто нов девелъпър (по възможност нискобюджетен, но с идеи), който да върне поредицата в света на живите, обратно от царството на корпоративните брифинги и Рower Point презентациите... По прицип се кефя, че очевидно си стар геймър (сайта го следя от под 1 месец, но то истината бързо се вижда) и имаш дар-слово и акъл, което за болшинството масови гейминг-издания не може да се каже. Лично аз играя активно от около 20 години и за мен винаги е приятно да можеш да обсъждаш игри с някой 'стар' кадър (само как звучи) ) Други предложения за ретро секцията от моя страна (които съм ги играл аз де) са The Curse of Monkey Island, Quake, Age of Empires и Civ 2 ) Интересна ми е гледната ти точка за тези игри, ако си ги играл всичките де ) Няма как да се сравни нещо директно с модерен продукт. Това обаче е от една страна - от друга човек човек трябва да си припомни какво точно е виждал в някоя стара игра, като я изиграе в днешно време. Иначе... е горе-долу писане наизуст. Примерно аз помня нещо, което съм играл преди 10-15 години, но бегло - когато поиграя 4-5 часа и спомените вече се връщат. Когато се разведри малко мозъкът. Та в този ред на мисли MDK 2 не ми донесе емоциите, които очаквах да ми донесе, когато го пуснах отново. А че съм повлиян от напора на времето - това е стопроцентов факт, който не отричам. Но някак други игри ме кефят, зарибяват, докато MDK 2 точно... някак я помня по един начин, ама като я цъках ми се стори различна.
10167395