Вероятно сте запознати със случката от по-рано тази седмица, развила се в Бургас. При която собственик на среден бизнес разстрелва банкова служителка на улицата. Както винаги, нещата не са изцяло изяснени. Но по думите на убиеца, банката Уникредит не му е позволила да усвои пари от еврофондове. Било е нужно съфинансиране, но като нерегламентирано условие са започнали да го натискат да смени фирмата-строител. Убиецът отказал... заради което от банката започнали да му правят мръсно.

До такава степен, че заплашили бизнеса му със загиване. Въпреки че нещата явно са били достатъчно читави, щом съответните органи на ЕС са му одобрили проект за развитие, възлизащ на няколко милиона евро.

В крайна сметка, банковата служителка бива разстреляна на улицата. Като куче. Самият убиец разкрива, че не е направил това за пари. Или изцяло за отмъщение. Не го е направил, защото няма хляб или покрив над главата. А защото е действал в името на българския народ. Че този показен акт е разстрел не само на цялата банкова институция, но и на цялата политическа система у нас.

Преди години щях да кажа, че това е един луд човек, психар. Който просто се оправдава и се опитва да спечели общественото мнение на своя страна. Но изненадващо се оказва, че съчувствам изцяло на убиеца. И доколкото не съм съгласен с това, което е направил... то се радвам, че нещата са се случили по този начин.

Да, не знам дали наистина тази банкова служителка е чак толкова виновна. Възможно е и да не е. Възможно е да е добра майка и вярна съпруга. Но не само за мен, но и за много хора тя е едно от лицата на злото в България.

На банките. Които всеки ненавижда, но знае, че не може без тях. Банките, чийто произвол у нас граничи с тоталитарните режими. Някой да ги осъди? Мечти. Може тук-таме да има разрешение на някой спор между олигарси, но ако става дума за обикновените хорица, кучета ги яли.

И именно този разстрел на служителката е куршум в главата не само на банковата система, но и политическата. Символичен, очевидно. Но именно и поради тази причина толкова много хора са съгласени с Любомир Стоянов. Както се казва убиецът. Който започва да се превръща в един модерен Андрешко.

Човек, който не действа нито законно, нито морално. Разстрелвайки брутално банковата служителка. Хладнокръвно и обмислено. Но този акт е в името на останалите сиромаси, които тази банка и държавните институции постоянно обират до шушка. Акт, идващ като предупреждение, че всички сме смъртни. Олигарх или просяк, а може би служител на средно и високо ниво в банка или държавна институция с малко власт и директен допир до клиенти, от които може да изкрънка рушвет. Всеки от нас има плът, кръв. Всеки от нас може да бъде ударен с тъп предмет в тила и да загине, независимо колко пари има скътани под дюшека. Или просто да бъде разстрелян.

И това убийство показва точно това. Че е добре някои хора да се замислят. Съд няма в България – това е ясно. Поне не и еднакъв за всички. Някои дела от малък калибър често се разрешават професионално, но стане ли дума за гигантите – забравете. Осъждане на Уникредит Булбанк? Абсурд.

Всъщност, Любомир Стоянов представя пред арестувалите го полицаи и на медиите жалби, които е подал към различни органи за поведението на тази банка. Дали всичко е автентично, нямам идея. Но ми звучи малко абсурдно един психар да планира подобно убийство, да си измисли подобно алиби. Че и да подготви документи и жалби. Най-вероятно е имало произвол от служители на Уникредит. И най-вероятно много институции са си затворили очите, както винаги.

И именно заради това мнозина са съгласни с неговия акт. Включително и аз. Разстрел. Едва ли доста хора ще прибегнат до него. Но има ли алтернатива?

Всъщност, самият аз не съм привърженик на насилието, напротив. Винаги в живота си съм разрешавал нещата спокойно. Най-лесно е да причакаш някого с бухалка. Сам или с група приятели. И да го пребиеш. Какво от това – проблемите не се решават по този начин!

Освен това, подобни актове като нищо мога да се изродят до варварщина. Такава, заради която хан Крум е въвел строги закони още през 9-ти век. Защото една държава е толкова силна, колкото съда й. Липсва ли такъв, имаме произвол, имаме диктатура.

Но какво става, когато уж съд има, но в подобни на този казуси не прави нищо? Какво става, когато куп органи си затварят очите за разните там жалбици на обикновените хора? Как може да се контрира това?

С куршум, ето как. Защото известно време доста високопоставени хора ще се замислят, преди да прибегнат до произвол. Не, че това ще реши нещата. Няма. Напротив. Но засега не виждам други варианти. Явно и хора като Любомир Стоянов не виждат.

Тъй като в България произволът вече е достигнал сериозни нива. Мафията дотолкова се е сраснала с институциите, че едва ли има хора, които имат илюзии за противното. И нещата изглеждат така, сякаш вече няма място за култура, за цивилизованост. Докато стоим и си чакаме, ние се превърнахме в тотална и абсолютна диктатура на организираната престъпност.

Именно и заради това хора като Любомир Стоянов ще бъдат приемани като модерния Андрешко. Разстрелът на банкова служителка или евентуален такъв на политик са нещо, което всички знаем, че е незаконно, неморално. Но за сметка на това – скришом или напълно открито – чувстваме удоволствие от това. Че има един изрод по-малко. Един човек, който ще ни бърка в джобовете и ще се обогатява на народния гръб.

А културата и цивилизоваността? Може би остават като блян за бъдещето на България.