Значи, влизам си днеска в един водещ нашенски сайт, в който имам регистрация. На него има реклама за една от тея станалите яко популярни страници за групово пазаруване с отстъпка, сещате се предполагам.

Заглеждам се аз в тая реклама и що да видя – в поле с надпис „Абонирай се за супер оферти от твоя град” се мъдри електронната ми поща. Същата, с която съм се регистрирал във въпросния водещ сайт и електронна поща, която не съм давал по никакъв начин на рекламираната уеб страница.

Та тука нещата опират до 2+2 – шибаняците просто са дали пощата ми. Наистина няма особено значение – така или иначе това е фиктивен мой имейл. В който има около 10 000 спам съобщения итп уголеми си хуя, изпери нигерийските ми пари и т.н. И все пак, доста си е нагло това. И от страна на страницата, която е дала личното ми инфо, и от страна на тези, които са го взели.

Така бих се запитал – пичове, така ли се правят нещата? Нещо морал, ала бала да сте чували?

Айде, не казвам, че „са загубили клиент двете страници”. Макар че това е най-естественият завършек на подобно писание. Знам, че едната страница ще продължа да я посещавам, а тази за груповото пазаруване е възможно да посетя, ако има добра оферта. А и няма нужда да завършвам с мелодраматизми.

Все пак, мисля си, че трябва да има поне някаква доза морал. Минимална. Или поне ако някой ще ти продаде личната информация, поне от една кумова срама да не прави това по очевиден начин.