Малка му е пенсията и късно се е сетил.

Here are his 4 main issues with CDPR's games (apart from money which lets be honest is the important one):

1. He dislikes how gaming is more popular by default than books. Even the absolute best literature wont outsell a middle AA game most of the time. And games like GTA V or others are always going to win even if you are fucking Tolstoy reborn. I understand his frustration here and agree, it does suck and it is unfair that most people dont read.

2. He dislikes how many of the young people who come to his conventions and the like did not start with his books and feels his artistic vision was compromised. I personally do not like this argument BTW, it just is his view.

3. He dislikes how publishers in the West put game art on his books. This one I agree with 100% WTF are they thinking it looks so fucking dumb showing besieged castles on a book that has none of that. HOWEVER this is not CDPR's fault!

4. He feels his achievements in fantasy will be forgotten because of the games. This is a Fear I understand 100%. Not CDPR's fault though and they clearly state their game is based on his work. This is a problem of the modern dumbass generation, not the developers nor him.

Иначе ... не съм съгласен с действията му. Просто ги разбирам.

То хубаво, ама ако не бяха игрите още по-малко хора щяха да са запознати с литературата му. Вместо да се радва, че CD Projekt Red отвориха толкова много книгите му, той се чуди как да ги съди. Ама кой знае, явно доста писатели са си екстравагантни личности и виждат различно нещата.

Добре, разбрах намека, свалям си на киндъла и ще докладвам

Edit: fuck, без да искам си редактирах целия дълъг коментар вместо да сложа отговор

"То хубаво, ама ако не бяха игрите още по-малко хора щяха да са запознати с литературата му."

Е да ама тъпите геймъри хора ли са? Книгите му си бяха популярни в Източна и Централна Европа. Това, че дебилите на запад не четат а си губят свободното време с филми и игри е друг проблем.

"Признавам, не съм чел цяло негово нещо, но дълбоко се съмнявам в случая да си заслужава повече от изиграване на Witcher 3."

Witcher 3 е направо безполезен боклук сравнение с книгите му. И това го казвам за втората ми най-любима игра.

Не знам защо така ни заби в земята с тоя коментар, все едно ти не си геймър и си много над нас, като четеш Сапковски. Всяка година излизат поне 2 млн. книги, както и безброй игри - не можеш да кажеш, че аз съм тъп, като играя The Witcher 3, вместо да чета книгите на тоя псевдо-писател. Мнението ми за ЛИТЕРАТУРНОТО фентъзи е, че 90 процента от него е плачевно, включително боготворените Джордж Мартин и Робърт Джордан. Ако ми трябва тухла за възглавница, ще ти поискам някоя тяхна книга. Доколкото знам, Сапковски не пише такива епоси, но поредицата му за Уичъра е поне 7-8 книги. Но мнението ти е обидно и дразнещо повелително - все едно книгите са задължителни. Няма задължителни неща - всеки има глава на раменете си и решава - днес мога да играя The Witcher 3 и утре да чета Замъкът на лорд Валънтайн на Силвърбърг - това прави ли ме тъп? Явно да, в твоите очи. Значи съм дебил, щом си казал, няма проблем За мен няма значение източника - добрата история може да я получиш и като книга, и като игра, и като филм. Както и лошата което е много по-вероятно).

Книгите му си бяха популярни, сред хора, които четат. Игрите гаранция са причинили продажби и сред хора, които не го правят. Благодарен съм за вселената и за героя, който сътвори(разбира се черпил е заемки от доста места), но от интервютата оставя впечатление за задник. А с това сега го затвърждава. Разбирам го, но това, което прави изобщо не смятам, че е ок.

"все едно ти не си геймър"

Все по-малко съм.

"и си много над нас, като четеш"

Уви да.

Чне можеш да кажеш, че аз съм тъп, като играя The Witcher 3"

Не значи, че си тъп... но trash си е trash.

"вместо да чета книгите на тоя псевдо-писател."

Значи CDPR са псевдо-студио?

"Мнението ми за ЛИТЕРАТУРНОТО фентъзи е, че 90 процента от него е плачевно"

https://en.wikipedia.org/wiki/Sturgeon%27s_law

"Ако ми трябва тухла за възглавница, ще ти поискам някоя тяхна книга."

Ама 200 часа виртуален боклук е ОК?

"Доколкото знам, Сапковски не пише такива епоси, но поредицата му за Уичъра е поне 7-8 книги."

Тъп аргумент. Witcher 1 е 45 часа, 2 е 55 а 3 е почти 200...

"Но мнението ти е обидно и дразнещо повелително - все едно книгите са задължителни."

Да. Защото са. Игрите и киното не са.

"Замъкът на лорд Валънтайн на Силвърбърг"

Добър избор.

"За мен няма значение източника - добрата история може да я получиш и като книга, и като игра, и като филм. Както и лошата което е много по-вероятно)."

Просто нивото на добро и лошо не е едно и също. Книги >>>>>> Филми >>> Игри.

И да, 90% от всичко е боклук. Там съм съгласен.

Абе всичко хубаво, но четене само на фентъзи е толкова равно на четене на книги, колкото слушане само на чалга е равно на слушане на музика. Нямам нищо против всеки да си чете каквото си харесва и по-добре да се чете фентъзи, отколкото да се чете нищо, но сред литературните жанровете за мен фентъзито е дъното И аз прочитам по някой Пратчет за разнообразие от време на време, но само фентъзи да се чете намирам за супер ограничено и затъпяващо и хората, които попадат в тая група, нямат особено право да се числят към reading master race

@LethianDream: начинът, обаче, по който получаваш историята е различен; при книгите той е уникален с това, че за разлика от игрите или филмите (и всяко друго изкуство всъщност), тук използваш собственото си въображение, за да изградиш света/историята/образите, вместо да ги получиш готови, след като някой друг ги е измислил вместо теб.

"Абе всичко хубаво, но четене само на фентъзи е толкова равно на четене на книги, "

Най-старият жанр. На Запад е същото за Фантастиката.

https://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/ScifiGhetto

Аз не чета само фентъзи. Просто това не е аргумент.

"които попадат в тая група, нямат особено право да се числят към reading master race"

Достоевски и Толстой or GTFO.

До колегата Charcharo:
Ти да не си самия Сапковски под прикритие, та така страстно пропагандираш, четенето на книги, отричайки всички други занимания свързани с изкуството? Аз също чета, при това различни жанрове, но филмите, видеоигрите и спорта също са ми хоби и мисля, че всичко прекалено е вредно. Ако загубиш представа за реалността, потънал само в книгите, ставаш непълноценна личност, пълна със знания, но с нищо друго. Същото важи и за игрите, филмите и тн. А и всичко хубаво, като прекалиш с него омръзва и/или е вредно. Така че, не бъди толкоз краен, особено пък в сайт за гейминг, към хора, които са предимно геймъри. Човек трябва да е толерантен към чуждото мнение и интереси.

Charcharo - ми харесва като човек без да го познавам, просто от постовете му тука, не знам сега защо толкова се ядоса и нали е написал такива неща. Всеки си има черни дни, явно е бил в един от тези дни.

BundyBari - напълно съм съгласен със мнението ти

@Charcharo - аз не говоря за теб, понеже не знам какво четеш и какво не; и малко преиграх очевидно, за да make-на point Но в общи линии това е мнението ми за фентъзито. Със сигурност не е най-старият жанр и със сигурност не трябва да четеш Толстой и Достоевски, за да се броиш, че четеш книги. Просто за мен да се фиксираш върху един жанр означава, че се вълнуваш от жанра, а не от идеята зад четенето на книга по принцип. Ако на човек му харесва четенето на книги по принцип, рано или късно ще стигне и до други жанрове.

Charcharo, не съм съгласен с мнението ти. За сравнението с 90% не съм знаел, че е измислено от Стърджън, просто така ми хрумна на момента.
Не можеш да ме убедиш по никакъв начин, че книгите са повече от игрите и филмите. Пак казвам, излизат 2 млн. книги всяка година - стойностните сред тях
са точно толкова, колкото и филмите и игрите - общо максимум един процент.
Лично съм се убедил, че сериалът по Game of Thrones беше много по-интересен и завързан спрямо книгата на Мартин, при четенето на която едвам оцелях от скука.
Не искам да ме разбираш погрешно, че едва ли не мразя да чета, напротив - сега например играя до припадък една блестяща игра, изградена във фентъзи свят - Hand of Fate 2 (крайно време е да напиша едно пространно ревю за нея).
Там например четеш и играеш, представи си някаква извратена версия на книга-игра с ролеви елементи. Ето това е типичен пример за хибрид.
Скоро изиграх и една игра на Wales Interactive, която си е направена като филм, а ти избираш какво да правиш - ето още един пример за хибрид.
Това го няма в изначалната, обикновена литература - влиянието, което имаш върху героя. В Dishonored примерно играя с Корво и решавам, че ще играя помияр - само брутални убийства на high chaos.
Накрая Емили вместо да я съживя, я оставям като камък, да ми напомня колко жестоко и гадно копеле съм
Можеш ли да направиш нещо подобно, като четеш Сапковски? Не, следиш какво прави главния герой и не можеш да мръднеш.
Както казаха и колегите, много важно нещо е разнообразието. А още по-важно от това е да не смяташ другите хора за подчовеци, колкото и да са по-слабо интелигентни спрямо теб.

Че книгите - по принцип - са по-хубаво нещо от игрите - пак по принцип - няма никакво съмнение и тук съм 100% зад Charcharo...

@LethianDream - няколко коментара по-горе ти писах за едно от основните предимства на книгата пред играта и каквато и да е друга форма на изкуство. Иначе идеята ти за интерактивността на игрите (която я няма при книгата) мисля, че всички тук я разбираме и уважаваме, иначе нямаше да играем игри

Тази дискусия си плаче за отделна тема във форума. Всъщност намирам по нещо полезно в различните мнения по горе.

"отричайки всички други занимания свързани с изкуството?"

Не всички, само най-младите.

"Ако загубиш представа за реалността, потънал само в книгите, ставаш непълноценна личност, пълна със знания, но с нищо друго. Същото важи и за игрите, филмите и тн. А и всичко хубаво, като прекалиш с него омръзва и/или е вредно. "

Тук съм съгласен.

"Човек трябва да е толерантен към чуждото мнение и интереси. "

Не знам дали толерантността е добра идея вече. По принцип говоря.

"Всеки си има черни дни, явно е бил в един от тези дни."

Факт.

"Но в общи линии това е мнението ми за фентъзито."

Лошото, е че на Запад ще направят същия аргумент срещу фантастиката.

"Със сигурност не е най-старият жанр"

Епос за Гилгамеш си е някакъв вид Фентъзи ;p

"трябва да четеш Толстой и Достоевски, за да се броиш, че четеш книги."

Съгласен, просто ги използвах и аз като пример.

"Просто за мен да се фиксираш върху един жанр означава, че се вълнуваш от жанра, а не от идеята зад четенето на книга по принцип."

Но аз не съм фиксиран върху един жанр. Реално даже интереса ми в книгите започна с научна фантастика а в днешно време чета почти всичко.

"Ако на човек му харесва четенето на книги по принцип, рано или късно ще стигне и до други жанрове."

100% съгласен.

"За сравнението с 90% не съм знаел, че е измислено от Стърджън, просто така ми хрумна на момента."

Е да, просто пеално с повечето неща е така. Немалка част от фантастиката е боклук.

"Не можеш да ме убедиш по никакъв начин, че книгите са повече от игрите и филмите. Пак казвам, излизат 2 млн. книги всяка година - стойностните сред тях
са точно толкова, колкото и филмите и игрите - общо максимум един процент."

Дори аз не съм чак толкова песимист.

"Лично съм се убедил, че сериалът по Game of Thrones беше много по-интересен и завързан спрямо книгата на Мартин, при четенето на която едвам оцелях от скука."

Аз съм обратното. След средата на 4ти сезон общо взето спрях да гледам. Скучно е, прекалено много стил и прекалено марко смисъл. Преди това беше добро но вече е около 5/10 за мен.

"Там например четеш и играеш, представи си някаква извратена версия на книга-игра с ролеви елементи. Ето това е типичен пример за хибрид."

Звучи яко, признавам.

"Това го няма в изначалната, обикновена литература - влиянието, което имаш върху героя. В Dishonored примерно играя с Корво и решавам, че ще играя помияр - само брутални убийства на high chaos.
Накрая Емили вместо да я съживя, я оставям като камък, да ми напомня колко жестоко и гадно копеле съм
Можеш ли да направиш нещо подобно, като четеш Сапковски? Не, следиш какво прави главния герой и не можеш да мръднеш."

Лошото, е че като знаеш за тази система вече я разбираш и гледаш на нея като на игра. Като min/max. Иначе да, яко е като има последствия но не мисля, че Dishonored е the best example.

"Както казаха и колегите, много важно нещо е разнообразието. А още по-важно от това е да не смяташ другите хора за подчовеци, колкото и да са по-слабо интелигентни спрямо теб."

Са кат гледаш играчкин как да не започнеш да вярваш в това ?

"Тази дискусия си плаче за отделна тема във форума. Всъщност намирам по нещо полезно в различните мнения по горе."

Съгласен. Направи една ;d

Имаше някакво събитие в София преди няколко години, не съм бил, но мои познати, които присъстваха ми разказваха, че Сапковски им искал пари за да се снимат с него

То май е така на повечето подобни събития.

https://img-9gag-fun.9cache.com/photo/arG18L7_700b.jpg

Информацията е, че ги съди на основание някакъв полски закон, който се прилага, когато има сериозно несъответствие между полученото от автора лицензионно възнаграждение и печалбата, която ползвателят на лиценза е генерирал.

Лично при мен ,първо имах късмет да прочета книгите и може би и заради това игрите ми се сториха толкова увлекателни по-късно.А за конкретната ситуация мисля ,че още от преди години имаше известни индикации,че може да се стигне до такава ситуация,дори малко ми напомня ситуацията с New Line ,Weta и наследниците на Толкин ,които в крайна сметка спечелиха делото за процент от целия мърчндайз покрай Властелина на пръстените.
Пък и нека да не забравяме,че поляците вече не са онова малко почти инди студио от преди 5 г и една по-малка или по-голяма част на популярноста и финансовите си резултати дължатат освен на упоритата си и брилятна работа отчасти и на сделката със Сапковски .