А решението е следното: излизане на западния пазар. Което ще вдъхне нов живот на японската гейм индустрия. Но това не е толкова лесно за изпълнение, колкото да се каже с думи.

„Те или не знаят какво трябва да направят, или как да го направят“, отбелязва Инафуне. „Още по-лошо, тяхната чест им пречи да се учат от разработчиците отвъд океана. В резултат, те си стоят на вътрешния пазар, вместо да навлязат в глобалния“, допълва той.

Инафуне разкрива, че някои разработчици в Япония все още смятат, че всичко е наред с индустрията в страната. Но според него, това е просто пожелателно мислене и нещата далеч не са розови.

„Ако поне няколко заглавия от Япония не достигат до топ 10 в световните пазари, то не можем да докажем нищо“, казва Инафуне.

Честно казано, на мен също ми се иска японците да преглътнат честта си и да се отворят към световния пазар. Тъй като наистина има какво да предложат, с какво да поразнообразят гейм индустрията като цяло.

Но това няма как да се случи, ако се правят игри, изцяло насочени към японската култура. Която в някои свои аспекти е прекалено, прекалено далеч от американци или европейци.