Най-конкретни са първите две компании. Sony ясно посочват, че PlayStation VR чисто и просто не трябва да се ползва от деца под 12 години. Подобно е положението и при Oculus Rift. Малката разлика е, че там се споменава минимална възраст от 13 години за ползване на устройството.

HTC са малко по-уклончиви за техния Vive. Споменава се, че „продуктът не е разработен с цел да се ползва от деца“, но не се посочва какво точно се има предвид под тези думи. Вероятно е обаче да говорим отново за възраст от рода на 12-13 години.

Каква обаче е причината?

Снимката горе ни показва как изглежда Oculus Rift откъм задната си част. За да се постигне илюзията, че се намираме в даден виртуален свят е нужно образите от двете лещи да обхванат изцяло зрението ни. И тук идва проблемът.

При възрастните средното разстояние между центъра на двете зеници е 63 милиметра. При децата варира от 40 до 55 милиметра. Въпреки че позицията на лещите на Oculus Rift и останалите подобни джаджи може да се променя, то дори най-късото разстояние вероятно няма да е достатъчно за нормална употреба при деца.

А страничните ефекти при ползване на зле калибрирани устройства за виртуална реалност включват дезориентация, главоболие и мигрени, гадене, болки в очите и др. Тоест неособено приятни неща, които родителите би трябвало да знаят, че децата им потенциално ще преживеят, ако ползват джаджи като Oculus Rift, PlayStation VR или Vive.

Естествено говорим за средни стойности. Очевидно има и възрастни, за които виртуалната реалност няма да е подходяща по същите причини – ако разстоянието между двете им зеници е прекалено късо. Обратното също е вярно – възможно е и при деца да е достатъчно широко. Но все пак – предупрежденията са налице.

Колко ли хора обаче ще се вслушат в тях? И ще прочетат ситния текст на подобни джаджи?