Supergiant Games несъмнено са студио, което не е известно на чак толкова голямо количество хора. За сметка на това всички, които са играли Bastion и Transistor са наясно на какво е способна компанията. А именно - да прави игри със страхотна атмосфера, които човек помни с години. Понеже е сигурно, че един Transistor например го чувствам така, сякаш съм го играл вчера. За разлика от множество комерс гадости, които се изтриват от съзнанието ми с толкова космическа скорост, че ако някой изнамери някое по-старо мое хейт ревю е трудно да защитя аргументите си в него, понеже изобщо съм забравил за какво иде реч.

Тъй или инак Supergiant представиха преди известно време новото си заглавие - Pyre. И съответно аз го очаквах с нетърпение - няма как иначе. Още в деня на премиерата се сдобих със заглавието...

...и истината е, че останах някак разочарован. Трудно е да кажа, че става дума за слаба игра, кенеф, помия. Напротив - на моменти Pyre се доближава с пълна сила до емоционалните моменти на Transistor. И все пак - дупките са прекалено много. Темпото е екстремално бавно, кампанията - излишно раздута. Поради която причина в момента, в който приключих Pyre останах... раздвоен.

Но понеже има да се каже немалко за заглавието, то изглежда е най-добре да започна по същество. Що е то Pyre?

Действието в играта се развива в един измислен фентъзи свят, разделен на две основни части. От една страна имаме Downside - клоака, в която биват изхвърляни не само всички престъпници, но и неудобните на режима в The Commonwealth, което пък представлява общо взето дистопична държава, в която уж наглед хората живеят щастливо и имат куп възможности пред себе си, но в реалност говорим за маскирана диктатура.

В първите сцени от Pyre вие се събуждате, без да помните каквото и да е. Естествено в Downside - мястото, обитавано от всички т.нар. Отшелници. За щастие вие попадате сред група, която няма намерение да ви тегли ножа. Особено и след като се оказва, че вие сте Reader - един от малкото останали хора, способни да четат древните книги в света на Pyre. Защото кой себеуважаващ се дистопичен тоталитарен режим няма да забрани четенето?

Прочитайки антична книга в притежание на вашите нови приятелчета се оказва, че има начин те да се измъкнат от клоаката, наречена Downside. А именно - античен ритуал, след чието изпълнение е възможно един от победителите в него да бъдат помилвани за греховете си към режима, за които са изпратени в изгнание.

И именно тук започва същинската част на Pyre. Вие от една страна се запознавате със спецификите на Downside, четейки различни откъси от книги и говорейки си с вашите другарчета, а от друга - ръководите ритуалите за спасението на всички вас.

Като цяло историята остави у мен много противоречиви впечатления. Видно е, че се акцентира на нея и то в немалка степен. Четенето е в огромни количества, като вероятно съставлява 2/3 от Pyre. И доколкото наистина има страхотни моменти, сравними с един Transistor... то същевременно и плънката е немалко. Но пък кой ли знае - може би раздутата кампания и лошото темпо ми пречат да оценя Pyre подобаващо?

Лошото е обаче, че презентацията в общия случай е прекалено статична. Вашите герои не са озвучени - не и с никой "реален" език - и като цяло има няколко сменящи се картинки, показващи настроението им. Плюс звуци тип разговорите в The Sims, специфични за всеки от персонажите.
Наистина в началото презентацията изглежда... хм, нестандартно или дори "сладко". Само е в един момент започва да става еднообразно - особено с оглед на планините текст, които имат да се четат в Pyre. Да, наистина имаме олдскул игрите тип Baldur's Gate... но и там поне четвъртина от текстовете или нещо такова бяха озвучени. В противен случай има риск от монотонност.
Но да кажем, че комуникацията с вашите придружители и немалкото останали персонажи в Pyre е на прилично ниво. Монотонна на моменти, но пък ако четете сравнително внимателно има определено струващи си сцени. Лошото е друго - основната история.
Наистина чисто откъм арт оформление светът е нелош. Особено и с разните супер странни герои тип червеите-рицари например. Основната сюжетна нишка обаче... без да рискувам да я спойлерирам... е посредствена. До слаба.
През цялата кампания изглежда така, сякаш решенията ви в нея имат каквото и да е значение за крайния изход. Но не - това не е така! Разочарованието ми беше огромно, когато стигнах до финалните надписи и след това видях алтернативния завършек. Почти никаква разлика! Дали ще печелите или губите по време на кампанията - ирелевантно е. Резултатът е идентичен.
Което е екстремално разочароващо, особено и с оглед на някои геймплей специфики, които ще посоча после. И другото е - самата кампания е прекалено разтеглена. Около 4-5 часа върви с нормално темпо, виждате нови зони, запознавате се с разнообразни врагове. И след това трябва още 6-7 часа да се връщате във все същите локации, превъртайки една и съща плоча, че да можете да движите историята напред. Всичко изглежда... изкуствено.
Почти съм сигурен, че в един момент, когато Supergiant са видели, че кампанията е прекалено кратко са потърсили начин да я раздуят някак. Е, успели са... но с цената на прекалено вариращо темпо.
Което е жалко. Понеже в един Transistor човек успяваше да се потопи. И доколкото играта не беше особено дълга, то минаване на един дъх. Наистина Pyre успява да ни накара да цъкаме още и още, за да видим какво става нататък... но прекалено често скукака и еднообразието надделявт. Да, тъкмо когато човек се опита да спре се случва нещо достатъчно яко... но все пак. Очаквах повече от Supergiant.
Но стига толкова за историята - какво имаме откъм геймплей? Тук идва изненадващият момент - в своята есенция Pyre е спортна игра.
Ритуалите, за които споменах горе са всъщност състезание на сила, издръжливост и тактика. Трима от вашите отшелници се изправят срещу още толкова противници, като главната цел е да изгасите техния огън. Това се случва чрез хвърляне на сфера в него, която малко по малко намалява точките му кръв (стандартно - 100).
Гасенето на огъня става по два начина. От една страна можете да мятате кълбото от разстояние в него, а от друга - да го забивате директно с героя си, стъпвайки върху него. Или като цяло - нещо подобно на американски футбол? Баскетбол?
Притежавайки три героя на разположение можете да подавате кълбото между тях, търсейки тактически преимущество. Но дотук нещата звучат прекалено сухо, нали? Безспорно.
Има и някои интересни моменти. Всеки от вашите герои има аура, варираща драстично. Някои танкове танкове като ///// притежават драстична по размер такава. Ако някой противник "стъпи" в нея - автоматично изгаря и трябва да изчака известно време, пред ида се върне на бойното поле.
Има и начин аурите да се "cast-ват". Реално става дума за атака от разстояние, която се различава в зависимост от героя. При повечето е изстрелване на енергия в права линия напред. Някои персонажи обаче атакуват в меле дистанция, а други като демончето ////// се взривяват, премахвайки всички противници от приличен по размер радиус.
Редно е да отбележим, че атаките от дистанция изкарват опонентите от бойното поле за доста по-кратко време, отколкто "стъпването" в аурите. Има и друга уловка - когато някой хване кълбото, то аурата му изчезва. Което означава, че в момента, в който опонент се доближи до него автоматично го унищожава и изкарва за прилично време от игра.
Именно и покрай тези механики се върти много от геймплея. В повечето време Pyre мяза на някоя аркада - постоянно валят разнообразни атакуващи движения, герои се врязват едни в други. Не трябва да забравяте и кълбото обаче - поняога е възможно да се случи подобно нещо. "Футболът е игра на голове", ако трябва да цитирам коментаторските клишета. И в случая най-важното е колко пъти сте забили кълбото в противниковия огън... и нищо друго.
Естествено има и различни тактики в Pyre. Подаването например е нещо, което не бива да се подценява. Ако например малко преди противник да ви застигне направите пас, то е възможно да го подлъжете да се самоубие в появилата се ваша аура. Имате и опция да напредвате бавно и внимателно по двата фланга и през центъра, подавайки и обърквайки противниците си.
В общия случай обаче мачовете опират по-скоро до някакъв детмач, в който да избиете възможно най-много опоненти и след това да отбележите. Поне тази тактика на мен ми се стори най-адекватната. Причините?
От една страна смяната на героите и пасовете като цяло са реализирани някак... дървено и неудобно. Поне аз не можах да се науча ефективно и бързо да ползвам тези прийоми. При смяната има някакво малко забавяне, което я прави адски изнервяща в моменти, в които се опитате бързо да блокирате връхлитащ опонент. Пасовете пък... в общия случай оставят ваш човек забит като пирон някъде из полето, а AI-то почти никога не пропуска да ог елиминира. Тъй че комбинативната игра опира по-скоро до това да оставяте примамки, докато същевременно се засилите от задна линия с някой бързак
Детмач подходът, от друга страна, ви осигурява повече контрол. Вие можете да прескачате лъчовете енергия към вас, да правите своеобразни финтове с някои герои и други. Като цяло геймплеят е доста по-забавен така.
Хубаво е също, че имате прилични възможности за персонализиране на героите ви. Всеки от тях има две ролеви дървета с различни подобрения - както движения по време на мач, така и пасивни (включително и отборни) бонуси. Така какъвто и стил да изберете ще имате възможността да го практикувате - играта не ви спира.
Общо взето мачовете са... приятни. Трудността не е никак скромна, като за мен нормалната беше окей. На моменти ми беше прекалено лесно, особено като сформирах един страхотен отбор, но към края на играта осезаемо се вдига. На Hard... можете и да похабите няаккви нерви.
Все пак аз прецених, че няма смисъл да се напрягам, пък и в крайна сметка Pyre е по-скоро кинематична игра. Трудно ми се да се потопя в историята, когато преди това 15 минути съм псувал.
И... тук идва останалата част от статията. Самите мачове, самият гръбнак на геймплея е изпълнен на ниво. Различните персонажи притежават осезаемо различаващи се движения, размер на аурите, скорост, всичко. Има голямо поле за начални състави - а вашата опизиция на моменти изисква "специално отношения". Дотук добре. Лошото е... че Pyre е разтеглен.
Първите 4-5-6 часа кампанията се развива на ниво. Разкривате глобалната карта, срещате нови опоненти. Запознавате се с различни сюжетни нишки. Успявате да се потопите във виртуалния свят. И в един момент... сякаш играта приключва. Но не - Pyre ви казва "това беше само първия цикъл" и вие започвате да се срещате с все същите опоненти пак... и пак... и пак... докато се извъртят N на брой цикли, покрай които прекалено бавно главната история се движи напред.
Така в един момент скуката започва да става завладяваща. Водите все същите мачове с все същите опоненти. С малки разлики, за които няма да ви спойлерирам.