Която наскоро пусна първата си игра – Curiosity. Цъкалката в момента е предназначена изцяло за мобилни телефони.

Оказва се обаче, че малко след дебюта на заглавието, то няма достатъчно голям капацитет на сървърите си и Питър Мулиньо вече очаква дарения за него.

„Може би ще имаме нуждата да отделим повече пари за сървърите си, ако искаме да направим преживяването в играта истински страхотно”, пише Мулиньо.

„Ние сме малък независим разработчик и заради високия интерес към играта, предлагаме възможността на мили хора да дарят пари, за да можем да направим Curiosity най-доброто възможно преживяване. Няма значение дали става дума за малко или голямо дарение – то ще направи Curiosity по-добро”, свършва той.

Окей, ще си кажете. Какво е това Curiosity? Погледнете в YouTube (или свалете играта за мобилен телефон) и повърнете! Значи, става дума за един огромен куб, който се състои от милиарди по-малки кубчета. След натискане върху тях, те изчезват. Идеята е да „обелите” всички малки кубчета на хипер куба.

Въпросната игра има дотолкова мултиплейър компонент, доколкото огромния куб бива обелван от огромен брой хора едновременно. Тоест всички уж работят заедно. Само дето последният човек, който докосне най-последното изобщо кубче ще спечели „мистериозна награда”.

С други думи, стотици хиляди хора трият кубчета по дисплея с обещанието, че имат 1/100 000 или 1/1 000 000 шанс да спечелят „мистериозна награда”. Която може да е 1 милион долара кеш пара, може да е 1 дъвка.

И тъй като тази „супер интересна” концпеция явно е прекалено скъпа за поддръжка, то Мулиньо и 22 Cans набират средства за нея. Фамозно.

Всъщност, тая новина стана дълга почти колкото ревю. Ама просто ми е интересно:
1) Що за хора ще си губят времето за тая безумна игра;
2) Кой ще даде пари за тази безумна игра;

Макар че това определено си е любопитно. Колко балъци ще дадат пари, за да натискат по кубчета на мобилен телефон, за да спечелят с 1/1 000 000 шанс награда, която не знаят каква е.