бе не е лоша играта но чак такива хвалби не залужава, навсякъде точат лиги по нея. Иначе има супер як сняг, незнам в друга игра дали има подобно аз поне не съм вждал.
И битките с троловете са ОГРОМНА безкрайна и безкрайно повтаряща се досада

Хм, на мен точно троловете не ми направиха каквото и да е впечатление. Сумарно умрях сигурно десетина пъти на тях за цялата играта (ако не броя първия, който ме натупа добре, ама тогава още навлизах в играта). Пък и на третата трудност си умираха сравнително бързо, де да знам. Може и да съм им уцелил системата. Щото някои други по-елементарни гадове ми даваха много повече проблеми.

Иначе играта е доста добра, но и аз не се изпразних баш по нея. Много Souls-оподобна са я направили - до такава степен, че са обезличили God of War геймплея. Дано следващи игри да са повече в духа на старите.

Като фен на Соулс игрите мога да кажа, че в играта няма грам от тях - ако имаше, щеше да е в пъти по-добра

Според мен бос битките - повечето, са почти едно към едно със Souls игрите или най-малкото са внушително вдъхновени от тях. Специално валкириите са като изкарани от Dark Souls, че даже на моменти се чудех дали не съм в различна игра с тях. Цялостния стил на геймплея - с по 2-3-4 противника в даден момент, които нансят огромни щети и one-hit-ват понякога, пак си е Souls-like.

Да, босовете са умишлено по-лесни, таймингите на блока да кажем са много по-постижими и от обикновени хора с недръпнати очи, движенията им са по-малко и по-лесни за заучаване, има автоматични сейвове и то сравнително справедливи, ама ако прибавим 1-2 от тези неща (или всъщност премахнем автоматичните сейвове) и имаме Souls заглавие.

За огромно мое щастие не са стигнали чак толкова далеч, понеже щях да повърна.

Да, сигурно има прилики в индивидуалните битки, но това не са геймплей елементи, измислени от Dark Souls серията, има ги в много игри. Това, което прави DS игрите уникални - вайбът, атмосферата, усещането за обреченост, ролята на умирането за геймплея - тези неща ги няма. Хореографията, значението на всеки фрейм от анимацията за изхода на битката - тук ги няма тези неща. В DS трепериш дали ще оцелееш до следващия ъгъл, тук се чувствам машина за убиване. Да, умирам, но пак винаги усещам, че контролирам играта. В DS усещането за контрол е последното, което имаш Повечето (различни от босове) битки са с по 4-5 моба, почти едновременно. В DS влизане в битка с повече от 1 моб е почти винаги равно на самоубийство. Та така, за мен приликите са много повърхностни, реално усещането в играта е съвсем друго.

Е, да, комбинацията от малко, трудни противници и тегави босове далеч не е измислена от Souls заглавията. Но все пак в последните години именно те я върнаха на мода, барабар с високата трудност в гейминга, и в God of War системата е вкарана общо взето едно към едно. Барабар с нуждата от кайтване, внимателно преценяване кога да се атакува и залагане не толкова на рефлекси, колкото на изчакване точния момент да се удари противник.

Да, откъм геймплей God of War не е "директен" клонинг на Souls, но е очевидно, че е вдъхновен и не бих могъл да се съглася, че няма "грам" подобие. Има, много. Но за щастие Santa Monica са се спрели тамън в момента, в който щеше да ми стане гнусно.

П.С. При второ изиграване на която и да е Souls игра последното нещо, което чувствам е "обреченост". Повечето зони пребягвам на спринт, събирайки поредния чекпойнт, фармя колкото ми е нужно да фармя противници и бия босове. И чат-пат обикалям някоя зона, когато съм инвестирал всичките си души в търсене на някой интересен предмет. Ти описваш първоначалната емоция от Souls заглавие, но когато свикнеш... с доста пълна сила се превръща повече във фарм и рутина, отколкото в отчаяние. Освен някои единични босове.

Днес цъках God of war, повечето битки са с по 6-7 противника едновременно и е абсолютен mess - биеш 2-3 пред теб, размахваш оная ми ти брадва как ти дойде, 4-ти те стреля отзад, 5-ти ти идва отстрани да те шиба - в Souls няма такива сцени; не и такива, от които излизаш жив. Та все още не мога да се съглася. Може би при бос битките има прилики, но това е.

Иначе си минал към фармене в Souls игрите защото вероятно са ти писнали, а не че не може да се играе и иначе. На мен не са ми омръзнали все още и си ги играя както в самото начало - бавно, внимателно и с кеф (на средата на 2 съм).

значи the witcher 3 и horizon zero dawn бяха игрите на които се изкефих на макс и с удоволствие бях хвърлил няколко месеца за да ги завърша...наистина много добри игри...сега след толкова време на сухо от към игри(поне за мен)мога да прибавя и тази ''лудница''.Историята е много добра,комбата неочаквано за мен се оказа супер зарибявка,а за геймплея и аз имах малко притеснения,но по дяволите това се оказа hell yea...за мен лично,а и като гледам успеха на играта мога да кажа,че тази рискована промяна която поеха се оказа напълно успешна...Браво Санта Моника добра работа.