hategame logo
2015 минус 1: Enemy Front – да постреляме отново по нацистите
пуснато на 30 януари 2015 от White Fang
enemy front cover
Обявена още през 2011-та, Enemy Front претърпява няколко отлагания и вижда бял свят през лятото на 2014-та. Аз намерих врема да я поцъкам чак сега и затова и ревюто се появява в началото на 2015-та като част от рубриката 2015 минус 1, в която влизат пропуснатите по една или друга причина от изминалата 2014 година. След огромния бум на игрите за Втората световна война, тя сякаш беше забравена от гейминга. Enemy Front има амбицията да бъде „първият истински модерен FPS” по тази тема. Дали й се получава обаче?

grafika 3CryEngine. Нужен ли е по-нататъшен коментар? Тук-таме има известни гличове, но нищо сериозно.Върви и изглежда достатъчно добре дори и на по-слабички машини. zvuk 3Гръм, бум, тряс примесени с нужното количество и качество музика. Малко патетично и повтарящо се на моменти, ама карай да върви. gameplay 2Подходът в Enemy Front е интересен. Можете да минете всяка една мисия по различни начини в зависимост от предпочитанията ви. За съжаление, обаче, AI е не дотам добре развит и в един момент му хващате цаката, което убива тръпката. ocenka 2За малко да отиде в хейт ревюта, но реално играта ми хареса. Само дето й липсва нужното количество зарибин, за да ме накара да я преиграя или пък да бързам да се прибера, за да си я пусна. В мен Enemy Front остави смесени чувства изразяващи се в едно просто “meh.” Ако нямате какво да играете, то заглавието не е лошо. От друга страна не предлага нищо съществено. Просто редица познати вече, добре изпълнени елементи.

enemy front 17Втората световна война е любимият ми период от съвременната история. Когато излезе първият Battlefield всички в компютърното клубче ме питаха каква е тази глупост, която играя докато два часа по-късно вече се караха кой да кара танка и кой да е на картечницата. Ех, спомени! Изненадващо за мен тази тема в гейминга бързо се изчерпа. И как няма? Основно, нещата се въртяха около десанта в Нормандия или битката за Сталинград, тук-таме разнообразени със събитията в Пасифика и Африка.

Тук ще отворя едно скоба. Втората световна война е крайъгълният камък, който оформя днешния ни свят. Неслучайно темата е експлоатирана в изкуството постоянно, обслужвайки какви ли не интереси. Това най-ясно може да се види в киното. За съжаление игрите също се ползват за прокарване на дадена пропагандна линия, което мен ме дразни до безкрайност. Все пак това следва да е неангажиращо забавление, а не инструмент на някаква малоумна полит-коректна линия. Докато играех Enemy Front доста често имах усещането, че си имам работа именно с такъв продукт. Разбира се, може и да не се съгласите с мен. Горенаписаното е изцяло плод на субективното ми мнение и чувството ми за справедливост.

enemy front 13И така, нека отново да поутрепем малко нацита, че не го бяхме правили от години. Главният персонаж в Enemy Front, в чиято кожа ще се въплътите, е американският военен кореспондент Робърт Хоукинс. Нашият човек пристига в Европа в търсене на голямата история на своята журналистическа кариера. Първоначално се запознаваме с него в разгара на Варшавското въстание през 1944-та година. Между битките, Хоукинс разказва на Козера, един от бойните му другари, как и защо е станал активен участник в борбата с нацистите. Така Enemy Front развива две паралелни истории. Едната вече споменах. Другата ни връща в току-що окупирана Франция през 1941-ва и след това ни разказва за различни съпротивителни движения из Европа, в които журналистът е взимал участие.

Като цяло Хоукинс е най-развитият персонаж в Enemy Front. Въпреки това е доста кух откъм представяне. Репликите са му скриптирани и по-скоро служат, за да ви предупредят, че следва някакъв екшън, отколкото да придадат плътност на характера. Щом ситуацията с главния герой е такава, то какво остава за останалите? Ами те са си чист пълнеж. Споменатият Козера например. Той служи само и единствено, за да му бъде разказана героичната история на американския журналист, биещ се за свободата на поробена Европа. Между Козера и Хоукинс няма никаква емоционална връзка от рода на бойното другарство или чисто мъжкото уважение и приятелство. Надявах се да има поне някаква романтика, когато срещнах французойката Аубрак от френската Съпротива, но и там останах разочарован.

С кухи персонажи не можете да очаквате и кой знае какво развитие на историята. Непрекъснато ще се сблъсквате с клишета, клишета, клишета. Също така постоянно ще знаете какво ще се случи по-нататък. Освен ако, разбира се, не живеете в пещера и не сте гледали нито един филм за Втората световна война или не сте играли нито една игра по темата. Което пък предполага, че едва ли ще четете това ревю.

enemy front 11И тъй като въпросното добива лека нотка на хейт ще продължа с положителните страни на Enemy Front. Едва след няколко часа игра се сетих на какво ми напомня играта. Ако сте играли първите Call Of Duty и Medal of Honor прекрасно ще знаете за какво говоря. Линейни мисии с куп противници и кинематографичен елемент. Разликата е, че тук можете да минете всяка една мисия по няколко различни начина. Дали ще тръгнете с рогата напред или ще се промъквате с нож в ръка си е изцяло ваш избор. Може да минете цели секции без да изстреляте нито един куршум. И тук ми светва първата червена анти-пропагандаторска лампа. Журналистът Хоукинс е нещо средно между нинджа, снайперист, Рамбо, Шекспир и папата. В зависимост от ситуацията е майстор-оратор, състрадателен мъжага или машина за убиване на нацисти. Всъщност какво ли се учудвам? Все пак той е американец. Там, явно, всички са такива. Абстрахирайки се от това, играта е забавна и наистина напомня старите класики за Втората световна война. Засегнатите събития също са интересни и малко известни на широката публика. Това е значителна новост, показваща, че в темата има още доста хляб стига човек да се поразрови в дебелите исторически книги. Въпреки споменатия ми афинитет към Втората световна война на моменти бях принуден да попрегледам допълнителна информация. За съжаление, Enemy Front не е кой знае колко забележителен продукт, че да възроди жанра изцяло.

Pseto по-скоро щеше да нахейти играта заради cover-shooter елемента й, но на мен не ми пречи. Както казах – става да се загуби някой и друг час след работен ден, без да се ангажираме много-много. Играта няма индикатор за оставащия ви „живот“ или нещо подобно. Като ви понашокат малко канчето, екранът ви става червен в ъглите, а звукът заглъхва, така че да спрете да се ориентиратe по него. Покриете ли се за няколко минути, магически се и възстановявате. Втората сигнална лампа светва именно тук. Хоукинс може да понесе доста пердах, в сравнение с противниците си, които обикновено умират от един-единствен куршум, стига той да не е в краката. Очевидно, освен гореизброената многофункционалност, американците се радват и на хитинова непробиваема кожа. Другият вариант е Вермахтът да е бил пълен с кривогледи или просто крайно неточни войници. Което обяснява защо германците губят войната, но пък тотално противоречи на идеята за господстващата немска раса. И въпреки това умирах често. Ако не си потърсех прикритие, или ставах твърде самоуверен, си го отнасях скоропостижно. От друга страна Enemy Front е многоплатформена игра и е много възможно този елемент да е разработен така именно с цел улеснение на конзолните играчи.

enemy front 5Подобни са ми предположенията и за AI. В битка, противниците търсят прикритие, но тактиката им се изчерпва с това. Липсват всякакви координирани действия, за да ви заобиколят или нападнат от всички страни. Понякога се случва някой враг случайно да метне някоя и друга граната по вас, но като цяло е рядкост. Съчетано с липсата им на точност, Enemy Front се превръща в една изключително лесна игра дори и на най-високата си трудност. Особено за обръгналите FPS-играчи. Освен за противниците ви това важи и за съюзниците ви. Постоянно се стига до ситуации, в които вие вършите цялата работа. Май това е вече третата сигнална лампа. Например немците атакуват ваши барикади, намират си прикритие и започват да стрелят по позицията ви. Съпротивата отвръща на огъня, но нито едните, нито другите се убиват един-друг. Избиването на немците е поверено на вездесъщия Хоукинс. В интерес на истината тук-таме някой безименен ваш другар умира скриптирано, но е рядко.

Битките като цяло радват. Ако се заинатите да играете stealth, играта ще ви предложи дари значително предизвикателство. Ще трябва, да речем, да съобразявате с какво да подмамите противниците си встрани от пътя им. Дали това ще бъде хвърлен камък или пуснат грамофон, е ваш избор и е нужна известна доза промъкване и тършуване по нивата. Много ме радваха и битките със снайпера. В типично Sniper Elite стил, камерата понякога проследява изстреляния куршум до попадането му в целта. Проста няма как да не изпиташ едно леко садистично удоволствие от това.

enemy front 10Друг плюс е взаимодействието с околната среда. То също е опростено доста, но отново иска известна доза промъкване и търсене. Камион спрян на наклон е перфектен за отвличане на вниманието, след като премахнете трупчето, спиращо самоволното му сурване надолу. Дали ще го направите с точен изстрел или с промъкване отново си зависи от вас. Така се получава едно леко чувство за интерактивност, но не се заблуждавайте – такава, в истинския й смисъл, липсва.

Изборът от оръжия е сравнително голям. Хоукинс може да носи до три различни, едно, от които задължително е пистолет. Ще се натъкнете на всякакви разновидности – от американския пистолет M1911, през немския шмайзер MP40 до вездесъщите картечница MG42 и противотанковия юмрук Panzerfaust. Преобладават германските пушкала, тъй като все пак вие сте Съпротивата и боравите основно с трофейно оръжие. Проблем с патроните едва ли ще срещнете, тъй като често ще намирате сандъци с муниции. Обикновено това се случва след всяка битка. Стана дума за оръжия, та се сетих за наличието на танкове в играта. За съжаление, те също страдат от гореописаните проблеми на AI и няма никакво значение колко ще се мотаете преди да ги унищожите. А това пък е крайно опростено и лесно, което малко убива тръпката и паниката, която се насажда от истерично ревящите партизани около вас. За предстоящото появяване на някой танк ще разберете по наличието я на Panzerfaust, я на коктейли Молотов, я на гранати. Целият въпрос е да нацелите машината веднъж или два пъти съответно спрямо въоръжението ви в момента. Тук отново няма никаква тактика, защото от която и страна да атакувате, танкът се спихва от две гранати/ два Молотов или от един Panzerfaust. Разбира се другарите ви се покриват като мишки и не правят нищо докато Хоукинс, като един истински Рамбо, сам-самичък не осигури победата в поредната битка.

enemy front 1Последният елемент, който аз лично претупах, са скритите по нивата тайни. Във Варшавскити събития, това са немски орли и символи на полската Съпротива. Последните трябва да изрисувате с тебешир на стената на определени места. В останалите мисии – само орлите. Ако ви се обикаля по нивата, това е нелоша закачка. Мен по-скоро ме дразнеше и набързо си намерих walktrough по темата. Дори по едно време забравих за съществуването им и си продължавах стремглаво напред. Така или иначе някаква реална полза от тях не видях, освен achievement-и и трофеи.

Не знам защо ревюто наклони към хейт ревюта, при положение, че не ми е това целта. Както казах играта ми хареса и то една идея над стандартния булшит, който наблюдаваме в момента. Има нещо в Enemy Front, което ми хвана вниманието и ме накара да я доиграя. Да, цялостно погледнато играта е повърхностна. И именно в това й е чарът. Лекотата, с която се играе също е бонус. На някои, аркадността на Enemy Front няма да се понрави. Ако, обаче ви се цъка нещо неангажиращо, нещо за разпускане, нещо за убиване на времето, Enemy Front е именно такова заглавие. Също така винаги е забавно да се гмурнете в един чист кино-гейм-свят. Е, Хоукинс изпълнява всяко едно клише, което сме виждали в кинопродукции като „Спасяването на редник Райън“ или „Враг пред портите“. Американският журналист е дори забавен в реднек-нелепостта си. Какво му трябва повече на човек, за да грабне купа пуканки и отново да спаси света от нацистите?

Коментари
Nreth avatar
Nreth
30 януари 2015
Едно наистина добро ревю за играта! Въпреки целият хейт на мен също ми хареса.Точно ей тея клишета ми липсваха-американската сила и чест. Даже моментите със slow motion въпреки че бяха директно взети от CoD,ме радваха.Срам ме да кажа,но съм я превъртял два пъти.
Но ако момчетата от CI имаха повечко пари,можеше да излезе нещо наистина добро.
WhiteFang avatar
WhiteFang
30 януари 2015
И на мен ми беше забавна с клишетата си, но единствената причина играта още да ми е на компютъра е, че ме мързи да я деинсталирам. Също така не смятам, че е до парите. Или CI толкова си могат, или дотам са им стигнали идеите, или това им е била целта.
pseto avatar
pseto
30 януари 2015
Доста я хейтваха миналата година, доколкото помня някакви ревюта. Но като гледам статията, нещата влизат изцяло в категорията на CryEngine™ игра. Хубава графика, средняшки до лош геймплей.
WhiteFang avatar
WhiteFang
30 януари 2015
Аз също бях се засилил по едно време сериозно към охейтването й. Въпреки това като сложих нещата на кантар осъзнах, че има и добрите си страни за едно, реално, непретенциозно заглавие. А и всъщност си я цъках с кеф.
pseto avatar
pseto
30 януари 2015
Дам, и при мен е така. Понякога съм много раздвоен и опирам до това какви емоции ми е осигурила дадена игра. Случва се и да осъзнавам - ясно - колко слаба е дадена игра и да намирам кусури на всеки метър, но все пак да ми прави удоволствие.
Включете се в дискусията
Отговор на
Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл